Долните слоеве на лунната кора, които са съхранили доказателства за историята на спътника на Земята, може би са открити в кратера Аполон в края на най-големия и дълбок лунен кратер - Айткен, съобщават учени на 41-та конференция на NASA по планетология и изследвания на Луната.Кратерът Айткен се намира край южния полюс и е бил образуван при сблъсък на младата Луна с астероид. Неговият диаметър е почти 2,4 хил. км, а дълбочината - над 8 км. В самия му край се намира 538-километровият кратер Аполон, от където научен екип с ръководител Ноа Петро (Noah Petro) от Центъра за космически полети Годард в Гринбелт открил скала, сходна по състав с разтопените скали в кратера Айткен.
Астероид, паднал на Луната, е оставил кратер с диаметър над 2400 километра, съобщиха учени от НАСА след среща в Института за лунни и планетарни изследвания в Хюстън, Тексас.
Кратерът се намира в басейна Айткен, в близост до южния полюс на Луната и е дълбок близо 8 километра. "Това е най-големият и най-дълбокият кратер на Луната, голяма празнина, в която може да се побере част от САЩ", заявиха учени от Центъра за космически полети на НАСА.
Кратерът е бил изследван от лунния минерален картограф M3(Moon Mineralogy Mapper) на НАСА, летял с индийския сателит - Чандраян-1.Анализът на спектрални изображения, получени от M3 показва сходство между скалите в кратерите Аполон и Айткен.
Когато Луната се е образувала, разтопените по-тежки елементи, например желязо, са се спуснали по-близо до ядрото, а по-леките като силиций, калий и натрий останали на повърхността, образувайки лунната кора. В Айткен от сблъсъка с астероида тези слоеве са се разтопили и смесили.Генерираната топлина от удара на астероида превърнала кратера в море от разтопена скала. Десетки астероиди са падали на Луната в продължение на милиони години, оставяйки на повърхността й безброй кратери с различна големина, някои от които останали покрити с втвърдена лава, отломки и прах.
"Смятаме, че в центъра на басейна на Аполон се разкриват долните слоеве от кората на Луната. Ако наистина е така, това може би е едно от малкото места, където човекът може да види дълбоката кора на Луната, защото тя не е покрита от вулкански материал, както в другите дълбоки кратери" - казва Петро.
По данни на Петро съдържанието на желязо в басейна на Аполон е по-мако отколкото в Ейткен, но по-високо отколкото в съседните кратери, което е указание, че скалите от кратера Аполон се намират някъде между повърхността на Луната и дъното на дълбоките кратери подобни на Ейткен. Тези дълбоки кратери са едни от най-древните на Луната, тъй като са покрити от множество други по-късни кратери. Вероятно голяма част от реголита (лунната скала, открита в Аполон) е от долните слоеве на кората.
Петро и неговите колеги смятат, че по ранната история на Луната може да се възстановят следите от бурната младост на Земята: на самата ни планета последствията от "бомбардировките" с астероиди, каквито са преживели също Меркурий и Марс, са били изтрити от движенията на тектонските плочи, вятъра и дъжда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар