събота, 2 октомври 2010 г.

Движението „слоу“ - бързите технологии ще погубят планетата

В епохата на свръхбързите компютри и на новите технологии всичко напредва прекалено бързо. Спешно трябва да забавим темпото, иначе планетата ще се разбие в стената.

Такава е философията на движението "слоу", (от slow - бавен) което е на път да се превърне в културна революция. Зародило се преди 20 години около организацията "Слоуфуд" (с девиз: "Яж добре, правилно и чисто") на Карло Петрини в Италия, създадена в отговор на нездравословното хранене "Фастфуд", днес движението "слоу" вече има разклонения и разновидности в почти целия свят.

Появиха се така наречените "слоу" градове (или как да живееш добре в града), така нареченото "слоу" производство (да произвеждаш качествени неща), така наречените "слоу" пари (да инвестираш в местните продукти и в биопродуктите), "слоу" възпитанието (да отделяш повече време за децата си) или "слоу" облеклото (дрехи, които са с високо качество и не се изхабяват бързо).

Всичко това приканва планетата и отделните индивиди да натиснат спирачките.

В Европа се появиха много трудове, посветени на темата за вредите, нанесени от високата скорост и от забързаното темпо. Германският философ Хартмут Роза стига до извода, че "скоростта, която помогна на света да се модернизира преди два века, сега може би е на път да тласне същия този свят в бездната. Пределите, които може да достигне човек както в индивидуален, така и в екологичен и политически план, са достигнати. Ние не ускоряваме вече темпото, за да подобрим нещата, а за да запазим тяхното настоящо състояние и да гарантираме обществения ред".

Навсякъде последователите на забавеното темпо, дните, в които нищо не се върши, или паузите за възстановяване на силите се множават. Лондонската фирма "Дейтамонитор" дори прецени, че през 2010 г. над 20 милиона души по света са готови да преотстъпят покупателната си способност срещу това да разполагат с повече време.

В Япония така нареченият Клуб на мързела насърчава към един по-спокоен начин на живот в тази страна, в която съществува думата "кароши", означаваща в превод "смърт от преумора".

В град Клагенфурт, в Австрия, Дружеството за забавяне на времето събира всяка година своите членове на така наречен бавен конгрес.

В САЩ инициативата "Предизвикателството на изключването" приканва хората редовно да изключват телефоните, компютрите и телевизорите си.

Този успех може да се обясни до известна степен с това, че движението "слоу", въпреки че се вписва в екологичните течения или теченията срещу растежа, се интересува преди всичко от едно универсално понятие - понятието за щастието.

"Тук не става дума за война срещу скоростта, а за осъзнаване. За неотложна необходимост от намиране на правилното темпо във всяко едно нещо, за да не се превърне животът в непрестанно тичане", обобщава Карл Оноре, автор на бестселъра "Възхвала на бавното темпо", преведена на повече от 30 езика.

"Намираме се в повратна точка в историята. Тази дума-понятие "слоу", която през 2004 г. изписана в търсачката на Гугъл не даваше много резултати, днес препраща към безчетен брой сайтове", добавя Оноре.

"Начинът на консумация търпи обрат. На хората им е писнало да прекарват живота си в задръствания, да бутат колички в хипермаркетите. Тази промяна ще отнеме няколко десетилетия", смята Жан Леритие, президент на френското движение "Слоуфуд".

"Дори в Индия, застигната от турбокапитализма, се води дебат за опасностите от скоростта, защото хората не са щастливи да губят семейните връзки, да пренебрегват възрастните", казва Карл Оноре.

Сред по-неочакваните форми на това осъзнаване е създаденият от служител на компанията Ай Би Ем "слоу" имейл, който позволява по-малкото, но и по-добро използване на електронната поща. Виенски свещеник пък призна, че се опитва да произнася по-бавни проповеди.

Но освобождаването от скоростта минава през курс на дезинтоксикация, през колективен и личен селективен подбор именно при използването на новите технологии, които пораждат прогреса, но които могат лесно да поробят хората, припомня Патрик Вивре, френски философ и автор на есета.

"Култът към скоростта е част от голямото структурно нарушаване на нашето отношение към времето, което поражда всякакви други подобни нарушения на отношенията. А да живееш непрестанно в напрежение, пречи да живееш, като обръщаш внимание на нещата, на качеството им и оценявайки това, че си част от този живот", смята Вивре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар