Гигантски айсберг може да забави глобалните течения

Сателитна снимка от 7 януари 2010г., на която се вижда как айсбергът В9В (вдясно) се е насочил към сблъсък с "крепящият се като разклатен зъб" връх на ледника Мерц
Б9Б отчупва гигантския леден блок от Антарктида
Ледникът, който се отдели от Антарктида, още си няма име.

Айсберг с размерите на държавата Люксембург се е блъснал преди 2 седмици в ледник в Антарктида и е откъснал почти толкова голямо парче.

„Отделеният ледник беше почти откъснат и преди, висеше като клатещ се зъб", разказва Беноа Люгреси, френски специалист по ледниците, който наблюдавал процеса.

В момента двата огромни ледени блока много бавно се носят на север и са на 100-150 км от бреговете на ледения континент.

Според австралийски и френски учени продължителният ефект от подобни чудовищни маси лед може да промени посоката на цели течения и да намали съдържанието на кислород в световния океан.

Откъсването на айсберга B9B е станало още през 1987г., но постепенно той е достигнал ледника Мерц и на 12-13 февруари 2010г. е откършил от него почти толкова голямо парче.

B9B е дълъг почти 100 километра и широк над 50, а "партньорът" му е с приблизителни размери 78 на 39 километра.

Теглото им е, съответно, 860 млрд. тона и 700 млрд. тона, като само в парчето от Мерц има еквивалента на 20% от световната годишна консумация на питейна вода, твърди д-р Нийл Янг от разположеният на Тасмания Изследователски център на антарктическия климат и екосистеми.

Специалистите са притеснени от последиците от явлението. На мястото на отцепилия се къс от Мерц може да навлезе т.нар. морски лед, което да попречи на по-плътната и много студена вода да се спуска дълбоко под повърхността. Именно тази спускаща се вода "захранва" теченията в световния океан с кислород.

Понеже на планетата има само няколко места, където това се случва в подобни мащаби, забавянето на процеса може да намали кислорода в дълбоководните течения и скоростта им.

От своя страна, това би оставило с кислороден дефицит някои части на океаните и би ликвидирало много организми в района, обяснява Марио Хопема, океанограф от Института за полярни и морски изследвания "Алфред Вегенер" в Германия.

Според Янг в следващите години не е изключено да наблюдаваме и промяна в климата, включително по-студени зими в Северния Атлантик.

"Засегнатият район произвежда около 25% от антарктическата "тежка" вода и това би могло да забави теченията. Няма да се види веднага, но си има отшумяващ ефект и той може да се отрази негативно примерно на пингвините, които се хранят с организми от този район", казва Янг.