сряда, 21 октомври 2009 г.

Уникални за последните 200 хиляди години изменения

Свидетелства за рязко затопляне от 1950 година са открили изследователи в утайките на арктическо езеро на остров Бафинова земя.
Снимки: Jason P. Briner

Учени от Университета на щата Колорадо в Боулдър, Държавния университет в Ню Йорк, Университета в Албърта, Масачузетския университет и Кралския университет в Кингстън (Онтарио, Канада) са изследвали езеро на източното крайбережие на един от най-големите острови на Земята – Бафинова земя. Островът от Канадския арктически архипелаг е разположен на няколкостотин километра от Гренландия. Резултатите от изследванията са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences

Yarrow Axford, Jason P. Briner, Colin A. Cooke, Donna R. Francis, Neal Michelutti, Gifford H. Miller, John P. Smol, Elizabeth K. Thomas, Cheryl R. Wilson, Alexander P. Wolfe

Institute of Arctic and Alpine Research;
Department of Geological Sciences, University of Colorado, Boulder, CO 80309;
Geology Department, University at Buffalo, Buffalo, NY 14260;
Department of Earth and Atmospheric Sciences, University of Alberta, Edmonton, AB, Canada T6G 2E3;
Department of Geosciences, University of Massachusetts, Amherst, MA 01003;
Paleoecological Environmental Assessment and Research Laboratory, Department of Biology, Queen's University, Kingston, ON, Canada K7L 3N6


Езерото се простира на 400 хиляди квадратни метра и достига десетина метра дълбочина. Резултатите от геохимичните изследвания на утаечните скали, заедно с намерените в тях останки от диатомити (микроскопически водорасли с кремъчен скелет) и популациите от насекоми са послужили като индикатор за установяване на измененията в климата и екологията за последните 200 хиляди години. Специалистите от многобройните участващи научни организации работят в различни области – от геохимия и биология до сондиране на лед и извличане на скалите от дъното.


Числеността на някои видове студоустойчиви дребни насекоми, които изобилно са съществували на острова в продължение на последните няколко хилядолетия, започва рязко да намалява от втората половина на двадесети век, а два вида вече са изчезнали окончателно.

Обратен пример са някои видове диатомови водорасли, които до XX век почти не са се срещали в езерото, но в последните десетилетия започват бурен растеж. Вероятно това е свързано с намаляване на ледената покривка.

Един от видовете диатомови водорасли през електронен микроскоп - Cheryl Wilson and Alexander Wolfe
В последните хилядолетия климатът на нашата планета постоянно и плавно се изменя. Причина са преди всичко астрономически фактори като изменението на ексцентрицитета на земната орбита и прецесията на земната ос. Тези изменения са достатъчно добре изучени и в съответствие с тях живеем по време на всеобщо охлаждане на климата. „Химичните и биологични изследвания на езерото показват уникални изменения през последните няколко десетилетия, каквито не е имало в предишните двеста хиляди години – споделя водещият автор на статията Яроу Ексфорд – Ние виждаме ясно доказателство за затопляне в Арктика, в едно от най-отдалечените места на Земята, и то когато тя, вследствие на естествените процеси би трябвало да се охлажда”.
Jason Briner, University at Buffalo
„Нашите изследвания показват, че влиянието на човека прекъсва хода на естествените природни процеси даже в отдалечените райони на Арктика – твърди Джон Смол, сътрудник на Кралския университета в Кингстън. – Този исторически запис, който изследвахме, показва, че сериозно си играем с екосистемата, от която зависим. Започнахме неконтролируеми експерименти на нашата планета и стигнахме твърде далече. Ситуацията е много по-лоша, отколкото смятахме, и това е само началото.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар