Да се молим за втора Земя до 2030

България консумира 1,8 пъти повече от наличните си природни ресурси, разкрива нов доклад на Международната природозащитна организация WWF, който излезе днес. (Преди две години цифрата беше 1,3).

Подобна е констатацията и при всички страни членки на Европейския съюз, с изключение на Латвия, Финландия и Швеция.

В ЕС живее само 7% от световното население, но то използва двойно повече ресурси от средното за света, отчита "Жива планета 2010", публикуван преди конференцията на ООН за биоразнообразието.

Четири от европейските държави - Дания, Белгия, Естония и Ирландия, са сред 10-те най-големи екологични потребители.

Въглеродното замърсяване и прекомерната експлоатация на природните ресурси в световен план са стигнали ниво, което ще наложи нуждата от втора земя до 2030 г.

През 2007 г. 6,8 млрд. души са живели 50% над възможностите на Земята. Последните налични данни са именно от тази година.

Според експертите ако всеки използва ресурси със същата интензивност на глава от населението като в САЩ или Саудитска Арабия, ще са необходими четири и половина планети. Ако пък всеки живее като средния гражданин на ЕС, ще са нужни 2,8 планети.

Това подчертава пропастта между консумацията при бедните и богатите в света.

Докладът предупреждава, че в 71 страни наличието на прясна питейна вода е достигнал тревожно нисък праг. Близо 2/3 от тях изпитват "умерен до остър" недостиг в това отношение.

"Предизвикателството е как ще успеем да съчетаем увеличаващото се и с все по-висок стандарт население на света с ресурсите на нашата една планета.

Трябва да намерим по-добри начини да произвеждаме и използваме енергията", обясни генералният директор на WWF Джим Лийп при представянето на доклада в английския град Бристъл.

ЕС е един от най-гъсто населените и богати континенти на света, но този стандарт е за сметка на развиващите се страни и бъдещите поколения, отбеляза Тони Лонг, директор на офиса по европейски политики в организацията.

Същевременно, докладът отчита напредък във възстановяването на популациите на някои европейски видове, главно заради усилията за опазване на природата и контрола върху отпадъците през последните десетилетия.

В тропическите страни обаче сладководните организми са намалели с близо 70% за последните 30 години - спад, какъвто не се среща при нито един друг вид.

Докладът излиза на всеки две години и проучва състоянието на Земята. Тази година той се публикува в навечерието на Международната конвенция по биоразнообразието, която ще се проведе от 18 до 29 октомври в японския град Нагоя.

Форумът ще покаже дали ЕС е готов да спре загубата на растителни и животински видове не само на своя територия и да плати реалната стойност на своите потребителски навици.

Еколозите от Световния фонд за защита на природата (WWF) предупреждават, че изменението на климата в близките 10–15 години ще предизвика удвояване честотата и увеличаване силата на опасните метеорологични явления по целия свят. Очаква се броят на жертвите на стихии също да нарасне.

Международният ден за намаляване на опасностите от стихийни бедствия се отбелязва ежегодно през втората сряда на октомври. Общото събрание на ООН приема на 22 декември 1989 година резолюция за първия Международен ден в рамките на Международното десетилетие за намаляване на опасностите от стихийни бедствия (1990–1999). През 2001 година Общото събрание решава отбелязването на такъв ден да продължи ежегодно, избирайки втората сряда на октомври, като мярка за формиране на глобална култура за намаляване на опасностите от стихийни бедствия.