Към общия устройствен план на София е разработена стратегия и пространствен модел за използване на хидротермалните находища

Защо е уникална територията на София
София има необикновена възможност и перспектива да добива и използва термоминерални води. Това се отнася практически в целия обхват на територията - на повечето жилищни райони и градски паркове, на някои зони от склоновете на Витоша, Плана, Лозенска планина, обширни междуселищни пространства в северните и североизточните околности на града, както и на някои терени около входно-изходни и околни пътни артерии. Всички може би знаят за минералните богатства на българската столица, но едва ли очакваме, че от всички 42 термоминерални находища, които принадлежат към осем типа хидротермални зони, включващи извори, сондажи и каптажи, в момента се използват едва 40%. За сравнение Будапеща има само един тип минерални води и те са известни и рекламирани по цял свят. Под Париж също има горещи води, но те са солени и се използват основно за геотермално отопление.
В количествено, качествено и екологично отношение хидротермалните ресурси на София също силно превъзхождат ресурсите, използващи се сега от водещи фирми в Европейската водоналивна промишленост. В четири от хидротермалните зони на територията на Столичната община минералните води имат прекъснато разпространение. В другите четири разпространението е практически непрекъснато (повсеместно). В три от зоните минералните води имат ниско съдържание на разтворени вещества и превъзходни питейни характеристики. В останалите пет минерализацията е повишена, а химичния състав - колоритен. В една от зоните минералните води имат генетично и веществено сходство с прочутите и екзотични содо-глауберови минерални води в Судетската област на Чехия (Карлови Вари). Според дълбочината на залягане и циркулация, температурите на водите се изменят от 30 до 80, възможно 90 оС. На територията на София е възможно да се добиват средно около 400 литра в секунда разнородни по състав и свойства минерални води и около 40 мегавата геотермална енергия. Действащите естествени и сондажни минерални водоизточници в 10-12 хидрогеотермални находища извличат едва 110-120 литра в секунда минерални води, от които непостоянно и твърде непълноценно се използват не повече от 35-40 литра в секунда.

Метеорит падна в Латвия

РИГА, 26 октомври. Метеоритът, котйто в неделя вечер падна в Латвия най-вероятно е от желязо. Това е мнението на старши научния сътрудник на Института по динамика на геосферите при РАН Владимир Светцов, предаде NEWSru.com.

С него е съгласна друг eксперт, заведждащата отделението по радиоастрономия в Държавния астрономически институт "Щернберг" Валентина Есипова.

Снощи в района на градчето Мазсалаца във Валмиерския район на Латвия падна метеорит. При падането се образува кратер, широк 20 и дълбок 10 метра.

Светцов отбелязва, че засега не разполага с никакви данни за падането освен съобщенията на медиите, но съдейки по размера на кратера метеоритът вероятно е железен.

"Каменните метеорити по правило не долитат до Земята, разрушават се и изгарят във въздуха. Това може да бъде желязно тяло с размери от порядъка на метър и маса от няколко тона" — казва Светцов. Той добавя, че ако падналото тяло беше спътник, той е бил много здрав, тъй като лека конструкция би се разрушила още във въздуха.

Светцов отбелязва, че метеорити с еднометрови размери падат на Земята примерно веднъж годишно, но в повечето случаи те са каменни и не оставят кратери, защото се разрушават още във въздуха. Железните метеорити са около 10% от общия брой на всички метеорити. Светцов напомня, че подобно събитие се е случило преди около десет години в Башкирия. В покрайнините на Стерлитамак на полето е паднал железен метеорит и оставил кратер с размер около десет метра.

"Метеоритът достигнал на дълбочина около пет метра, понеже грунтът бил много мек" — казва ученият - "За да се уточнят параметрите на падналия в Латвия метеорит е необходима допълнителна информация".

"Най-вероятно метеоритът тежи няколко десетки килограма" - счита завеждащата отделението по радиоастрономия на Държавния астрономически института "Щернберг" Валентина Есипова. — "Ако беше попаднал в многоетажна сграда, то би я разнесъл на прах. Ако не са намерени късове, то той може да е бил или каменен, който при удара се е раскъсъл на малки частици. Или, най-вероятно е железен — тогава той е навлязъл дълбоко на няколко метра в кратера. И сега трябва да се търси с помощта на магнитометър — прибор за измерване на характеристиките на магнитното поле и магнитните свойства на веществата. Подобен е Сихоте-Алинтския метеорит. Но той е много по-голям от сегашния небесен гост. Един къс от него е тежал 1745 кг".

Метеоритът в Латвия бил шега!
Фалшивият метеорит е част от реклама на мобилен оператор
Мобилен оператор е инсценирал падането на метеорита в Латвия

Археолози откриха кариерите на Цар Симеон

Археолози откриха варовиковите кариери, от които Цар Симеон е взел материала, за да построи дворците във Велики Преслав. Оказа се, че каменните блокове са добивани близо до шуменското село Средня, което е на 15 километра от старата столица, предаде кореспондентът на БГНЕС в Шумен.
Уникалната находка разбулва мистерия, над която учени работят безуспешно повече от 100 години. Мястото било открито случайно от служители на Природен парк “Шуменско плато”, които правили карта на района. Те помислили, че плитката пещера е скален манастир, а правоъгълните белези в стените взели за места за поставяне на икони. Чак по-късно били извикани специалисти от музея. “Когато видях всичко, ми се подкосиха краката. Трябваха ми 2-3 минути, за да осъзная, че очите ми виждат стара каменна кариера”, разказа днес директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски. Вчера започнали сондажни проучвания, а днес специалистите вече са абсолютно сигурни, че са направили уникално откритие. Структурата на камъка е абсолютно същата като на стените на двореца и крепостните стени в Преслав. Ясно се вижда, че от стените на изкопа са дялани блокове. Повечето от тях са с размери 80х40х30 см, което е точният размер на блоковете в симеоновата столица. На дълбочина около метър в пръстта пред кариерата археолозите се натъкнали на дребни натрошени камъни, което показвало, че блоковете са дообработвани фино на място и после са транспортирани до Велики Преслав с помощта на волски или биволски впрягове. Намерени са и парчета от керамични съдове, вероятно ползвани от работниците. “В кариерата открихме и старобългарски и стари рунически знаци, характерните за периода разцъфнали кръстове, както и на няколко места владетелския знак ипсилон”, каза Майсторски. Според него кариерата не е единствена и в района на Средня има поне още няколко други. От там е възможно да са добивани камъните и за крепостта в Плиска. Предстои обаче да се направи геоложки лабораторен анализ, за да се докаже идентичността на камъка. На терен вече работят 10 души, като в екипа са привлечени специалисти от БАН и музеите във Велики Преслав и Шумен. Археолозите се надяват времето да се задържи хубаво поне десетина дни, докато напреднат разкопките, както и да получат финансиране за продължаването им през пролетта./БГНЕС/Шумен/България

Структури

Тоберморит

Бетонът (от фр. béton) е строителен изкуствен каменен материал, получен при втвърдяване на рационално подбрана смес от свързващо вещество (цимент или др.), пълнители, вода. Може да съдържа и специални добавки.

Смяташе се, че структурата на бетона напомня структурата на редкия минерал тоберморит.

В тоберморита има няколко слоя: един - от атоми на силиция, образуващи Si-04 тетраедри и втори - от калциев оксид. Вече е установена разлика. Структурата на бетона не е съвсем кристална. На някои места силициево-кислородните тетраедри "излизат" от своя слой в слоя на калциевия оксид.

Новите дани позволяват създаване на по-съвършени модели бетон. Би могло да се модифицира съществуващото производство за намаляване отделянето на въглероден диоксид в атмосферата. Циментовите заводи са отговорни за 5% от замърсяването.

Бетонът е известен от преди над 6000 години в Междуречието, широко е използван в Древния Рим. След падането на Римската империя рецептата за получаването му е забравена за хиляда години. Съвременният бетон с цимен за свързващо вещество е открит през 1844 година от И. Джонсън.
Tobermorite
5 CaO · 6 SiO2 · 5 H2O

В Арктика са съсредоточени около 22% от неоткритите световни ресурси на нефт и газ

Според оценка на американските геоложки служби в Арктика са съсредоточени около 22% от неоткритите световни ресурси на нефт и газ.
Предполагаемият обем на арктическите запаси на енергийни ресурси е "добрата новина". Американските специалисти виждат и поне четири "лоши" новини: арктическата ресурсна база е основно от природен газа и течности, включващи природен газ, транспортът на които е доста по-скъп на далечни разстояния в сравнение с нефта; усвояването на нефтените и газови ресурси на Арктика ще е съществено оскъпено, ще продължи по-дълго и ще е рисково в сравнение с други региони; още усложнения и забавяне могат да предизвикат неурегулираните претенции относно суверенитета в Арктика, особено при наличие на противоположно претендиране; доста скъпа ще бъде и защитата на околната среда в Арктика.

Авторите на изследването отбелязват, че расте перспективността на добива на газ от шисти във вече известните нефтоносни провинции. По някои оценки този ресурс може да даде от 140 трилина до 450 трилина кубически метра газ. Това може съществено да забави усвояването на арктическите ресурси, но забавянето вероятно няма да касае руските находища в Западен Сибир и източната част на Баренцово море.

Според доклада от изучените запаси на Арктика са известни 61 големи находища на нефт и газ със запаси повече от 500 млн барела в нефтен еквивалент. 43 от тях се намират в Русия, 6 - в Аляска, 11 - в Канада и 1- в Норвегия. В 15 от големите находища, включително всички канадски, добивът не е започнал.

Уникални за последните 200 хиляди години изменения

Свидетелства за рязко затопляне от 1950 година са открили изследователи в утайките на арктическо езеро на остров Бафинова земя.
Снимки: Jason P. Briner

Учени от Университета на щата Колорадо в Боулдър, Държавния университет в Ню Йорк, Университета в Албърта, Масачузетския университет и Кралския университет в Кингстън (Онтарио, Канада) са изследвали езеро на източното крайбережие на един от най-големите острови на Земята – Бафинова земя. Островът от Канадския арктически архипелаг е разположен на няколкостотин километра от Гренландия. Резултатите от изследванията са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences

Yarrow Axford, Jason P. Briner, Colin A. Cooke, Donna R. Francis, Neal Michelutti, Gifford H. Miller, John P. Smol, Elizabeth K. Thomas, Cheryl R. Wilson, Alexander P. Wolfe

Institute of Arctic and Alpine Research;
Department of Geological Sciences, University of Colorado, Boulder, CO 80309;
Geology Department, University at Buffalo, Buffalo, NY 14260;
Department of Earth and Atmospheric Sciences, University of Alberta, Edmonton, AB, Canada T6G 2E3;
Department of Geosciences, University of Massachusetts, Amherst, MA 01003;
Paleoecological Environmental Assessment and Research Laboratory, Department of Biology, Queen's University, Kingston, ON, Canada K7L 3N6


Езерото се простира на 400 хиляди квадратни метра и достига десетина метра дълбочина. Резултатите от геохимичните изследвания на утаечните скали, заедно с намерените в тях останки от диатомити (микроскопически водорасли с кремъчен скелет) и популациите от насекоми са послужили като индикатор за установяване на измененията в климата и екологията за последните 200 хиляди години. Специалистите от многобройните участващи научни организации работят в различни области – от геохимия и биология до сондиране на лед и извличане на скалите от дъното.


Числеността на някои видове студоустойчиви дребни насекоми, които изобилно са съществували на острова в продължение на последните няколко хилядолетия, започва рязко да намалява от втората половина на двадесети век, а два вида вече са изчезнали окончателно.

Обратен пример са някои видове диатомови водорасли, които до XX век почти не са се срещали в езерото, но в последните десетилетия започват бурен растеж. Вероятно това е свързано с намаляване на ледената покривка.

Един от видовете диатомови водорасли през електронен микроскоп - Cheryl Wilson and Alexander Wolfe
В последните хилядолетия климатът на нашата планета постоянно и плавно се изменя. Причина са преди всичко астрономически фактори като изменението на ексцентрицитета на земната орбита и прецесията на земната ос. Тези изменения са достатъчно добре изучени и в съответствие с тях живеем по време на всеобщо охлаждане на климата. „Химичните и биологични изследвания на езерото показват уникални изменения през последните няколко десетилетия, каквито не е имало в предишните двеста хиляди години – споделя водещият автор на статията Яроу Ексфорд – Ние виждаме ясно доказателство за затопляне в Арктика, в едно от най-отдалечените места на Земята, и то когато тя, вследствие на естествените процеси би трябвало да се охлажда”.
Jason Briner, University at Buffalo
„Нашите изследвания показват, че влиянието на човека прекъсва хода на естествените природни процеси даже в отдалечените райони на Арктика – твърди Джон Смол, сътрудник на Кралския университета в Кингстън. – Този исторически запис, който изследвахме, показва, че сериозно си играем с екосистемата, от която зависим. Започнахме неконтролируеми експерименти на нашата планета и стигнахме твърде далече. Ситуацията е много по-лоша, отколкото смятахме, и това е само началото.”

Повторен анализ на данните от GRACE коригира първоначалните резултати

Повторен анализ на данните от GRACE (Gravity Recovery and Climate Experiment), събрани в 2006 година коригира първоначалните резултати. Проектът GRACE на Тексаския университет в Остин е регистрирал изменението на гравитационното поле на Земята вследствие повдигането на грунта под стопяващите се ледове в Антарктика. Данните за изменението на ледената покривка, събрани с GPS датчици показват, че антарктическият грунт се повдига по-бавно, отколкото се предполага по резултатите от GRACE. От това следва изводът, че разтопяването на ледовете става по-бавно от определеното преди. Засега не е уточнена разликата, но вероятно тя не е голяма.

Изследователите предупреждават, че стопяването на антарктическия леден щит представлява сериозен проблем за световната общественост, защото нарастването на океанското ниво заплашва много населени територии.

Неотдавна бяха обявени резултатите от експедицията Catlin Arctic Survey, организирана с поддръжка на Уелския принц Чарлз, за окончателно изчезване на постоянния лед на другия полюс - Северния. От около 2030 година всяко лято Арктика напълно ще се освобождава от ледената покривка.

Европейски спътник ще изследва почвата и океаните

Европейският спътник SMOS (Soil Moisture and Ocean Salinity) за изследване влажността на почвата и солеността на океаните ще бъде изстрелян на 2 ноември от руската база Плесецк.

Целта е да се опознаят по-добре климатичните промени.

Глобалното затопляне е факт, но последствията върху валежите, изпаренията на водата, "складирането" й в почвата са неизвестни, заяви Ян Кър, научен ръководител на мисията SMOS в Центъра за космически изследвания на биосферата със седалище в Тулуза.

"Моделите ни не успяват да покажат онова, което се случва", допълни той, настоявайки, че е нужно да се разполага с по-добри данни.

Когато става дума за последствията от климатичните промени в даден район, водните ресурси са от по-голямо значение, отколкото самата температура, поясни експертът.

SMOS ще позволи да се изследват промените в нивата на солта на океанската повърхност, заяви Пиер-Ив Льо Траон от Френския институт за морски изследвания.

Концентрацията на сол влияе върху глобалната циркулация на водите на земната повърхност, поясни той.

Мисията SMOS е част от обща програма за наблюдения на Земята. В програмата участват Европейската космическа агенция, Френският национален център за космически изследвания и Испанската агенция за космически изследвания.

Спътникът ще бъде изведен на полярна орбита, на около 755 км над Земята. Той трябва да състави карти за влажността на почвата, обхващайки за три дни цялата земна повърхност.

Откриха мегагазонаходище във Венецуела

Специалисти от Eni откриха във Венецуела газонаходище със "световно значение", съобщиха от италианската газова и петролна компания.

Става дума за газонаходището "Перла", намиращо се в масива "Кардон-4" във венецуелския шелф. Според експертите на Eni, запасите от газ в него са поне 160 млрд. куб.м (съответстващи на 1 млрд. барела петрол). Те са били открити чрез вертикален сондаж на около 50 м от брега. Точният потенциал на газонаходището обаче ще бъде определен след извършването на допълнителен сондаж. От Eni определят проучванията дотук като "надхвърлящи първоначалните прогнози", а откритото газонаходище като "едно от най-крупните, отривани през последните години в света". Понастоящем "Кардон-4" се разработва съвместно от Eni и испанската Repsol, като двете компании притежават по 50% от акциите. Ако новооткритото газонаходище бъде разработвано, акционер в съвместното предприятие ще стане и венецуелската държавна нефтена и газова корпорация Pdvsa. Последната ще придобие дял в размер на 35%, което автоматически ще намали квотите на италианците и испанците на по 32,5%. /АФП

Запасите на фосфати се изчерпват

Към ограничените природни ресурси се отнасят не само нефтът и газът, но и такъв жизнено важен елемент като фосфорът. Специалисти от Стокхолмския институт по околната среда (Stockholm Environment Institute) алармират за състоянието на световните запаси от фосфор, анализират последствията от бъдещ дефицит и предлагат свои решения на проблема.

Дефицитът на енергоносители отдавна се обсъжда, но недостигът на други суровини не привлча нужното внимание. Много от тях са незаменими в производството на продукти и вероятно ще бъдат изчерпани по-скоро от нефта или газа. Впечатлващ пример за такава суровина е фосфорът. При това енергоносители могат да бъдат слънцето, вятърът, морският прибой и др., а фосфорът е незаменим елемент на храненето и за животните, и за растенията. Той присъства в живите клетки във вид на ортофосфорна и пирофосфорна киселина и техни производни.

Без фосфор е немислимо производството на минерални торове. Бедата е в това, че запасите на фосфатни руди - преди всичко апатит и фосфорити - са доста ограничени. "По дани на Службата по геологии, геодезии и картография на САЩ 90% от всички световни запаси на фосфор са съсредоточени в пет страни - обяснява географът Ян Колдуел (Ian Caldwell), сътрудник на Стокхолмския институт по околна среда в Швеция. - Най-големи находища имат Мароко и Китай, по-незначителни - САЩ, Йордания и ЮАР. Когата суровина, играеща ключова роля в световното селско стопатство, се добива в толкова малко страни, това може да се превърне в огромен проблем".

Световните запаси на фосфор са около 15 млрд т, но нуждата от фосфор стремително расте от година на година. През 2008 нарастването е 7%, преди всичко от увеличения обем на производство на минерални торове в Китай.
Биологът Арно Роузмарин (Arno Rosemarin) заключава, че при сегашните темпове на разработка на находищата запасите от фосфор стигат за 75-100 лет и то само при условие, че ще бъдат усвоявани нови, но икономически по-неизгоднинаходища. Даже в такъв случай още след 20 години ще се достигне максималното ниво на добив. След това търсенето ще превиши добива, дефицитът на фосфор ще се усеща все по-остро и цените бързо ще се покачат.

Тази ситуация ще засегне болезнено бедните страни, считает Ян Колдуел. Не само минералните торове, но и хранителните продукт могат да станат просто недостъпни за болшинството местно население. Колкото повече съвременните аграрни технологии изместват патриархалните селскостопански методи в развиващите се стране и страните с преходна икономика, толкова по-бързо там расте търсенето на фосфорни торове.

Трябва да се подготвим за бъдещия дефицит на тази суровина, иначе взривът в цените на храните е неизбежен, предричат учените. И предлагат начин за решаване на проблема: рециклинг, утилизация на отпадъците от жизнените дейности и извличане от тях на фосфор за вторично използване. Приемането на план за компенсиране на отказа от добив на фосфати в Европейския съюз може да доведе до две трети или даже три четвърти покриване на потребностите на европейските страни с оборска тор от животновъдството. Пример в тази сфера е Китай, където повече от четири хиляди фабрики произвеждат органични торове с екскременти от домашни птици, крави, свине. Едновременно се преработват и отпадъци от растениевъдството.

Още един перспективен източник на вторичен фосфор са битовите хранителни отпадъци. Всеки потребител ежегодно изхвърля няколко десетки килограма зеленчуци и плодове, които могат да послужат отлично за компост и да се превърнатя в богати на фосфор торове. Забележително е, че Европейският съюз вече е готов да финансирова изследователски проект по разработка на концепция за икономично използване на фосфора.

Златото на Венецуела

Сертифицираните находища на златo във Венецуела съдържат 15,5 хил. т (500 млн унции) от скъпоценния метал, с обща стoйност около 100 млрд дoлара, заяви министърът на базoвата и миннодобивна прoмишленoст на страната Рoдoлфo Санс.

Пo негoвите думи пo изучени запаси на златo Венецуела заема втoрo мястo в света след ЮАР. Същевременно сега тук се дoбиват самo oкoлo 12 т златo за гoдина.

Един от oператoрите на находищата във Венецуела е канадската Rusoro Mining Ltd. На 11 септември Rusoro пoлучи 20-годишен лиценз за усвoяване на още еднo златoруднo находище във Венецуела - Инкреибл-6 (Increible-6). Кoмпанията владее още лицензии за находищата Исидoра (Isidora), Чoкo-10 (Choco-10) и други.

През втoрото тримесечие на 2009 г. Rusoro Mining увеличи дoбива на златo 1,9 пъти, дo 48,523 хил.унций (1,5 т) в сравнение с аналoгичния периoд на 2008 г.

Признаха Ardipithecus ramidus за най-старите предци на човека

Арди е живял преди около 4,4 милиона години, докато възрастта на австралопитека Люси е 3,2 милиона години

Палеонтолозите признаха, че австралопитека Люси не е най-древния човек. Неговото място заема ардипитека Арди – представител на вида Ardipithecus ramidus, съобщава National Geographic.

Първите представители на рода Ardipithecus са били открити в Етиопия. Скелет, описан в серия изследвания, е открит през 1994 г. Заради изключително лошото състояние на костите на учените били нужни 15 години, за да ги извадят от земята и да ги анализират. В крайна сметка изследователите заключили, че Арди е живял преди около 4,4 милиона години, докато възрастта на Люси е 3,2 милиона години.

Арди е избирал различни начини за придвижване в зависимост от обстановката. По земята Ardipithecus ramidus се е придвижвал на задните си крайници, а по дърветата на четирите. Откриването на Арди доказва, че в еволюцията на човека е имало дълъг преходен процес, който не е бил известен на учените до момента.

Maotherium asiaticus: бозайник от преди 123 милиона години е открит в Китай

Международна група палеонтолози откри останки от бозайник, живял преди 123 милиона години на территорията на провинция Ляонин в североизточен Китай. Изучаването на този измрял вид (Maotherium asiaticus) ще помогне да се разбере формирането на един от най-важните органи на бозайниците - вътрешното ухо, а също влиянието на околната среда върху морфологията на организма.

Намереното животно е живяло на повърхността на почвата и имало зъби със симетрично разположени издатини, хранело се с насекоми и червеи. Тялото му било дълго само 15 см и тежало 70–80 г.

Скелетът на Maotherium asiaticus е запазил много добре триизмерната си структура, поради което палеонтолозите са установили как неговото средно ухо се е крепяло към челюстта.

Именно на развитието на остър слух бозайниците дължат своите преимущества. "Ухото на бозайниците е един от най-необичайните и интересни за науката органи. Слухът на бозайниците е значително по-чувствителен, отколкото слуха на другите гръбначни. Освен това в живота им това е ключовото чувство. Разбирането на еволюцията на ухото на бозайниците е важно за разбиране на пътищата за тяхната адаптация към околната среда и в крайна сметка - за разбирането на еволюционната им успешност" – обяснява доктор Чже Сило, един от авторите на статия в Science, посветенна на тази находка.

Благодарение на сложния строеж на вътрешното ухо, бозайниците (включително и хората) притежават по-чувствителен слух, способни са да различават много по-широк кръг звуци от другите живи организми. Слухът е бил решаващ в редицата от адаптационни изменения: той позволил на млекопитаещите да остават активни в нощната тъмнина и да оживеят в епохата на царстване на динозаврите, в мезозойската ера.

Еволюция на средното ухо при бозайниците. Долу - Maotherium: костиците на ухото са съединени с долната челюст. Посредата и горе- съременно торбесто: костиците на ухото на опосума са отделени от долната челюст

Този чувствителен слух се дължи на забележителния строеж на средното ухо: три малки костици – чукче (malleus), наковалня(incus) и стреме (stapes) – в комбинация с костно колелце (където е разположена барабанната ципа).

Костите на средното ухо на бозайниците са еволюирали от костите на челюстите на техните предци - рептилиите. Палеонтолозите от дълго време се опитват да разберат пътя на еволюцията, по който костите "прекурсори" се отделят от челюстта и преминават в средното ухо на съвременните млекопитаещи.

По данни от изследванията на намереното изкопаемо животно (Maotherium), неговото средно ухо частично е сходно с този орган при съвременните бозайници, но се различава по наличието на необичайна връзка с долната челюст, което в съвременните възрастни животни вече не се наблюдава. Но такава връзка (така наречения закостенял хрущял на Мекел) се наблюдава при ембрионите на бозайниците и техните предшественици.



Съвременните генетични изследвания показват, че хрущялът на Мекел може да се появява и в съвременни бозайници при мутации. Морфологията на костите на ухото на Maotherium съвпада с морфологията на обикновената мишка, но с мутантни гени. Учените предполагат, че изменението на структурата на средното ухо е резултат от удачна мутация на млекопитаещите през мезозойската ера.

Изследванията на намерения скелет ще продължат. Те дават надежда за разкриване на механизма на еволюцията на бозайниците от еднопроходни (като птицечовките от Австралия и Новоа Гвинея, които още снасят яйца) към торбестите и плацентните. Вероятно Maotherium asiaticus стои на стъпало, по-близко до плацентните.

Индийският спътник "Оушънсат-2" предаде първите снимки на Земята

Изстреляният на 23 септември индийски спътник за дистанционно сондироане на Земятя "Оушънсат-2" е включен и предава от космоса първите снимки на земната повърхност, съобщава Индийската организация за космически изследвания.

Космическият апарат с маса 960 килограма стана десетият действащ индийски спътник за дистанционно сондиране на Земята. Той е предназначен за всестранни изследвания на Световния океан и неговото взаимодействие с атмосферата. "Оушънсат-2" се завърта на слънечво-синхронна орбита около Земята на восочина 720 километра. Апаратурата му може да обхване 70% от земната повърхност.

Индийската група от спътници за дистанционно сондиране на Земята е най-голяма в южно-азиатския регион.
Монтиран на "Оушнсат-2" прибор за наблюдаване на цветността на океана помага за търсене на струпване на риба, благодарение на способността да се показват областите с висока концентрация на хлорофил. Радиолокационен рефлектометър ще помогне за определяне на скоростта и посоката на вятъра над повърхността на океаните и мониторинг на полярните ледове. Прибор за сондиране е предназначен за изучаване на долните слоеве на атмосферата и йоносферата.

Бактерия участва в образуването на златото

Австралийски учени откриха, че бактерия помога за образуването на златото, като трансформира токсични съединения в металната им форма с активен клетъчен механизъм.

На специалистите е известно, че бактерията Cupriavidus metallidurans се среща по златната повърхност, но досега ролята й не беше изяснена.

Учени от университета на Аделаида доказаха, че има биологична причина за наличието на бактерията върху златните зрънца. Бактерията C. metallidurans е открита в две находища на 3500 км разстояние - в Нов Южен Уелс и в Северен Куинсланд.

Резултатите от изследването на екипа, ръководен от Франк Райт, показват, че бактерията активно участва в процеса на образуване на златото.

Лабораторните опити доказаха, че C. metallidurans бързо натрупва токсични златни комплекси от приготвения разтвор. Това води до златна токсичност, която предизвиква оксидативен стрес. За да запази клетъчната си цялост, бактерията натрупва метални клъстери.

Така златните комплекси се редуцират до златен метал, който улеснява нарастването на златните късчета.

Първо заснемане на атом

В научния ценътр "Харковски физико-технически институт" създадоха "фотопортрет" на атома. За тази научна сензация съобщава телевизионният канал "Интер".

Заснемането е дело на група от петима учени и е продължило повече от 3 години. Използван е уникален микроскоп, създаден преди четвърт век. Получена е отчетлива снимка.

Евгений Соданов, научен сътрудник в лабораторията по физика на кристалите съобщава, че екипът е успял да развие методиката на изследване до постижение от най-висок клас. За фотографирането на атома учените поставили в свръхсилно электрическо поле графитна пластинка. Първият от въглеродната верига атоми бил запечатан на снимката. Заснетият атом есе оказал точно такъв, какъвто от много години го рисуват физиците-теоретици. Експериментът потвърждава изводите на квантовата механика - снимките много напомнят графичните изображения на атома, публиковани в хиляди учебници по химия и физика.

Откриха най-голямото находище на литий в света

В мексиканските щати Сакатекас и Сан Луис Потоси (Zacatecas y San Luis Potosi) е открито най-голямото в света находище на литий.

По данни на мексиканските геолози находището заема площ от 37,679 хиляди хектара. Съдържанието на литий е уникално високо - 830 грама на тон, двойно над известните досега находища.

През миналата година са произведени 83,5 хиляди тона литий. Най-големите производители са Чили, Аржентина и Австралия - добиват 82% от лития.

Литият стана популярен неотдавна. Търсенето значително нарасна през последните 10 години, основно за батерии на ноутбук, мобилни телефони и др. електронни устройства.

Най-големи са нуждите на автомобилната промишленост - за литиеви батерии в електромобилите и хибридните коли.

Перник лежи върху 950 тона злато

Златотърсачи започват разкопки в Перник и Брезник. Според учени от БАН, Перник лежи върху 950 тона злато, съобщава "Стандарт".

В продължение на три години "Трейс Рисорсиз" ЕООД ще търси благородния метал върху терена "Росоман". Той е 21,20 кв. км и достига до столичния квартал Божурище.

Правителството даде съгласието си министърът на околната среда и водите да издаде две разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми. Фирмата търси находища от благородни метали у нас от 2006 година заедно с компанията за проучване и добив на злато "Мартерн".

Миналата година кампанията обяви резултатите от предварителни проучвания в района между Перник, Брезник и Божурище. Сондажите са показали от 1,15 до 1,4 грама злато на тон от трите стари находища в областта и от 4,0 до 4,8 грама за тон от пет нови проби. Очаква се добив на над милион унции злато.

Перник лежи на над 950 тона злато. Това пък обяви преди време ученият от БАН доц. д-р Емил Минев. Според него в региона имало и платина. Това показвали стари геоложки проучвания, които обаче били засекретени до 1997 г.

В Университета на Западно Онтарио заснеха падането на метеорит

Снимка на падащия голям метеорит

Астрономи от Университета на Западно Онтарио успяха да заснемат със система от камери падането на метеорит, голям колкото детски велосипед.
Метеорът е бил забелязан още на 25 септември. Видеокамерите са работели денонощно. Вече са публикувани данните от наблюдението и видеоматериалите.
Скоростта на движещия се в атмосферата обекта е изчислена на около 21 километра в секунда. Върховата яркост на метеора е превишавала яркостта на лунния диск приблизително 100 пъти.

Сега учените се опитват да открият останките от метеора, които са достигнали Земята. Откриването им би било голям успех. За метеорита съществуват подробни данни и теоретично може да се определи орбитата му на падане. Това би позволило да се получи информация за частите на Слънчевата система, от където е долетято небесното тяло. Надеждата за откриване на останки е малка, защото основната маса е изгоряла в атмосферата.

Преди година също в Канада падна голямо космическо тяло с тегло няколко тона. То беше обявено за най-големия метеорит за последните 10 години. Тогава, след дълго търсене бяха открити няколко фрагмента от космическия "гост".

Правителсвото откри процедура за търсене на нефт и газ в Черно море

Правителството откри процедура за търсене на нефт и газ в Блок 1-14 Силистар, съобщи пресцентъра на МС. Той е разположен в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море. Площта му е 6935,57 кв. км. Срокът на разрешението за търсене и проучване ще е 5 г.

Конкурсът ще се проведе на 150-ия ден от датата на обнародване на решението в Официалния вестник на Европейския съюз.

За 3 години „Каракал Кеймбридж България” ЕАД ще може да търси и проучи възможностите за добив на метални полезни изкопаеми от площ „Иглика”. Тя е на територията на общините Елхово и Болярово, Ямболска област. Размерът й е 100 кв. км. Дружеството ще инвестира в изследователската дейност над 408 хил. долара.

Националният музей на Чехия. История на Земята

В ново изложбено пространство в бившето Федерално събрание, което скоро ще бъде възстановено и преоборудвано, Националният музей на Чехия отбелязва внушителния юбилей - 4,5 милиарда години от възникването на планетата Земя с атрактивна изложба.

В своя коментар Михал Лукеш - генерален директор на музея в Прага се шегува: "Земята отбелязва 4,5 милиарда години, по-точно плюс - минус, но кой беше длъжен да установи това точно, за да можем да пожелаем всичко хубаво на планетата, която вече толкова години ни носи на гърба си. За рождения ден на Земята ние не само направихме успешна рекламна кампания, но преди всичко подготвихме нова изложба "История на планетата Земя", която ще ни разкаже историята от момента на Големия взрив до днешния ден. Изложбата заема повече от 1000 м2, пълна е с аудиовизуални ефекти и доста интересни експонати от нашата колекция. Тя ще бъде забавна не само за подрастващото поколение, но и специалистите ще намерят много интересни неща".

Пермски супервулкан в Европа

Около 280 милиона години преди изригването на вулкана Везувий, погребал в лавата си древния Помпей, на територията на съвременна Италия е имало несравнимо по-силно изригване на вече несъществуващ "супервулкан". Тогава изригването е било толкова силно, че пепелта и димът от него задълго са скрили слънчевата светлина над Европа и довели до съществено захлаждане над континента.
Списание Geology съобщава, че диаметърът на кратера на супервулкана е стигал до 13 км. Следи от този вулкан бяха открити наскоро в италианските Алпи от европейски геолози.
Сега геолозите подробно анализират алпийския регион на супервулкана, за да разберат какво е довело до появявата на толкова огромен обект и каква е вероятността в бъдеще за такива вулкани. Един от участниците в изследването, Джеймс Куик споделя: "Не трябва да изключваме вероятността за поява на нов супервулкан. Засега не можем да кажем къде е започвал и къде е свършвал супервулканът."
Изригването над Европа е продължило няколко седмици или месеци. През това време супервулканът е изхвърлили повече от 1 милион кубични км пепел и дим, което е над хиляда пъти повече от среден съвременен вулкан. Едновременно са изтичали потоци гореща лава и силни земетресения са изменяли ландшафта.
Облаци сероводород плътно обвили Европа и околностите, скривайки Слънцето за около 100 години, което предизвикало захлаждане. Вероятно супервулканът е бил унищожен преди около 30 млн. години при сблъсъка на африканската и европейската тектонска плоча.