Сред най-известните горещи точки (hot spots) са Хавай, Йелоустоун и Исландия. Всички те имат дълга история на еруптивни импулси
Учени от университета в Берген (University of Bergen), Хавай (University of Hawaii) и Сидни (University of Sydney) анализираха данни за земетресенията и вулканските изригвания. Учените внимателно са проучили целия материал, събран по-рано и са достиднали до неочакван извод: вулканите едновременно усилват и отслабват активността си. За откриването на планетарния пулс е публикувана статия в списаниее Lithosphere.
Анализът включва широка география: Хаваите, Великденските острови, Исландия, Реюнион, Тристан, Галапагоските острови, Самоа, Азорските острови, островите Мадейра, Канарските острови, Кабо Верде и Св. Елена, Йелоустоун. Изследването обхваща Неозойската ера, която започва преди 65 милиона години. Пикови изригвания са се случили преди 10, 22, 30, 40, 49 и 60 милиона години. Средно увеличение на дейността е имало преди 4, 15, 34, 45 и 65 милиона години. Оказва се, че върховете на актиността възникнат на всеки 10 милиона години, а допълнителни върхове се наблюдават веднъж на 5 милиона години.
Всички изследвани райони са достатъчно далеч един от друг и поради това причината за синхронизация не може да се обясни с колебанията на земната кора, сблъсъците на тектонските плочи или други подобни процеси. Налага се изводът, че тези причини трябва да имат по-дълбчинен произход. Учените са направили предположението, че на повърхността на Земята се изявяват процесите, които протичат на границата на земното ядро и мантията. Ядрото предава на мантията своите колебания, в мантията съществуват горещи потоци - (plumes), които предават импулсите от ядрото на повърхността на планетата. Ако тази хипотеза се окаже вярна, тогава учените ще има много нова информация за процесите в ядрото на Земята.
Един хипотетичен модел на мантийна струя във времева последователност (от ляво на дясно) и с температура. Geoff Davies
Няма коментари:
Публикуване на коментар