В Чили готви евакуация във връзка с възможно изригване на вулкан Копауе

focus-news
Властите в чилийския регион Био-Био са взели решение да задействат извънреден план за евакуация на населението на няколко населени места в района на вулкана Копауе, в случай че неговата активност се повиши.

Вулканът се намира на границата между Чили и аржентинската провинция Неукен. От миналата събота вулканът е започнал да изхвърля облаци газ и пепел, достигащи на височина от 1.5 км. Регистрирано е също така повишено ниво на сеизмическата активност в района на Копауе.

По данни на местната спасителна служба евакуацията може да засегне около 1 800 души, обитаващи четири населени места около вулкана.

Геолози ще проверяват датски ли е Северният полюс

До средата на септември ще бъдат събирани данни, които могат да потвърдят принадлежат ли на Дания и Гренландия 150 хил. км² арктическо дъно, богато на нефт и газ. Необходимо е да се изясни дали подводният хребет Ломоносов е продължение на Гренландия.

Организаторът на експедицията Йенс Йорген Мюлер от Геоложкото общество на Дания и Гренландия казва, че с помощта на ехолоти ще бъде определен релефът на морското дъно на хребета. Ще се правят и сеизмични измервания на дебелината на утайките.

Принадлежността на хребета Ломоносов е спорна. През 2007 г. Русия обяви противоположния му край за продължение на Сибир.

За други части от Арктика претендират Канада и Норвегия. САЩ също имат основаня за териториални претенции според  Конвенцията на ООН по морско право. За официалното признаване на териториалните права е необходимо те да бъдат подкрепени с геоложки данни.

Земята с Google Landsat

Нарастването на земното ядро скоро ще причини смяна на магнитните полюси

Едностранното нарастване на земното ядро може да обясни защо магнитното поле на нашата планета се преобръща на няколко хиляди години.

От едната страна твърдото вътрешно ядро на Земята бавно нараства, същевременно противоположната му страна се разтопява. Питър Олсън и Рено Деген от Университета Джонс Хопкинс в Балтимор с помощта на числено моделиране са установили, че оста на магнитното поле е разположена в нарастващото полукълбо. Бързото придвижване на тази ос в източна посока през последните векове е признак за близка смяна на местата на северния и южния магнитен полюс. Ако това се случи сега, слънчевият вятър ще достигне до Земята, ще извади от строя електронните мрежи и комуникационните системи.

"Кореляция има, но хаосът в ядрото ни пречи да правим дългосрочни прогнози. Засега спете спокойно." - отбелязва г-н Олсън.

Резултатите от изследванията са публикувани в списание Nature Geoscience.

Океанографи бият тревога: Кораловите рифове намаляват!

dnes.bg
Около 2600 океанографи, събрали се на симпозиум в Австралия, предупредиха, че кораловите рифове по света бързо намаляват, съобщи Франс прес.

Учените, които участват в международен симпозиум за кораловите рифове в Кеърнс, отбелязаха, че е застрашено оцеляването на милиони хора в света. Кораловите рифове осигуряват работа и храна на голяма част от населението в крайбрежните зони на планетата, генерират приходи от туризма и служат като естествена преграда срещу силните вълни и бури.

Учените настояват да се вземат спешни мерки, за да се избегне увреждането на кораловите рифове, причинено от покачването на температурата в океаните, окисляването на морската вода, свръхриболова и замърсяването.

"Разполагаме с прозорец във времето, за да може светът да действа срещу климатичните промени", заяви Тери Хюз, който отговаря за организирането на провеждащия се на всеки 4 години симпозиум с учени от 80 страни. "Този прозорец непрестанно се свива."

"В Карибския район площта, заемана от корали, е намаляла със 75-85 на сто през последните 35 години", поясни Джереми Джаксън от института Смитсониън в САЩ. "Коралите в Големия бариерен риф край австралийския бряг - една от най-добре съхранените екосистеми в света, са намалели с 50 на сто за половин век. Онова, което е полезно за коралите, е изключително важно за хората."

Над 85 на сто от кораловите рифове в Азия са застрашени от човешката дейност, свързана с развитието на крайбрежните зони, замърсяването и свръхриболова.

Окисляването на океаните е сред най-големите заплахи за кораловите рифове, действайки като "остеопороза на морето" и застрашавайки хранителната сигурност, туризма и прехраната, каза Джейн Любченко от Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ, цитиран от БТА.

Проф. Николай Спасов: Природата от преди пет милиона години ще бъде показана в палеонтоложкия музей край ракитовското село Дорково

focus-news.net
По повод изграждането на Плиоценски парк с находки от палеонтоложкото находище край ракитовското село Дорково. Агенция „Фокус” разговаря с ръководителя на проекта проф. Николай Спасов – директор на Националния природонаучен музей. Палеонтоложкият музей ще бъде изграден до края на годината, като финансирането от около 2 млн. лева ще бъде осигурено по европейски проект. Предвижда се в музея да има скелет в реални размери на мастодонта Anancus arvernensis, живял в района преди около пет милиона години.

Фокус: Проф. Спасов, какви са последните новини около изграждането на палеонтоложки музей край ракитовското село Дорково?
Проф. Николай Спасов: Има все още някои неясноти специално със строителството на конструкцията, която трябва да послужи за сграда. Знам, че се работи, за да се решават проблемите един по един. Първо трябва да бъде построен път до находището, където ще бъде палеонтоложкият музей и след това да започне работата по конструкцията. В това време нашият екип ще се наложи да започне в София това, което можем, защото времето е изключително малко.

Фокус: Каква е историята на проекта?
Проф. Николай Спасов: Историята на този проект е ужасно дълга и с много завои. Идеята е още от 1987 г., когато с известния френски палеонтолог проф. Ербер Тома организирахме и завършихме успешно палеонтоложка експедиция. След това правих няколко опита да започна подобен музей. По различни причини, всичките свързани с финанси, това до този момент не беше успешно. Чак сега макар и с много чакане и с много перипетии явно ще започнем и дай Боже ще завършим успешно този проект. Става дума за палеонтоложки музей, който ще представи природата на България и Балканите преди около пет милиона години – времето, на което датираме изкопаната от нас фауна, през ‘80-те години край Дорково.

Фокус: Как е открито находището край Дорково?
Проф. Николай Спасов: До самата палеонтоложка експедиция се стигна случайно, както стават понякога нещата, но човек трябва да бъде подготвен за тези случайности. Аз се връщах от една африканска експедиция, минах през Париж, през парижкия Музей по естествена история, където преди това бях специализирал. Срещнах се с проф. Ербер Тома и му казах, че има едно много интересно палеонтоложко находище, което току беше открито от нашите геолози. Попитах го дали иска да напарим съвместна експедиция. Тогава аз исках да усвоя теренния опит на френските палеонтолози, които са най-добрите и затова му предложих. Той имаше интерес от това и организира френска група. Аз направих сложната организация тук и през 1984 г. с него отидохме до находището, а през 1985 г. започнахме работа. Тази тригодишна експедиция беше изключително успешна, защото ние разкопахме най-богатото находище на мастодонти от вида Anancus arvernensis в света. За специалистите по еволюция на древните хоботни животни това е едно находище, което е известно в цял свят. Палеонтоложкото находище в Дорково бележи началото на плиоцена в Източна Европа. Фауната е от това време и с това находището е репер за Източна Европа и въобще за Европа за началото на плиоцена, т.е. за света преди около 5-5,3 млн. години – със своята природна обстановка, с горите с фауната, която се представя от мастодонти, от някои видове изчезнали елени, хипариони, от два вида маймуни, което е изключително рядко – мезопитек и дриопитек, от богата фауна на гризачи, на насекомоядни и публикациите, които направихме в тази област разкриват природната обстановка и фауната от това време. Описан е и нов род птица, неизвестна до този момент за науката. Това е една глухарова птица, която до този момент не беше открита. Интересното в тази природа от преди милиони години и от минали епохи да бъде представена на хората, които се интересуват от древността, от древна природа и от природа въобще - така възникна идеята за палеонтоложки музей. Сега имаме шанс да го реализираме. Според концепцията, която съм направил, там трябва да има възстановка на мастодонта ананкус в цял ръст. Това ще бъде скулптура, която ще бъде направена максимално достоверно според съвременните научни данни. Ще има диорама или умален макет, която ще представя древната гора с нейните обитатели, ще има няколко витрини с кости от самото находище и ще има реставрация на разкопка, за да видят посетителите как изглежда една палеонтоложка разкопка с костите, които излизат от там.

Фокус: Колко изкопаеми останки сте намерили?
Проф. Николай Спасов: През тези три години на работа останките са няколкостотин, мисля че са към 500. Открити са два вида мастодонти. Това са хоботни животни, родственици на днешните слонове. Ананкусът е имал четириметрови бивни, на ръст е бил с височина на рамото около 3.5 метра, едно наистина впечатляващо животно. Имало е два вида маймуни, елени, които вече не съществуват, птици, от които неизвестна до този момент род и вид птица. Всички тези животни са установени от нас по изкопаемите фосилни останки – кости. Изобщо палеонтоложкото находище край Дорково е известно на учените, а сега смятаме да го направим известно и на по-широки кръгове на обществеността именно чрез този музей.

Фокус: С какво се е отличава България през плиоцена?
Проф. Николай Спасов: България се отличава не само с това находище, нейното специфично положение на Балканите я прави изключително интересна от гледна точка на нейната древност и на нейната природа. Ние сме кръстопът на влияние от три континента – Европа, Азия и Африка. От милиони години Балканите и България са били пътища за разселване на растения, животни, а по-късно и хора, ето защо и днешната природа на Балканите и на България е изключително богата и е една от най-богатите в Европа; ето защо нашите исторически ценности и нашите археологически обекти са толкова много и толкова интересни и ето защо нашите палеонтоложки обекти са изключително интересни. Бих казал, че където копне човек и намери кости от минали епохи се оказва, че са уникални.

Фокус: Разработени ли са от палеонтолозите тези по-древни находища?
Проф. Николай Спасов: България беше доста слабо разработена до този момент в това отношение, днес благодарение на експедициите, които правим, които са често пъти международни всички тези изследвания дават възможност да се разкриват, както нови видове, неизвестни до този момент на науката, така и пътищата на миграцията на видовете, на тяхната еволюция. Много от находките и от палеонтоложките колекции, направени от нас, са между най-богатите в съответната област в света. Бих споменал за пример палеонтоложкия филиал на нашия музей в Асеновград, който е направен на основата на колекцията на Димитър Ковачев – навремето учител в гимназията в Асеновград, който със совите ученици е направил бих казал палеонтоложки подвиг, разкопавайки някои находища по Струма, останки на животни от късния миоцен. В момента тази колекция наброява към 40 000 инвентарни единици. Това са животни, които представят България от това време по-близка до днешната африканска фауна, отколкото до сегашната европейска. Такъв е бил климатът, фауната и природната обстановка по това време. Нашата природа е била напълно сходна с днешната африканска, разбира се, не точно тези видове, които днес обитават Африка, но техните предци. Според съвременните палеонтоложки и палеозоогеографски концепции днешната африканска савана по произход е от тези места – от една обширна област, която се е разпростирала преди 7-8 милиона години на Балканите. Именно тук се е формирала саванната фауна – носорози, жирафи, газели, маймуни, гигантски котки. Цялата тази фауна започва постепенно да навлиза на юг, тъй като продължаващото засушаване на климата открива големи степни пространства в Африка, но първо те са съществували тук. По този начин, спускайки се на юг, тази природа завладява Африка. Имало е обмен между Африка и нашите територии, но в Африка климатът се запазва сходен, поради това фауната и днес можем да кажем, че е архаична, запазила е облика си от преди 7-8 милиона години, докато тук на север промяната в климата и появата на четири сезона със сняг са повлияли на фауната така, че тя е придобила днешния си облик. Това е станало през последните 1-2 милиона години.

Фокус: Ще се реализира ли проектът в Дорково до края на годината?
Проф. Николай Спасов: За съжаление този проект твърде мудно вървеше до сега, изпуснати са около две години, откакто той е приет и са заделени средства за него, чак сега ще имаме шансове да започнем. Трябва да се опитаме и сме длъжни след толкова много усилия за половин година да успеем да направим един музей, който смятам, че ще бъде уникален в Европа. Ще бъде направен с участието на едни от най-добрите наши художници, също световноизвестни реставратори с експерти от природонаучния музей. Амбицията ни е да направим нещо уникално, което по един нов начин да представи някогашната природа пред посетителите.

Фокус: По-трудна ли е работата по палеонтоложки разкопки, отколкото работата на археолозите?
Проф. Николай Спасов: Тази работа може да се върши само от хора, които имат нужните знания за това. Тези знания се придобиват в продължение на много години. В този смисъл една такава работа е изключително трудна, тя не е за всеки. Много малко хора по света могат да я вършат, но хората, които я вършат, изпитват удоволствие от тази работа, така че тя за тях е хем трудна, хем твърде интересна. Това е работа за хора с много висока квалификация и с голям интерес към това, което правят.

Фокус: С какво конкретно се отличава работата ви по палеонтоложкото находище в Дорково?
Проф. Николай Спасов: Хората често си мислят, че колкото по-древна е епохата, толкова по-дълбоко в земните недра се намират останките. Това най-често не е така, защото земните процеси създават най-разнообразни условия и винаги, за да може палеонтологът да намери находището, то трябва да е излязло малко или много на повърхността. Такъв е случаят и тук. Вероятно плиоценските пластове са отмити, вероятно някакви движения на земната кора са издигнали други части, които в момента са на повърхността. Често пъти съвсем случайно човек се натъква на такива открития, дори се получават съобщения от любители – намерихме такива и такива кости. Отиваш на самото място, оценяваш обстановката, виждаш, че там има интересно находище с множество останки и започваш работа. Специално Дорково е намерено от български геолози, които са търсили съвсем друго нещо, те са търсили полезни изкопаеми, но намират кости. И двете неща са важни - едното е важно за икономиката, а другото за човешката култура и познание.

Фокус: Каква е вашата хипотеза за зачестилите земетресения в Европа през последната година и как ще се разместят земните пластове?
Проф. Николай Спасов: Не съм специалист по тектоника, мога да кажа само това, което съм чул от мои колеги геолози. Ние сме земетръсна зона и при нас тя се определя от известното явление дрейф на континентите. Континенталната плоча на Африка постепенно се подпъхва под Южна Европа. Човек трудно може да си представи този процес, това става на пръв поглед незабележимо, но има огромен натиск и огромни земни маси се сблъскват и създават тези размествания в земната кора. Там, където има разломи и пукнатини, там са опасните центрове, където по-лесно може да се освободи тази земетръсна енергия.
Красимира Георгиева

Останки на мамути бяха открити във въгледобивна мина в Сърбия

klassa.bg
Археолози откриха кости от пет космати мамута във въгледобивната мина край Костолак, Сърбия. Според „Гардиън“ това може да разкрие съвсем нови периоди от историята на Балканите преди седем милиона години. Находката, намерена източно от столицата Белград, ще добави много подробности как ледената епоха се е отразила на еволюцията в района. Миомир Корач от Сръбския археологически институт обяснява: „Има милиони фрагменти от мамути по света, но рядко те са толкова леснодостъпни за изследване.“ Той допълва също: „Находката може да ни предостави неповторима информация и да хвърли светлина как е изглеждал животът по тези места по време на ледената епоха.“ Останките са намерени по време на въгледобив в мината на 20 метра под повърхността. Територията с останки от мамутите се разпростира на почти девет хектара. През 2009 г. изключително запазен скелет на мамут бе открит в същата област. Женският скелет на кръстената от археолозите Вика е поне на милион години и принадлежи към южняшкия тип мамути, които нямат толкова плътна козина. Новооткритите останки са по-скоро на космати мамути от вида Мамутус примигениус, който е изчезнал преди около 10 000 години.

В Източен Кавказ расте сеизмичното напрежение

Геоложката история на Кавказ е наситена с неприятни събития, свързани с издигането на планината при сблъсъка (колизията) между Арабската и Евразийската литосферни плочи. През 1859 година силно земетресение в централната част на Азербайджан разрушило тогавашната столица Шемаха, след което главен град станал Баку. 

Източен Кавказ с Каспийско море

Сеизмолозите от университета в Масачузетс, заедно с азербайджанските си колеги са изучили динамиката на земната кора в Източен Кавказ. Според тях, в райана на Баку в последно време се е натрупало значително сеизмично напрежение. Изследването е публикувано в списание Journal of Natural Hazards. Средната скорост на преместване на арабската плоча в района на Баку е около 12 милиметра на година, два пъти по-бързо отколкото в западната част на Кавказ. Засега сеизмолозите не знаят кои разломи са натрупали най-много напрежение. То може да се освободи под формата на силни земетресения, но не могат да се правят прогнози къде и кога.

Нови данни свързват масовото измиране от късния дриас с космическо въздействие

В тънък слой седиментни скали в американските щати Пенсилвания и Южна Каролина, а също в Сирия международна група изследователи откри стъкловиден материал, образуван преди около 13 000 години при температура от 1 700 до 2 200°C в резултат на някакво въздействие от космоса.
Новите данни поддържат спорната хипотеза, че пред 12 900 години взрив на комета или астероид  е предизвикал началото на  глобалното охлаждане късен дриас. Това събитие съвпаднало или почти съвпаднало с измирането на мегафауната от плейстоцена и изчезването на североамериканската култура Кловис.

Микроскопски снимки на частици кварц от Абу Хурейра (Сирия). Закръглените образувания са резултат от много високи температури
  
Морфологичните и геохимични особености на силициевите образувания, напомнящи вулкански шлаки (siliceous scoria-like objects), показват, че материалът няма космически, вулкански или антропогенен произход. "Много  високата температура на топене е идентична на достигнатата по следите от други космични явления - например в метеоритния кратер в Аризона или в Австралазийското тектитово поле" - казва съавторът в изследванията Джеймс Кенет от Калифорнийския университет в Санта-Барбара. Според него материалът прилича на получения при изпитанията на ядрени оръжия през 1945 година в Сокоро, Ню Мексико, по проекта "Тринити".

Така нареченият тринитит, образуван от спичане на повърхностния материал при ядрените опити във въздуха над Ню Мексико през 1945 година

Доказателствата, събрани от поддръжниците на хипотезата, обхващат огромно пространство от Северна Америка до Германия и Венецуела. Откриването на такъв материал и в Сирия придвижва областта на въздействие още по на изток.

Поради големия обхват Кенет и неговите колеги предполагат, че взривовете са били поне три, т. е. в атмосферата са навлезли цял рояк фрагменти от някакво разпаднало се тяло. Материалът от Сирия бил открит близо до неолитното селище  Абу Хурейра  в долината на Ефрат, където приблизително в същото време ставал преходът от лов и събирателство към произвеждащо стопанство. Дебел слой въглени в древното селище свидетелства за силен пожар, вероятно причинен от космическия взрив.

Краят на света идва внезапно

standartnews.com

Още през това столетие на Земята може да се стигне до необратим екологически колапс, който да доведе до внезапно рухване на глобалната екосистема. Това заявиха учени, според които, за да се избегне "критичното ниво", трябва да се вземат бързи и ефективни мерки.

Група от 22 водещи биолози, еколози, геолози и палеонтолози от три континента е направила изследване, резултатите от което са публикувани в сп. "Нейчър". Основният извод е, че краят на света ще настъпи внезапно, а не постепенно, както се смяташе досега. Учените излизат със своите предупреждения и препоръки в навечерието на Конференцията на ООН за устойчиво развитие, която ще се състои в периода 20-22 юни в Рио де Жанейро.

Екологичното равновесие е застрашено от глобалното затопляне, нарастването на броя на населението и влошаването на състоянието на околната среда, добавя германското сп. "Фокус". Учените стигат до тези заключения, изхождайки от прогнозите, че през 2050 г. на земното кълбо ще живеят 9,3 милиарда души, а средната температура ще се покачи с 2 градуса по Целзий.

Според Антъни Берноски, който е биолог от Калифорнийския университет и един от водещите автори на изследването, измененията ще бъдат необратими, а последствията разрушителни. Всичко това би довело до невъзможност населението на Земята да се изхранва. "Тогава ще си дадем сметка, че живеем в един коренно различен свят", заключава експертът. В своя труд учените настояват за ограничаване на суровинните отпадъци и отбелязват, че стремежът за икономически ръст не трябва да е на всяка цена.

За газовите хидрати

Топ сеизмолог: Земетресението в Перник е феномен в световен мащаб

dnes.bg
Механизмът на земното разкъсване при земетресението от 22 май в Перник с магнитуд от 5,8 по Рихтер е изключително феноменален в световен мащаб. То е станало много бавно и по една много силно наклонена плоскост, коментира пред БТА доц. Емил Ботев - ръководител на департамента по "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Експертът обясни, че при земетресението максимумът на енергията на излъчване се е изместил към много ниски честоти на трептене - или се е получило такова вълнообразно движение в пространството, което е създало усещането, че земният трус е много далече.

"Това е благоприятно, защото така не се въздейства срязващо и разрушително на строителните конструкции”, коментира сеизмологът.

Той поясни, че именно затова не е имало и големи разрушения на повърхността, в сравнение със земетресението в Стражица от 1986 г., което е било с почти същия магнитуд - 5,7 по Рихтер. Доц. Ботев припомни, че според магнитудната скала земетресението в Перник от 5,8 по Рихтер се води за "умерено земетресение и дори не е силно".

Огнището на земетресението в Перник е много специфично и с това, че досега "не е работило" в исторически план и в него за първи път се регистрира толкова силно земетресение, коментира сеизмологът. По думите на доц. Ботев в това сеизмично огнище е имало няколкостотин пъти по-слабо земетресение от сегашното.

За година на Земята стават около 100 000 земетресения с магнитуд над 2 по Рихтер, а за сто и няколко години са станали 5-6 земетресения с магнитуд над 9 по Рихтер, отбеляза доц. Ботев.

От 0 до магнитуд 3 по Рихтер е прието земетресенията да се наричат микроземетресения, от 3 до 4 магнитуд по Рихтер са много слабите земетресения, от 4 до 5 по Рихтер са слабите земетресения, от 5 до 6 са умерените трусове, каквото е нашето земетресение от 22 май в Перник.

От 6 до 7 по Рихтер са силните земетресения, а над 7 са катастрофалните, над 8 - са разрушителните, които разрушават тотално всичко, не само създаденото от хората, каза сеизмологът. Земетресенията с магнитуд над 9 по Рихтер са най-силните и са наричани релефопроменящи. Те стават по няколко на 100 години, уточни доц. Ботев.

В България се приема, че най-силното земетресение е станало през 1904 г. в Кресненското дефиле, в близост до село Крупник. Магнитудът е бил 7,8 по Рихтер, припомни ръководителят на сеизмолозите в БАН.

10 милиона години Земята се възстановява от масово измиране

Нови изследвания на д-р Зонг-Кянг Чен от Китайския университет по науките за Земята в Ухан и проф. Майкъл Бентън от университета в Бристол (публикувани на 27 май в Nature Geoscience) разкриха, че на Земята били нужни около 10 милиона години, за да се възстанови от най-голямото масово измиране на всички времена.


Животът е почти унищожен преди 250 милиона години, оцелели само 10 на сто от растенията и животните.

Две са очевидните причини за бавното възстановяване: рязката интензивност на кризата и продължаващите мрачни условия на Земята след първата вълна на изчезване.

Кризата в края на Перм, най-драматичната биологична криза досега, повлияла на живота на Земята, е била задействана от броя на физическите екологични шокове - глобално затопляне, киселинни дъждове, повишаване киселинността на океанските, което води и до океанска аноксия (намаляване на кислорода в морската вода). Те са били достатъчни, за да убият 90 на сто от живите същества на сушата и в морето.

Д-р Чен казва: " Трудно е да си представим как е възможно да е бил унищожен толкова много живот, но няма съмнение според някои от фантастичните скални разрези от Китай и други места по света, че това е най-голямата криза, пред която е бил изправян животът."

Съвременните изследвания показват, че мрачните условия продължили на залпове около пет-шест милиона години след първоначалната криза, с повторения в кризите на въглерод и кислород, затопляне и други неблагоприятни ефекти.

Някои групи животни в морето и на сушата се възстановили бързо и започнали да изграждат своите екосистеми, но срещали новите препятствия. Животът не се възстановявал в тези ранни фази, защото не се установявали постоянни екосистеми.

Проф. Бентън, професор по палеонтология на гръбначните в университета на Бристол, заявява: “Животът сякаш се връщал към нормалното съществуване, когато нова криза удряла и го разстройвал отново. Въглеродните кризи се повтаряли много пъти. Условията стават нормални чак след пет милиона години.”

Накрая, след като екологичните кризи престанали да бъдат толкова тежки, се появили по-сложни екосистеми. В морето възниквали нови групи, като предците на раците и омарите. На сцената излезли и първите морски влечуги. Формирали се основите на бъдещите екосистеми.

Проф. Бентън добавя: "Ние често виждаме масовите измирания като изцяло отрицателни явления. Но дори в този най-унищожителен случай, животът се възстановил, макар и след много милиони години, а в резултат се появили нови групи. Събитието е еволюционно. Въпреки това, причините за измирането - глобалното затопляне, киселинните дъждове, подкиселяването на океаните, звучат зловещо познато за нас днес. Вероятно можем да научим нещо от тези древни събития."

Защо трусовете удариха точно България и Италия?

actualno.com
Между земетресенията в България и Италия има връзка, твърди германският вестник "Зюддойче Цайтунг". И двата труса са били по дължината на една и съща граница между тектоничните плочи.

Степен XXL - тя се дава от Европейския сеизмологичен информационен център "Геофон" на всички трусове с магнитуд над 5-та степен в Европа и над 5,5 извън Европа. В последните дни събитията от този порядък са цели две - първо бе разтърсена Северна Италия със сила 6,1 по скалата на Рихтер, а след това - България, с магнитуд 5,8. В Италия загинаха седем души, в България щетите бяха само материални, но и в двата региона хората се страхуваха да се приберат по домовете си.

"Забележителното е, че и двете земетресения са се случили по дължината на една и съща граница между тектоничните плочи, при това в региони, които принципно не са силно застрашени", казва Франк Рот от Центъра за геофизически изследвания в Потсдам.

Центърът е изготвил карта, на която са отбелязани степените на риск за Средиземноморието. На тази карта големи части от Италия, Гърция и Турция са оцветени в яркочервено до лилаво, докато София и Болоня са оцветени в оранжево. Има и още нещо общо, обяснява Анке Фридрих от университета в Мюнхен: "Центровете и на двата труса са в "слаби" точки на земните плочи, близо, но не точно на границата между плочите. Това ограничава и магнитуда."

Принципно цялата североизточна част на Средиземноморието от Италия до Турция е застрашена от земетресения, тъй като на това място се препокриват африканската и евроазиатската земни плочи. Всяка година Африка напира с по няколко милиметра на север, Европа обаче не се отдръпва. Освен това под морското дъно има още една плоча - адриатическата, която се простира между Апенините и крайбрежието на Хърватия, Сърбия и Албания. Тя има контакт и с двете страни - притиска евроазиатската плоча и е под натиска на африканската.

Болоня не се е люляла от 14 век

Болоня се намира именно върху тази малка плоча. Сравнително близо до града на юг равнината на река По е за момента върхът на тектониката, казва Анке Фридрих. Тази така наречена активна деформационна зона е покрита с дебели седиментни пластове, поради което геолозите я познават само чрез сеизмичните проучвания, но не и от признаци по повърхността. А и зоната не е проявявала особена активност - последното тежко земетресение в района е било през 14 век. На базата на толкова малко данни рисковете от земетресение не могат да се оценят достатъчно добре, казва Анке Фридрих.

Картите, съдържащи степените на риск, са добър инструмент само там, където регионите биват редовно разтърсвани от бързите движения на плочите и честите земни трусове.

И геолозите не могат да кажат какво точно е предизвикало земетресението в неделя, но във всеки случай при прехвърлянето на един блок от земната кора върху друг се освобождава напрежение, а фундаментът се свива.

"Освободената енергия е по дължината на една относително равна ивица от земната кора", обяснява Фридрих. При земетресенията, които се случват точно по границите на плочите, обикновено се раздвижват едновременно много големи скални маси. Както беше при земетресението, опустошило Япония през март 2011. Магнитудът бе с три степени по-висок, а освободената енергия - 32 000 пъти по-голяма.

Трусът в близост до София също е раздвижил само един тънък слой от земната кора и е сравнително слаб. Българската столица е разположена еднозначно върху евроазиатската плоча, поради което механизмът на трусовете е по-различен от този в Италия. Освободеното напрежение се е натрупало от приплъзването на една част от земната кора под друга, а фундаментът се е разширил.

Дали първият трус е предизвикал втория?

Геолозите не могат нито да потвърдят, нито да отрекат връзката между двете земетресения. При магнитуд около 6-та степен класическите вторични трусове се случват по правило в радиус от 100 км, докато в този случай двата епицентъра са на 900 км разстояние един от друг.

"Земетръсните вълни стигат за минути от Северна Италия до България, но при положение, че второто земетресение идва два дни по-късно, този механизъм не ни е познат", казва експертът от Геофизическия институт в Потсдам Франк Рот. Вероятно е трусовете да са довели до верижна реакция в България, възможно е натискът в подпочвените води да се е променил - всичко е възможно, но не е доказуемо.

140 000-тонен астероид лети към Земята

blitz.bg

Новооткрит астероид с ширина близо 50 метра може да прелети толкова близо до Земята, че да строши комуникационни сателити. Очаква се 2012 DA14 да премине покрай планетата ни достатъчно близо, за да стане на 15 февруари 2013 г. причина за прекъсвания в работата на геосинхронните сателити, обикалящи Земята.

Небесното тяло е открито от астрономите в обсерватория Ла Сагра в Испания.

От НАСА може да заявяват, че шансът огромното космическо тяло да удари Земята е 0.031 процента, но ако все пак това се случи, ударът ще предизвика експлозия с мощност 2.4 мегатона - подобна на тази, причинена от Тунгуския метеорит през 1908 г.

В момента космическата агенция се е заела със задачата да определи точната траектория на астероида, а астрономите очакват с нетърпение да разберат, дали все пак космическото тяло ще успее да отнесе някой сателит. “Това е много малко вероятно, но не можем напълно да изключим тази възможност”, коментира астрономът Пол Чодас от агенцията.

Макар и да се вижда на телескопа като “малка неясна точка”, 2012 DA14 може евентуално да премине покрай земята на 21 000 мили, поставяйки сателитите на огневата линия. “Орбитата на 2012 DA14 в момента е доста близо до Земята, което означава, че астероидът ще бъде близо до планетата доста често”, споделя Чодас.

В оставащите до февруари месеци учените ще се опитат да съберат повечко информация относно къде и колко близо до сателити ще премине небесното тяло.

От американската космическа агенция подчертават, че скалата няма да удари земята през идната година, но затова пък всеки, притежаващ хубав бинокъл или малък телескоп, ще може да види полета й, а това е доста необичайно за толкова малък обект.

При това, докато астрономите оценяват шанса 2012 DA14 да се блъсне в Земята през 2013 г. на 0.031 процента, те не могат да изключат тази възможност през 2020 г., когато астероидът ще премине отново покрай планетата.

За да могат да отговорят с увереност на този въпрос, учените ще трябва да видят точно колко близо ще прелети астероида през февруари и какво влияние върху полета му ще окаже нашата гравитация.

В случай че, през 2020-та има сблъсък, астероидът ще падне или в Антарктика или в Южния Океан. Взривът няма да сложи край на нашата цивилизация, но може да доведе до голям брой жертви, ако удари населено място.

От НАСА обещават да поставят под наблюдение астероида.

Огнената планина Попокатепетъл се е събуди

Международното летище в мексиканския град Пуебло временно прекрати работа. Причината бе изригването на вулкан, разположен на около 60 километра от столицата на страната Мексико.

Огнената планина Попокатепетл се е събудила преди три седмици, но през последните дни активността на вулкана видимо се увеличава.

Улиците на намиращите се в близост селища са засипани с пепел. В радиус от 12 километра от вулкана е обявена зона за сигурност.

Местните власти са повишили нивото на тревога до трета степен. Около 30 000 души очакват да бъде дадена заповед за евакуация.

Кварцов прахов диск около подобна на Слънцето звезда

The Astrophysical Journal публикува информация за японски астрономи, открили диск от неочаквано голямо количество горещ кварцов прах около подобната на Слънцето звезда HD 15407A. Тя е на възраст 2,1 ± 0,3 милиарда години. Намира се в съзвездието Персей на разстояние 180 светлинни години от Земята. Този прах отстои на същото разстояние от звездата, както Земята - от Слънцето.
Кварцовият прах изглежда е доста рядък вид прах във Вселената. Сблъскване на планетезимали (строежните блокове за скалисти планети) по време на формиране на планети около звездата може да обясни произхода на праховия кварцов пръстен.

От 1995 г., след откриването на първата екзопланета 51 Pegasi b, досега са открити около 700 планети, обикалящи около звезди, различни от нашето Слънце. Разбирането на произхода и еволюцията на екзопланетите се превърна в една от най-горещите и най-основни теми в съвременната астрономия.

Екипът на д-р Фудживара е търсел дискове от отломки, които биха могли да показват формирането на планета. Според широко приетия наскоро сценарий за образуването на планетите, скалисти планети като Земята водят началото си от слепване на космически прах и последващо спояване на образувалите се планетезимали около младите звезди. При сблъскването между планетезималите около звезди от главната последователност в по-късната фаза на процеса на формиране на планета би се генерирало значително количество прах.

Това е първото проучване, което не само разкрива наличието на кварцов прахов диск около подобна на Слънцето звезда, но и точно определя неговия размер и пространствено разпределение.

Морският лед в Арктика е картографиран с небивала точност

Обнародвана е първата карта на Арктика, която демонстрира измененията в дебелината на морския лед през целия зимен сезон.

Картата е създадена по данни на европейския сателит CryoSat-2. Тя обхваща огромно пространство — чак до 88° северна ширина. Това е по-близо до Северния полюс, отколкото всяка друга карта на основата на сателитни данни.

Няма прекъсване в затоплянето на планетата

Ричард А. Кер
Противниците на глобалното затопляне твърдят, че планетата не се е затоплила чак толкова много, ако изобщо се е затоплила през последното десетилетие. Това се било случило само с атмосферата.

Но океанографите откриват в най-големия топлинен резервоар на Земята - световния океан, че парниковото затопляне всъщност протича с бързи темпове през последното десетилетие, да не говорим за последния половин век. Деветдесет и три процента от топлината, задържана чрез увеличаване на емисиите на парникови газове, отива за затоплянето на океана, а не на атмосферата. Така че температурата на океана е най-всеобхватния начин за наблюдение на глобалното затопляне.

Група учени ревизира и актуализира старата десетилетна компилация на температурните измервания от горните 2000 метра в световния океан. Съхраняваната топлина (червената линия) се е увеличавала постоянно през последните 20 години. В горните слоеве на океана се е повишила толкова много през последните 50 години, че добавената топлина ще бъде достатъчна, за да затопли по-ниските слоеве на атмосферата до около 36°C (за щастие физически невъзможно събитие).

Международен ден на Земята

cross.bg
Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея.

За първи път Денят на Земята се отбелязва на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. Милиони северноамериканци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. През 1990 г. празникът на нашата планета е обявен за международен, като България се включва в отбелязването му през 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.

Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън - бивш губернатор и сенатор от Уисконсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес - изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, започнало от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

Вулканът Попокатепетъл пред изригване

Опасност от изригване на Попокатепетъл в Мексико покачи нивото на готовност за реакция. В момента властите са обявили код трети от седемстепенната скала. Това стана, след като вулканът започна да бълва пепел и пара.

Опасността доведе до затваряне на няколко училища в близост до вулкана, подготвени са и укрития за евакуация при нужда. Според официални представители тревогата може да остане в сила в продължение на седмици или месеци, в зависимост от активността на Попокатепетъл.

Вулканът се намира на около 70 километра от Мексико сити и е видим от града при ясно време. Той е вторият най-висок връх в страната. Голямо изригване през 2000 година принуди властите да евакуират хиляди хора от три щата, намиращи се в близост.

На Камчатка изригва Шивелуч

Вулканът Шивелуч на Камчатка продължава да изригва. Последното изригване е избълвало стълб от 6,5 км и е по-слабо от достигналото 9,5 км през предходния ден.

На Шивелуч е даден най-висок „червен" код, предупреждаващ за опасната му активност. Изхвърлените от него в атмосферата газове и частици от вулканични материали могат да повредят двигателите на самолетите. За сега вулканът не представлява опасност за населените пунктове.

Шивелуч е най-северния действащ вулкан на Камчатския полуостров. Изхвърлянията му имат взривен характер. През 1864 и 1964 години се наблюдавал пик на активността му.

Има ли български газ под Черно море?

darikfinance.bg
Има ли газ под българското Черно море? Засега повечето сондажи се оказват разочароващи. Открити са само няколко находища, подходящи за индустриален добив, но всички те са сравнително малки. До момента най-голям успех в това отношение има шотландската компания Melrose resources. През тази година дружеството ще продаде на българския пазар около 360 млн. куб.м. газ, на средна цена от близо 291 долара за 1000 куб.м. В същото време Газпром продава суровината на България на цени над 420 долара.

Melrose вече задоволява повече от 10% от вътрешното потребление на газ в България. Тоест на страната ни не са необходими огромни находища, за да диверсифицира руския монопол. А такива най-вероятно и няма. Базираната в Единбург компания за добив на нефт и газ вече се отказа от блок от находището Галата в западната част на Черно море, но продължава проучванията в търсене на още залежи.

Количеството природен газ край самата Каварна не е голямо, но заедно с двете други находища наблизо - Калиакра и Каварна Изток - по предварителни оценки има общо 3 млрд. куб. м природен газ. Този обем се разглежда като минимален за индустриална експлоатация.

През миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че „имаме залежи на конвенционален газ“, което даде повод за серия от спекулации, за това, къде и колко големи са залежите.

А икономическият министър Делян Добрев подхрани спекулациите, като обяви, че се очаква да бъдат доказани големи залежи в Черно море, близо до границата с Румъния.

Като вероятни източници на газ се посочват и находищата край селата Девенци и Бутан в северозападна България. Първото е проучено от американската компания ТransAtlantic Petroleum, според която в него има около 5.5 млрд. куб. м природен газ. Но 4 години след обявяването на залежите, все още находището не е отдадено на концесия и добив не е започнат. Междувременно ТransAtlantic продаде бизнеса си в България на Direct Petroleum Exploration за 2 млн. долара в брой и близо 9 млн. обикновени акции.

Данните за залежите край село Бутан изглеждат по-достоверни. Находището се проучва дълги години и дава доказателства за своята перспективност. Даже е построен промишлен газопровод, който го свързва с инсталациите на рафинерията Плама в Плевен.

Но очакванията от черноморския шелф са далеч по-големи. В румънски води, само на 20 км. от северната граница на блок „Хан Аспарух“, бяха открити значителни потенциални залежи от газ.

Въпросът е дали подобни залежи има и под българското Черноморие? Черно море се състои от два басейна, образувани от северната част на океана Тетис. Двата басейна се обединяват през плиоцена. Анализ, чрез газова хроматография на въглеродни изотопи на нефт в скални екстракти, извадени от черноморското дъно показва, че залежите на изкопаеми горива в района датират след еоцена /56-34 млн. г. пр. Хр./

В български води, основните залежи са свързани с развитието на басейна на Камчия и с формирането на екстензионни структури при свързването на двата басейна на Черно море. Изкопаемите горива са получени от богати на водорасли коралови колонии, погребани под черноморското дъно край североизточното крайбрежие на България.

Първите сеизмични проучвания за залежи от изкопаеми горива край българския бряг са извършени край Тюленово през 60-те години на миналия век. До 1968 г. руснаците изследват почти цялото българско крайбрежие с дълбочина на водата до 100 метра. През 80-те години, две съветски сонди са разположени край нос Калиакра, където на 2600 метра под морското дъно са открити залежи от газ.

След падането на комунизма, проучванията за газ във водите край северните български брегове, се продължават от Texaco и OMV. Двете компании не откриват индустриални залежи и спират сондажите.

През 1995 г. с надеждата да попадне на голямо газово находище в района идва канадско-ирландската MMS Petroleum Services. Но въпросното находище така и не е намерено.

Какво дава надежди за наличието на големи залежи от газ? Дъното под дълбоките води на изток от Тюленово остава до голяма степен непроучено. В началото на тази година обаче сондажен кораб на ExxonMobil откри находище, което по предварителни /недоказани/ прогнози съдържа между 42 и 84 милиарда кубически метра газ. Залежите се намират под около 2 километра скали и един километър вода, което ще оскъпи добива. Въпросният сондаж е направен в блок Нептун, граничещ с българските териториални води.

Дали обаче запасите във въпросното находище ще бъдат доказани, е въпрос на бъдещи проучвания, които ще отнемат още най-малко три години. От Petrom – съвместното дружество между OMV и ExxonMobil, което държи концесията за блок Нептун, заявиха, че е твърде рано да се определи дали находището ще се окаже „търговски жизнеспособно“.

"Ако следващите сондажи потвърдят техническата осъществимост на търговски добив на природен газ от блок Нептун, кумулативната стойност на необходимите инвестиции за фазите на проучване и разработване би достигнала няколко милиарда щатски долара и добивът ще стартира най-рано след около 10 години," се казва в комюникето на Petrom.

На този фон изказванията на премиера и икономическия министър на България изглеждат малко прибързани. Дори наистина да бъде открито голямо газово находище в български води, то стартирането на добива ще отнеме много време. При такъв сценарий българският газ ще потече по мрежата на страната най-рано след 15 години.

Изобилие от газ и нефт е мечта на всеки политик по света, защото експлоатацията на природните ресурси дава достъп до лесни пари. Но проблемите на българската икономика няма да бъдат решени с доставки на газ и нефт, а с реформи.

За материала са използвани статии от чужди медии, доклади на БАН и проучването на Американската асоциация на петролните инженери: „Regional and Petroleum Geology of the Black Sea and Surrounding area”.
Николай Киров

Откриха бавно пропадане на земната кора под делтата на Мисисипи

Геолози съобщават за нови открития за покачването на морското равнище и крайбрежно потъване в Луизиана. Земната кора под делтата на Мисисипи потъва с много по-бавен темп, отколкото е прието. Това е един резултат от геоложки доклад, публикуван в списание "Earth and Planetary Science Letters.

Крайбрежие на Луизиана, кредит: NOAA

Изследователите са направили своите заключения чрез сравняване на морското равнище и подробни реконструкции от различни части на крайбрежието в Луизиана.

"Резултатите показват динамиката на Земята през дълги периоди от време", казва Томас Беарвалд, програмен директор по география и пространствени науки в Националната научна фондация (NSF). "Резултатите дават ценни нови прозрения относно факторите, които влияят на бреговата линия и на други места, като крайбрежието в района на Персийския залив, сега и в бъдеще", казва Беарвалд.

"Нашето изследване показва, че земната кора под ключови части от делтата на Мисисипи, включително в района на Ню Орлиънс, е потъва с по-малко от един инч (2,54 сантиметра) за един век през последните 7000 години, по отношение на по-стабилната зона на Югозападна Луизиана", казва съавторът на изследването Торбьорн Тьорнквист от Университета Тулейн.

Разликата е много по-ниски, отколкото се смяташе досега. Други изследвания предполагат, че голяма част от земната кора под делтата на Мисисипи се понижава най-малко 30 пъти по-бързор поради тежестта на бързо натрупващите се седименти в делтата, ", казва Тьорнквист.

Това са добри новини за жителите на района на Ню Орлиънс. Големите структури, като крайбрежните предпазни системи са относително стабилни, при условие, че те са върху стабилна основа до дълбочина от 60-80 метра под повърхността на земята. Плитките, богати на вода седименти потъват много по-бързо.

Въпреки това, изследването също така е отрезвяващо. "Това потъване е малък процент в сравнение с процента на съвременното повишаване на морското ниво от Флорида до Източен Тексас,", казва Тьорнквист. "Скоростта на покачване на морското ниво през 20 век в този район е била пет пъти по-висока в сравнение с прединдустриалното хилядолетие като резултат на причинено от човека изменение на климата." Морското равнище се е увеличило повече от осем инча през миналия век.

"Идните 100 години основната ни грижа ще е продължаващото ускоряване на покачването на морското равнище поради глобалното затопляне, което може да възлиза на около 3-5 фута (1-1,5 м)", казва Тьорнквист. "Сега можем да покажем, че покачването на морското равнище вече е по-голям фактор за загубата на крайбрежните влажни зони, отколкото се смяташе досега."

В Персийския залив крайбрежното повишаване на морското ниво е пет пъти по-високо сега, отколкото в прединдустриалните времена.

Повърхностни океански течения

Гасим светлините за "Часът на Земята"

vesti.bg
Тази година петото издание на "Часът на Земята" е под мотото "Аз правя, ти действаш"

България се включва в "Часът на Земята" (Earth Hour) - кауза, която обединява 1/6 от населението на Земята.

Инициативата, организирана от природозащитната организация Световен фонд за дивата природа (WWF), се провежда за трета година у нас, като на днешния ден - 31 март между 20,30 и 21,30 ч. цели градове в България се очаква да изгасят светлините и да потънат в мрак за 60 минути в името на опазване на околната среда.

Тази година петото издание на "Часът на Земята" е под мотото "Аз правя, ти действаш" и се стреми да покаже, че всеки от нас е в състояние да промени света, в който живее с малки, но постоянни действия.

През 2011 г. 4000 града от 125 страни се включиха в инициативата.

От Айфеловата кула в Париж до Забранения град в Пекин стотици прочути сгради в света потънаха в мрак за 60 минути.

В София за един час угаснаха светлините на църквите "Св. Ал. Невски", "Св. София", "Св. Неделя", на руската църква "Св. Николай", на паметниците на Цар Освободител и на Васил Левски, на сградата на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", на Археологическия институт на БАН, на сградата на Националната художествена галерия и Народния театър "Иван Вазов".

Започнал през 2007 г. като кампания, в която жители на Сидни угасят осветлението за един час, през 2011 година "Часът на Земята" се превръща в глобално събитие с рекорден брой участници.

През 2008 г. събитието вече се превърна в глобално движение с повече от 100 млн. участници в 35 държави.

Световни забележителности, като мостът "Голдън Гейт" в Сан Франциско, Колизеума в Рим, операта в Сидни и билборда на Кока-Кола на Таймс Скуеър в Ню Йорк, потънаха в тъмнина като символи на надеждата.

Днес над 135 държави, 5251 града, сред които 47 български, или повече от 1,8 млрд. души, които изпращат послание за нуждата от незабавни мерки срещу промените в климат.

Два вулкана на Камчатка остават опасни за авиацията

focus.net
На вулканите Шивелуч и Каримский, изригващи на Камчатка, е даден оранжев код за опасност за авиацията, който един от най-сериозните, съобщи представител на камчатския филиал на геофизичната служба на Руската академия на науките. Малки частици вулканична пепел могат да попаднат в системите на самолетите и да провокират въздушна катастрофа.
Той посочил, че най-активен в момента е Шивелуч. Вчера вулканът е изхвърлил няколко облака пепел и газ на височина до 5 600 метра над морското равнище. В кратера на Шивелуч е регистрирана значителна термална аномалия, по неговите склонове се стичат нажежени каменни лавини. Тези вулкани засега не представляват опасност за населените пунктове.

Вулканът Етна избълва стълб от дим и пепел

dnevnik.bg
Вулканът Етна влезе в нова фаза на активност, като избълва в небето 6-7-километров стълб от черен дим и пепел, съобщава АНСА.

Това е четвъртата фаза на активност на вулкана от началото на годината.

Този път изригването е от новия югоизточен кратер на Етна.

Засега летището на съседния град Катания работи нормално, но ако обстановката се усложни, някои самолети може да бъдат отклонени.

Изтича уникален природен дар

dariknews.bg
Уникалната желязна минерална вода в Брезник изтича, без изобщо да бъде оползотворена, алармира кметът на общината Васил Узунов. Безценният природен дар е с доказани лечебни свойства. Поредица научни екипи са документирали качествата на извиращата от лесопарк "Бърдото" живителна течност.

Според публикации на бившия републикански гастроентеролог проф. д-р Радол Цолов брезнишката минерална вода по съдържание на желязо се нарежда на едно от първите места в света. Тя притежава 23 вида съставки - най-много сред нашите минерални води. Има обща минерализация над 4000мг/л, от които голямо съдържание на желязо - 400мг/л, магнезий - над 150мг/л, манган - над 20мг/л, алуминий - над 65мг/л, метасилициева киселина над 30мг/л и др.

Брезнишката минерална вода е щастлива природна смеска на редица химически елементи и микроелементи, коктейл, който в своеобразното си съчетание дава благоприятен ефект върху живия организъм, твърди проф. д-р Радол Цолов. Присъствието на сулфатни йони в нея е 3 168,76мг/л, което е около два пъти повече от прочутата вода на Карлови вари. Тези йони са стимулатори на жлъчната секреция и подобряват функционалните възможности на черния дроб, твърди още проф. д-р Цолов. Живителната течност изтича от стари римски галерии край града. Първият химичен анализ е бил направен през 1899 г. През 1907 г. брезнишката минерална вода е била удостоена със златен медал на международно изложение в Лондон. Отличието се съхранява и до днес. През 1928 г. дирекция "Природни богатства" при Министерството на търговията за първи път каптирало водата и я отвело в чешма. През 1929 г. по инициатива на местни жители бил направен малък циментов открит басейн. В него граждани и гости на града лекували тежки екземи и други кожни заболявания.

Лечебната кал е шлагерът на находището

Това твърдят местните жители. Те от столетия събират тинята на водата и я ползват като лечебно и профилактично средство. Преди промените в местната болница са били заделени легла за работници в тежката промишленост - металургия, машиностроене, добивни отрасли. Хората почивали в Брезник периодично и три пъти дневно приемали профилактично по 100 г от водата, разказа дългогодишният бивш кмет на общината Георги Михайлов. По думите му по времето на Втората световна война тогавашният концесионер на извора Йосиф Любенов изнасял желязната вода за Африканския корпус на германската армия. През 1955 г. научен медицински екип проучил влиянието на водата върху 700 ученици и 121 войници в местния гарнизон с вторични анемии и постигнали много добри резултати.

Ветеринари доказали, че брезнишката минерална вода има благоприятен ефект при болести на пилета, кокошки, при свинете и др. Брезнишката минерална вода е предмет на два дисертационни труда, които разглеждат и получения от нея препарат "Хидроминералин".

Дебитът на минералната вода е променлив. Той е средногодишно 7000 л/денонощие. Природата запазва баланса си - тя се пие малко и тече малко, коментират местните. Водата има изразен метален и стипчив вкус. Тя се влияе от кислорода и от излагането на светлина. Затова, за да се запази в бутилиран вид, е необходимо да се стабилизира с витамин "С" или винена киселина. Според специалисти така може да издържи три месеца.

Заради големите лечебни и профилактични стойности на брезнишката минерална вода по инициатива на много институции, общински ръководители и обществеността, нееднократно са вземани решения да бъде построен балнеосанаториум. Всички те обаче са останали неизпълнени. Имало е решение на здравното министерство, на ДСО "Безалкохолни напитки и минерални води" за построяване на курортна поликлиника, почивен лечебен дом на лесопарк "Бърдото", модерна станция за наливане и разнасяне на минералната вода, модернизиране мястото на извора чрез изграждане на павилион за пиене на водата от болните и др. Минералният извор е общинска собственост още от времето на цар Борис Трети. Общината притежава и 80 дка земя около извора в лесопарк "Бърдото", които също е готова да предостави на бъдещ концесионер. Град Брезник е утвърден официално като курорт през октомври 1959 г. С подобни качества като брезнишката са минералните води в известните курорти Пираварт - Австрия, Арттейхо - Испания, Левико - Италия, Авейрон - Франция и др.

Умиращи океани

darikfinance.bg
Киселинността на водата в океаните на Земята вероятно се покачва по-бързо, отколкото в който и да е било момент от последните 300 милиона години, в резултат на промишлените емисии, застрашаващи живота в моретата.

Учените откриха че абсорбирането от водата на нарастващите нива на въглероден диоксид в атмосферата е довело до спад на pH, като киселинността на водата се повишила с 0.1 единици, през миналия век, което е 10 пъти по-бързо, отколкото средния темп за последните 56 милиона години.

Изследването, цитирано от Bloomberg е извършено от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Моретата абсорбират CO2 от атмосферата, образувайки въглеродна киселина. В миналото периодите на увеличаване на киселинността на водата в океаните са съвпадали с масови измирания на морските обитатели.

Според учените процесът на спад на pH на водата заплашва всички нива на хранителната верига, от кораловите рифове, през стридите до сьомгата.

Експертната група към ООН за измененията на климата прогнозира, че ако сегашните нива на парникови емисии се запазят, средното ниво на рН на водата в океаните може да намалее с още 0.3 единици през този век.

Последното подобно повишаване на киселинността се е случило преди 56 милиона години, през Палеоцена и е свързано с пик на средните температури на земята и удвояване на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата, показват проби, взети от фосили.

Тогава спадът на pH с около 0.45 единици за период от 20 000 години е довел изчезване на повече от половината от всички видове едноклетъчни организми обитаващи океаните, което предполага срив в цялата хранителна верига.

Учените са използвали фосилите, за да реконструират миналите условия в океана. Две други масови измирания преди около 200 милиона години и преди 252 милиона години може също да са свързани с повишаване на киселинността на водата.

Но събраните данни показват, че темпът на спад на pH в момента е много по-бърз, отколкото, когато и да е било през последните 300 млн. години.

Голям метеорит навлезе в плътните слоеве на атмосферата над Канада

focus.net
Тази нощ голям метеорит навлезе в плътните слоеве на атмосферата над централната част на Канада. Астрономът от Научния център в Калгари Дон Хладек успя да заснеме част от траекторията на небесния гост. Според оценките масата на метеорита е достигала 100 килограма. „При навлизането на метеорита в плътните слоеве на атмосферата светлината му бе по-ярка от тази на луната. Някои очевидци посочват, че се е чул силен грохот. Вероятно това се е случило, когато метеоритът се е разпадал на части”, отбеляза канадският астроном. Особено ярки бяха фойерверките над градчето Норт Бетълфорд в провинция Санкечеван.
Научният център в Калгари вече обяви, че би желал да събере колкото може повече свидетелства на очевидци, за да може по-точно да бъде определена траекторията на полета на небесното тяло в атмосферата.

Учени: Парниковите емисии от човешката дейност ни пазят от нов ледников период

dnevnik.bg
Емисиите въглероден диоксид причинени от човешката дейност ще отложат настъпването на следващия ледников период, пише БиБиСи, цитирайки научно изследване, публикувано в списание Nature Geoscience.

Последният ледников период на Земята е приключил преди около 11 500 години. Учените са използвали данни от положението на земната орбита, както и друга информация, за да намерят топлия междуледников период, който най-много прилича на настоящия.

В публикацията си в научното списание те пишат, че следващата ледена епоха би трябвало да започне след около 1500 години, но съдържанието на парникови газове в атмосферата е толкова високо, че това няма да се случи.

При сегашните нива на СО2, дори ако спрем да отделяме емисии, вероятно ще има дълъг междуледников период, смята Люк Скинър от Университета в Кеймбридж.

Екипът на Скинър, в който участват и учени от Юнивърсити Колидж в Лондон, Университета в Берген, Норвегия, и Университета на щата Флорида, е изчислил, че концентрацията на СО2 в атмосферата трябва падне под 240 ррm (милионни части), за да започне ледников период. В момента стойността й е е около 390 ррm.

Други изследователски проекти са доказали, че дори ако веднага спрем да отделяме въглероден диоксид в атмосферата, концентрациите му ще останат завишени поне още 1000 години, а океаните ще се задържат достатъчно топли, за да причинят значително топене на полярните ледени шапки и покачване на морското равнище.

Колебания в орбитата

В основата на преходите от ледников към топъл период и обратно са едва забележимите колебания в земната орбита, известни като цикли на Миланкович, по името на сръбския учен Милутин Миланкович, който пръв ги е описал преди около 100 години.

Тези колебания са свързани с особеностите на орбитата на Земята, с наклона на земната ос и бавното й въртене. Всички тези вариации имат период от десетки хиляди години. Как точно те променят климата на Земята и водят до редуването на топли и ледникови периоди на около всеки 100 000 години, все още не е ясно.

Сами по себе си тези колебания не са достатъчни да предизвикат глобални температурни разлики от около 10 градуса по Целзий между ледниковите епохи и междинните затопляния. Предизвиканите от тях малки промени се усилват от различни фактори, сред които освобождаването на въглероден диоксид във въздуха с напредването на затоплянето и абсорбирането на газа от океаните, когато отново започне образуването на лед.

Известно е също, че всеки преход е различен от останалите, защото точната комбинация от орбитални фактори никога не се повтаря напълно, въпреки че на всеки 400 000 години има много сходни условия.

Смята се, че разликите между отделните цикли са причината междуледниковите периоди да имат различна продължителност.

Чрез анализи на орбитални данни и проби от скални пластове под океанското дъно, екипът на професор Скинър е идентифицирал епизод преди около 780 000 години, който най-много напомня днешните условия.

Тогава първият признак на прехода към ледникова епоха е бил последователно охлаждане и затопляне на северното и южното полукълбо, причинено от прекъсвания в циркулацията на океанските течения.

Ако се следва аналогията с този период, такъв преход би трябвало да започне в рамките на следващите 1 500 години, твърдят изследователите. Това би се случило, ако концентрациите на СО2 в атмосферата са на естествените си нива.

В сегашните условия обаче те смятат, че това няма да се случи.

Добрият СО2

Организации, които са против ограничаването на парниковите емисии, вече цитират изследването като основание човечеството "да се помири" с въглеродния диоксид, който отделя.

"Трябва да търсим начини да поддържаме устойчив парников ефект, за да запазим сегашния благоприятен климат на Земята, твърди британската организация Global Warming Policy Foundation. Това може да означава изхвърляне на още повече парникови газове в атмосферата - тъкмо обратното на призивите на природозащитниците."

Авторът на изследването Люк Скинър твърди, че групата, която ръководи, е очаквала такъв тип реакции. По думите му обаче те не са правилни, защото в момента ние не просто поддържаме топлия климат на Земята, а я затопляме много повече. Добавянето на въглероден диоксид във вече топлата атмосфера е много различно от добавянето му при студен климатичен период, смята професорът. "Концентрациите на СО2 в атмосферата са безпрецедентни и ако не успеем да ги овладеем, последствията ще са огромни," казва Скинър за БиБиСи.