понеделник, 20 септември 2010 г.

На Земята не й пука какво вършат хората - тя ще ни преживее


На Земята не й пука какво вършат хората - тя ще ни преживее

Тримесечникът „Американски учен” излезе с дръзко заглавие: „На Земята не й пука дали карате хибрид”. Статията е озаглавена „Какво знае Земята”. Това, което знае според Робърт Лафлин – съносител на Нобелова награда за физика през 1998г. , е: Това, което хората правят уж за Земята, няма никакво значение в дългосрочен план, а именно дългосрочните прогнози са тези, които са от значение. Според Лафлин трябва да се мисли за геоложкото минало на планетата ни.

„Повредата” на тази Стара Земя е „по-лесна за представяне, от колкото за изпълнение”, твърди Лафлин. Имало стотици вулканични изригвания, метеорологични катаклизми и други бедствия по-унищожителни от всички, които човека би могъл да й причини, и все пак, тя все още е тук. Тя е оцеляла.

Например: Общият обем на падналите дъждове за една година на Земята е около един метър – височината на един голдън ретривър. Около 200 метра – височината на язовир Хувър, са паднали на планетата от Индустриалната революция насам. От края на Ледената епоха е паднал достатъчно дъжд, за да запълни океаните четири пъти; откакто динозаврите са измрели валежите са били достатъчни, за да запълнят световния океан 20 000 пъти. Въпреки това количеството вода на Земята не се е променило значително през геоложкото време.

Лафлин признава, че много „отговорни хора” са разтревожени от повишаването на съдържанието на въглеродния диоксид в следствие от изгарянето на природните ресурси. Според него това увеличение би могло да повлияе на времето, повишавайки температурата с няколко градуса, като правителствата са взели „солидни, макар и неефективни” мерки, за да забавят това затопляне. „На фона на времето, обаче, Земята не се интересува от нито едно от тези правителства и от техните законодателства.”

Купи си хибрид, изключи климатика, изключи щепсела на хладилника, извади зарядното на телефона си от контакта – всички тези действия ще направят резултата точно същия. Някой ден всички природни горива в недрата на Земята ще бъдат изгорени. След това, за около хиляда години, Земята ще разтвори повечето въглероден диоксид в океаните. (Океаните са разтворили в себе си 40 пъти повече въглерод, отколкото атмосферата съдържа, което прави 30 трилиона тона или 30 пъти световните резерви от въглища) Разтварянето ще остави концентрацията на въглерод в атмосферата малко по-висока от сегашната към момента. После след хилядолетия, а може би след стотици хилядолетия Земята ще прехвърли излишния въглерод в скалите си, довеждайки нивата му във водата и въздуха до положението, в което са били преди човека да се появи на сцената. Това може би звучи на хората като цяла вечност, но за геоложкото време това е само едно мигване.

Изглежда това, което твърди Лафлин е, че „нещо, най-вероятно геоложки регулаторен процес, е фиксирал въглеродните нива преди човека да дойде” със своите спортни коли и компютри. Според някои учени фотосинтезата на растенията е оптимизирала нивата на въглероден диоксид. Но повечето теории, дори и песимистичните, предвиждат диоксидният импулс да бъде последван от вледеняване като това от пред-цивилизационния период.

Лафлин вярва, че хората могат да нанесат трайни вреди на геоложката реалност чрез унищожаването на биоразнообразието – измирането на флората и фауната. Те, за разлика от увеличаването на въглеродния двуокис, са перманентни. Земята не се е променила от измирането на динозаврите. Днес нарушението на биоразнообразието се извършва най-вече заради хората – разрушаване на биотопи, използване на пестициди и др. За да бъде преустановено това изтребване на организмите от страна на човека обаче, ще се наложи населението на Земята да се намали драстично. Което няма да се случи.

Има нещо като патология в климатологията. За да избегнат смесването на фактите и спекулациите, учените, според Лафлин, са „ултраконсервативни”, т.е. те се фокусират само върху настоящето и близкото бъдеще: „(Те) извършват чудеса от храброст, за да докажат, че светът се затопля сега, че океаните се замърсяват сега, че природните ресурси се изчерпват сега и така нататък, въпреки че тези неща са очевидни в геоложкото време”.

Промените в климата, в геоложките процеси, казва Лафлин, са нещо, което Земята е направила „сама, без да се интересува от ничие мнение или разрешение”. Хората може и да са причинили климатични промени, но повечето леденикови периоди са на равни интервали от по 100 000 години. Винаги бавното и стабилно охлаждане е последвано от рязко затопляне като това, което наблюдаваме в наши дни.

Преди шест милиона години Средиземно море е пресъхнало. Преди 90 милиона години е имало алигатори на Арктика. Преди 300 милиона години северна Европа е била пустиня и въглищата са се образували в Антарктика. „Едно нещо знаем със сигурност за тези аномалии, казва Лафлин – хората не са участвали".

Няма коментари:

Публикуване на коментар