Всяка черна дупка съдържа вселена?

Може би съществуваме във вътрешността на черна дупка. Това главозамайващо предположение е един от изводите на космолозите, базирани на модифициране на Айнщайновите уравнения за общата относителност. Изводите променят представите ни за това, което се случва във вътрешността на черните дупки, съобщава статията на Анил Анантасвами в "Ню сайънтист".


В публикувания си през март анализ на частиците, навлизащи в черните дупки, Никодим Поплавски от Университета на Индиана показа, че вътре във всяка черна дупка би могла да съществува отделна вселена. "Може би масивните черни дупки в центъра на Млечния път и други галактики са мост към различни вселени - предположи ученият - и ако това е вярно, с едно много голямо "ако", няма нищо, което да изключва възможността и ние да се намираме в черна дупка".

В Айнщайновата обща теория за относителността вътрешността на черните дупки е "сингуларност" - райони, където плътността на материята достига безкрайност. Въпросът дали сингуларността е истинско състояние на безкрайно плътна материя или идеята за нея е резултат от математическа неадекватност в Теорията за относителността, е дискусионен, тъй като уравненията на теорията се провалят във вътрешността на черните дупки. В алтернатевният случай модифицираните уравнения, ползвани от Поплавски, пасват на концепцията за сингуларността.

За анализа си Поплавски е ползвал вариант на Общата теория за относителността (ОТО), известен като "Айнщайн - Кертъл - Кибъл - Сцияма", при който гравитацията влияе и на спина и ъгловия момент на елементарните частици. Вземането на спина (въртенето) предвид дава възможност да се изчисли особеното свойство на геометрията на пространство-времето, наречено "торсион". Когато плътността на материята в черната дупка достигне невъобразимите размери (10 на 50 степен кг/куб. метър) торсионът се изявява като сила, противодействаща на гравитационната. Това предотвратява сгъстяването на материята до безкрайна плътност и предотвратява сингуларността.

Вместо това, според Поплавски, материята се възражда и започва отново да се разширява.

В едно много противоречиво свое проучване специалистът приложи тези идеи към поведението на пространство-времето във вътрешността на черна дупка, която се развива. първоначално плътността се увеличава, а гравитацията преобладава над торсионната сила. Според изчисленията на Поплавски, обаче, втората става все по-мощна, докато накрая спира компресирането на материята, която започва да се обновява.

Това стесняване и разтягане под напрежение, каза Поплавски, може да е довело до състоянието на разширяваща се Вселена, което познаваме.

Как да разберем дали съществуваме в черна дупка? Според ученият въртящата се черна дупка придава част от своя спин и и във вътрешността си. това трябва да се отрази в нашата вселена като някакъв вид "предпочитана посока". Тя обаче ще причини нарушения в свойствата на пространство-времето, известни като Лоренцова симетрия. Може би такова нарушение представляват наблюдаваните осцилации на неутриното от един тип в друг.