Учени изследваха възрастта на материал, от който са се образували комети

Ново изследване върху кометата Wild 2 показа, че материал от вътрешността на Слънчевата система е бил пренесен в район, където са се образували комети, най-малко 1,7 милиона години след сформирането на най-древните твърди тела в Слънчевата система, съобщи Сайънс дейли, цитиран от БТА.

Това поставя под въпрос твърдението, че кометите са сред най-древните и най-примитивните тела в Слънчевата система. Учени от националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" за пръв път изчислиха възрастта на материал, който се съдържа в позната на учените комета.

Мисията "Стардъст" на НАСА до кометата Wild 2 бе изстреляна през 1999 г.

Изхождаше се от презумпцията, че кометите съдържат примитивни останки от материала, използван за сформиране на Слънчевата система.

През 2006 г. "Стардъст" се завърна на Земята с първите проби от комета.

Очакваше се, че мисията ще осигури уникален поглед върху ранните етапи от съществуването на Слънчевата система, донасяйки на Земята смесица от кондензати в Слънчевата система, аморфни песъчинки от междузвездното пространство и звезден прах, но първоначалните резултати представиха съвсем различна картина.

Материалът, от който е съставена кометата, включва минерали, образувани вследствие на изстудяването на протопланетарния диск.

Наличието им в кометата Wild 2 сочи, че образуването на Слънчевата система е включвало смесване на далеч по-големи радиални разстояния, отколкото учените смятаха досега.

Анализът показва, че материалът във вътрешността на Слънчевата система се е сформирал 1,7 милиона години след образуването на въпросните минерали.

Материалът от вътрешността на Слънчевата система, който се съдъръжа в Wild 2, разкрива значението на радиалното пренасяне на материал на големи разстояния в ранните етапи от съществуването на Слънчевата система, заяви ръководителката на изследването Дженифър Мацел от Института по геофизика и планетарни науки към лабораторията и института "Глен Т. Сийборг".

Резултатите от изследването са публикувани в Science Express, допълва БТА.

Гигантски айсберг може да забави глобалните течения

Сателитна снимка от 7 януари 2010г., на която се вижда как айсбергът В9В (вдясно) се е насочил към сблъсък с "крепящият се като разклатен зъб" връх на ледника Мерц
Б9Б отчупва гигантския леден блок от Антарктида
Ледникът, който се отдели от Антарктида, още си няма име.

Айсберг с размерите на държавата Люксембург се е блъснал преди 2 седмици в ледник в Антарктида и е откъснал почти толкова голямо парче.

„Отделеният ледник беше почти откъснат и преди, висеше като клатещ се зъб", разказва Беноа Люгреси, френски специалист по ледниците, който наблюдавал процеса.

В момента двата огромни ледени блока много бавно се носят на север и са на 100-150 км от бреговете на ледения континент.

Според австралийски и френски учени продължителният ефект от подобни чудовищни маси лед може да промени посоката на цели течения и да намали съдържанието на кислород в световния океан.

Откъсването на айсберга B9B е станало още през 1987г., но постепенно той е достигнал ледника Мерц и на 12-13 февруари 2010г. е откършил от него почти толкова голямо парче.

B9B е дълъг почти 100 километра и широк над 50, а "партньорът" му е с приблизителни размери 78 на 39 километра.

Теглото им е, съответно, 860 млрд. тона и 700 млрд. тона, като само в парчето от Мерц има еквивалента на 20% от световната годишна консумация на питейна вода, твърди д-р Нийл Янг от разположеният на Тасмания Изследователски център на антарктическия климат и екосистеми.

Специалистите са притеснени от последиците от явлението. На мястото на отцепилия се къс от Мерц може да навлезе т.нар. морски лед, което да попречи на по-плътната и много студена вода да се спуска дълбоко под повърхността. Именно тази спускаща се вода "захранва" теченията в световния океан с кислород.

Понеже на планетата има само няколко места, където това се случва в подобни мащаби, забавянето на процеса може да намали кислорода в дълбоководните течения и скоростта им.

От своя страна, това би оставило с кислороден дефицит някои части на океаните и би ликвидирало много организми в района, обяснява Марио Хопема, океанограф от Института за полярни и морски изследвания "Алфред Вегенер" в Германия.

Според Янг в следващите години не е изключено да наблюдаваме и промяна в климата, включително по-студени зими в Северния Атлантик.

"Засегнатият район произвежда около 25% от антарктическата "тежка" вода и това би могло да забави теченията. Няма да се види веднага, но си има отшумяващ ефект и той може да се отрази негативно примерно на пингвините, които се хранят с организми от този район", казва Янг.

Океанографите разбраха как се разчупват айсбергите

Германски океанографи в Антарктика за пръв път в историята станаха свидетели на разчупване на гигантски айсберг, теглото на който е над 400 милиона тона.

Специалистите от Института "Алфред Вегенер" в Бременхавен, знаейки предварително за мястото на предполагаемото разчупване, разположили наблизо прослушвателни прибори и микрофони, които записали не само оглушителния трясък от разчупването, но и паническите крясъци на тюлените и други морски животни.

Моментът на разцепване на айсберга бил наблюдаван от полярната станция Ноймайер, която се намира само на 10 км от гигантския айсберг, тежащ поне 400 млн тона, получил кодовото име B-15-K.

B-15-K с дължина 54 км в продължение на 9 часа се удрял в брега, което довело до пукнатина, дълга повече от 2 километра. Силата на всеки удар в брега била еквивалентна на 10 тона взрив.

B-15-K е част от по-голяма ледена маса, известна като Леден шелф на Рос, която през 2000 година се откъсна от крайбережието и сега дрейфува в южна посока. Общата й площ е повече от 11000 квадратни километра.

Арктически прах достига Европа

Прашни бури в Арктика, причинени вероятно от отстъпването на ледовете, са причината в Северна Европа и Северна Америка да достига прах, подобен на този от пустинните бури в Африка, съобщи Сайънс дейли, позовавайки се на американски учени.

Джоузеф Просперо и колегите му от университета на Маями откриха доказателства за арктическите прашни бури в Исландия, допълва БТА.

Спътникови данни разкриха огромни прашни струи в Арктика.

Плътните облаци там обаче не позволяват да бъде открит техният източник. В Исландия ледниците се свиват от няколко десетилетия. Очаква се тенденцията да продължи.

Джоузеф Просперо прогнозира, че прахообразуването от оголените от ледовете терени най-вероятно ще се увеличи в цяла Арктика.

Джоузеф Просперо изучава движението на праховите частици от 1965 г. Той и колегите му установиха, че преносът на прах се е увеличил много в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато в Северна Африка е имало голямо засушаване.

Той се увеличава и при силен Ел Ниньо, който влияе върху скоростта на ветровете и върху валежите.

От края на 90-те години обаче моделът се променя. Преносът на прах сега е по-голям, вероятно заради арктическите прашни бури. Повечето от половината от праховите частици, носени от ветровете, са по-малки от 2,5 микрона.

Те могат да бъдат вдишани от хората и да им създадат здравословни проблеми, допълва БТА.

Коперникий - 112-тият елемент в Менделеевата таблица

Той е най-тежкия от официално признатите елементи
Международният съюз за чиста и приложна химия утвърди името на 112-ия елемент от Таблицата на Менделеев - "коперникий". Той е наречен така в чест на Николай Коперник.

Новото название на известния и под името „унунбий“ елемент бе предложено от физици от немския Център за изследване на тежки йони в Дармщадт (GSI) през юли 2009 г. Той е най-тежкия от официално признатите елементи. За пръв път е синтезиран през 1996 г. чрез ускорителя на тежки йони в GSI от група под ръководството на професор Зигурд Хофман от центъра в Дармщад. През юни 2009 г. откритието беше официално признато от Международния съюз за чиста и приложна химия.

Физиците от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, край Москва, през последните десет години са синтезирали елементи с атомни номера от 112 до 116, а също най-тежкия към днешна дата елемент 118. В Дубна експериментират и с "пропуснатия" 117 елемент, като се продължава с подготовката на синтеза на елемента под номер 120 в Менделеевата таблица, която според проф. Хофман би трябвало да бъде завършена с елементи между 120-126-ти номер. /БГНЕС

Силикатните минерали са могли да помогнат за зараждането на живота на Земята

В условията на доисторическата Земя първите биологични молекули въглерод като рибозата, влизаща в състава на РНК, са могли да се образуват от прости органични молекули при стайна температура в присъствие на силикат-йони, не само ускоряващи реакциите, но и стабилизиращи техните неустойчиви продукти, съобщават изследователите в статия на списание Science.
Откритието на групата учени, ръководена от Джоузеф Ламбърт (Joseph Lambert) от Северозападния университе в Илинойс, касае така наречената формозна реакция, в която от най-прости алдехиди - органични молекули, съдържащи функционалната група С=О-, се образуват сложни молекули на въглеводороди, съдържащи в себе си четири-шест атома въглерод.

Формозната реакция за първи път е била предложена още преди 60 години, но досега учените се съмняваха в осъществимостта на такъв сценарий в естествени условия.

"Тази реакция беше подлагана на критика, тъй като получаващите се от нея въглеводороди са нестабилни. Но нищо друго нямахме. Друга реакция, позволяваща така лесно да се получат захари от прости молекули не съществуват" - казва Ламбърт в интервю на издане Chemistry World.

В своята работа групата на Ламбърт първа показа, че формозната реакция действително е могла да доведе до образуване на сложни въглеводороди в условията на древната Земя, а катализатори на това химично превръщане и едновременно стабилизатори на получаваните сложни съединеня са могли да бъдат йоните SiO3 2-.

Екипът изследователи в своята експериментална работа се оттласква от работа с повече от десетилетна давност, в която било показано, че формозната реакция може да се осъществи в присътствие на натрев сулфит Na2SO3. Ламбърт и неговите колеги се опитали да реализират такова химично превръщане в присътствието на натриев силикат Na2SiO3.

Учените успяват да покажат, че тази реакция не само протича при стайна температура, но и че силикат-йоните стабилизират молекулите на образуваащите се въглеводороди, създавайки с тях комплексно съединение.

В реакцията са използвани като изходни компоненти гликоалдехид (HOCH2-CH=O) и глицералдехиди (HOCH2-CHOH-CH=O), от които се образуват въглеводороди с четири-шест атома въглерод. Авторите на публикацията предполагат, че по такъв начин в естествени условия даже от по-прости алдехиди е могла да се образува и рибоза - съставен елемент на молекулата на РНК.

Силикатите, влизащи в състава на глинестите скали се срещат повсеместно на Земята, затова такива реакции са могли да се случват достатъчно активно. Единственото условие за тяхното осъществяване при стайна температура е високо рН (силно основна среда) на разтвора, в който се намират изходните органични компоненти: в противен случай свободни йони SiO32- просто не се бразуват.

Авторите на статията твърдят, че такива условия е било напълно възможно да съществуват при изветряне на глинести скали и дъждове. Освен това формозните реакции са могли да стават и на повърхността на минералите, намокрени от вода, в които са се създавали локални условия на високо рН.

Космическият апарат "Криосат" ще изследва ледената покривка на Земята

Изстрелването на спътника "Криосат" (Cryosat-2), който ще изследва ледената покривка на Земята и ще картографира дебелината на леда над водата и сушата, е насрочено за 25 февруари на космодрума Байконур, съобщи ЕКА, цитиран от БТА.

Спътникът "Криосат" е най-съвършеният от флотилията на ЕКА за изследване на Земята. Той ще е третият от тази програма след изстреляните миналата година ГОСЕ и СМОС, които наблюдават земната гравитация, влагата в почвата и океаните. ЕКА планираше да започне с него, но първият спътник "Криосат" не беше изстрелян успешно.

Основният инструмент на "Криосат" е микровълнов радарен алтиметър - уред за измерване на дебелината на леда с помощта на ехото от радарни пулсове, излъчени към повърхността. На базата на дебелината и плътността на леда може да бъде изчислена неговата маса. Инструментът е оптимизиран, така че да може да измерва дебелината както на морския лед, която може да е до няколко метра, така и на полярната ледена покривка, която в Антарктида достига дебелина до пет километра.

Мисията ще осигури данни за скоростта на промяна на дебелината на леда с точност до 1 см.

Основната цел на "Криосат" е да бъдат направени тестове и прогнози за ефекта на глобалното затопляне върху полярния лед и неговото изтъняване. Рекордното намаляване на арктическия морски лед през последните години показва, че в полярните райони има значителни промени.

Ледената покривка е картографирана от космоса и преди, например от спътника "Енвисат". За да бъде разбрано обаче как промените в климата се отразяват на тези чувствителни райони, е необходимо да бъде установено как се променя дебелината на леда. Данните от "Криосат" ще осигурят именно по-добро разбиране на динамиката на ледената покривка.

Европейският спътник Cryosat-2 трябваше да бъде изстрелян от космодрума Байконур на 25 февруари с конверсионна ракета-носител „Рокот“, но изстрелването се отложи за допълнителни технически работи. Първият европейски спътник Cryosat беше загубен при извеждане в орбита на 8 октомври 2005 г. с руска ракета-носител „Рокот“. Ракетите „Рокот“ са създадени в Центъра „Хроничев“ на базата на междуконтиненталните балистични ракети SS-19 ("Stiletto ").

Тогава апаратът Криосат беше изстрелян от руския космодрум Плисецк и падна в района на морето Линкълн близо до Северния полюс. Поради отказ на системата за управление не се отделила втората степен на ракетата носител "Рокот".

Учени потвърдиха експериментално гравитационното забавяне на времето

Учени от Калифорнийския университет в Бъркли с помощта на атомен интерферометър успешно потвърдиха съществуването на гравитационно забавяне на времето - едно от следствията на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. Резултатите от изследванията на специалистите са публикувани в списание Nature.

Гравитационното забавяне на времето, предсказано от Айнщайн през 1915 г., е било проверено с 10 000 пъти по-голяма точност в сравнение с предишен експеримент през 1976 г. Резултатите за пореден път показват, че теорията на Айнщайн описва реалния свят, в който гравитацията забавя времето, се казва в комюнике на Калифорнийския университет в Бъркли.

Новите резултати имат приложение при GPS спътниците, правейки нужни свръхпрецизните часовници, заяви ръководителят на изследването Холгер Мюлер от университета. Системата GPS може да определи положението с точност до милиметри благодарение на спътници, снабдени с най-добрите атомни часовници. Увеличаване на височината едва с един метър обаче е достатъчно, за да се намали прецизността, защото отдалечаването от центъра на Земята намалява гравитацията.

Тъй като ползваме все по-прецизни часовници, нужно е да опознаем по-добре влиянието на гравитацията, допълни той. Извършеният от неговия екип експеримент върху цезиеви атоми, хванати в "капан" с помощта на студени лазери, продължи едва 0,3 секунди. Разликата в изтичането на времето между цезиев атом, който "пада" с 0,1 милиметър под ефекта на гравитацията, и същия атом в покой е измерена с изключителна прецизност.

В древен метеорит откриха хиляди органични съединения

В състава на Мърчисънския каменен метеорит, паднал на Земята през 1969 година, са намерени около 14000 органични съединения. Статията е публикувана в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Кратко изложение дава порталът BBC News.

Изследванията на Мърчисънския метеорит, наречен така по името на австралийско градче, близо до което е паднал, са започнали от момента на падане. Но досега учените са търсели в състава му само интересуващите ги съединения. Авторите на новата работа са извършили задълбочено проучване, позволяващо изявяване на огромен брой вещества. Основният им метод е бил мас-спектрометрия.

Сред идентифицираните органични вещества са открити 70 аминокиселини - молекули, части от които влизат в състава на земните белтъци. Изследователите не изключват, че в бъдеще в състава на Мърчисън ще бъдат намерени сотици пъти повече химични компоненти. Откриването на всички с това изследване не са били възможни, поради ограниченията на метода.

По оценка на специалистите, възрастта на Мърчисънския метеорит е приблизително 4,65 милиарда години. Смята се, че Слънцето се е сформирало 150 милиона години по-късно. Учените предполагат, че Мърчисън е прелетял през формиращата се Слънчева система и е "събрал" в себе си съдържащите се в нея вещества.

Анализът на химичния състав на Мърчисънския метеорит дава значими доказателства за теорията на панспермията. Тази теория предполага, че важни за възникването на живота молекули са били донесени на Земята от космоса. Към тези молекули се отнасят, например, нуклеиновите киселини. Елементарните съставни части на нуклеиновите киселини бяха намерени в Мърчисън преди няколко години. През 2008 година учените показаха, че тези съединения имат извънеземън произход.

Животът на Земята е дошъл от космоса?

Учен публикува доказателства, че хората и живота на Земята произхожда от извънземни организми, донесени от комети

Всички хора са дошли на Земята от космоса, сигурен е британски учен, цитиран от в. "Дейли телеграф". Астробиологът Чандра Викрамасингх от Кардифския университет заяви, че нови изследвания подкрепят теорията, че човешкият живот се е зародил в космоса. Проф. Викрамасингх казва, че първите "семена на живота" са донесени на нашата планета от космоса преди 3-4 милиарда години, пише БТА. Това е т.н. теория на панспермията, създадена през 60-те години на 20 в. от проф. Викрамасингх и покойния му колега сър Фред Хойл.

Според учения микроби от далечния космос са дошли на Земята с комети и след това са се "умножили и разпространили", за да създадат човешкия живот. В International Journal of Astrobiology на Кеймбриджкия университет професорът е публикувал доказателства, че хората и целият живот на Земята произхожда от извънземни организми, донесени от комети, които са ударили планетата.

"Да, всички ние сме извънземни - имаме общ космически произход. При всяко образуване на планетна система няколко оцелели микроби се озовават в комети. Те след това се размножават и "засяват" други планети", обясни астробиологът. Следователно ние сме брънка от непрекъсната верига, която обхваща голяма част от Вселената, каза ученият. Той е убеден, че животът се пренася от планета на планета в продължение на милиарди години и че комети са ударили планетите и изтласкали живата материя в космоса. Някои микроорганизми оцелели и попадали върху нови планети в продължение на милиони години.

Проф. Викрамасингх обаче прави уговорката, че неговият модел все още не обяснява как животът се е зародил първоначално. Той казва също, че "астрономическите доказателства убедително потвърждават схващането, че животът не е възникнал на Земята, а е бил донесен отвън. "Въпреки че не знаем със сигурност как е започнал животът, веднъж зародил се, той е започнал да се разпространява във Вселената и оцеляването му е неизбежно", убеден е експертът.

Той смята също, че като навлизаме в ново десетилетие, 2010 г., е необходимо да заявим, че сме с извънземен произход и че в космически мащаб извънземен живот съществува.

Вулкан създава остров

Изригналият в японски води чудовищен вулкан Фукутоку - Оканаба може да създаде нов остров

На 03.02 без предварително видими признаци за това, което предстои, на 745 километра от Токио над водата се издигна стълб от дим и прах. Мощното изригване на подводния вулкан Фукутоку - Оканаба бе заснето от хеликоптер на японската брегова охрана, чийто кораб патрулирал наблизо. По думите на Кенджи Дои, координатор в "Japan Meteorological Agency" службата не е имала предварителни данни, че такова събитие предстои толкова скоро. Според специалистите вулканът може да е създал малък остров, като това съвсем скоро ще се доизясни.

Съдове на бреговата охрана събраха образци за анализ от района въпреки опасността от ново изригване. “Много бе рисковано да се навлиза в района, защото е невъзможно да се предвидят вероятни последващи изригвания” - подчерта Кенджи Дои. По време на затишие в изригването на вулкана клокочещите води били частично обагрени в жълтозелено и помътнели от засмукан от дъното пясък и наноси.

Вулканът Фукутоку - Оканаба е наблюдаван и в миналото е имал по няколко случая на сравнително слаба активност за десетилетие, а изригванията са 7 от 1904 година насам. Повечето досегашни изригвания са били относително по-слаби, а последното от тях се е случило през юли 2005 година. Вулканът се намира на около 5 километра на север-североизток от остров Южен Иво Джима, който е част от островите Бонин и отстои на около 60 километра от световно известният театър на епична битка през Втората световна война - остров Иво Джима.

При предишни изригвания на вулкана той е пробивал дори над водната повърхност, създавайки малки островчета от лава, но водата бързо ги е отмивала. Няма данни последното активиране на вулкана да е създало остров, но “Japan Meteorological Agency” все още не изключва тази възможност. От седемте изригвания на Фукутоку - Оканаба три са завършили със създаване на временни островчета. За последен път това се случи на 18.02.1986 година, като островът изчезна до 08.03 същата година, т. е. за 20 дни. Образувания през 1914 година остров, обаче, е бил дълъг около 8 километра и просъществувал около 2 години.

Изригването на 03.02 първо е забелязано от екипажа на кораба “Яшима” от Бреговата охрана по време на патрулиране. Първо е забелязан избиващият нагорие пушек, а после екипажът е чул шум като от избухване и е “усетил” вибрациите от ударната вълна. Корабът е продължил да наблюдава акваторията, но е спазвал “санитарна дистанция” от мястото на изригването, тъй като димът от вулкана съдържа опасни емисии с отровни газове, в чиито състав влизат серен диоксид и въглероден диоксид.

Космическа обсерватория на НАСА проучва Слънцето в детайли

НАСА пусна модерна обсерватория в космоса, която ще проучи Слънцето в непознати до сега детайли, съобщи британският вестник "Дейли телеграф", цитиран от КРОСС.

Соларната обсерватория (SDO) струва 856 млн. долара и бе изстреляна към слънцето от ракетата "Atlas V" от Флорида.

Това е най-напредналата в технологично отношение обсерватория, която тежи три тона и е дълга шест метра. Тя ще разкрие на учените детайли за вредните соларни лъчи, ултравиолетовата радиация и ще направи карта на слънчевите магнитни полета.

Новата обсерватория ще може дори да "погледне" под повърхността на Слънцето. Информацията от нея ще прихващат две сателитни чинии в Ню Мексико.

Риба на 375 милиона години откриват в Австралия

Учени показаха в Австралийския национален университет свое неотдавнашно откритие, което може да преобърне разбирането за еволюцията на животните до момента, в който те са започнали да дишат въздух.

Изследователите са открили почти напълно запазен фосил на двойнодишаща риба от вида Rhinodipterus. Мястото, където е била намерена находката, чиято възраст се определя на 375 милиона години засега не се съобщава. Известно е единствено, че ценният фосил на обитавалата тези земи риба е открит в западната част на Австралия. Може да се предполага, че учените се надяват да открият на същото място нови интересни доказателства за еволюцията на живота на планетата. /БГНЕС

На 2010-02-10 ни очаква най-силната за последните няколко години магнитна буря

Жителите на нашата планета ще усетят върху себе си въздействието на най-мощната за последните няколко години магнитна буря. Причината за неустойчивото магнитно поле е серията изригвания на Слънцето. Експертите все още не знаят дали бурята ще бъде много силна или умерена.

Специалистите успокояват, че това не е смъртоносно, въпреки, че тези бури оказват някакво влияние върху хората и най-вече върху тези, които са със сърдечно-съдови заболявания, хипертония, исхемична болест, инфаркти. На 7 февруари на Слънцето са станали три много силни изригвания, като най-мощното от тях е продължило 19 минути.

Магнитните бури са нещо обикновено във вселената. Тяхната интензивност непрекъснато се променя и когато е много висока, влияе неблагоприятно върху човешкия организъм.

Магнитната буря представлява бързо и силно изменение в магнитното поле на Земята, възникващо в период на повишена слънчева активност. Тогава в космоса се изхвърля огромно количество заредени частици. Когато потокът взаимодейства с магнитното поле на Земята, предизвиква колебания, известни като магнитни бури. Те биха могли да нарушат радиовръзките, да извадят от строя навигацията на космическите кораби, понякога и енергийните системи, но основно влияят на хората. Доказано е, че живите организми (животните също реагират, и то много по-рано от човека) са малко чувствителни към силните изригвания и много към слабите и средните. Феноменът се обяснява с факта, че реагираме само на определена честота на магнитното излъчване.

