Фосил на риба при автомагистрала „Люлин”

При строителството на участък от автомагистрала „Люлин” работници се натъкнаха на фосил от хищна риба, която по първоначални данни специалистите датират на милиони години. На място веднага бяха извикани специалисти от историческия музей в Перник, които документираха откритието. Пред Агенция „Фокус” археологът от музея в Перник Филип Михайлов даде подробности около направената находка.

Фокус: На колко години може да се датира направената находка при автомагистрала „Люлин”?
Филип Михайлов: Като цяло се занимавам със следите и останките от човешка дейност. В случая става въпрос за обект на изследване на геолозите и не мога да се ангажирам с точното датиране на находката. Следващата седмица ще дойдат специалисти, които ще направят анализи и ще датират фосила.
Фокус: Какво представлява фосилът, изцяло ли е запазен?
Филип Михайлов: Той беше открит по време на изкопните дейности на 16-и км на автомагистрала „Люлин”. Един от работниците се е опитал да се свърже с нас, от МВР-Перник са уведомили директора на музея в Перник Василка Паунова. На място видяхме и документирахме мястото, доколкото това можеше да се направи, тъй като парчетата скала са били разбъркани с почва, кал.
Фокус: Каква е големината на фосила?
Филип Михайлов: Запазената част е 58 см, като част от фосила липсва. Това е наистина съвсем малка част. Това е крайното парче на камъка, в който се е запазила. Огледахме много внимателно целия терен и не открихме други остатъци от фосила.
Фокус: За праисторическо животно ли става въпрос?
Филип Михайлов: По всяка вероятност, каквато и да е датировката на фосила, той е по-ранен от появата на човека. Тоест, със сигурност, фосилът е преди да се появят хора по нашите земи и вероятно е по-ранен от най-ранната поява на хората. Така че, това не е праисторическо животно, по-ранно е. Този фосил идва в момент, в който в музея бяхме направили изложба с множество фосили от цяла Пернишка област.
Фокус: Каква е праисторията на този район?
Филип Михайлов: Всичко зависи от формирането на покритието на земната кора. Не само в Пернишка област има фосили. Не мога да конкретизирам какъв е бил водоизточникът, в който е живяла рибата – може да е било море, може да е било езеро. Самата риба е на сравнително голяма височина – на около 10-12 метра от повърхността. Не са и чак толкова стари тези пластове.
Фокус: С други думи, според пластовете може все пак да бъде датиран този фосил...
Филип Михайлов: Той се намира в рамките на Пернишкия каменовъглен басейн. Говорим за милиони години.
Фокус: Находката изложена ли е вече в музея?
Филип Михайлов: Предстои излагането й в експозицията на музея. Особено важно е да се отбележи съвестността на работниците от строежа на магистралата и тяхната навременна намеса. Реално я е открил фадромистът Емил Матушев и след това с полицията се е свързал Димитър Мицев, който е разпознал, че става въпрос за фосил. Искам да кажа, че имахме пълно съдействие от фирмата изпълнител „Мапа Чингиз”, които спряха дейността си, въпреки сроковете, които гонят.
Фокус: Това първа по рода си находка ли е?
Филип Михайлов: Не е първа по рода си. При това не е толкова далеч – в рудник „Света Ана” има находка на вкаменелост на риба, по която всъщност е датиран и Пернишкият каменовъглен басейн.

Риба на 2 млн. години бави магистрала "Люлин"

Археолози и еколози започват наблюдение на 16-ти километър от автомагистралата, след като багер попаднал на вкаменелостта в района на кв. "Църква" в Перник.

Постигната е договорка за огледите с изпълнителя на проекта - турския консорциум "Мапа Дженгиз", както и с РИОСВ-Перник, съобщи и.д. директорът на Регионалния исторически музей в града Василка Паунова.

Фосилът е с дължина 58 см и е изрязан от каменен блок, като машината е повредила само малка частичка от опашката. Рибата е открита на 10 м дълбочина.

Според местните специалисти вероятно рибата е заседнала в тиня, която се е превърнала в мека скала.

Вкаменелостта вече е изложена в експозицията "И скалите могат да разказват" в музея. Сред експонатите има още фосили на миди, таралежи, охлюви, морски лилии и др.

Според Паунова подобно откритие е изключителна рядкост за региона, но по-вълнуващото е, че то никога не идва само.

Котловината е била морско дъно преди около 100 млн. години и на Голо бърдо досега са намирани само растителни фосили, но не и животински.

Вкаменената риба свидетелства за природен катаклизъм, довел до внезапно измиране на животни, смята археоложката.

Очаква се в пернишкия музей да пристигнат експерти от София, които ще изследват фосила и ще дадат повече подробности за него.

Бойно поле Арктика, или войната за последните петролни залежи

Северният полюс може да крие ресурси, равни на около 200 млрд. барела петрол

Ако вече не бяхме измислили термина "Студена война“, щяхме да го направим сега, за да опишем битката за ресурсите в Арктика, пише в коментар за Bloomberg Матю Лин.

Докато компании като BP и Газпром се готвят да прекрачат последната енергийна граница, Русия, САЩ, Канада, Норвегия, Дания, Исландия и Китай се борят за контрол над богатствата, които изследването на Арктика може да донесе.

"Всичко е пълна лудост", пише Лин. Опитът да интегрираме замръзналата пустош около Северния полюс в глобалната икономика крие два основни риска: катастрофална промяна в климата и истинска война.

Струва ли си? През последните години има все по-голям прогрес в алтернативни на нефта и газта енергийни източници, така че икономиката има достатъчно опции за растеж.

Има само един смислен изход от ситуацията и това е пълната забрана за добив на ресурси в Арктика, пише Лин.

Топенето на полярната шапка предоставя достъп до огромни, девствени находища от нефт и газ. През септември миналата година BP обяви, че регионът може да крие ресурси, еквивалентни на около 200 млрд. барела петрол, като това може да се окажат 50% от все още неизползваните залежи на фосилни горива по света.

Възпроизведоха условията на границата между ядрото и мантията на Земята

Геофизици от Йейлския университет и Калифорнийския университет в Бъркли възпроизведоха условията, които възникват в близкия до ядрото слой на земната мантия.
Структура на перовскита (вляво) и постперовскита

Приема се, че минералът перовскит е основната съставка на мантията. В 2004 година изследвания показаха, че в долната част (т.н. слой D'') при налягане около 1,3 милиона пъти надвишаващо атмосферното и температура около 2 500 К, перовскитът може да измени кристалната си структура и да се преобразува в слоист постперовскит. Под слой D'' е разположено желязно-никеловото ядро на Земята.

Диамантената наковалня компресира материалите до няколко милиона пъти над атмосферното налягане и възпроизвежда условията, дълбоко под земната повърхност. (UC Berkeley)

Сега авторите изясняват какво се случва с постперовскита в още по-екстремни условия. Те поставят образец перовскит на диамантена наковалня и го нагряват до 3 500 К. Получавайки постперовскит при налягане около 1,4 млн атм, учените продължават да го свиват и увеличават налягането до 2 млн атм, след което го облъчват с рентген и получават дифракционна картина.

Рентгенова дифракция на постперовскит в диамантена наковалня при налягане 1850000 пъти над атмосферното и нагряване до 3500 Келвин. (Снимка: LBNL)

В резултат правят извод, че деформациите в структурата на перовскита напълно съответстват на необичайните свойства на слой D'', регистрирани при сеизмичните наблюдения. Към тези странности се отнася поява на съществени различия в скоростта на разпространение на хоризонтално и вертикално поляризирани сеизмични вълни.

Пълна версия на отчета е публикувана в списание Science.

Вулканите ли са избили неандерталците

Катастрофични вулканични изригвания в Европа може да са свели популацията на неандерталците до ниво, от което няма възстановяване, гласи ново, доста дискутирано изследване, представено в статията на Кен Тан в "Нешънъл джиографик" (предадена тук със съкращения). Съвременните хора са си спасили от тази съдба благодарение на групите, останали в Африка и Азия.

Преди около 40 000 години в района, който днес познаваме като Италия, и в кавказките планини, разделящи Европа и Азия, са изригнали в бърза последователност няколко вулкана, казва проучването, което през октомври ще бъде публикувано в сп. "Current Anthropology". Много вероятно е тези изригвания да са изличили или силно редуцирали групите на неандерталците и да са затруднили живота на оцелелите, казват учените след анализ на растителни полени и пепел от засегнатата зона. Те са изследвали седиментни скали от пещерата Мезенятская в Русия и открили, че колкото повече е пепелта от времето на катаклизмите, толкова по-малко са растителните полени.

Намаляването на растенията води след себе си редуциране на броя на растителноядните бозайници, по-едрите от които пък са в основното меню на неандерталците. "Идеята, че залезът на неандерталците е свързан с неблагоприятни изменения в околната среда не е нова и е експлоатирана в литературата. Това, което направихме, е да посочим конкретен механизъм" - коментира членът на изследователския екип Наоми Клигърн, антрополог в Университета на Тексас в Арлингтън.

Разпространена теория гласи, че първите съвременни хора са сред основните причини за изличаването на неандерталците, но ако вулканичната теория е вярна, техният край е бил още по-тъжен: да измрат бавно в студена и изолирана среда, твърде обедняла откъм източници на препитание. Екипът на Клигърн подчерта, че неандерталците са преживяли няколко ледникови периода и вулканичните изригвания са им били добре познати, но тези отпреди 40 000 години са били толкова колосални, че не са могли да се сравнят с нищо предишно. Още по-страшен е фактът, че изригванията са станали почти едновременно, като едно от тях - в Кампания - е най-мощното вулканично изригване през последните 200 000 години. "Можеш да се приспособиш към нещо, което се проточва няколко поколения... но това е било уникално явление" - смята специалистката.

Съвременния човек е имал поселения в Европа в тежкия период, но е оцелял, защото освен тях все още са съществували големи популации в Африка и Азия. За разлика от него малките групи на неандерталците не са имали богат популационен резерв. След преминаването на катаклизмите броят им не е бил достатъчен, за да се възстанови видът.

Изследователите съзнават, че "вулканичната" им теория има три основни недостатъка. Първият е в необходимостта да се уточни времевия интервал между изригванията - месеци, години или десетилетия. Клигърн признава, че засега не могат да кажат нищо по-точно. Не е ясно и колко дълго са агонизирали неандертгалците, преди да изчезнат, нито пък кога след изригванията кроманьонците (съвременните хора) се появяват за повторно населване на Европа.

Антропологът Джон Хофекър предполага, че те вече са започнали да изтласкват неандерталците извън Европа, а след това идват мощните изригвания. Неандерталците са имали проблеми още преди повече от 40 000 години, защото кроманьонците са присъствали на техни традиционни места, каквото е Италия, смята ученият. "Може би - добави той - вулканите са нанесли само финалния удар". Хофекър заяви, че не е убеден в новата теория, но вулканичният сценарий изглежда добре издържан и непротиворечив по отношение на хронологията.

Клигърн, обаче, подчерта, че поселенията на Homo sapiens в Европа преди 40 000 години са били малки и разпокъсани, а експлозивното завладяване на континента е настъпило впоследствие, именно поради изчезването на предишните му господари - неандерталците. "Какво е спирало кроманьонеца да навлезе още по-рано в сърцето на Европа? Смятаме, че именно неандерталците там са отстоявали своето и биха го правили още доста дълго, ако не са изпитали унищожителното влияние на тези изригвания" - обобщи Наоми Клигърн.

Британски учени откриха организма с най-дълъг жизнен цикъл

Бактерии, открити на арктическото дъно, са организмите с най-продължителен жизнен цикъл, известни на науката, установиха британски учени.

Периодът им на хибернация продължава до 100 милиона години, съобщи сп. "Ню сайънтист". Кейси Хюбърт от Университета на Нюкасъл (Великобритания) и неговите колеги се натъкнали на бактериите, докато са изучавали биологичната активност в морските отлагания от архипелага Шпицберген.

Учените са очаквали да открият организми, които процъфтяват в студените води, но умират при високи температури. Неочаквано за тях се натъкнали на топлолюбиви микроби, чиито жизнени функции се активизирали при температури, приближаващи се до 50 градуса по Целзий.

Изследване на генетичната последователност на термофилите е показало, че те са тясно свързани с бактериите от топлите екосистеми с понижено съдържание на кислород, които се срещат в дълбините на океанската кора или в подземните нефтени резервоари.

Но откъде са попаднали те в студената Арктика?

Според Хюбърт, благодарение на възходящите потоци клетките са попаднали от дълбоките горещи ниши в арктическите води.

Там са изпаднали в хибернация в очакване на по-добри условия, която може да е продължила 100 милиона години.

С изключително продължителния жизнен цикъл може да се обясни по какъв начин термофилите са успели да колонизират дълбините на биосферата.

Геомикробиологът Джон Паркс от Кардифския университет (Великобритания) предлага алтернативно обяснение: "Примерно за милион години се извършва кръговрата на океана през океанската кора. Заедно с водата в отлаганията попадат и микроорганизми."

Резултатите от изследванията бяха огласени на заседание на Дружеството по обща микробиология на Великобритания.

Разселването на хора от Африка е започнало по-рано от смятаното досега

Схема на миграцията по досегашните представи

Каменни сечива свидетелстват, че преселението на хора от Африка е започнало по-рано, отколкото се смяташе досега, сочат резултатите от британско изследване, цитирани от Би Би Си.

Генетици са на мнение, че преселението от Африка към Югоизточна Азия и Австралия е започнало преди 60 000 години. Според изследователя Майкъл Петралия от Оксфордския университет и колегите му каменни артефакти, открити на Арабския полуостров и в Индия, обаче показват, че тази миграция е започнала преди около 70 000 - 80 000 години и дори още по-рано.

В изследването са участвали австралийски и индийски учени. Резултатите от него бяха представени на Британския фестивал на науката в Бирмингам. Смятам, че много популации са дошли от Африка преди 120 000 - 70 000 години, заяви Петралия. Това твърдение се подкрепя от въпросните каменни сечива, които можем да датираме, допълни той. Каменните артефакти са намерени в райони, които сега са негостоприемни, но навремето са били подходящи за миграция.

"През периода, за който става дума, въпросната среда е била много гостоприемна, увери ученият. Там, където днес има пустиня, навремето е имало езера и реки, много растения и животни." Каменните сечива, някои от които достигат дължина 10 см, са открити в седименти. Артефактите могат да бъдат датирани чрез използване на пясък и вулканичен материал, открит под и над тях. Някои сечива са като в сандвич от два слоя прах от изригването на вулкана Тоба на остров Суматра, което според геолози е станало преди 74 000 години.

Ранни хоминиди са напуснали Африка преди Хомо сапиенс, но екипът на Петралия е уверен, че намерените артефакти са създадени от модерния човек, а не от други хоминиди, като например неандерталците.

Ледниците понякога пазят планините от ерозия

Ледниците допринасят активно растящите планини да станат по-високи, като ги предпазват от ерозия, когато районът е много студен, съобщи Nature.

Откритието на екипа от университета на Аризона противоречи на общоприетото схващане, че ледниците засилват ерозията, като изсичат дълбоки фиорди и придвижват големи количества седимент по планините.

Учените са открили защитния ефект на ледниците, изучавайки Андите в Патагония. Там е толкова студено, че основите на ледниците остават замръзнали и фиксирани за повърхността на планината. Така те не я разрушават, а я защитават от ерозия.

"Климатът, особено чрез ледниците, има голямо значение за това колко големи стават планините" - каза Питър Райнърс от екипа.

Планините растат от движението на земната кора, което изтласква скалите нагоре.

В учебниците дават Андите като пример за активно растяща планина, чиято височина и размер се ограничава от ледниците. Американските учени са направили откритието си, изучавайки скоростта с която ледниците са нарязали планината.

На Земята не й пука какво вършат хората - тя ще ни преживее

На Земята не й пука какво вършат хората - тя ще ни преживее

Тримесечникът „Американски учен” излезе с дръзко заглавие: „На Земята не й пука дали карате хибрид”. Статията е озаглавена „Какво знае Земята”. Това, което знае според Робърт Лафлин – съносител на Нобелова награда за физика през 1998г. , е: Това, което хората правят уж за Земята, няма никакво значение в дългосрочен план, а именно дългосрочните прогнози са тези, които са от значение. Според Лафлин трябва да се мисли за геоложкото минало на планетата ни.

„Повредата” на тази Стара Земя е „по-лесна за представяне, от колкото за изпълнение”, твърди Лафлин. Имало стотици вулканични изригвания, метеорологични катаклизми и други бедствия по-унищожителни от всички, които човека би могъл да й причини, и все пак, тя все още е тук. Тя е оцеляла.

Например: Общият обем на падналите дъждове за една година на Земята е около един метър – височината на един голдън ретривър. Около 200 метра – височината на язовир Хувър, са паднали на планетата от Индустриалната революция насам. От края на Ледената епоха е паднал достатъчно дъжд, за да запълни океаните четири пъти; откакто динозаврите са измрели валежите са били достатъчни, за да запълнят световния океан 20 000 пъти. Въпреки това количеството вода на Земята не се е променило значително през геоложкото време.

Лафлин признава, че много „отговорни хора” са разтревожени от повишаването на съдържанието на въглеродния диоксид в следствие от изгарянето на природните ресурси. Според него това увеличение би могло да повлияе на времето, повишавайки температурата с няколко градуса, като правителствата са взели „солидни, макар и неефективни” мерки, за да забавят това затопляне. „На фона на времето, обаче, Земята не се интересува от нито едно от тези правителства и от техните законодателства.”

Купи си хибрид, изключи климатика, изключи щепсела на хладилника, извади зарядното на телефона си от контакта – всички тези действия ще направят резултата точно същия. Някой ден всички природни горива в недрата на Земята ще бъдат изгорени. След това, за около хиляда години, Земята ще разтвори повечето въглероден диоксид в океаните. (Океаните са разтворили в себе си 40 пъти повече въглерод, отколкото атмосферата съдържа, което прави 30 трилиона тона или 30 пъти световните резерви от въглища) Разтварянето ще остави концентрацията на въглерод в атмосферата малко по-висока от сегашната към момента. После след хилядолетия, а може би след стотици хилядолетия Земята ще прехвърли излишния въглерод в скалите си, довеждайки нивата му във водата и въздуха до положението, в което са били преди човека да се появи на сцената. Това може би звучи на хората като цяла вечност, но за геоложкото време това е само едно мигване.

Изглежда това, което твърди Лафлин е, че „нещо, най-вероятно геоложки регулаторен процес, е фиксирал въглеродните нива преди човека да дойде” със своите спортни коли и компютри. Според някои учени фотосинтезата на растенията е оптимизирала нивата на въглероден диоксид. Но повечето теории, дори и песимистичните, предвиждат диоксидният импулс да бъде последван от вледеняване като това от пред-цивилизационния период.

Лафлин вярва, че хората могат да нанесат трайни вреди на геоложката реалност чрез унищожаването на биоразнообразието – измирането на флората и фауната. Те, за разлика от увеличаването на въглеродния двуокис, са перманентни. Земята не се е променила от измирането на динозаврите. Днес нарушението на биоразнообразието се извършва най-вече заради хората – разрушаване на биотопи, използване на пестициди и др. За да бъде преустановено това изтребване на организмите от страна на човека обаче, ще се наложи населението на Земята да се намали драстично. Което няма да се случи.

Има нещо като патология в климатологията. За да избегнат смесването на фактите и спекулациите, учените, според Лафлин, са „ултраконсервативни”, т.е. те се фокусират само върху настоящето и близкото бъдеще: „(Те) извършват чудеса от храброст, за да докажат, че светът се затопля сега, че океаните се замърсяват сега, че природните ресурси се изчерпват сега и така нататък, въпреки че тези неща са очевидни в геоложкото време”.

Промените в климата, в геоложките процеси, казва Лафлин, са нещо, което Земята е направила „сама, без да се интересува от ничие мнение или разрешение”. Хората може и да са причинили климатични промени, но повечето леденикови периоди са на равни интервали от по 100 000 години. Винаги бавното и стабилно охлаждане е последвано от рязко затопляне като това, което наблюдаваме в наши дни.

Преди шест милиона години Средиземно море е пресъхнало. Преди 90 милиона години е имало алигатори на Арктика. Преди 300 милиона години северна Европа е била пустиня и въглищата са се образували в Антарктика. „Едно нещо знаем със сигурност за тези аномалии, казва Лафлин – хората не са участвали".

Времето полудява

Измерени максимални температури по общини

Заради глобалното затопляне времето полудява. Очаква ни невиждан бум на климатичните аномалии. За това предупредиха от Института по метеорология и хидрология на БАН.

През идващите години заради капризите на времето ту ще ни заливат горещи вълни, ту ще ни дави дъжд. А свирепите зими, които помним от детството си, ще останат в историята. Все по-често у нас в един сезон ще се редуват топли и студени периоди, които ще се сменят през седмица-две. Това може да ни докара невиждани досега ураганни ветрове и други природни бедствия, свързани с климата.

Заради глобалното затопляне ще се повишават както температурите, така и валежите на територията на страната, сочи доклад на учените за климатичните промени.

С около градус и половина са се затоплили зимите у нас през последните 12 години, констатират от академията. Тенденцията обаче ще се разпростре и над горещите сезони. Все по-големи жеги ще ни удрят през лятото, сочат още прогнозите. Топлината ще доведе и до скок на температурата на морската вода.

Синоптиците припомниха как през юли морето се стопли до невижданите 30 градуса, а бреговете край Шабла се напълниха със сладководни жаби, което е истински природен феномен.
София /КРОСС/

Астероидната бомбардировката на Луната е станала на два етапа

Фрагмент от новата топографска карта на Луната

Астрономите са установили, че небесните тела са бомбардирали Луната на два етапа. Статията на учените е публикувана в списание Science, а нейно кратко резюме може да се намери на ScienceNOW.

В рамките на изследването са анализирани данни, получени от сондата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO). Учените са успели с помощта на алрметъра LOLA (Lunar Orbiter Laser Altimeter) на борда на LRO да построят подробна топографкса карта на Луната. В частност са успели да анализират строежа на лунните кратери с диаметр под 20 км.

В резултат на това са изяснили, че бомбардировката е преминала в два етапа. През първия етап на повърхността на Луната са падали по-едри обекти, а на втория - по-дребни. По думи на изследователите новите резултати позволяват да се поряснят процесите, протичащи в Слънчевата система преди много години.

Не отдавна друга група учени установиха, че Луната продължава да изстива и да се смалява в продължение на последните 1 милиард години. До този извод изследователите са стигнали след анализ на строежа на пукнатини по повърхността на Луната.

В сайта на LRO на НАСА се предлага и видео анимация. Можете да я видите тук.

Древна морска птица е имала рекорден размах на крилата

Палеонтолозите откриха в Чили фосил на огромна зъбата птица с най-големия известен размах на крилата. Статия на учените е ппубликувана в списание Journal of Vertebrate Paleontology.

Новият вид получи името Pelagornis chilensis.Гигантската птица е живяла преди 5 до 10 милиона години. Тя е тежала около 30 кг, а размахът на крилата й е бил поне 5 м.

"Най-вероятно птиците са еволюирали до такъв голям размер, за да избягват съперничеството на други хвъркати", обясни Гералд Майер от института "Зенкенберг" в Германия.

Толкова големи птици, разбира се, могат да стигат по-далече и по-лесно намират храна в открития океан. Размерът обаче си има недостатъци, защото перата тежат много. Намереният в Чили фосил е запазен 70 процента. Костите на тези птици са с много тънки стени и затова досега всички намерени техни фосили бяха премазани.

Ледът в Арктика продължава да се топи с тревожни темпове

Ледът в Арктика се е топил с обезпокоителни темпове това лято, като сега покрива по-малко от 5 милиона кв.км площ, сочат резултатите от американско изследване, цитирани от Франс прес.

В края на този сезон в Арктика ледът покриваше едва 4,76 милиона кв.км площ, се казва в доклад на учени от университета на Колорадо, допълва БТА. Публикувани наскоро данни на Американското национално управление по изследване на океаните и атмосферата сочат, че първите 8 месеца на 2010 г. са сравними с тези през 1998 г. като най-горещия период за сушата и океаните.

През тези 8 месеца температурата се е покачила със средно 14,7 градуса по Целзий - рекордна горещина, сравнима с тази през 1998 г. и надвишаваща с 0,67 градуса по Целзий средните стойности през 20 век.

В Арктика едва за трети път ледът покрива по-малко от 5 милиона кв.км площ, откакто се ползват спътникови данни, отбелязаха от управлението.

Тревожно е, че ледът изтънява през цялата година - топи се повече лед през пролетта и лятото, а се образува по-малко лед през есента и зимата, поясниха специалисти от управлението.

Откриха частици от свърхнова в метеорит

В метеорита от Оргьой има изобилие от хром 54. A large fragment of the Orgueil meteorite © Muséum National d Histoire Naturelle (France)

Астрономи от Чикагския университет откриха в състава на метеорит останки от свърхнова звезда, взривила се преди около 4,5 милиарда години близо до газовопраховия облак, от който се е образувала Слънчевата система. Следи от взрива, даващи представа за разпределението на веществата при формирането им, могат да се открият в метеорити и планетите на Слънчевата система.

