По повод земетресението в Източна Турция на 8 март 2010, Румяна Главчева, ст.н.с. в секция Сеизмология, Геофизичен институт при БАН е изпратила материала на Агенция “Фокус”
Сеизмичният риск в определен район произтича главно от:
- сеизмичната му история;
- повърхностните (почвени) условия в момента на конкретно земетресение;
- релефните особености;
- уязвимостта на сгради и съоръжения.
Ето как изглежда епицентралният район на земетресението, станало на 8 март в източна Турция.
Планински терен, предразполагащ към неблагоприятни склонови явления и допринасящ за усилване на ефектите в сградите. При започнало снеготопене, възможно е високо ниво на подземните води, особено около водния басейн Кебан. А относно сградите, населявани от жителите в пострадалия район, кадрите, показани от телевизията, не оставят съмнение в ужасяващо ниската им устойчивост.
Едно от последствията от земетресението с магнитуд 6, продукт на активиране на Източно-Анатолийската разломна система, бе направеното от правителството на Турция обещание за изграждане на нов, антисеизмично осигурен, сграден фонд в засегнатия район.
Тук идват въпросите на обикновения човек, от когото нищо не зависи: Защо “предпазните” мерки винаги следват поражението? Защо десетки жертви и излишни материални загуби трябва да изваждат на светло несвършена работа? А колко по-икономично би било да се извършат конструктивни огледи в застрашени от земетресения райони, за да се извършат превантивни укрепващи дейности.
Да отидем отново в района на вчерашното земетресение. Това земетресение е генерирано в сектор от Източно-Анатолийската разломна зона, на около 150 км южно от мястото на контакт със Северно-Анатолийската система разломи. Засега, локалното активизиране в района не би могло да се свърже с предстоящо възбуждане на най-опасната за Турция Северно-Анатолийската разломна система, чиято по-западна област създаде две катастрофални земетресения през 1999 година (17 август и 12 ноември).
В района на станалото на 8 март 2010 земетресение са документирани и по-раншни
сеизмични прояви. Благодарение на усилията на Ник Амбрасейс, професор в Империал Колидж, са издирени сведения за съизмерими по сила и по-силни минали земетресения в съвременни извори за събитията.
1789, 29 май - катастрофично въздействие в района на Палу “с 51000 жертви”; селището Палу се намира на източния край на язовира Кебан.
1874, 3 май – пълно разрушаване на селата покрай езерото Хазар (Гьолчюк) – езерото се намира в околностите на Елазъ [епицентър на вчерашното земетресение]; много склонови ефекти – падащи скали увреждали селските къщи; южната страна на езерото се повдигнала с 1-2 метра; през река Тигър изтичаща от езерото, се образувал бент и езерото заплашително покачило ниво – околни селища и свързващи ги пътища били потопени; медните мини в Маден получили частични повреди. В селището Харпут [силно засегнато от земетресението от 8 март] редица от сградите били повредени, част от затвора и стени на военната болница били съборени; добре построените къщи не пострадали много. Документирани са силни афтершокове за следващите 3 дни, както и наличие на човешки жертви.
1875, 27 март – в почти същия район, както на 3 май 1874. Много човешки живота били погубени. Това земетресение изглежда е генерирано от активизация на същия разломен сегмент в югозападна посока.
1893, 3 март – епицентър южно от Малатя [на 70-80 км от Елазъ]. В Акчеда, на около 25 км от Малатя, от 11740 къщи, 2719 били напълно унищожени, 1345 станали негодни за обитаване, а 2195 били повредени. Тази числова характеристика показва, че тогава, в края на XIX век, е имало около 40% качествени сгради. В планинските селища от 7000 стопанства напълно унищожени били 5100; останалите били с повреди. Човешките жертви били над 1200. Силни афтершокове продължили до 12 март, като увеличавали повредите. За сравнение с последствията от вчерашното земетресение, тогава в Харпут земетресението било само “силно усетено”.
1905, 4 декември – епицентър на стотина километра южно от Елазъ, огнище в района на Източно-Анатолийската разломна зона. Магнитудът му се оценява на около 6.8. Епицентралният район е в планинска област, където селата тежко пострадали, включително и с човешки загуби. Макар и далеч от епицентъра, тогава Кебан и Харпут били между чувствително повредените селища. Земетръсната поредица приключила за 2 седмици.
Изводите са очевидни.
Планинските условия утежняват обстановката.
Документираната кратка продължителност на сериите земетресения в района свидетелства за тригериране на земетръсния процес на малка дълбочина под земната повърхност. От това следват значителни по сила сътресения в епицентралния район, дори при неголям магнитуд на земетресението.
Изходът е в компетентно проектиране и качествено изпълнение с предписаните количества и качества на материалите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар