Учени откриха останките на гигански кит

Откритият от учените морски хищник по размери на тялото и зъбите си е превъзхождал дори най-свирепия представител на хищните риби, прочутия мегалодон

Учени от Белгия и Италия са открили части от фосилизирана челюст на гигантски кашалот, който се е срещал в океаните преди 12-13 милиона години и се е хранил с други китове, съобщиха сп. "Нейчър", цитирани от БТА.

Палеонтолозите отдавна знаеха, че в миналото в океаните на нашата планета са живели гигантски хищни китове, подобни на този, който е описан в романа на Херман Мелвил "Моби Дик". В различни части на Земята учени са намирали останки от зъбите на тези същества с дължина до 36 сантиметра.

Авторите на новото откритие Оливер Ламберт от Кралския белгийски институт за естествени науки в Брюксел и Джовани Бианучи от Университета в Пиза, Италия, са открили частите от челюстта на гигантския кашалот в геоложка формация в пустинята Ика в Перу, вече известна на много палеонтолози с артефактите си.

Изследователите са нарекли новия вид кашалот Leviathan melvillei в чест на Херман Мелвил.

След реконструкция, извършена от белгийските и италиански учени, L. melvillei е имал челюст с дължина три метра, а дължината на тялото му е била 16-18 метра. Най-удивителното в животното са огромните му зъби с дължина до 30 сантиметра и широчина до 12 сантиметра. Това са най-големите зъби, които е притежавал някога хищник на Земята. Учените са уверени, че зъбите са били разположени и на горната, и на долната челюст на L. melvillei. Животното ги е използвало за лов на други китове, които са били с размерите на съвременните мустакати или гладки китове.

Откритият от учените морски хищник по размери на тялото и зъбите си е превъзхождал дори най-свирепия представител на хищните риби, прочутия мегалодон (Carcharocles megalodon) - гигантска праисторическа акула, която преди 1,5 милиона години е всявала ужас сред морските обитатели.

Въпреки че останките на мегалодона и на L. melvillei са били открити в една и съща геоложка формация, учените предполагат, че те едва ли са се били помежду си за храна. За двата вида това би представлявало смъртоносна опасност. По-скоро са се хранили с малки на другия вид. От съвременните хищници с L. melvillei по размер може да се сравнява само с кашалотите, достигащи над 20 метра на дължина. Тези гигантски обитатели на морето обаче са със сравнително малки зъби, които растат само на долната им челюст. Освен че са описали новия вид, учените предлагат и нова хипотеза за предназначението на загадъчния спермацетов орган на кашалота.

Да припомним, че в главата на по-големите кашалоти се съдържа над 5 тона от желеподобното вещество - спермацет, изключително ценено в козметичната индустрия. Какво е предназначението му в организма на кашалота, не е точно установено. Най-вероятно е да служи за нуждите на ехолокационната му система. Някога от спермацет са се изготвяли свещи и затова кашалотът е бил безогледно избиван през целия 18 век и първата половина на 20-ти, до откриването на по-евтини материали в свещоливната промишленост. Според Ламберт и Бианучи L. melvillei е използвал спермацетовия си орган като таран, с помощта на който е зашеметявал жертвата или се е бил за самка.