Иран откри голямо находище на нефт и газ

Иран е открила ново голямо находище на нефт и газ, чиито запаси се оценяват на 85 млрд. долара или 475 млн. барела, съобщи министърът на петролната промишленост на страната Масуд Мирказеми, цитиран от "Техеран Таймс". По думите му от целите запаси в находището Сумар могат да бъда извлечени около 70 млн. барела, които по сегашните цени на петрола могат да бъдат оценени на 5 млрд. долара.

Газавото находище Халган разполага с капацитет от 50 млн. кубични метра дневно. Като цяло запасите на природен газ се оценяват на 80 млрд. долара.

Иран заема второ място в света по доказани запаси на нефт и газ, пише още "Техеран Таймс". В страната се намират 15% от световните запаси на газ, които възлизат на 974 трилиона куб. метра. Около 62% оттях все още не са извлечени.

Откриха хиляди отпечатъци от динозаври в Китай

Китайски палеонтолози откриха над 3000 отпечатъци от стъпки на динозаври в Източен Китай, съобщи АФП.

Отпечатъците са на повече от 100 милиона години. Те са близо до гр. Чжучън в провинция Шандун. В този район вече са намерени над 50 тона динозавърски кости.

Стъпките са от 10 до 80 см. Те са на поне шест различни вида динозаври, сред които и тиранозавър.

Всички стъпки са в една посока. Това може да означава миграция или внезапна паника сред тревопасни динозаври заради атака на месоядни, обясни Ван Хайцзюн от Китайската академия на науките.

В този район вероятно ще бъде създаден парк, където да бъдат изложени фосилите. БТА

Проливни дъждове заличиха 300 отпечатъци от динозаври

Около 300 следи от динозаври на възраст 65 млн. години са изчезнали от парка "Parque Cretacio" в центъра на Боливия в резултат на проливните дъждове през последните седмици, съобщиха от ръководството на парка.

Отпечатъците от динозаврите са изчезнали в резултат на ерозия и срутване на скали, причинени от пороите, отбелязва АФП. Те са били на гигантска стена, 80 м от която са се сринали във вторник. "Изгубихме 300 отпечатъци", каза по обществената телевизия директорът на "Parque Cretacio" Вилмер Астете. Паркът е считан за едно от най-големите находища на следи от динозаври на света. В него има около 5000 отпечатъци, оставени от 300 различни вида динозаври, повечето от които по стена с дължина около 1.2 км, изправена почти вертикално след земетресения в миналото. Съхранението на тази стена може да струва близо 30 млн. долара годишно, каза директорът на парка.

Местните власти заявиха, че обмислят мерки за опазване на мястото, допълва БГНЕС.

Два нови вида въглерод от метеорит

В къс метеорит са открити два нови вида въглерод. Изследваненто е публикувано в статия в списание Earth and Planetary Science Letters.

При поучване на полирани с диамантена паста срезове от метеорита Хаверо, паднал във Финляндии през 1971 година, е открита издутина с височина около 10 микрометра. Те са се образували, тъй като някои включения от въглерода в метеорита са по-твърди от диаманта.

Със спектроскопски анализ са установени, фрагменти от кристални решетки на два нови типа въглерод - нов вид ромбоедрична решетка, много близка до диамантената и политип 21R. Последният досега не е бил наблюдаван в природата, а съществуването му е предсказано само теоретчно. Изследователите не са успели да определят точно твърдостта на откритите нови типове въглерод.

Предполага се, че новите форми въглерод са се образували при високо налягане и висока температура по време на падането на небесното тяло.

Неотдавна група американски и китайски учени успяха да докажат, че най-твърдият открит досега материал е специално обработен лонсдейлит. Той е с около 58 % по-твърд от диаманта. Вюртцитният нитрид на бора с малко отстъпва на лонсдейлита - материалите са счупват съответно при налягане 114 и 152 гигапаскала.