Метеорит, паднал преди 150 години във френското село Оргьой, даде информация за звездна експлозия, предшестваща раждането на Слънчевата система.

Международен екип, ръководен от Никола Дофа, успя да идентифицира следите от тази свръхнова, оставени в метеорита от Оргьой, 9 кг от който се пазят в Природонаучния музей в Париж, допълва БТА.

Експлозията на умиращите звезди обогатява междузвездното пространство с химични елементи. Благодарение на елементите, открити в метеоритите, но не и на Земята, специалистите знаят от 40 години, че преди 4,5 милиарда години е експлодирала звезда, която вероятно е довела до образуването на Слънцето. Те обаче не можеха да обяснят голямото количество на една форма на хрома в някои метеорити. Последните достижения на новите технологии дадоха възможност да се изучи разпределението на този изотоп при образуването на Слънцето.

Учените открили в състава на метеорита Orgueil, паднал във Франция преди около 150 години и Мърчисън, паднал в Австралия в средата на ХХ в., веществото chromium-54 (един от изотопите на хрома).

След като анализираха около 1500 зърна от метеорита от Оргьой, учените откриха наночастица, много богата на хром 54. Изотопът се съдържа във фрагмент с размер под 100 нанометра в диаметър. Изобилието на този изотоп показва, че зрънцето е съществувало преди образуването на Слънчевата система. Веднъж разпръснати от свръхновата в протооблака от газ и прах, фините частици са сортирани по размер в процеса на образуване на Слънцето, планетите и метеоритите.

Затова в метеорита от Оргьой има изобилие от хром 54, но не и на Земята.

Учените ще продължат изследването, за да определят какъв тип свръхнова е образувала богатите на хром 54 зрънца.

.

Сателити на НАСА ще следят за предстоящи бедствия

the Manam Volcano

Чифт роботизирани "очи" на НАСА ще помагат на учените да предсказват предстоящи природни бедствия като изригвания на вулкани, земетресения, свлачища, съобщи БТА, позовавайки се на "Дискавъри".

Специалисти от американската космическа агенция разработват два сателита по програмата DESDynI /Deformation, Ecosystem Structure and Dynamics of Ice/, които ще следят за промените на Земята, по които може да се съди за надвиснали бедствия.

Единият от двата сателита ще използва радар, за да търси издайнически признаци за предстоящо бедствие, докато прецизно отчита слабите деформации на земната повърхност с течение на времето.

Вторият сателит ще бъде оборудван с действащ от разстояние оптичен сензор. Той ще насочва лазерна светлина към Земята и ще отчита времето, за което се връща отразеният сигнал.

Техниката е полезна за отчитането на плътността на горите например, тъй като светлината, отразена от върховете на дърветата, подава различен сигнал от светлината, отразена от гола повърхност. Учените се надяват да използват тази информация, за да научат повече за въглеродните цикли в земните екосистеми и да разберат по-добре глобалните климатични промени.

МИЕТ ще управлява всички подземни богатства

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще е единният орган за управление на подземните богатства, приеха на първо четене депутатите. Промяната е в Закона за подземните богатства.

Досега три ведомства се занимаваха с полезните изкопаеми - екоминистерството, министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и МИЕТ. МРРБ издава основно разрешителните за добив на строителни материали. С промените икономическото ведомство ще изготвя национална политика и стратегия въз основа на стратегията, приета от Министерския съвет, информира Lev.bg. Така ще бъде изготвен проект на нов закон за подземните богатства, в който ще бъдат уредени по нов начин обществените отношения в тази сфера. Депутатите приеха и промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух на първо четене. Те са внесени от МС и в тях се предвижда по-добър контрол върху използването на вещества, нарушаващи озоновия слой. Актуализират се и санкциите, предвидени в Закона, информира БТА.

Откриха доказателства за много бърза смяна на магнитните полюси на Земята

Ново изследване откри доказателства за смяна на магнитните полюси със скорост един градус на седмицата


Магнитните полюси на Земята могат да променят положението си с изключително висока скорост - до един градус на седмицата. До този извод достигна група учени, които са изложили вижданиета си в списание Geophysical Research Letters.

Прието е, че магнитното поле на Земята се формира от движението на течното метално ядро на планетата. Полето променя своята ориентацията с честота приблизително веднъж на всеки 200 000 години, т.е. Северният и Южният полюс си разменят местата (въпреки че последната промяна е настъпила преди 780 хиляди години). През 1995 г. изследователският екип представи доказателства, че този процес може да протича много по-бързо.

Промяната на полюсите оставя ясна следа в скалите, съдържащи намагнитизирани частици, които са ориентирани в зависимост от характеристиките на полето. Учените са проучили характеристиките на лава в планината Стийн Маунтин в Орегон. Според техните данни, преди около 16,20 милиона години смяната на полюсите е стнала със скорост 6 градуса на ден т.е. 10 000 пъти по-бързо от обикновено. Това проучване предизвика много скептична реакция от страна на научната общност.

Авторите на новото изследване проучили лава на възраст 15 милиона години, разположена в близост до планината Бетл Маунтин в Невада. Учените стигнали до заключението, че през този период промяната на полюсите е станала със скорост 53 градуса за година. Учените смятат, че толкова бързо не е преминал целият процес, а само един от неговите етапи.

Много експерти смятат, че следващата смяна на полярността трябва да настъпи в близко бъдеще. Това мнение се основава на определени факти. По-специално спътниковите данни показват, че магнитното поле постепенно отслабва.

Обогатяването с кислород е започнало преди 2,72 млрд. години

Stromatolite fossils in Western Australia’s Pilbara

Новооткрити фосили в Западна Австралия, показват че еволюцията на произвеждащите кислород организми на Земята е започнала преди 2,72 милиарда години, или с 270 милиона години по-рано, отколкото мислеха специалистите, съобщи Ей Би Си.

Откритието, направено от екипа на Дейвид Фланъри от университета на Нов Южен Уелс в района Пилбара, насочва към времето, когато е започнала да се оформя атмосферата - един от определящите периоди в земната история. Доказателствата за произвеждащи кислород организми са открити в скални формации с дължина 680 км. Фосилите съдържат строматолити - микробни седиментни структури, и биомаркери - молекули, създадени при производството на кислород. В тях има следи от цианобактерии - едноклетъчни организми, фотосинтезиращи кислород.

Откритието е важно не само за да бъде определено кога се е появил кислородът в земната атмосфера, но ще помогне и при търсенето на живот на други планети, каза Дейвид Фланъри.

"Ако установим, например, че кислородът се появява в атмосферата за милиард години, тогава ще знаем да не търсим живот на по-млади планети" - обясни той.

Новооткрити фосили в Западна Австралия, показват че еволюцията на произвеждащите кислород организми на Земята е започнала преди 2,72 милиарда години, или с 270 милиона години по-рано, отколкото мислеха специалистите, съобщи Ей Би Си.

Откритието, направено от екипа на Дейвид Фланъри от университета на Нов Южен Уелс в района Пилбара, насочва към времето, когато е започнала да се оформя атмосферата - един от определящите периоди в земната история. Доказателствата за произвеждащи кислород организми са открити в скални формации с дължина 680 км. Фосилите съдържат строматолити - микробни седиментни структури, и биомаркери - молекули, създадени при производството на кислород. В тях има следи от цианобактерии - едноклетъчни организми, фотосинтезиращи кислород.

Откритието е важно не само за да бъде определено кога се е появил кислородът в земната атмосфера, но ще помогне и при търсенето на живот на други планети, каза Дейвид Фланъри.

"Ако установим, например, че кислородът се появява в атмосферата за милиард години, тогава ще знаем да не търсим живот на по-млади планети" - обясни той.

Размразиха спътник за изучаване на формата на Земята

GOCE прекъсна работа на 8 юли, но вече функционира нормално
GOCE. Изображение: ESA

Специалисти успяха да възстановят нормалната работа на спътника GOCE, чиято задача е определяне на точната форма на Земята, съобщава ВВС News.

Апаратът прекъсна работа на 8 юли, когато беше нарушено взаимодействието между процесора и уредите, отговарящи за телеметрията. Този ден спътникът достигна една от най-отдалечените от Слънцето точки от орбитата си.

Инженерите заключиха, че една от причините за нарушаване на работата на GOCE може да е преохлаждане. От Земята беше изпратена команда да се повдигне температурата на повърхността, на която са разположени уредите, до 7 градуса Целзий. След това GOCE започна нормално да предава данни.

Независимо че спътникът работи отново, специалистите продължават да изследват причините за повредата – температурата на уредите през цялото време е била над нулата, а такова преохлаждане не е критично. Освен това инженерите се опитват да възстановят работата на компютъра на едната половина на GOCE (както повечето изследователски спътници, GOCE има по две копия на повечето уреди) – тя престана да функционира през февруари 2010 г.

Апаратът GOCE, пуснат в орбита през март 2009 г. с ракета-носител „Рокот“, измерва гравитационното поле на Земята с изключително голяма точност. Въз основа на тези данни учените ще могат да пресъздадат в детайли формата на планетата.

Коралите и големите бозайници са пред изчезване

Земята е в средата на поредното масово изчезване на видове

Учени, които прогнозират съдбата на съвременните животни, изучавайки какво се е случило в миналото, твърдят, че коралите, големите бозайници и много тропически видове ще изчезнат в недалечното бъдеще, съобщава "Дискавъри".

Земята е в средата на поредното масово изчезване на видове, причина за което е само един вид: човешкият.

"Отговорността за това е 100 процента на хората. Всички добре изучени досега подобни събития са свързани с промени в околната среда. Сблъсък с астероид, например, е довел до заличаването на динозаврите от лицето на Земята преди 65 милиона години", казва Джон Олрой от университета "Макуори" в Австралия.

Изследователят е използвал Палеобиоложката база данни, включваща сведения за близо 100 000 колекции от фосили по света, за да проследи съдбата на основни групи животни по време на най-масовото изчезване на видове преди 250 милиона години.

То се е случило през периодите перм и триас, и е известно като "Голямото измиране". Олрой е насочил вниманието си към морските видове, тъй като от тази група има много запазени фосили.

Специалистът е установил, че преди 250 милиона години две от най-важните и изобилни групи морски животни са били коралите и брахиоподите.

След "Голямото измиране" те са били почти напълно заличени от лицето на Земята. Впоследствие коралите са успели да възстановят загубите.

Според ученият обаче, това не значи, че щом един път са успели да се адаптират отново, тези организми ще могат да го направят още веднъж.

Брахиоподите така и не са се възстановили след "Голямото измиране. Олрой смята, че на подобна заплаха са изложени още бозайниците с по-големи размери на тялото, ендемичните тропически видове и някои растения. БТА

Кабинетът умува над мамутски кости

Доживях да видя министър в музея! - още не вярва на очите си уредникът на палеонтологичния музей в Асеновград Димитър Ковачев.

Преди седмица изневиделица го посети Симеон Дянков и разгледа уникатите на мастодонти, трипръстни коне, саблезъб тигър, живели по нашите земи преди милиони години.

Във витрините на музея са изложени скелетите им, които са вкаменени. От висшите представители на властта досега само Гергана Грънчарова-Паси е посещавала сбирката.

След като и Дянков отиде в музея, сбирката на древни животни получи внимание на заседанието на Министерския съвет в четвъртък. “С министър Дянков сме се разбрали - казал премиерът Бойко Борисов според стенограмата - с министъра на културата да погледнат и да помислим как тези изключителни находки, които са не само атракция, но имат и образователна цел за децата, да бъдат изложени, така че да могат да се видят от повече хора."

Стана ясно, че Дянков почти онемял, когато застанал до огромния скелет на динотериума. Той е с размери на волейболно игрище. Когато е бил жив, тежал 12 тона. Сега кокалите му се извисяват на 4,5 м, а дължината стига 7 метра. Представлявал нещо като прапрапрадядо на слона. Това е единственото животно с извита надолу челюст, както и с огромни бивни, сведени надолу. "Вижте как е изглеждал", сочи картина в близката витрина уредникът. На нея се вижда огромно туловище на един страховит звяр, обрасло в черни косми.

Динотериумът е най-интересният експонат за повечето посетители, защото внушава величественост, а структурата му е напълно запазена. Той е огромно хоботно животно, обитавало блатисти райони преди повече от 6 милиона години.

Асеновградският експонат е от световно значение, защото има само пет такива на планетата. Нашият е от най-добре запазените. Българският екземпляр е безценен, понеже съдържа най-голям брой кости от едно животно. Липсват единствено част от ребрата и няколко опашни прешлена, както и левият крак, които са възстановени.

Открит е през 1965 г. при изкопи в с. Езерово, Първомайско. Първоначално били намерени челюсти, които са били причислени към вида на Херолохонтите. Това кара учените да предприемат нова експедиция и след 2 години е изваден целият скелет на величествения динотерий.

"Ето, погледнете тук - повежда ни към близката витрина уредникът. - Няколко години по-късно на същото място е извадена долна челюст на друг вид мастодонт. Но тя не е сведена надолу", прави разлика Димитър Ковачев.

Въпреки че не е специалист, Дянков проявил голямо любопитство към едни от най-ранните обитатели на планетата. Много се впечатлил от саблезъбия тигър - един от най-страшните хищници в този период от развитието на земята. Нарича се така заради големите се горни зъби, които са били изключително остри и плоски като сабя. С тях е разкъсвал кожата на слонове и мастодонти.

Останки на нов вид хищен динозавър в Румъния

Останки на нов вид хищен динозавър с ниско и набито тяло, който е дебнел по нашите земи преди 70 млн. години, бе открит в Румъния.

По това време според учените морското равнище е било много по-високо и регионът е представлявал по-скоро островен архипелаг.

Нареченият Balaur bondoc (което означава "нисък и набит дракон"), е нещо като по-яка и мускулеста версия на страховития си събрат велосираптор (Velociraptor).

За разлика от него обаче, той е имал два големи и остри нокътя на всеки крак вместо един, като с тях навярно е замахвал и разсичал плячката си.

Съществото е било близо 2 метра високо, с къси и набити крайници, като размерът и строежът на таза му показват, че е разчитало повече на сила, отколкото на бързина.

В сравнение с велосираптора, Balaur bondoc е бил по-скоро като кикбоксьор, отколкото като спринтьор, и според учените е можел да поваля плячка и с по-големи размери от неговите.

Именно начинът, по който е преследвал и улавял жертвите си, го прави толкова по-различен начин от познатите му събратя, които по това време са обитавали други места на планетата.

Въпреки че е доста необичаен като вид обаче той все пак е бил близък родственик с велосирапторите и пернатите динозаври в Китай.

Динозавърът е откритие на геолога Матиас Времир от Трансилванската музейна асоциация.

Фосилът представлява частично запазен скелет, включващ кости от преден и заден крайник, бедрена кост, гръбнак, ребро и опашни кости.

На мястото, където е открит, са намерени и останки от дребни растителноядни динозаври с размерите на крава, както и динозаври с човка, наподобяваща патешката.

Подробно находката е описана в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS.org).