Ново проучване хвърли малко светлина върху влиянието на Слънцето над климата на нашата планета, но обърка досегашните представи за зависимостта на температурите от соларните цикли, съобщи статия в Си Ен Ен. доскоро се приемаше, че количеството радиация се увеличава и намалява пропорционално на слънчевата активност, която се проявява на 11-годишни цикли от спадове е пикове.
Изследователите от "Импириъл кълидж" в Лондон и от Университета на Колорадо в САЩ изследваха нивата на слънчевата радиация от 2004 до 2007 година - период на спад в слънчевата активност. Те направиха изненадващото откритие, че нивата на видимата радиация всъщност са се увеличили именно тогава, а се очакваше да е обратното.
Използвайки данните от сателита на НАСА SORCE (SOlar Radiation and Climate Experiment), учените успяха да анализират пълния соларен спектър (рентгеново лъчение, ултравиолетово, видима радиация, доинфрачервеното лъчение и цялата слънчева радиация) и да го сравнят със състоянието му в предишни периоди, макар и с не толкова точни данни.
Джоана Хайг, ръководител на изследването, обобщи: "Твърде неочаквано се оказа, че спадът в ултравиолетовата радиация е много по-голям от очаквания, а видимата радиация се увеличава с намаляването на слънчевата активност... Все пак Слънцето се държи странно - магнитната му активност е най-ниска от може би няколкостотин години, така че странностите в спектъра му може би не би трябвало да са така изненадващи". Хайг припомни, че ултравиолетовата радиация се абсорбира в атмосферата, но видимата достига земната повърхност. фактът, че тя се усилва въпреки намалялата активност, вероятно обяснява лекото повишение на температурите.
Учените ще бъдат любопитни да узнаят дали ще се наблюдава и обратната зависимост - при усилване на соларната активност да спадни количеството на видимата радиация. Хайг е наясно, че проучването, което доведе до неочакваните изводи, разклаща съществуващите идеи за влиянието на слънцето върху климата и ще породят "климатичен скептицизъм". Тя подчерта, че слънчевите цикли нямат кумулативен ефект и затова откритието не засяга нуждата да се проучват ефектите от парниковите газове в дългосрочен план.
Странични специалисти високо оцениха резултатите на проф. Хайг и екипа й. Бе подчертано, че въпреки че Слънцето е най-близката до нас звезда, ние знаем доста малко за него. Новото проучване и неочаквания му резултат допринасят да започнем да разбираме по-добре процесите в него.
Увеличаването на слънчевата активност в действителност охлажда Земята, подсказва ново проучване, което ще поднови дебата сред научните среди за климатичните промени, пише вестник “Дейли Телеграф”. Изследването преобръща представата за връзката между слънцето и глобалното затопляне.
Фокусирани върху тригодишен период между 2004 и 2007 г., откритията ще бъдат приети от тези, които вярват че човешката роля в повишаването на температурите на Земята е преувеличена.
Докато слънчевата активност намалява в края на един от 11-годишните цикли на слънцето, новите данни показват че количеството на светлината и топлината достигащи Земята се е увеличила, вместо да намалява. Оказваното от това въздействие върху топенето на полярните ледени шапки и пресъхването на реките може поради това да е преувеличено от конвенционалните климатични модели през периода.
Учените вярват и, че може да е възможно през следващия обрат на цикъла, когато слънчевата дейност се увеличи, може да има охлаждащ ефект върху земната повърхност.
Въпреки, че това може да подкрепя аргументите на скептиците за климатичните промени в краткосрочен план, то дългосрочните анализи подсказват, че в действителност това предоставя още доказателства, че затоплянето на планетата е естествен, цикличен феномен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар