vesti.bg
Дали това е така, ще стане ясно утре - 13 декември, когато се очаква да бъде отправено официално съобщение от ръководството на ускорителя на частици.
Може би не само превишаването на скоростта на светлината от неутриното ще се окаже откритието на годината. Преди часове в общественото пространство се появиха слухове, че от CERN са успели да регистрират наличието на мистериозната "божествена частица", за чието съществуване досега учените само предполагаха. Известна с наименованието Хигс бозон, тя беше издирвана от месеци с помощта на Големия адронен колайдер и изглежда сега учените са постигнали успех. Дали това е така, ще стане ясно утре - 13 декември, когато се очаква да бъде отправено официално съобщение от ръководството на ускорителя на частици.
Хигс бозонът е елементарна частица, чието съществуване е предвидено в Стандартния модел във физиката. Благодарение на нея, останалите частици имат маса.
вторник, 13 декември 2011 г.
сряда, 26 октомври 2011 г.
Анимирана карта на глобалното затопляне през времето
Тази анимация от Ричард Мюлер от Университета на Калифорния Бъркли графично показва как глобалните температури са се увеличили през последните 200 години.
Получете повече информация на интернет страницата на Бъркли за температурата на повърхността на Земята.
Източник: geology.com
Получете повече информация на интернет страницата на Бъркли за температурата на повърхността на Земята.
Източник: geology.com
събота, 22 октомври 2011 г.
Възраст на океанското дъно
NOAA има уеб страница, която дава връзки към голям брой карти, всяка от които показва възрастта на океанското дъно в различен формат. Това е голям ресурс за обучение, издателска дейност и научни изследвания.
Източник:geology.com
Източник:geology.com
Глобален цифров височинен модел
НАСА и Япония създадоха значително подобрена версия на най-пълната цифрова топографска карта на Земята, с подробни измервания от космическия кораб на НАСА Тера.
Картата, известна като глобален цифров височинен модел е създадена от снимки, събрани от японския научен инструмент Advanced Spaceborne Thermal Emission and Reflection Radiometer (ASTER), намиращ се на борда на Terra. Така наречените стерео двойка снимки се произвеждат чрез сливане на две леко отместване двуизмерни изображения, за да се създаде триизмерен ефект на дълбочина. Първата версия на картата е публикувана от НАСА и японското министерство на икономиката, търговията и промишлеността (METI) през юни 2009.
"Глобалният цифров модел Кота ASTER е вече най-пълната, последователна глобална топографска карта в света" - казва Уди Търнър, учен от програмата ASTER в главната квартира на НАСА във Вашингтон. "Подобренията на резолюцията му в много отношения са сравними с данните за САЩ от топографската мисия на НАСА Shuttle Radar, като в същото време обхващат голяма част от планетата."
Подобрената версия на картата добавя 260 000 допълнителни стерео двойки изображения за подобряване на покритието. Подобрена е пространствената разделителна способност, хоризонталната и вертикална точност, по-реалистично е покритието над водните обекти, вече се идентифицират езера, малки до 1 километър в диаметър. Картата е на разположение в интернет. Потребителите могат да свалят глобален цифров височинен модел ASTER на адрес: https://lpdaac.usgs.gov/ или http://www.ersdac.or.jp/GDEM/E/4.html
"Актуализираната версия на глобалния цифров височинен модел ASTER предоставя глобални данни за топографията на разположение с най-високата резолюция" - каза Майк Ейбрамс, ръководител на екип от Лабораторията на НАСА Jet Propulsion в Пасадена, Калифорниян - "Тези данни могат да бъдат използвани за широк спектър от приложения: от планирането на магистрали и защита на значими културно или за околната среда земи до търсенето на природни ресурси."
ASTER данните покриват 99% от сушата на Земята и се простират от 83 градуса северна ширина до 83 градуса южна. Всяка точка за измерване на кота в данните е 30 метра.
НАСА и METI съвместно допринасят данни за топографската карта ASTER. Групата за наблюдения на Земята е международно партньорство със седалище в Световната метеорологична организация в Женева, Швейцария. Тази "система от системи" е сътрудничество в международните усилия да се споделят и да се интегрират данните от наблюдения на Земята от много различни инструменти и системи, за да се помогне за проследяване и прогноза на глобалните промени в околната среда.
Картата, известна като глобален цифров височинен модел е създадена от снимки, събрани от японския научен инструмент Advanced Spaceborne Thermal Emission and Reflection Radiometer (ASTER), намиращ се на борда на Terra. Така наречените стерео двойка снимки се произвеждат чрез сливане на две леко отместване двуизмерни изображения, за да се създаде триизмерен ефект на дълбочина. Първата версия на картата е публикувана от НАСА и японското министерство на икономиката, търговията и промишлеността (METI) през юни 2009.
"Глобалният цифров модел Кота ASTER е вече най-пълната, последователна глобална топографска карта в света" - казва Уди Търнър, учен от програмата ASTER в главната квартира на НАСА във Вашингтон. "Подобренията на резолюцията му в много отношения са сравними с данните за САЩ от топографската мисия на НАСА Shuttle Radar, като в същото време обхващат голяма част от планетата."
Подобрената версия на картата добавя 260 000 допълнителни стерео двойки изображения за подобряване на покритието. Подобрена е пространствената разделителна способност, хоризонталната и вертикална точност, по-реалистично е покритието над водните обекти, вече се идентифицират езера, малки до 1 километър в диаметър. Картата е на разположение в интернет. Потребителите могат да свалят глобален цифров височинен модел ASTER на адрес: https://lpdaac.usgs.gov/ или http://www.ersdac.or.jp/GDEM/E/4.html
"Актуализираната версия на глобалния цифров височинен модел ASTER предоставя глобални данни за топографията на разположение с най-високата резолюция" - каза Майк Ейбрамс, ръководител на екип от Лабораторията на НАСА Jet Propulsion в Пасадена, Калифорниян - "Тези данни могат да бъдат използвани за широк спектър от приложения: от планирането на магистрали и защита на значими културно или за околната среда земи до търсенето на природни ресурси."
ASTER данните покриват 99% от сушата на Земята и се простират от 83 градуса северна ширина до 83 градуса южна. Всяка точка за измерване на кота в данните е 30 метра.
НАСА и METI съвместно допринасят данни за топографската карта ASTER. Групата за наблюдения на Земята е международно партньорство със седалище в Световната метеорологична организация в Женева, Швейцария. Тази "система от системи" е сътрудничество в международните усилия да се споделят и да се интегрират данните от наблюдения на Земята от много различни инструменти и системи, за да се помогне за проследяване и прогноза на глобалните промени в околната среда.
вторник, 4 октомври 2011 г.
Геология за ученици
От днес започна новата учебна година в Школата по геология и минералогия към музея "Земята и хората", София. Програмата тази година е обща геология:
1. Науката геология – исторически бележки, предмет, задачи и методи
2. Форма, размери, физични свойства и вътрешен строеж на Земята
3. Минерали. Физични свойства на минералите
4. Основни скалообразуващи минерали
5. Възраст на Земята. Химичен състав на Земята. Видове скали в земната кора
6. Екзогенни процеси. Изветряне на скалите. Геоложка дейност на вятъра. Геоложка дейност на леда
7. Геоложка дейност на повърхностнотечащите води. Геоложка дейност на морските и океанските води
8. Седиментни скали
9. Геоложка дейност на подземните води. Карст
10. Ендогенни процеси. Магматизъм и магмени скали
11. Вулканизъм и вулкански скали
12. Метаморфизъм и метаморфни скали
13. Тектонски движения на земната кора
14. Геофизични методи. Земетресения
15. Исторична геология. Архай, протерозой и начало на фанерозоя (палеозой)
16. Исторична геология. Мезозой
17. Исторична геология. Неозой
Себастиан, Борислав и Любомир, между 11 и 12-годишни, са първите ученици тази година. Свободно се приемат желаещи.
Информация - на тел. 865-66-39 или e-mail: zemyata.poznata.i.nepoznata@gmail.com
Занятия: всеки вторник от 15.00 часа.
1. Науката геология – исторически бележки, предмет, задачи и методи
2. Форма, размери, физични свойства и вътрешен строеж на Земята
3. Минерали. Физични свойства на минералите
4. Основни скалообразуващи минерали
5. Възраст на Земята. Химичен състав на Земята. Видове скали в земната кора
6. Екзогенни процеси. Изветряне на скалите. Геоложка дейност на вятъра. Геоложка дейност на леда
7. Геоложка дейност на повърхностнотечащите води. Геоложка дейност на морските и океанските води
8. Седиментни скали
9. Геоложка дейност на подземните води. Карст
10. Ендогенни процеси. Магматизъм и магмени скали
11. Вулканизъм и вулкански скали
12. Метаморфизъм и метаморфни скали
13. Тектонски движения на земната кора
14. Геофизични методи. Земетресения
15. Исторична геология. Архай, протерозой и начало на фанерозоя (палеозой)
16. Исторична геология. Мезозой
17. Исторична геология. Неозой
Себастиан, Борислав и Любомир, между 11 и 12-годишни, са първите ученици тази година. Свободно се приемат желаещи.
Информация - на тел. 865-66-39 или e-mail: zemyata.poznata.i.nepoznata@gmail.com
Занятия: всеки вторник от 15.00 часа.
понеделник, 26 септември 2011 г.
В Арктика са открити огромни изхвърляния на метан
Станаха известни първите резултати от стартиралата през август международна експедиция за изследване на арктическия бряг на Русия: в северните морета са установени емисии от океанското дъно на огромни количества метан, коeто, според изследователите, в миналото може да е довело до рязко изменение на климата на планетата.
На 13 август от Норвегия по Северния морски път потегли изследователският хидрогрофски кораб "Яков Смирницкий". Задачата на руските и шведските учени е да се определи точната дължина на сибирския шелф на Арктика и изследване на места с възможно отделяне на метан на повърхността. Експедицията е точно по същия маршрут от първото такова съвместно научно пътешествие, извършено преди 130 години. Според Ериян Густафсон от университета в Стокхолм, той за пръв път наблюдава толкова интензивно освобождаване на метан, което дори не успява да се разтвори в морската вода. Експертите смятат, че причина за това е топенето на вечните ледове, които досега сa пречели на излизането на повърхността на подводните залежи метан, образувани преди последния ледников период.
Друга експедиция от 28 учени от Русия и САЩ под ръководството на директора на лаборатория за изследвания на Арктика в Тихоокеанския институт Игор Семилетов тръгна от Владивосток с изследователския кораб "Академик Лаврентиев" в началото на септември.
На кораба е разположен геофизичен комплекс, с помощта на който да се определи обема на изпусканите в атмосферата парникови газове. За 45 дни учените проучват Чукотско, Берингово и Източносибирско море и морето Лаптеви. Корабът е преминал половината от маршрута, т.е. около пет хиляди морски мили. Според Игор Семилетов, който посети през 1994 г. в редица експедиции море Лаптеви, той не е откривал тогава такива високи концентрации на метан, "очевидно, промените са започнали през 2003 г.".
На учените предстои да оценят размера на отделяния газ и да определят произхода му. "Може би метанът идва от дълбините на земната кора, което може да показва увеличаване на сеизмичната активност в този район" - каза Игор Семилетов.
През последното десетилетие средната годишна температура на въздуха в Арктика се е повишила с 4 градуса по Целзий, а в океана намалява значително площта, обхваната от лед. Според американски учени в публикация в списание Geophysical Research Letters, през 2007 г. количеството лед в полярните води на Арктика, в сравнение със средното ниво в много предишни години, е намаляло с повече от 30 на сто. Според Института по физика на околната среда на Университета в Бремен (Германия), на 8 септември 2011 г. природните ледове заемат само 4 240 000 квадратни км, което е едва с 26 000 квадратни km по-малко в сравнение с анти-рекорда от септември 2007 година.
Предишни проучвания, извършени от учените от Далечния Изток, заедно с американските им колеги са довели до мрачни прогнози. Според тях, поради изменението на климата са унищожени подводни области на дълбоко замръзналата земя. Поради това там се отделя парниковият газ, което само задълбочава процеса на затопляне и ще доведе до нови емисии на метан (положителна обратна връзка). Учените стигат до заключението, че по този начин емисиите на метан в Арктика могат да променят климата в целия свят и да доведат до екологична катастрофа.
На 13 август от Норвегия по Северния морски път потегли изследователският хидрогрофски кораб "Яков Смирницкий". Задачата на руските и шведските учени е да се определи точната дължина на сибирския шелф на Арктика и изследване на места с възможно отделяне на метан на повърхността. Експедицията е точно по същия маршрут от първото такова съвместно научно пътешествие, извършено преди 130 години. Според Ериян Густафсон от университета в Стокхолм, той за пръв път наблюдава толкова интензивно освобождаване на метан, което дори не успява да се разтвори в морската вода. Експертите смятат, че причина за това е топенето на вечните ледове, които досега сa пречели на излизането на повърхността на подводните залежи метан, образувани преди последния ледников период.
Друга експедиция от 28 учени от Русия и САЩ под ръководството на директора на лаборатория за изследвания на Арктика в Тихоокеанския институт Игор Семилетов тръгна от Владивосток с изследователския кораб "Академик Лаврентиев" в началото на септември.
На кораба е разположен геофизичен комплекс, с помощта на който да се определи обема на изпусканите в атмосферата парникови газове. За 45 дни учените проучват Чукотско, Берингово и Източносибирско море и морето Лаптеви. Корабът е преминал половината от маршрута, т.е. около пет хиляди морски мили. Според Игор Семилетов, който посети през 1994 г. в редица експедиции море Лаптеви, той не е откривал тогава такива високи концентрации на метан, "очевидно, промените са започнали през 2003 г.".
На учените предстои да оценят размера на отделяния газ и да определят произхода му. "Може би метанът идва от дълбините на земната кора, което може да показва увеличаване на сеизмичната активност в този район" - каза Игор Семилетов.
През последното десетилетие средната годишна температура на въздуха в Арктика се е повишила с 4 градуса по Целзий, а в океана намалява значително площта, обхваната от лед. Според американски учени в публикация в списание Geophysical Research Letters, през 2007 г. количеството лед в полярните води на Арктика, в сравнение със средното ниво в много предишни години, е намаляло с повече от 30 на сто. Според Института по физика на околната среда на Университета в Бремен (Германия), на 8 септември 2011 г. природните ледове заемат само 4 240 000 квадратни км, което е едва с 26 000 квадратни km по-малко в сравнение с анти-рекорда от септември 2007 година.
Предишни проучвания, извършени от учените от Далечния Изток, заедно с американските им колеги са довели до мрачни прогнози. Според тях, поради изменението на климата са унищожени подводни области на дълбоко замръзналата земя. Поради това там се отделя парниковият газ, което само задълбочава процеса на затопляне и ще доведе до нови емисии на метан (положителна обратна връзка). Учените стигат до заключението, че по този начин емисиите на метан в Арктика могат да променят климата в целия свят и да доведат до екологична катастрофа.
понеделник, 19 септември 2011 г.
Метали за над 16 млрд. долара са излезли от страната за последните 8 години
Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“ (прочети още...)
четвъртък, 15 септември 2011 г.
Нови индекси за риска от прекратяване на доставките за химични елементи или групи елементи с икономическа стойност
Списъкът за риск посочва относителния риск през 2011 г. за доставка на химичните елементи или групи елементи, с които поддържаме икономиката и начина си на живот. Позицията на елементите в този списък се определя от редица фактори, които могат да повлияят върху предлагането. Те включват изобилие на елементите в земната кора, местоположението на текущото производство и резерви, и политическата стабилност на тези места.
Списъкът очертава група от елементи, чието световно производство е концентрирана в няколко страни. Ограничената база за доставки, в съчетание с относително ниската политическа стабилност в някои от основните страни производителки, значително увеличава риска за доставка. Списъкът показва икономически важните метали, които са изложени на риск от спиране на доставките, включително редки земи (редкоземни метали), метали от платиновата група, ниобий и волфрам. Списъкът показва също така значението на Китай в производството на много метали и минерали.
Тъй като търсенето на метали и минерали се увеличава, движени от неумолимия растеж в нововъзникващите икономики в Азия и Южна Америка, конкуренцията за ресурси се засилва. Човешките фактори като геополитика, ресурсен национализъм, заедно със събития като стачки и аварии е най-вероятно да нарушат предлагането. Политиците, индустрията и потребителите трябва да бъдат загрижени за риск на предлагането и необходимостта от диверсификация на доставките на минерални ресурси, от рециклиране и правене на повече с по-малко, а също и за екологичните последици от процъфтяващото потребление.
Списъкът се фокусира върху рисковете за доставка и не включва оценка на факторите, които влияят на търсенето, като критичността на елемент за определена технология или колко лесно е да се замени този елемент с друг.
петък, 9 септември 2011 г.
Океанската циркулация
Ерика Дрезек
Този видеозапис е обществено достояние и може да бъде изтеглен на адрес: http://svs.gsfc.nasa.gov/goto?10710
четвъртък, 25 август 2011 г.
Глобална карта на сеизмичния риск
Глобалната сеизмична програма за оценка на опасността (GSHAP) стартира през 1992 г. от Международната програма за литосферата (ILP) с подкрепата на Международния съвет на научните съюзи (ICSU) и се утвърди в рамките на Декадата на ООН за намаляване на природните бедствия (UN / IDNDR).
сряда, 24 август 2011 г.
Огромни количества въглероден диоксид от вечната замръзналост до края на века
Милиарди тонове въглерод, хванати в капана на дълбоко замръзналата земя във високите географски ширина, могат да бъдат изпуснати в атмосферата до края на този век поради климатичните промени на Земята и продължаващото ускоряване на глобалното затопляне, показва ново изследване с компютърно моделиране.
Проучването също така констатира, че почвата в региони с висока ширина може да се превърне в източник на въглероден диоксид от края на 21 век, тъй като почвата се затопля в отговор на изменението на климата.
Изследването на екипа учени от Франция, Канада и Обединеното кралство се ръководи от Чарлз Ковен от Националната енергийна раборатория "Лорънс Бъркли" (Berkeley Lab), САЩ. Моделирането е осъществено на суперкомпютри с алтернативни източници на енергия в Комисията за атомна енергия на Франция.
Учените правят сравнение с модели, използвани от Междуправителствената експертна група от 2007 г. за борба с изменението на климата в четвъртият доклад за оценка, който установи, че изменението на климата ще предизвика ръст в растителността на високите ширини, водещ до изтегляне на повече въглерод от атмосферата, отколкото размразяването на вечната замръзналост ще освободи.
Но за разлика от по-ранните модели, новият модел включва подробни процеси как въглеродът се е натрупвал в почвата над хилядолетия и как той напуска дълбоко замръзналата земя при затоплянията. Тъй като това включва тези процеси, моделът започва с много повече въглерод в почвата, отколкото предишните модели. Той също така по-добре представя уязвимостта на въглерода от разлагане след затоплянето на почвата.
В резултат на това новият модел се установи, че увеличаването на въглероден прием от повече растителност ще бъде засенчено от много по-голямото количество въглерод, изпуснато в атмосферата.
"Процесите в дълбоко замръзналата земя се оказват много важни", казва Ковен. "Старите модели драстично подценяваха размера на въглерод в почвата във високите географски ширини, защото им липсваше количествена иформация за процесите на въглеродно натрупване. Нашият модел започва с повече въглерод в почвата, така че има много повече за губене при глобалното затопляне."
Ковен и колегите му са изчисли колко въглероден диоксид и метан може да бъде освободен от бореалните сухоземни екосистеми на Арктика като резултат от изменението на климата. Тези региони са от решаващо значение за глобалния въглероден цикъл, защото те са богати на органичен въглерод, трупан в замръзналите почви и торфени пластове в продължение на хиляди години.
Голяма част от този въглерод в момента е в капан и не участва в кръговрата. Но учените смятат, че част от него може да бъде освободена в отговор на глобалното затопляне и да влезе в положителна обратна връзка с глобалното изменение на климата.
Учените проследяват как въглеродът реагира в различни слоеве - както на повърхността, така и на 30 см дълбочина. Те също отчитат скоростта на разлагане на органичните съединения в почвата, като функция от температурата на граница замразяване-размразяване, която потъва все по-дълбоко и по-дълбоко, тъй като почвата се затопля. Други подобрения включват физиката на почвата и по-реалистично улавяне на ефектите в органичната материя. Повечето от другите модели не отразяват всички тези явления.
За да се определи как тези процеси се отразяват на баланса на въглеродния диоксид и метана в почвите от високите ширини, учени направиха четири симулации от 1860 до 2100 година, всяка с различен асортимент на процесите. Сценарият за промяна в климата предизвиква нарастване с 8 градуса по Целзий до 2100 г. в повърхността на почвата, които са много по-големи от глобалното средно затопляне.
Най-добрата прогнозна оценка е симулация, която включва всички процеси на почвата на вечната замръзналост. Тази версия е еквивалентна на допълнителни 7,5 години на глобални антропогенни емисии на въглерод по днешния курс. Симулацията също намери само леко увеличение в освобождаването на метан, което е в противоречие с предишни прогнози.
"Хората имат тази идея, че при размразяване на дълбоко замръзналата земя ще се освободи метан", казва Ковен. "Но дали въглеродът идва като въглероден диоксид или метан зависи от хидрологията и други точни процеси, така че моделите са един беден способност за разкриване. Възможно е затоплянето във високите географски ширини да води до засушаване в много региони и намаляване на метановите емисии, и в действителност това е, което открихме."
Ковен добавя, че има голяма несигурност в моделите, които трябва да бъдат разгледани и с ролята на азота като обратни връзки, които влияят на растежа на растенията. Той казва, че са необходими повече изследвания, за да се разберат по-добре процесите, които са причина въглеродът да бъде освободен от постоянно замразени, сезонно замразени и размразени почвени слоеве.
Проучването също така констатира, че почвата в региони с висока ширина може да се превърне в източник на въглероден диоксид от края на 21 век, тъй като почвата се затопля в отговор на изменението на климата.
Изследването на екипа учени от Франция, Канада и Обединеното кралство се ръководи от Чарлз Ковен от Националната енергийна раборатория "Лорънс Бъркли" (Berkeley Lab), САЩ. Моделирането е осъществено на суперкомпютри с алтернативни източници на енергия в Комисията за атомна енергия на Франция.
Учените правят сравнение с модели, използвани от Междуправителствената експертна група от 2007 г. за борба с изменението на климата в четвъртият доклад за оценка, който установи, че изменението на климата ще предизвика ръст в растителността на високите ширини, водещ до изтегляне на повече въглерод от атмосферата, отколкото размразяването на вечната замръзналост ще освободи.
Но за разлика от по-ранните модели, новият модел включва подробни процеси как въглеродът се е натрупвал в почвата над хилядолетия и как той напуска дълбоко замръзналата земя при затоплянията. Тъй като това включва тези процеси, моделът започва с много повече въглерод в почвата, отколкото предишните модели. Той също така по-добре представя уязвимостта на въглерода от разлагане след затоплянето на почвата.
В резултат на това новият модел се установи, че увеличаването на въглероден прием от повече растителност ще бъде засенчено от много по-голямото количество въглерод, изпуснато в атмосферата.
"Процесите в дълбоко замръзналата земя се оказват много важни", казва Ковен. "Старите модели драстично подценяваха размера на въглерод в почвата във високите географски ширини, защото им липсваше количествена иформация за процесите на въглеродно натрупване. Нашият модел започва с повече въглерод в почвата, така че има много повече за губене при глобалното затопляне."
Ковен и колегите му са изчисли колко въглероден диоксид и метан може да бъде освободен от бореалните сухоземни екосистеми на Арктика като резултат от изменението на климата. Тези региони са от решаващо значение за глобалния въглероден цикъл, защото те са богати на органичен въглерод, трупан в замръзналите почви и торфени пластове в продължение на хиляди години.
Голяма част от този въглерод в момента е в капан и не участва в кръговрата. Но учените смятат, че част от него може да бъде освободена в отговор на глобалното затопляне и да влезе в положителна обратна връзка с глобалното изменение на климата.
Учените проследяват как въглеродът реагира в различни слоеве - както на повърхността, така и на 30 см дълбочина. Те също отчитат скоростта на разлагане на органичните съединения в почвата, като функция от температурата на граница замразяване-размразяване, която потъва все по-дълбоко и по-дълбоко, тъй като почвата се затопля. Други подобрения включват физиката на почвата и по-реалистично улавяне на ефектите в органичната материя. Повечето от другите модели не отразяват всички тези явления.
За да се определи как тези процеси се отразяват на баланса на въглеродния диоксид и метана в почвите от високите ширини, учени направиха четири симулации от 1860 до 2100 година, всяка с различен асортимент на процесите. Сценарият за промяна в климата предизвиква нарастване с 8 градуса по Целзий до 2100 г. в повърхността на почвата, които са много по-големи от глобалното средно затопляне.
Най-добрата прогнозна оценка е симулация, която включва всички процеси на почвата на вечната замръзналост. Тази версия е еквивалентна на допълнителни 7,5 години на глобални антропогенни емисии на въглерод по днешния курс. Симулацията също намери само леко увеличение в освобождаването на метан, което е в противоречие с предишни прогнози.
"Хората имат тази идея, че при размразяване на дълбоко замръзналата земя ще се освободи метан", казва Ковен. "Но дали въглеродът идва като въглероден диоксид или метан зависи от хидрологията и други точни процеси, така че моделите са един беден способност за разкриване. Възможно е затоплянето във високите географски ширини да води до засушаване в много региони и намаляване на метановите емисии, и в действителност това е, което открихме."
Ковен добавя, че има голяма несигурност в моделите, които трябва да бъдат разгледани и с ролята на азота като обратни връзки, които влияят на растежа на растенията. Той казва, че са необходими повече изследвания, за да се разберат по-добре процесите, които са причина въглеродът да бъде освободен от постоянно замразени, сезонно замразени и размразени почвени слоеве.
вторник, 23 август 2011 г.
Нов клон в глобалния океански "конвейр"
Норвежки океанолози откриха ново студено дънно течение от системата на дълбинните океански течения, обхващащи целия световен океан. Откритието е публикувано в списание Nature Geoscience. Течението Североисландски поток (NIP), открито от научния екип на Киетил Воге (Kjetil Vage) от Бергенския университ (Норвегия), връща на екватора толкова хладна вода, колкото и основното досега известно студено дънно течение в Северния Атлантик — Източногренландското течение.
Севернодатският пролив с новооткритото дълбоко течение
Учените са потвърдили присъствието на NIP в системата на дълбока океанска циркулация край Исландия. То би могло значително да повлияе върху отговора на океана към изменението на климата.
НИП допринася за ключовия компонент на Атлантическата южноевропейска обратна циркулация (AMOC) с критично значение за регулирането на климата на Земята. Като част от планетарните връзки между океанската циркулация и климата, AMOC транспортира топла вода на повърхността към високите географски ширини, където водата затопля въздуха, а след това се охлажда, потъва и се връща към екватора като дълбок поток.
Учените са потвърдили присъствието на NIP в системата на дълбока океанска циркулация край Исландия. То би могло значително да повлияе върху отговора на океана към изменението на климата.
НИП допринася за ключовия компонент на Атлантическата южноевропейска обратна циркулация (AMOC) с критично значение за регулирането на климата на Земята. Като част от планетарните връзки между океанската циркулация и климата, AMOC транспортира топла вода на повърхността към високите географски ширини, където водата затопля въздуха, а след това се охлажда, потъва и се връща към екватора като дълбок поток.
неделя, 21 август 2011 г.
Открита е най-древната (засега) бактерия на Земята
Британски и австралийски палеонтолози са открили вкаменени останки, вероятно от най-древната бактерия на Земята с възраст над 3,4 милиарда години - 200 милиона години по-стара от досегашната най-стара бактерия, заявява статия в списание Nature Geosciences.
Групата учени под ръководството на Дейвид Уейси (David Wacey) от университета в австралийския град Кроули открила останки от микроорганизма в отложения на пясъчник в местността Стрели Пул (Strelley Pool) в щата Източна Австралия. Скалите там са се образували за много кратко време между 3,6 и 3,4 милирада години, което е позволило да се установи възрастта на изкопаемата бактерия.
Имаме убедителни доказателства, че животът вече е съществувал преди 3,4 милирада години. Откритието потвърждава, че по това време са съществували микроорганизми, способни да живеят при отсътствие на кислород.
Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години, но никой не знае кога е възникнал животът. Всяко доказателство за това събитие или събития вероятно е изтрито от тежки бомбардировки на метеорити и геоложки катаклизми, разтърсвали младата Земя.
В тези времена първичният океан на Земята е представлявал гъста "супа" от различни органични и неорганични съединения, а атмосферата се е състояла от смес на азот, въглеподен диоксид, сероводород и други газове. Примитивните живи организми са предпочитали да "изяждат", а не да създават органични вещества, каквито имало в достатъчно количество. Предполага се, че преди 3,5-2,5 милиарда години на Земята са царували причудливи микроорганизми - така наречените бактерии "екстремофили", каквито сега могат да се срещнат само в най-екстремални условия, например, в гърлата на вулканите или в кипяща вода.
Едноклетъчният живот е бил широко разпространен на Земята преди 3,4 милиарда години. До сега, обаче, доказателствата бяха косвени - петънца от органичен въглерод, предполагаеми останки на древни микроорганизми, вградени в някои от най-старите скали на Земята.
Наскоро съобщените микрофосили предлагат по-пряко доказателство, че животът е процъфтявал в горещите, сурови условия, които преобладават по време на дългото детство на Земята. Колонии на микроорганизмите очевидно са процъфтявали на един от първите плажове на Земята. Някои от тях остават вградени в пясъка, по-късно уплътнен до скала. Ранната възраст на тези скали и доброто им запазване е привличало изследователите на произхода на живота в продължение на десетилетия.
Уейси и неговите колеги са открили останките на един такъв микроорганизъм, който се отнася към класа на хемобактериите, окисляващи съединения на сярата за получаване на енергия. Такива бактерии са доста разпространени и сега - в зловонните канавки, в почвата, в горещите гейзери или при източниците на горещи води в океана - навсякъде, където кислородът е малко и има някаква органика.
Микроскопичните останки от бактериите били открити в малки пори на образци от пясъчника, в които по-рано намерили неголеми количества пирит - минерал на сярата и желязото, краен продукт от жизнената дейност на повечето серни хемобактерии. Останките на бактериите били съединени една с друга и ги обграждали малки кристали пирит.
Учените проверили органичния произход на откритите останки от хемобактерии, сравнявайки съдържанието на тежкия изотоп въглерод-13 в микровкаменелостите и в околната среда. Пониженото съдържание на "тежък" въглерод потвърдило техния органичен характер.
Сега учените сравняват новооткритата бактерия с други известни микро-вкаменелости и оценяват като високи шансовете да намерят още по-древни микроорганизми.
Групата учени под ръководството на Дейвид Уейси (David Wacey) от университета в австралийския град Кроули открила останки от микроорганизма в отложения на пясъчник в местността Стрели Пул (Strelley Pool) в щата Източна Австралия. Скалите там са се образували за много кратко време между 3,6 и 3,4 милирада години, което е позволило да се установи възрастта на изкопаемата бактерия.
Имаме убедителни доказателства, че животът вече е съществувал преди 3,4 милирада години. Откритието потвърждава, че по това време са съществували микроорганизми, способни да живеят при отсътствие на кислород.
Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години, но никой не знае кога е възникнал животът. Всяко доказателство за това събитие или събития вероятно е изтрито от тежки бомбардировки на метеорити и геоложки катаклизми, разтърсвали младата Земя.
В тези времена първичният океан на Земята е представлявал гъста "супа" от различни органични и неорганични съединения, а атмосферата се е състояла от смес на азот, въглеподен диоксид, сероводород и други газове. Примитивните живи организми са предпочитали да "изяждат", а не да създават органични вещества, каквито имало в достатъчно количество. Предполага се, че преди 3,5-2,5 милиарда години на Земята са царували причудливи микроорганизми - така наречените бактерии "екстремофили", каквито сега могат да се срещнат само в най-екстремални условия, например, в гърлата на вулканите или в кипяща вода.
Едноклетъчният живот е бил широко разпространен на Земята преди 3,4 милиарда години. До сега, обаче, доказателствата бяха косвени - петънца от органичен въглерод, предполагаеми останки на древни микроорганизми, вградени в някои от най-старите скали на Земята.
Наскоро съобщените микрофосили предлагат по-пряко доказателство, че животът е процъфтявал в горещите, сурови условия, които преобладават по време на дългото детство на Земята. Колонии на микроорганизмите очевидно са процъфтявали на един от първите плажове на Земята. Някои от тях остават вградени в пясъка, по-късно уплътнен до скала. Ранната възраст на тези скали и доброто им запазване е привличало изследователите на произхода на живота в продължение на десетилетия.
Уейси и неговите колеги са открили останките на един такъв микроорганизъм, който се отнася към класа на хемобактериите, окисляващи съединения на сярата за получаване на енергия. Такива бактерии са доста разпространени и сега - в зловонните канавки, в почвата, в горещите гейзери или при източниците на горещи води в океана - навсякъде, където кислородът е малко и има някаква органика.
Микроскопичните останки от бактериите били открити в малки пори на образци от пясъчника, в които по-рано намерили неголеми количества пирит - минерал на сярата и желязото, краен продукт от жизнената дейност на повечето серни хемобактерии. Останките на бактериите били съединени една с друга и ги обграждали малки кристали пирит.
Учените проверили органичния произход на откритите останки от хемобактерии, сравнявайки съдържанието на тежкия изотоп въглерод-13 в микровкаменелостите и в околната среда. Пониженото съдържание на "тежък" въглерод потвърдило техния органичен характер.
Сега учените сравняват новооткритата бактерия с други известни микро-вкаменелости и оценяват като високи шансовете да намерят още по-древни микроорганизми.
петък, 19 август 2011 г.
Карта на Антарктика с пълно движение на ледниците
Американски учени от Калифорнийския университет с помощта на НАСА са създали първата арктическа карта, на котято са отразени посоката и скоростта на всички движения на ледниците.
"Това е все едно да видиш карта на морските течения за пръв път. Моментът е повратен за глациологията (наука за природните ледове на Земята)", заявява Ерик Ригнът от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "С помощта на нашата карта може да се наблюдава удивителното движение (на ледовете) във вътрешността на континента, което преди не беше описано".
За съставянето на картата учените са използвали милиарди снимки от европейски, японски и канадски спътници, направени в различни точки на орбитални координати. Това помогнало да се избегне попадане на картата на облаци, бликове от слънчева светлина и други обекти или природни явления, които биха могли да попречат да се запечата преместването на ледниците. С помощта на технологичната база на НАСА групата от експерти е обединила снимките в единно изображение. Така максимално точно е предадена формата и скоростта на движение на ледниковите образувания, включително в недостатъчно добре изучената Източна Антарктида, която заема 77 процента от площта на континента.
Не минало и без открития - поглеждайки за пръв път картата, учените с учудване открили неизвестен преди ледников хребет, пресичащ континента от изток на запад.
Експертите подчертават, че извършеното от тях ще помогне за прогнозиране на движението на ледовете, а също ще позволи да се разбере как ще му повлияят климатичните изменения на планетата.
"Това е все едно да видиш карта на морските течения за пръв път. Моментът е повратен за глациологията (наука за природните ледове на Земята)", заявява Ерик Ригнът от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "С помощта на нашата карта може да се наблюдава удивителното движение (на ледовете) във вътрешността на континента, което преди не беше описано".
За съставянето на картата учените са използвали милиарди снимки от европейски, японски и канадски спътници, направени в различни точки на орбитални координати. Това помогнало да се избегне попадане на картата на облаци, бликове от слънчева светлина и други обекти или природни явления, които биха могли да попречат да се запечата преместването на ледниците. С помощта на технологичната база на НАСА групата от експерти е обединила снимките в единно изображение. Така максимално точно е предадена формата и скоростта на движение на ледниковите образувания, включително в недостатъчно добре изучената Източна Антарктида, която заема 77 процента от площта на континента.
Не минало и без открития - поглеждайки за пръв път картата, учените с учудване открили неизвестен преди ледников хребет, пресичащ континента от изток на запад.
Експертите подчертават, че извършеното от тях ще помогне за прогнозиране на движението на ледовете, а също ще позволи да се разбере как ще му повлияят климатичните изменения на планетата.
четвъртък, 18 август 2011 г.
Луната е по-млада, отколкото се смяташе досега
Анализ на парче от лунни скали, донесени на Земята от мисията "Аполо 16" през 1972 г. показва, че Луната може да е много по-млада, отколкото се смяташе. Това е заключение в ново изследване, извършено от международен екип от учени. Тяхната работа е току-що публикувана в Nature.
Преобладаващата теория за произхода на Луната е от гигантски сблъсък между голяма планета и прото-Земята много рано в еволюцията на Слънчевата система. Енергията на това въздействие е била достатъчно висока, за да формира от разтопения материал Луната, която първоначално е била покрита от дълбок океан огнетечна магма. Тъй като Луната се е охлаждала, този океан от магма се е втвърдил в различни минерални компоненти, най-леките от които са изнесени нагоре, за да образуват най-старата кора. Анализът на скални лунни проби от тази предполагаема древна кора е дал на учените нови прозрения за образуването на Луната.
"Ние анализирахме парче лунна скала, донесено на Земята от мисията Аполо 16 през 1972 г. Въпреки, че пробите са били внимателно съхранявани в Космичния център Джонсън на НАСА след завръщането им на Земята, ние трябваше да извършим обширно предварително почистване на пробите, с помощта на нов метод за отстраняване на наземното замърсяване с олово. След като се отстрани замърсяването, ние открихме, че тази проба е почти 100 милиона години по-млада, отколкото очаквахме", казва изследователят Джеймс Конъли от Природонаучния музей на Дания при Университета на Копенхаген. Според съществуващата теория за формиране на Луната, скалата феро-анортозит (съдържаща двувалентно желязо), известна също като FAN, е най-старата от твърдата кора на Луната.
Изследователският екип избрал подходящ къс скала и нови рафинирани техники за определяне възрастта на пробата на FAN. Екипът анализирал изотопи на елементите олово, самарий и неодим (207Pb и 206Pb, 147Sm и 143Nd, а също 146Sm и 142Nd). Резултатите, получени с прилагане на три изотопни метода на датиране съвпаднали и възрастта на кристализация на тази скала била оценена на 4,36 милиарда години - значително по-млада в сравнение с предишните оценки на възрастта на Луната и близка до възрастта на Слънчевата система от 4,567 милиарда години. Новата, по-млада възраст, получена за най-старите скали в лунната кора са подобни на възрастта, получена за най-старите наземни минерали - циркони от Западна Австралия - което предполага, че най-старата кора на Земята и Луната е формирана приблизително по едно и същото време.
Това е първото изследване, при които един проба на FAN е с определена възраст от няколко техники за датиране с изотопии. Този резултат категорично показва, че възрастта определя точно момента, в който скалата е кристализирала. Изключително ранната възраст на този лунен образец означава, че Луната се е втвърдила значително по-късно от предишните оценки (и следователно Луната е много по-млада, отколкото се смяташе досега) или, че тази извадка не представлява продукт от кристализация на първичния океан от магма. Или е необходимо основно преразглеждане на предишните модели за формиране на Луната.
Преобладаващата теория за произхода на Луната е от гигантски сблъсък между голяма планета и прото-Земята много рано в еволюцията на Слънчевата система. Енергията на това въздействие е била достатъчно висока, за да формира от разтопения материал Луната, която първоначално е била покрита от дълбок океан огнетечна магма. Тъй като Луната се е охлаждала, този океан от магма се е втвърдил в различни минерални компоненти, най-леките от които са изнесени нагоре, за да образуват най-старата кора. Анализът на скални лунни проби от тази предполагаема древна кора е дал на учените нови прозрения за образуването на Луната.
"Ние анализирахме парче лунна скала, донесено на Земята от мисията Аполо 16 през 1972 г. Въпреки, че пробите са били внимателно съхранявани в Космичния център Джонсън на НАСА след завръщането им на Земята, ние трябваше да извършим обширно предварително почистване на пробите, с помощта на нов метод за отстраняване на наземното замърсяване с олово. След като се отстрани замърсяването, ние открихме, че тази проба е почти 100 милиона години по-млада, отколкото очаквахме", казва изследователят Джеймс Конъли от Природонаучния музей на Дания при Университета на Копенхаген. Според съществуващата теория за формиране на Луната, скалата феро-анортозит (съдържаща двувалентно желязо), известна също като FAN, е най-старата от твърдата кора на Луната.
Изследователският екип избрал подходящ къс скала и нови рафинирани техники за определяне възрастта на пробата на FAN. Екипът анализирал изотопи на елементите олово, самарий и неодим (207Pb и 206Pb, 147Sm и 143Nd, а също 146Sm и 142Nd). Резултатите, получени с прилагане на три изотопни метода на датиране съвпаднали и възрастта на кристализация на тази скала била оценена на 4,36 милиарда години - значително по-млада в сравнение с предишните оценки на възрастта на Луната и близка до възрастта на Слънчевата система от 4,567 милиарда години. Новата, по-млада възраст, получена за най-старите скали в лунната кора са подобни на възрастта, получена за най-старите наземни минерали - циркони от Западна Австралия - което предполага, че най-старата кора на Земята и Луната е формирана приблизително по едно и същото време.
Това е първото изследване, при които един проба на FAN е с определена възраст от няколко техники за датиране с изотопии. Този резултат категорично показва, че възрастта определя точно момента, в който скалата е кристализирала. Изключително ранната възраст на този лунен образец означава, че Луната се е втвърдила значително по-късно от предишните оценки (и следователно Луната е много по-млада, отколкото се смяташе досега) или, че тази извадка не представлява продукт от кристализация на първичния океан от магма. Или е необходимо основно преразглеждане на предишните модели за формиране на Луната.
вторник, 16 август 2011 г.
Получено е доказателство за съществуване на кислород на Земята милиони години преди "голямото окисление"
В ранната история на Земята кислородът практически отсъствал в турбулентната смес от първични газове. Всичко се изменило в резултат на кислородната катастрофа - голямото окисление, случилп се преди около 2,3 милиарда години, когато кислородът напълнил атмосферата и освободил пътя за сложните форми на живот.
Изследователи от Масачузетския технологичен институт представиха доказателства, че милиони години преди това глобално събитие кислородни оазиси вече са съществували в Световния океан.
Дрожди Candida albicans (Photo Science Library)Изследователи от Масачузетския технологичен институт представиха доказателства, че милиони години преди това глобално събитие кислородни оазиси вече са съществували в Световния океан.
При лабораторни експерименти Якоб Валдбауер, Роджър Самонс и Диана Нюман открили, че дрождите (организъм, котйто може да оцелее и без кислород) са способни да произвеждат ключови кислород-зависими съединения даже при незначителен достъп до газа. Откритието заставя да се предположи, че ранните предци на дрождите са били също толкова находчиви и са можели да работят с всяко количество O2, циркулиращо в океана.
Получените резултати са важни за дебатите, разгорели се преди десетина години, когато геохимици се натъкнаха на утаечни скали, съдържащи изкопаеми стерини — най-важни компоненти в мембраните на някои клетки. За създаването на една молекула стерин (например холестерин) са нужни не по-малко от 10 молекули кислород, а вкаменелостите (ако са вярно датирани) са съществували 300 милинона години преди кислородната революция. Някои интерпретират находката като най-ранно свидетелство за присъствие на кислород на Земята. Други скали с аналогична възраст не дават същите резултати, затова много геолози се съмняват в този извод.
Г-н Валдбауер и неговите колеги предполагат, че може би кислородът наистина е присъствал на Земята 300 милиона години преди изпълването на атмосферата, но в много ниски концентрации, котито не са могли да оставят забележима следа в геоложкия летопис. Даже такива ниски нива от него вероятно са били достатъчни, за да хранят аеробни, произвеждащи стерини организми.
За проверка на хипотезата са били използвани дрождите: кислород в съчетание със захар им е нужен за синтез на ергостерин. Дрождите могат да растат и без кислород, ако има източник нз ергостерин. Учените поставили експеримента, за да определят най-ниската концентрация на кислород, която позволва на дрождите да превключат от анаеробна на аеробна дейност.
Дрождевите клетки били хранени със смес от основни ингредиенти, в това число ергостерин, а също глюкоза, белязана с въглерод-13. Без кислород дрождите с радост се хранели със стерин и не го синтезирали от нула. Когато, обаче, добавили неголямо количество кислород, станало превключване и дрождите запончали да го използват в съчетание с глюкоза за производството на собствени стерини. Достатъчно били изчезващо малки, наномолярни концентрации кислород. Може би много или всички еукариоти са способни да направят същото.
Изследователите предполагат, че производството и потреблението на кислород е започнало в океаните стотици милиони години преди атмосферата да види първи следи от този газ и по всяка вероятност първият кислород, произведен от синьо-зелени водорасли в процеса на фотосинтеза не толкова се е просмуквал в атмосферата, колкото се е употребявал от аеробни организми. Останалото, най-вероятно, се е поглъщало от желязото и сулфидите, които изригвали от подводните вулкани.
неделя, 14 август 2011 г.
За промените в земните климати
Слънцето изпуска енергийни кванти (фотони на видимата светлина), които след 8 минути стигат до Земята и 28% от тях се отразяват от облаците. Останалите се поглъщат от повърхността на Земята, тя се нагрява и, като всяко нагрято тяло, започва да излъчва енергията обратно — толкова повече, колкото по-висока е нейната температура. Ако притокът на слънчева топлина не се променя, погълнатата и излъчвана енергия стават еднакви и Земята изпада в топлинно равновесие. Равновесната температура, при която Земята излъчва толкова, колкото поглъща (средно по всички континенти за цялата година) би трябвало да е минус 18°C. В действителност тази средна температура е равна на 15°C, тоест е по-висока с 33°C. Тази жизнено важна разлика в температурите се обезпечава от парниковите газове. Парниковият ефект е бил открит от Жозеф Фурие през 1824 година и за първи път е бил количествено изследван от Сванте Арениус през 1896.
Тъй като земната температура е много по-ниска от температурата на Слънцето, Земята не излъчва във видимата част на спектъра, а в инфрачервената. Тази топлина идват отдолу нагоре, от повърхността на Земята през атмосферата и в нейните долни слоеве (в тропосферата) се сблъскват с молекулите на атмосферните газове. Основните от тези газове — азот и кислород — не поглъщат инфрачервени лъчи. Но в атмосферата има и парникови газове, молекулите на които охотно поглъщат голяма част от тези лъчи. Главни такива газове са четири и техният дял в поглъщането е: водни пари 36-70%, СО2 9-26%, метан 4-9% и озон 3-7%, а в по-незначителна степен - и азотен диоксид. Поглъщайки топлина, молекулите им след известно време я отделят, но вече във всички посоки. Затова някаква част от топлината отива нагоре и се излъчва в космоса, а друга част се връща към Земята. Така заради парниковите газове Земята не може да отдаде цялата топлина, която получава от Слънцето, средната й температура се повишава с цели 33°C (от -18°C до +15°C) и това вече е нейното реално състояние на топлинно равновесие.
Температурните условия на Земята не винаги са били толкова благоприятни. Преди 4-4,5 милиарда години (Ga) Слънцето, още твърде младо, е излъчвало 30% по-малко енергия. Учените разбрали това, изучавайки звезди, подобни на Слънцето, но с различна възраст. Оказало се, че всички такива звезди се разгряват постепенно. Преди 3Ga Земята все още е получавала от Слънцето 20% по-малко енергия, отколкото сега. В такъв случай средната температура на Земята би била минус 36°C. Но палеонтоложките данни говорят, че и по това време на Земята е имало относително мек, а понякога даже горещ климат и са се плискали морета и езера. Първите открити следи от живот на Земята са в по-ранни седименти, отложени преди 4,1 Ga, когато би трябвало да е било още по-студено.
Този „парадокс на слабото младо Слънце” е отбелязан през 1972 година от астрономите Сейгън и Мюлен. Те предлагат и хипотезата, че в атмосферата на тогавашната Земя, освен сегашните парникови газове е имало още много амоняк и това толкова увеличавало парниковия ефект, че Земята оставала топла даже при „хладно” Слънце.
През 1985 година се появява друга хипотеза, според която Земята тогава допълнително се е загряваля при силния парников ефект отот повишеното съдържание на СО2. Но в древните геоложки образци не са намерени достатъчно следи, които да подсказват за прекомерно високи концентрации на въглероден диоксид.
Трета хипотеза, от 2009 година обяснява всичко с наличие на сулфидни съединения в ранната земна атмосфера.
Всички тези хипотези не отчитат важен фактор, какъвто е азотът. Той не е парников газ, но при изучаването на процесите на биологично свързване на азота от почвените бактерии и последващото „изваждане от обращение” при тектонските движения, се оказва че преди 3-4 Ga азотът в земната атмосфера е бил два пъти повече, отколкото сега. С други думи, ранната земна атмосфера е била много по-плътна и налягането в нея е било много по-високо. А това променя характера на поглъщането на инфрачервени лъчи от газовете. При повишена плътност сблъсъците на газовите молекули една с друга стават много по-чести и тези молекули започват да поглъщат и други лъчи, с близка дължина на вълната. Колкото е по-голямо налягането, толкова по-широк е спектърът на поглъщани от молекулата лъчи.
За разрешаването на парадокса на слабото младо Слънце са предлагани още метанът, геотермалната енергия от първоначално по-горещото земно ядро, по-малкото албедо на древната Земя, живот в по-хладна среда под ледников щит с дебелина 200 метра и дори вариант с променлива гравитационна константа.
За разлика от предишни изследвания по темата, които предлагат възможни обяснения за наличието на течна вода с вулканична дегазация (отделяни в атмосферата парникови газови от изригването на вулканите), през 2016 беше предложена активната бомбардировка на повърхността на планетата от астероиди. Достигащи понякога 100 километра в диаметър, тези небесни тела при сблъсъка със земната повърхност са създавали огромни езера от лава. При охлаждането си те от своя страна са освобождавали достатъчни количества въглероден диоксид, които са затоплили атмосферата. Тези бомбардировки са допринесли за освобождаването на сяра от земните недра, която пък е била необходима за формирането на органичен живот.
Тъй като земната температура е много по-ниска от температурата на Слънцето, Земята не излъчва във видимата част на спектъра, а в инфрачервената. Тази топлина идват отдолу нагоре, от повърхността на Земята през атмосферата и в нейните долни слоеве (в тропосферата) се сблъскват с молекулите на атмосферните газове. Основните от тези газове — азот и кислород — не поглъщат инфрачервени лъчи. Но в атмосферата има и парникови газове, молекулите на които охотно поглъщат голяма част от тези лъчи. Главни такива газове са четири и техният дял в поглъщането е: водни пари 36-70%, СО2 9-26%, метан 4-9% и озон 3-7%, а в по-незначителна степен - и азотен диоксид. Поглъщайки топлина, молекулите им след известно време я отделят, но вече във всички посоки. Затова някаква част от топлината отива нагоре и се излъчва в космоса, а друга част се връща към Земята. Така заради парниковите газове Земята не може да отдаде цялата топлина, която получава от Слънцето, средната й температура се повишава с цели 33°C (от -18°C до +15°C) и това вече е нейното реално състояние на топлинно равновесие.
Температурните условия на Земята не винаги са били толкова благоприятни. Преди 4-4,5 милиарда години (Ga) Слънцето, още твърде младо, е излъчвало 30% по-малко енергия. Учените разбрали това, изучавайки звезди, подобни на Слънцето, но с различна възраст. Оказало се, че всички такива звезди се разгряват постепенно. Преди 3Ga Земята все още е получавала от Слънцето 20% по-малко енергия, отколкото сега. В такъв случай средната температура на Земята би била минус 36°C. Но палеонтоложките данни говорят, че и по това време на Земята е имало относително мек, а понякога даже горещ климат и са се плискали морета и езера. Първите открити следи от живот на Земята са в по-ранни седименти, отложени преди 4,1 Ga, когато би трябвало да е било още по-студено.
Този „парадокс на слабото младо Слънце” е отбелязан през 1972 година от астрономите Сейгън и Мюлен. Те предлагат и хипотезата, че в атмосферата на тогавашната Земя, освен сегашните парникови газове е имало още много амоняк и това толкова увеличавало парниковия ефект, че Земята оставала топла даже при „хладно” Слънце.
През 1985 година се появява друга хипотеза, според която Земята тогава допълнително се е загряваля при силния парников ефект отот повишеното съдържание на СО2. Но в древните геоложки образци не са намерени достатъчно следи, които да подсказват за прекомерно високи концентрации на въглероден диоксид.
Трета хипотеза, от 2009 година обяснява всичко с наличие на сулфидни съединения в ранната земна атмосфера.
Всички тези хипотези не отчитат важен фактор, какъвто е азотът. Той не е парников газ, но при изучаването на процесите на биологично свързване на азота от почвените бактерии и последващото „изваждане от обращение” при тектонските движения, се оказва че преди 3-4 Ga азотът в земната атмосфера е бил два пъти повече, отколкото сега. С други думи, ранната земна атмосфера е била много по-плътна и налягането в нея е било много по-високо. А това променя характера на поглъщането на инфрачервени лъчи от газовете. При повишена плътност сблъсъците на газовите молекули една с друга стават много по-чести и тези молекули започват да поглъщат и други лъчи, с близка дължина на вълната. Колкото е по-голямо налягането, толкова по-широк е спектърът на поглъщани от молекулата лъчи.
За разрешаването на парадокса на слабото младо Слънце са предлагани още метанът, геотермалната енергия от първоначално по-горещото земно ядро, по-малкото албедо на древната Земя, живот в по-хладна среда под ледников щит с дебелина 200 метра и дори вариант с променлива гравитационна константа.
За разлика от предишни изследвания по темата, които предлагат възможни обяснения за наличието на течна вода с вулканична дегазация (отделяни в атмосферата парникови газови от изригването на вулканите), през 2016 беше предложена активната бомбардировка на повърхността на планетата от астероиди. Достигащи понякога 100 километра в диаметър, тези небесни тела при сблъсъка със земната повърхност са създавали огромни езера от лава. При охлаждането си те от своя страна са освобождавали достатъчни количества въглероден диоксид, които са затоплили атмосферата. Тези бомбардировки са допринесли за освобождаването на сяра от земните недра, която пък е била необходима за формирането на органичен живот.
Според стара, но непопулярна днес хипотеза в далечното минало Слънцето е било по-масивно. Това е позволявало на младата звезда да свети също толкова ярко, както и сега, и да създаде подходящите условия за развитие на живота на Земята. Възможно е забавянето на въртенето на Слънцето и повечето подобни звезди с течение на времето да се случва заради загуба на маса и в съответствие със закона за запазване на ъгловия момент. Според изчисленията светилото ни е загубило около три процента от първоначалната си маса за първите три милиарда години от съществуването си, но в момента този показател е с два порядъка по-нисък и е несъществен при отчитането на промяната в яркостта на звездата.
Отделно от всички други причини, самата Земя излъчва своя вътрешна топлина – остатъчната от времето на образуването и генерираната постоянно от радиоактивния разпад.
Отделно от всички други причини, самата Земя излъчва своя вътрешна топлина – остатъчната от времето на образуването и генерираната постоянно от радиоактивния разпад.
Първите значителни количества кислород в атмосферата на Земята са се появили едва преди 2,4-2,2 Ga в хода на така наречената кислородна катастрофа.
В по-малките ширини рискът от опасно освобождаване на метан от морското дъно в атмосферата е минимален, тъй като отделеният газ е по-вероятно да се поеме от бактерии или да се разтвори в морската вода преди да достигне въздуха. Самото загряване става на повърхността и трябва да достигне надолу до дъното. Възможно е да се случи при затопляне с около 4°C, но това е огромно повишение.
Определени рискове съществуват при евентуален промишлен добив. Така след взрива на платформата на компания "Бритиш петролиъм", в Мексиканският залив са се освободили близо 200 000 тона метан. Половината от тях са попаднали дълбоко във водите на залива. Бактериите са успели да погълнат почти всичкия метан, преди той да се издигне от морското дъно и да попадне в атмосферата.
Ако дълбоко замръзналата земя се размрази внезапно, това ще вкара огромно количество въглерод в атмосферата. Ще се чувства затопляне в целия свят. Но това не може да се случи толкова бързо. В зависимост от скоростта на разтопяване на дълбоко замръзналата земя, влиянието върху температурата по целия свят ще бъде различно.
Възможно е растителността, която ще порасне, когато земята се размрази, да поеме много от въглеродния диоксид. Ние все още знаем твърде малко за това. Със знанието, което имаме днес ние не можем да кажем със сигурност дали размразяването на тундрата ще задържа или произвежда повече парникови газове в бъдеще. Ефекти от този вид, така наречените ефекти обратна връзка, са от голямо значение за глобалното затопляне в бъдеще.
След като изяснихме колко неясно е далечното минало, можем да подхванем въпроса и откъм съвременността. Случвало се е климатът на Земята да се променя за относително кратък интервал от време, като чувствително се е затоплил преди около 12 000 години в края на последния ледников период. Предполага се, че Земята е излязла от ледниковия период за около десетилетие, което включва рязко затопляне и след това продължително топене на леда.
Сегашната атмосферна концентрация на въглероден диоксид и метан се е увеличила съответно с 31% и 149% от 1750 година. За сравнение сегашните нива на СО2 са около 400 части на милион (ppm), а прединдустриалните равнища са около 280 ppm. То е значително по-високо от което и да е друго време през последните 650 000 години – времето, за което може да се извлече надеждна информация от ледените недра. Геоложки доказателства свидетелстват, че стойностите на въглеродния диоксид са били толкова високи преди 24 милиона години (Ma), в края на периода палеоген.
Нивото на въглероден диоксид вероятно е достигало от 900 до 1000 ppm преди около 35 Ma (в края на епохата еоцен, средната епоха на палеогена). Тогава температурите са били значително по-високи от сегашните, особено в полярните региони, въпреки че слънчевата енергия е била малко по-слаба. Тропиците са били с 5-10°C по-горещи, а полярните райони - с около 15-20°C. Средната годишна температура на Земята преди 30-40 Ma е била около 31°C - значително по-висока, отколкото средната температура преди началото на индустриализацията (15°C).
Сериозните температурни наблюдения предоставят данни от края на 19 век. Според данните за миналото столетие средната температура се е увеличила с 0,6°C. За същия период нивото на водата на планетата се е повишило с 10-20 сантиметра.
Специалният доклад по сценариите на емисиите на IPCC ни дава широк спектър на бъдещите концентрации на въглеродния диоксид, вариращи от 541 до 970 ppm до 2100 година. Ако продължава сегашният темп на увеличаване на изгарянето на изкопаеми горива, атмосферните нива на въглероден диоксид се очаква да достигнат около 900 до 1000 ppm в края века.
Учените отбелязват и разминаване в тенденциите на промяна на температурата непосредствено до повърхността на Земята и в тропосферата (долния слой на атмосферата).
Въглеродният диоксид се нагнетява в атмосферата със скорост, за която досега няма опит от миналото и не може да се прецени колко време ще отнеме на планетата пълното загряване. Бързото затопляне прави изключително трудно адаптирането на обществата и екосистемите.
Записът от геоложкото минало на Земята обхваща и по-дългосрочни странични ефекти, най-обезпокоителните са свързаните с рзатопяването на ледовете в полярните области. Един от тях е намаляването на албедото. Свиването на снежното и ледено покритие означава, че по-малко слънчева радиация се отразява обратно в атмосферата. Тя се абсорбира и температа нараства като резултат. Така полярните територии навлизат в етап, когато самите те засилват изменението на климата.
Ако въпросът с албедото е добре известен, отделянето на метан от размразяващите се земи е ново и непроучено явление. Информираността за изтичане на метан от вечните ледове е толкова нова, че не е спомената дори в основния доклад за 2007 г. от Междуправителствената група по изменение на климата. Липсата на данни за по-продължителен период от време дава несигурност по отношение на степента на заплахата. Някои учени смятат, че стопяването на вечната замръзналост може да стане епицентър на изменението на климата. Според тях 1 500 000 милиона т въглерод, заключен в скованите от лед земи е климатична бомба, чакаща да се взриви, ако парниковият газ бъде освободен в атмосферата.
В геоложкия запис на Земята атмосферната концентрация на метан варира между 0,3 до 0,4 ppm през студените периоди и от 0,6 до 0,7 ppm при топло време. Сегашната средна стойност на концентрациите на метан в Арктика е около 1,85 ppm, най-високата от 400 хиляди години. Концентрациите над Източносибирска Арктика са дори по-високи. Просмукващият се метан в арктическите езера в Аляска, Канада и Русия удвоява обема си. Арктика е отговорна за до 9% от глобалните емисии на метан. Други източници на метан са вулканите, а също животновъдството и производството на изкопаеми горива.
Размерът на въглерода в дълбоко замръзналата земя е приблизително двоен на въглерода в атмосферата днес. Общо съхраненият там въглероден диоксид е колкото във всички тропически гори на нашата планета, взети заедно.
Метанът е парников газ по-мощен от въглеродния диоксид около 30 пъти (според други 23 пъти, в зависимост за колко време след отделянето му се измерва, тъй като се окислява в кислородна среда). Той се освобождава от замръзналост по два начина.
Когато органичен материал (основно от последния ледников период) се съхранява в дълбоко замръзналата земя, той започва да се разлага при анаеробни условия и постепенно се отделя метан.
Метанът може да се натрупва и на морското дъно като клатрат (газ хидрат, метан хидрат) и да се изпуска от подводните дълбоко замръзнали утайки. Тези емисии могат да бъдат по-големи и по-резки, отколкото в резултат от разлагане.
Дълбоко замразената земя вече е с признаци за дестабилизация. През лятото почвата се размразява на дълбочина няколко метра, покрива се и с цъфтящи в обширни области треви и диви цветя. Под този тънък слой обаче земята остава замразена, понякога в лед са обвити десетки или дори стотици метри. Тъй като Земята се затопля глобално, лятното размразяване достига по-дълбоко, микроорганизмите атакуват органичните вещества, растителни и животински останки, погребани на недостъпни за кислород дълбочини и в резултат се произвежда метан, който бълбука на повърхността и излита във въздуха. Само от сибирските езера могат да се отприщят повече от 50 милиарда тона, повече от 10 пъти сумата, съдържаща се сега в атмосферата.
Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ в доклад за Арктика от 2010 г. заяви, че средната температура на дълбоко замръзналата земя нараства в продължение на десетилетия, но е отбелязано "значително ускорение" в последните пет години на много места по крайбрежието на Арктика. На 6600 км източно от Москва има повишение с около 2°C през последните пет години, до около минус 5°C днес.
Климатичните модели показват, че температурите ще се повишат с още от 3°C до 7°C. В Канада най-горните метри дълбоко замръзнала земя ще се размразят на приблизително една пета от повърхността, обхваната в момента от дълбока замръзналост. Съответното число за Аляска е 57 на сто. Дължината на зимния сезон и снежната покривка в Арктика ще продължават да намаляват и ледниците в областта вероятно ще губят между 10 и 30 на сто от общата си маса. Всичко това - в рамките на този век и с тежки последици за екосистемите, съществуващата инфраструктура и човешките условия на живот.
Едва през XXI век започват проучванията на отделянето на метан от клатрати. Още от 1960-те години е известно, че има някои находища на лед, съдържащ метан, разположени на дъното на океана, където високото налягане и ниската температура ги предпазват от топене. Клатрат или природен газов хидрат е общ термин за газови молекули, уловени от молекулите на водата. Тези съединения са в твърдо агрегатно състояние. Когато молекулите на метана са хванати в тънки решетки от водни молекули, съединението изглежда почти като лед или пресован сняг. Метан хидратите са възможен източник на гориво. Благодарение на структурата си единичният обем на газовия хидрат може да съдържа до 160-180 обема чист газ. Те лесно се разпадат на вода и газ при повишаване на температурата. Хидратите в утайките трябва да бъдат в равновесие с водата около тях - тя трябва да съдържа огромни количества газ, почти същите като общото количество в клатрата. Метановите хидрати (клатрати) се формират в континенталния шелф, а също във вечните ледове на земните полюси. Океанографи са установили замразени парчета метан хидрат в повече от 90 места по целия свят. Огромни находища са разкрити навътре от брега във всички световни океани и в нашето Черно море. Дори някои от езерата в Централна Азия са достатъчно студени, за да поддържат формирането на клатрати. Има около 10000 гигатона въглерод, съхраняван като метан хидрат под водата. Това е два пъти повече въглерод от оценките за конвенционалните изкопаеми горива.
Нови изследвания в Изочносибирския шелф показват увеличено отделяне на метан, поради плитката граница на метан клатрат (50 м) и затоплянето на океана. В Арктика равнищата на метан са обикновено 8-10 процента по-високи от световното ниво, а сега откриват нива на метан с още 5 до 10 процента по-високи от вече повишените нива на Арктика. В дълбоката вода метанът се окислява до въглероден диоксид преди да достигне повърхността. В плитчините на Източносибирския арктически шелф метанът просто не разполага с достатъчно време, за да се окислява и по-голямята част от него се изпуска в атмосферата. Това, в комбинация с количествата метан в региона, може да добави досега некалкулирана променлива в климатичните модели. Пускането в атмосферата на само един процент от метана, съхраняван в плитките хидратни находища, може да промени тежестта на действащия в атмосферата метан до 3-4 пъти.
Освободени големи количества метан в атмосферата в геоложкото минало са предизвиквали бързо изменение на климата. Мащабно отделяне на метан от клатратите, според широко приемано мнение, е причинило два глобални температурни върха, довели до масово измиране на видове преди 250 Ма и вероятно 55 Ма.
Сегашната атмосферна концентрация на въглероден диоксид и метан се е увеличила съответно с 31% и 149% от 1750 година. За сравнение сегашните нива на СО2 са около 400 части на милион (ppm), а прединдустриалните равнища са около 280 ppm. То е значително по-високо от което и да е друго време през последните 650 000 години – времето, за което може да се извлече надеждна информация от ледените недра. Геоложки доказателства свидетелстват, че стойностите на въглеродния диоксид са били толкова високи преди 24 милиона години (Ma), в края на периода палеоген.
Нивото на въглероден диоксид вероятно е достигало от 900 до 1000 ppm преди около 35 Ma (в края на епохата еоцен, средната епоха на палеогена). Тогава температурите са били значително по-високи от сегашните, особено в полярните региони, въпреки че слънчевата енергия е била малко по-слаба. Тропиците са били с 5-10°C по-горещи, а полярните райони - с около 15-20°C. Средната годишна температура на Земята преди 30-40 Ma е била около 31°C - значително по-висока, отколкото средната температура преди началото на индустриализацията (15°C).
Сериозните температурни наблюдения предоставят данни от края на 19 век. Според данните за миналото столетие средната температура се е увеличила с 0,6°C. За същия период нивото на водата на планетата се е повишило с 10-20 сантиметра.
Специалният доклад по сценариите на емисиите на IPCC ни дава широк спектър на бъдещите концентрации на въглеродния диоксид, вариращи от 541 до 970 ppm до 2100 година. Ако продължава сегашният темп на увеличаване на изгарянето на изкопаеми горива, атмосферните нива на въглероден диоксид се очаква да достигнат около 900 до 1000 ppm в края века.
Учените отбелязват и разминаване в тенденциите на промяна на температурата непосредствено до повърхността на Земята и в тропосферата (долния слой на атмосферата).
Въглеродният диоксид се нагнетява в атмосферата със скорост, за която досега няма опит от миналото и не може да се прецени колко време ще отнеме на планетата пълното загряване. Бързото затопляне прави изключително трудно адаптирането на обществата и екосистемите.
Записът от геоложкото минало на Земята обхваща и по-дългосрочни странични ефекти, най-обезпокоителните са свързаните с рзатопяването на ледовете в полярните области. Един от тях е намаляването на албедото. Свиването на снежното и ледено покритие означава, че по-малко слънчева радиация се отразява обратно в атмосферата. Тя се абсорбира и температа нараства като резултат. Така полярните територии навлизат в етап, когато самите те засилват изменението на климата.
Ако въпросът с албедото е добре известен, отделянето на метан от размразяващите се земи е ново и непроучено явление. Информираността за изтичане на метан от вечните ледове е толкова нова, че не е спомената дори в основния доклад за 2007 г. от Междуправителствената група по изменение на климата. Липсата на данни за по-продължителен период от време дава несигурност по отношение на степента на заплахата. Някои учени смятат, че стопяването на вечната замръзналост може да стане епицентър на изменението на климата. Според тях 1 500 000 милиона т въглерод, заключен в скованите от лед земи е климатична бомба, чакаща да се взриви, ако парниковият газ бъде освободен в атмосферата.
В геоложкия запис на Земята атмосферната концентрация на метан варира между 0,3 до 0,4 ppm през студените периоди и от 0,6 до 0,7 ppm при топло време. Сегашната средна стойност на концентрациите на метан в Арктика е около 1,85 ppm, най-високата от 400 хиляди години. Концентрациите над Източносибирска Арктика са дори по-високи. Просмукващият се метан в арктическите езера в Аляска, Канада и Русия удвоява обема си. Арктика е отговорна за до 9% от глобалните емисии на метан. Други източници на метан са вулканите, а също животновъдството и производството на изкопаеми горива.
Размерът на въглерода в дълбоко замръзналата земя е приблизително двоен на въглерода в атмосферата днес. Общо съхраненият там въглероден диоксид е колкото във всички тропически гори на нашата планета, взети заедно.
Метанът е парников газ по-мощен от въглеродния диоксид около 30 пъти (според други 23 пъти, в зависимост за колко време след отделянето му се измерва, тъй като се окислява в кислородна среда). Той се освобождава от замръзналост по два начина.
Когато органичен материал (основно от последния ледников период) се съхранява в дълбоко замръзналата земя, той започва да се разлага при анаеробни условия и постепенно се отделя метан.
Метанът може да се натрупва и на морското дъно като клатрат (газ хидрат, метан хидрат) и да се изпуска от подводните дълбоко замръзнали утайки. Тези емисии могат да бъдат по-големи и по-резки, отколкото в резултат от разлагане.
Дълбоко замразената земя вече е с признаци за дестабилизация. През лятото почвата се размразява на дълбочина няколко метра, покрива се и с цъфтящи в обширни области треви и диви цветя. Под този тънък слой обаче земята остава замразена, понякога в лед са обвити десетки или дори стотици метри. Тъй като Земята се затопля глобално, лятното размразяване достига по-дълбоко, микроорганизмите атакуват органичните вещества, растителни и животински останки, погребани на недостъпни за кислород дълбочини и в резултат се произвежда метан, който бълбука на повърхността и излита във въздуха. Само от сибирските езера могат да се отприщят повече от 50 милиарда тона, повече от 10 пъти сумата, съдържаща се сега в атмосферата.
Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ в доклад за Арктика от 2010 г. заяви, че средната температура на дълбоко замръзналата земя нараства в продължение на десетилетия, но е отбелязано "значително ускорение" в последните пет години на много места по крайбрежието на Арктика. На 6600 км източно от Москва има повишение с около 2°C през последните пет години, до около минус 5°C днес.
Климатичните модели показват, че температурите ще се повишат с още от 3°C до 7°C. В Канада най-горните метри дълбоко замръзнала земя ще се размразят на приблизително една пета от повърхността, обхваната в момента от дълбока замръзналост. Съответното число за Аляска е 57 на сто. Дължината на зимния сезон и снежната покривка в Арктика ще продължават да намаляват и ледниците в областта вероятно ще губят между 10 и 30 на сто от общата си маса. Всичко това - в рамките на този век и с тежки последици за екосистемите, съществуващата инфраструктура и човешките условия на живот.
Едва през XXI век започват проучванията на отделянето на метан от клатрати. Още от 1960-те години е известно, че има някои находища на лед, съдържащ метан, разположени на дъното на океана, където високото налягане и ниската температура ги предпазват от топене. Клатрат или природен газов хидрат е общ термин за газови молекули, уловени от молекулите на водата. Тези съединения са в твърдо агрегатно състояние. Когато молекулите на метана са хванати в тънки решетки от водни молекули, съединението изглежда почти като лед или пресован сняг. Метан хидратите са възможен източник на гориво. Благодарение на структурата си единичният обем на газовия хидрат може да съдържа до 160-180 обема чист газ. Те лесно се разпадат на вода и газ при повишаване на температурата. Хидратите в утайките трябва да бъдат в равновесие с водата около тях - тя трябва да съдържа огромни количества газ, почти същите като общото количество в клатрата. Метановите хидрати (клатрати) се формират в континенталния шелф, а също във вечните ледове на земните полюси. Океанографи са установили замразени парчета метан хидрат в повече от 90 места по целия свят. Огромни находища са разкрити навътре от брега във всички световни океани и в нашето Черно море. Дори някои от езерата в Централна Азия са достатъчно студени, за да поддържат формирането на клатрати. Има около 10000 гигатона въглерод, съхраняван като метан хидрат под водата. Това е два пъти повече въглерод от оценките за конвенционалните изкопаеми горива.
Нови изследвания в Изочносибирския шелф показват увеличено отделяне на метан, поради плитката граница на метан клатрат (50 м) и затоплянето на океана. В Арктика равнищата на метан са обикновено 8-10 процента по-високи от световното ниво, а сега откриват нива на метан с още 5 до 10 процента по-високи от вече повишените нива на Арктика. В дълбоката вода метанът се окислява до въглероден диоксид преди да достигне повърхността. В плитчините на Източносибирския арктически шелф метанът просто не разполага с достатъчно време, за да се окислява и по-голямята част от него се изпуска в атмосферата. Това, в комбинация с количествата метан в региона, може да добави досега некалкулирана променлива в климатичните модели. Пускането в атмосферата на само един процент от метана, съхраняван в плитките хидратни находища, може да промени тежестта на действащия в атмосферата метан до 3-4 пъти.
Освободени големи количества метан в атмосферата в геоложкото минало са предизвиквали бързо изменение на климата. Мащабно отделяне на метан от клатратите, според широко приемано мнение, е причинило два глобални температурни върха, довели до масово измиране на видове преди 250 Ма и вероятно 55 Ма.
В по-малките ширини рискът от опасно освобождаване на метан от морското дъно в атмосферата е минимален, тъй като отделеният газ е по-вероятно да се поеме от бактерии или да се разтвори в морската вода преди да достигне въздуха. Самото загряване става на повърхността и трябва да достигне надолу до дъното. Възможно е да се случи при затопляне с около 4°C, но това е огромно повишение.
Определени рискове съществуват при евентуален промишлен добив. Така след взрива на платформата на компания "Бритиш петролиъм", в Мексиканският залив са се освободили близо 200 000 тона метан. Половината от тях са попаднали дълбоко във водите на залива. Бактериите са успели да погълнат почти всичкия метан, преди той да се издигне от морското дъно и да попадне в атмосферата.
Ако дълбоко замръзналата земя се размрази внезапно, това ще вкара огромно количество въглерод в атмосферата. Ще се чувства затопляне в целия свят. Но това не може да се случи толкова бързо. В зависимост от скоростта на разтопяване на дълбоко замръзналата земя, влиянието върху температурата по целия свят ще бъде различно.
Възможно е растителността, която ще порасне, когато земята се размрази, да поеме много от въглеродния диоксид. Ние все още знаем твърде малко за това. Със знанието, което имаме днес ние не можем да кажем със сигурност дали размразяването на тундрата ще задържа или произвежда повече парникови газове в бъдеще. Ефекти от този вид, така наречените ефекти обратна връзка, са от голямо значение за глобалното затопляне в бъдеще.
петък, 29 юли 2011 г.
Спорна нова хипотеза за произхода на масивните изригвания на лава
newscientist.com
Една нова и доста спорна хипотеза свързва огромните изригвания на лава, които съвпадат с няколко масови измирания на видове, с две изключително горещи образувания в мантията на дълбочина от 2800 км. Те са се появили преди 4,5 млрд. години, веднага след възникването на Земята. Ако хипотезата е вярна, те спорадично причиняват пробив на магма в кората на планетата, разливане на огромни океани от лава, отравяне на атмосферата и унищожаването на цели клони от дървото на живота.
Причините за масовото изчезване (включително позволилото на динозаврите да живеят дълго) все още са обект на ожесточени дебати. Няма съмнение, че астероидът, разбил се в Земята преди 65 милиона години, е поне отчасти отговорен за смъртта на гигантите на периода Креда. Но вулканичната хипотеза също не е умряла все още. Ерупциите тогава довели до покриване с лава на най-малко 100 000 км² и образуването на големи вулканични провинции - например, деканските трапи в Индия са създадени точно в момента, когато динозаврите са изчезнали.
Матю Майкъл Джексън от Бостънския университет (САЩ) и колегите му смятат, че са намерили източника на лава.
Повечето от мантията се е променила от тогава поради тектониката на плочите, но през последната година изследователите намират в базалтовата лава на Северния Атлантик (на 62 млн. години) съотношения на изотопите на хелий и хафний в оловото, които отразяват химията на мантията от началото на Земята. Впоследствие тези изотопни съотношения в оловото са били открити и в други скали от големи вулканични провинции. Това е указание, че тези образувания са с древен източник. Анализът показал, че отделилата ги мантия трябва да съдържа изобилие от радиоактивни топлоотделящи елементи. Това я прави изключително гореща, поради което са образувани големи количества от лава, изливаща се върху повърхността.
Древните резервоари все още може да съществуват. Сеизмично изследване разкри две необичайни площи в Африка и Тихия океан. Тронд Торсвик от Университета в Осло (Норвегия) и колегите му наскоро показаха, че повечето от лавовите резервоари са се формирали в момент, когато една от тези области е лежала под тях. Учените твърдият, че са открили доказателства за съществуването на стабилни свръхгорещи структури в мантията най-малко през последните 540 милиона години.
Герта Келер от Принстънския университет (САЩ) коментира: "Тази хипотеза поставя предизвикателства пред последните тридесет години на научни изследвания."Здравият разум, казва тя, показва, че големите вулканични провинции имат по-прозаична причина: формирането на млада мантия от субдукция (отдалечаване) на океанската кора."
Но Торсвик е ентусиазиран. След като е прекарал 10 години в събиране на доказателства, че двете петна мантия са стабилни в продължение на поне 540 милиона години, идеята, че те съдържат първична мантия е като "музика за ушите ми", казва той.
Една нова и доста спорна хипотеза свързва огромните изригвания на лава, които съвпадат с няколко масови измирания на видове, с две изключително горещи образувания в мантията на дълбочина от 2800 км. Те са се появили преди 4,5 млрд. години, веднага след възникването на Земята. Ако хипотезата е вярна, те спорадично причиняват пробив на магма в кората на планетата, разливане на огромни океани от лава, отравяне на атмосферата и унищожаването на цели клони от дървото на живота.
Причините за масовото изчезване (включително позволилото на динозаврите да живеят дълго) все още са обект на ожесточени дебати. Няма съмнение, че астероидът, разбил се в Земята преди 65 милиона години, е поне отчасти отговорен за смъртта на гигантите на периода Креда. Но вулканичната хипотеза също не е умряла все още. Ерупциите тогава довели до покриване с лава на най-малко 100 000 км² и образуването на големи вулканични провинции - например, деканските трапи в Индия са създадени точно в момента, когато динозаврите са изчезнали.
Матю Майкъл Джексън от Бостънския университет (САЩ) и колегите му смятат, че са намерили източника на лава.
Повечето от мантията се е променила от тогава поради тектониката на плочите, но през последната година изследователите намират в базалтовата лава на Северния Атлантик (на 62 млн. години) съотношения на изотопите на хелий и хафний в оловото, които отразяват химията на мантията от началото на Земята. Впоследствие тези изотопни съотношения в оловото са били открити и в други скали от големи вулканични провинции. Това е указание, че тези образувания са с древен източник. Анализът показал, че отделилата ги мантия трябва да съдържа изобилие от радиоактивни топлоотделящи елементи. Това я прави изключително гореща, поради което са образувани големи количества от лава, изливаща се върху повърхността.
Древните резервоари все още може да съществуват. Сеизмично изследване разкри две необичайни площи в Африка и Тихия океан. Тронд Торсвик от Университета в Осло (Норвегия) и колегите му наскоро показаха, че повечето от лавовите резервоари са се формирали в момент, когато една от тези области е лежала под тях. Учените твърдият, че са открили доказателства за съществуването на стабилни свръхгорещи структури в мантията най-малко през последните 540 милиона години.
Герта Келер от Принстънския университет (САЩ) коментира: "Тази хипотеза поставя предизвикателства пред последните тридесет години на научни изследвания."Здравият разум, казва тя, показва, че големите вулканични провинции имат по-прозаична причина: формирането на млада мантия от субдукция (отдалечаване) на океанската кора."
Но Торсвик е ентусиазиран. След като е прекарал 10 години в събиране на доказателства, че двете петна мантия са стабилни в продължение на поне 540 милиона години, идеята, че те съдържат първична мантия е като "музика за ушите ми", казва той.
сряда, 27 юли 2011 г.
Древни диаманти разказват за началото на дрейфа на континентите
geonews.ru
Изследователи от САЩ и Южна Африка се опитват да реконструират историята на геоложки миналото на Земята чрез анализ на изотопните съотношения на неодим и самарий в 4287 силикатни включения и анализ на изотопи на осмий и рений в 112 включения от сулфиди в диаманти. Тези древни диаманти са се издигнали до повърхността от вулкански изригвания, с дълбочина от 125-175 км, така че радиометричното определяне на възрастта им може да възстанови процесите, протекли в недрата на земната мантия при формирането на диамантите.
Обобщените данни, събрани от учените могат да определят, че значителна промяна в състава на минералите в капана на диаманти, започва преди около три милиарда години.По-древните включения представляват само передотитови минерали, основно съдържащи голямо количество гранат на хрома и никелов железен сулфид, които са останките от топенето на мантията на Земята в много ранен етап. Що се отнася до по-младите включения, те са главно еклогитови минерали. Еклогитите са метаморфни скали - еквивалент на базалт, образувани от частично стопяване на перидотитовата мантия. Базалтът образува океанската кора и долния слой на континенталната.
Възможни са две обяснения за наличието на еклогит: базалтовите скали на континенталната земната кора може да са станали еклогити, а след това да са се премести в долните слоеве или в резултат на тектонски промени, които се появяват при подпъхване, потъване и разтаняне на океанска кора в мантията. Според учените, най-вероятен е вторият сценарий, и ако тази версия се потвърди, то древните диаманти отбележи началото на съвременните тектонски двийения, които са довели до образуването на суперконтинентите.
Остава въпросът - какво е предшествало тектониката на плочите? Данните, получени чрез анализ на геоложки проби от Западна Гренландия и Южна Африка показват, че повече от три милиарда години се осъществява геоложко движение, но е възможно по-рано то да е било и под друга форма.
Вероятно в диаманти на повече от три милиарда години отсъстват еклогитови включения, защото дълбочинното движение на плочите все още не се е случило. За 3 милиарда години охлаждането на мантията е позволило образуването на големи по размер плочи, които от своя страна започват процес на разделяне и последващо събиране на континентални маси.
Изследователи от САЩ и Южна Африка се опитват да реконструират историята на геоложки миналото на Земята чрез анализ на изотопните съотношения на неодим и самарий в 4287 силикатни включения и анализ на изотопи на осмий и рений в 112 включения от сулфиди в диаманти. Тези древни диаманти са се издигнали до повърхността от вулкански изригвания, с дълбочина от 125-175 км, така че радиометричното определяне на възрастта им може да възстанови процесите, протекли в недрата на земната мантия при формирането на диамантите.
Обобщените данни, събрани от учените могат да определят, че значителна промяна в състава на минералите в капана на диаманти, започва преди около три милиарда години.По-древните включения представляват само передотитови минерали, основно съдържащи голямо количество гранат на хрома и никелов железен сулфид, които са останките от топенето на мантията на Земята в много ранен етап. Що се отнася до по-младите включения, те са главно еклогитови минерали. Еклогитите са метаморфни скали - еквивалент на базалт, образувани от частично стопяване на перидотитовата мантия. Базалтът образува океанската кора и долния слой на континенталната.
Възможни са две обяснения за наличието на еклогит: базалтовите скали на континенталната земната кора може да са станали еклогити, а след това да са се премести в долните слоеве или в резултат на тектонски промени, които се появяват при подпъхване, потъване и разтаняне на океанска кора в мантията. Според учените, най-вероятен е вторият сценарий, и ако тази версия се потвърди, то древните диаманти отбележи началото на съвременните тектонски двийения, които са довели до образуването на суперконтинентите.
Остава въпросът - какво е предшествало тектониката на плочите? Данните, получени чрез анализ на геоложки проби от Западна Гренландия и Южна Африка показват, че повече от три милиарда години се осъществява геоложко движение, но е възможно по-рано то да е било и под друга форма.
Вероятно в диаманти на повече от три милиарда години отсъстват еклогитови включения, защото дълбочинното движение на плочите все още не се е случило. За 3 милиарда години охлаждането на мантията е позволило образуването на големи по размер плочи, които от своя страна започват процес на разделяне и последващо събиране на континентални маси.
вторник, 26 юли 2011 г.
Диамантени доказателства за началото на сблъсъка на континентите
carnegiescience
Ювелирите се гнусят от примесите в диамантите, но те са златна мина за учените. Безопасно обвити в супер-твърд диамант, вкляченията не се променят - древни минерали, които разказват историята на далечното минало на Земята. Учените са анализирали данни от литературата на над 4000 от тези минерални включения, за да открият, че континентите са започнали цикъл на разпад, плаващи движения и сблъсък преди около 3 милиарда години. Изследването, публикувано в Science на 22 юли 2011 г., определя точно кога започва тoзи така наречен цикъл на Уилсън.
Водещият автор Стивън Шири от Департамента за земен магнетизъм в Институита Карнеги обяснява: "Цикълът на Уилсън е отговорен за растежа на континентална кора на Земята и на континенталните структури, които ние виждаме днес, за отваряне и затварияне на океанските басейни през времето, образуването на планините и разпределението на руди и други материали в земната кора. Но кога започва всичко е останало неуловимо до сега. Ние използвахме примеси, или включвания, съдържащи се в диаманти, защото те са перфектни капсули на времето от голяма дълбочина под континентите. Те предоставят информация за възрастта и химичния състав за период от повече от 3,5 милиарда години, която включва еволюцията на атмосферата, растежа на континенталната кора и началото на тектониката на плочите."
Съавторът и дългогодишен колега Стивън Ричардсън от Университета на Кейптаун добавя: "Това е удивително, че ние можем да използваме най-малките минерални зърна, че могат да бъдат анализирани, за да разкрием произхода на някои от най-големите геоложки характеристики на Земята."
Най-големите диаманти идват от кратоните (най-древните образувания в континенталните интериори, които имат дълбоки корени мантия или килове), около които се събира постепенно млад континентален материал. Кратоните съдържат най-старите скали на планетата и килове им се простират в мантията на повече от 200 м, където натискът е достатъчно високи, но температурите са достатъчно ниски, за да се формират диаманти и да се съхраняват в продължение на милиарди години. Диамантите са пристигнали на повърхността като случайни пътници по време на вулканични изригвания на дълбока магма, която затвърдява в скали, наречен кимберлити. Включенията в диамантите са от две основни разновидности: перидотити и еклогити. Перидотит е най-разпространената скална разновидност в горната мантия, докато еклогит като цяло е скала, останала от океанската кора, рециклирана в мантията при потъването на тектонските плочи.
Шири и Ричардсън, използвайки собствената си работа с други съвместни изследвания, публикувани в над 20 документа за 25-годишен период, преразглеждат данните за повече от 4000 включвания на силикати (най-разпространените на Земята минерали) и повече от 100 включения от сероводород в пет древни континента. Разгледани са най-важните аспекти за времето, когато включенията са били капсулирани и свързаните с техния състав тенденции. Композициите варират и зависят от геохимичните обработки, които предшествениците на компонентите са претърпели, преди те да бъдат капсулирани.
До момента са използвани две системи за сравнение на включения: рений, осмий и самарий-неодимови техники. И двете разчитат на природни изотопи, които се разпадат извънредно бавно, но дават предсказуеми продукти от едно разпадане на всеки десет години, по скалата на които включенията са отлични атомните часовници за определяне на абсолютната възраст.
Изследователите открили, че преди 3,2 милиарда години се формират само диаманти с перидотитови композиции, но преди 3 милиарда години еклогитовите диаманти започват да доминират. "Най-простото обяснение е, че тази промяна идва от първоначалната отдалеченост на една тектонска плоча от друга. Когато континентите започват да се сблъскват, подобно на суперконтиненталния цикъл днес, последователността от надигания и сблъсък води до залавянето на еклогити от субконтиненталния кил в мантията заедно с течности, които са необходими, за да се образуват диаманти", отбеляза Шири. "Този преход бележи началото на цикъла на Уилсън за тектониката на плочите," заключава Ричардсън.
Ювелирите се гнусят от примесите в диамантите, но те са златна мина за учените. Безопасно обвити в супер-твърд диамант, вкляченията не се променят - древни минерали, които разказват историята на далечното минало на Земята. Учените са анализирали данни от литературата на над 4000 от тези минерални включения, за да открият, че континентите са започнали цикъл на разпад, плаващи движения и сблъсък преди около 3 милиарда години. Изследването, публикувано в Science на 22 юли 2011 г., определя точно кога започва тoзи така наречен цикъл на Уилсън.
Водещият автор Стивън Шири от Департамента за земен магнетизъм в Институита Карнеги обяснява: "Цикълът на Уилсън е отговорен за растежа на континентална кора на Земята и на континенталните структури, които ние виждаме днес, за отваряне и затварияне на океанските басейни през времето, образуването на планините и разпределението на руди и други материали в земната кора. Но кога започва всичко е останало неуловимо до сега. Ние използвахме примеси, или включвания, съдържащи се в диаманти, защото те са перфектни капсули на времето от голяма дълбочина под континентите. Те предоставят информация за възрастта и химичния състав за период от повече от 3,5 милиарда години, която включва еволюцията на атмосферата, растежа на континенталната кора и началото на тектониката на плочите."
Съавторът и дългогодишен колега Стивън Ричардсън от Университета на Кейптаун добавя: "Това е удивително, че ние можем да използваме най-малките минерални зърна, че могат да бъдат анализирани, за да разкрием произхода на някои от най-големите геоложки характеристики на Земята."
Най-големите диаманти идват от кратоните (най-древните образувания в континенталните интериори, които имат дълбоки корени мантия или килове), около които се събира постепенно млад континентален материал. Кратоните съдържат най-старите скали на планетата и килове им се простират в мантията на повече от 200 м, където натискът е достатъчно високи, но температурите са достатъчно ниски, за да се формират диаманти и да се съхраняват в продължение на милиарди години. Диамантите са пристигнали на повърхността като случайни пътници по време на вулканични изригвания на дълбока магма, която затвърдява в скали, наречен кимберлити. Включенията в диамантите са от две основни разновидности: перидотити и еклогити. Перидотит е най-разпространената скална разновидност в горната мантия, докато еклогит като цяло е скала, останала от океанската кора, рециклирана в мантията при потъването на тектонските плочи.
Шири и Ричардсън, използвайки собствената си работа с други съвместни изследвания, публикувани в над 20 документа за 25-годишен период, преразглеждат данните за повече от 4000 включвания на силикати (най-разпространените на Земята минерали) и повече от 100 включения от сероводород в пет древни континента. Разгледани са най-важните аспекти за времето, когато включенията са били капсулирани и свързаните с техния състав тенденции. Композициите варират и зависят от геохимичните обработки, които предшествениците на компонентите са претърпели, преди те да бъдат капсулирани.
До момента са използвани две системи за сравнение на включения: рений, осмий и самарий-неодимови техники. И двете разчитат на природни изотопи, които се разпадат извънредно бавно, но дават предсказуеми продукти от едно разпадане на всеки десет години, по скалата на които включенията са отлични атомните часовници за определяне на абсолютната възраст.
Изследователите открили, че преди 3,2 милиарда години се формират само диаманти с перидотитови композиции, но преди 3 милиарда години еклогитовите диаманти започват да доминират. "Най-простото обяснение е, че тази промяна идва от първоначалната отдалеченост на една тектонска плоча от друга. Когато континентите започват да се сблъскват, подобно на суперконтиненталния цикъл днес, последователността от надигания и сблъсък води до залавянето на еклогити от субконтиненталния кил в мантията заедно с течности, които са необходими, за да се образуват диаманти", отбеляза Шири. "Този преход бележи началото на цикъла на Уилсън за тектониката на плочите," заключава Ричардсън.
понеделник, 18 юли 2011 г.
Експедиция в Черно море потвърди тезата за всемирния потоп
Международна експедиция доказа, че преди около 8000 години в Черно море е имало потоп. Воденият от един от най-известните океанолози в света - проф. Уилям Райън, екип разкри стара брегова линия, разположена на дълбочина между 90 и 100 метра. Там е бил брегът на древното сладководно езеро. Експедицията е част от проекта „Древните брегове на Черно море и условията за човешко присъствие“, разработен от проф. Петко Димитров от Института по океанология във Варна.(прочети цялата статия)
събота, 9 юли 2011 г.
Най-големия форум за геотехническо и тунелно строителство
Първа международна конференция за геотехническо и тунелно строителство "Geo Projects 2011" ще се състои през октомври в София. Това ще е най-големият форум, посветен на геотехническото и тунелното строителство, провеждан в България.
Управителят на асоциацията доц. д-р инж. Виктор Ташев и председателят на УС инж. Валентин Трашлиев съобщиха подробности за форума.
Организатор на мащабното събитие е Българска асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС). Чрез конференцията БАГТС ще отбележи първата си годишнина.
По време на двудневния форум професионалисти от цял свят ще обсъдят проблемите, пред които е изправен бранша и ще обменят опит за преодоляването им. Тематично конференцията ще бъде разделена на две части - геотехническо и тунелно строителство.
Управителят на асоциацията доц. д-р инж. Виктор Ташев и председателят на УС инж. Валентин Трашлиев съобщиха подробности за форума.
Организатор на мащабното събитие е Българска асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС). Чрез конференцията БАГТС ще отбележи първата си годишнина.
По време на двудневния форум професионалисти от цял свят ще обсъдят проблемите, пред които е изправен бранша и ще обменят опит за преодоляването им. Тематично конференцията ще бъде разделена на две части - геотехническо и тунелно строителство.
сряда, 6 юли 2011 г.
Исландският вулкан Хекла е „готов да изригне” обяви геофизик
Един от най-опасните исландски вулкани, Хекла, изглежда готов да изригне, като измервателните инструменти показват вероятно раздвижване на магмата, съобщи исландски геофизик, предаде АФП.
„Активността около Хекла е необичайна през последните два или три дни, като са се активизирали пет много прецизни измервателни уреда около вулкана”, заяви експертът от Исландския университет Пал Ейнарсон, допълвайки, че въпреки че данните не гарантират незабавен взрив, „вулканът е готов да изригне”.
Изригвания на ислянски вулкани изхвърлиха огромни количества пепел в атмосферата на два пъти през последните две години, блокирайки въздушния трафик над големи части от Европа.
„Активността около Хекла е необичайна през последните два или три дни, като са се активизирали пет много прецизни измервателни уреда около вулкана”, заяви експертът от Исландския университет Пал Ейнарсон, допълвайки, че въпреки че данните не гарантират незабавен взрив, „вулканът е готов да изригне”.
Изригвания на ислянски вулкани изхвърлиха огромни количества пепел в атмосферата на два пъти през последните две години, блокирайки въздушния трафик над големи части от Европа.
понеделник, 9 май 2011 г.
Европейски дни на минералите
Европейски дни на минералите
13 – 15 май 2011 година
ПРОГРАМА НА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ „ЗЕМЯТА И ХОРАТА”
1. Свободен вход за експозициите в музея - „Гигантски кристали”, „Минерали на Земята”, „Минерални ресурси на Земята”, „Минерали на България”, „Минерални ресурси на България”, „Материали”, „Скъпоценни камъни”: 13 - 15 май
2. Откриване на „ГЕО загадки” – постоянен детски кът в НМЗХ: 12 май, 16.00 ч.– Петко Петров
3. „Багрите – дар от природата” – конкурс за детски рисунки с минерални пигменти: 12 май, 16.00 ч.– Светла Атанасова
4. „Треска за злато” – демонстрации за промиване на злато: 12 май, 16.00 ч. – Светла Атанасова
5. Представяне на геоложки колекции от минерали, скъпоценни камъни и полезни изкопаеми от България за деца - щанд на музея: 13 - 15 май
6. Откриване на Европейските дни на минералите: 13 май, 10.00 ч. – Михаил Малеев
7. Учредяване на конкурс на името на инж. Евгени Майрович за минераложка колекция и минераложка разработка от Фондация „Земята и хората”: 13 май, 10.10 ч. – Михаил Малеев
8. Представяне на Софийската инициатива „Съхраняване на минералното разнообразие”: 13 май, 10.30 ч. – Светлана Енчева
9. Представяне на Геоложкия кабинет в музея и инициативата за Национална мрежа от геоложки кабинети: 13 май, 11.00 ч. – Десислава Делибалтова, техник геология
10. Национален конкурс за младежка научна разработка „Земята - позната и непозната” – представяне на наградени разработки и на блога: 13 май, 11.30 ч. – Десислава Делибалтова, техник геология
11. „Минералите и устойчивото развитие – проблеми и решения” - кръгла маса, водещ Михаил Малеев: 13 май – 14.00 ч.
12. Представяне и среща с ръководството на Българското лапидарско дружество с председател Димитър Иванов: 13 май, 16.00 ч., Геоложки кабинет
13. Представяне на специализирани издания по минералогия в библиотеката на музея: 13 май, 10.00 – 17.00 ч. – Пролет Груева
14. „20 години Дни на минералите в Националния музея „Земята и хората” – мултимедийно представяне на Международния базар на минерали: 14 май, 20.00 ч. - Диана Малеева
15. Международен фотоконкурс-изложба „Земя за всички” – мултимедийно представяне: 14 май, 20.30 ч. - Милена Христова
16. Подарък - спомен от музея за всички деца-гости: 13 - 15 май, 10.00 – 18.00 ч. – Светлана Казанджиева
Открива се постоянен музеен детски кът ГЕОзагадки
Националният музей "Земята и хората", Департамент археология - Нов български университет и Фондация "Америка за България" Ви канят с удоволствие на откриването на ГЕОзагадки - постоянен музеен детски кът на 12 май 2011 година от 16 часа в музея "Земята и хората", бул. "Черни връх"4, София.Детският кът е предназначен за деца между 3 и 12 години и е разработен в рамките на проект "Оптимизиране работата на българските музеи с деца и млади хора", финансиран от Фондация "Америка за България".
Децата са добре дошли!
неделя, 8 май 2011 г.
Проф. Емил Хорозов: Манипулирането на конкурсите за научни изследвания за десетки милиони трябва да отиде на прокурор
focus-news.net
По повод отказа на министъра на образованието Сергей Игнатов да публикува доклад, установил фрапиращи злоупотреби в дейността на фонд „Научни изследвания” в конкурсите през 2008-2009 г. за проектно финансиране на научните изследвания Агенция „Фокус” разговаря с проф. Емил Хорозов - бивш директор на Фонд „Научни изследвания” и създател на работната група, изготвила доклада. Над 500 учени, преподаватели и студенти от БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и още 22 български университета, както и български учени работещи в чужбина, са подписали декларация, в която се настоява за незабавно публикуване на пълния текст на доклада.
Фокус: Проф. Хорозов, защо, според вас, министърът на образованието Сергей Игнатов не иска да обяви публично доклада, констатирал злоупотреби в дейността на Фонд „Научни изследвания”? Според министъра докладът е изпратен за проверка във Финансовото министерство, а и членовете на работната група са подписали предварително декларации за неразпространяване на информацията.
Проф. Емил Хорозов: Няма такова нещо. Единственото нещо, за което са подписали декларации хората, които са правили доклада е за това, за което всички рецензенти подписват декларации във фонда. Забранено е да се казва кой рецензент, на кого е бил рецензент. Това е единственото. Нищо секретно няма в нашия доклад, тъй като аз лично съм участвал в разискванията на колегите. Единственото, което не е хубаво да се публикува, което не е секретно е, че има хора, които лично са посочени като нарушители. Преди съдът да е казал, че те наистина са нарушители, вероятно не е хубаво да казваме това, макар че се прави често в България. При нас става въпрос за конфликт на интереси. Това е едно приложение на доклада от две страници, всичко останало може да се публикува, тъй като няма нищо секретно. В края на краищата ще го публикувам аз и ще поема риска. В пълния доклад има много повече доказателствен материал. Независимо, че нашите взаимоотношения със Сергей Игнатов са прекъснати и са в много лош вид, мисля, че е по-добре министърът да ги публикува. Ние искаме министърът да обяви публично този доклад. Ако той мисли, че не е за публикуване, да го даде на прокуратурата и тя да каже това може ли да се публикува или не.
Фокус: Вие бихте ли публикували доклада?
Проф. Емил Хорозов: Аз не бих публикувал само приложението, което има имена от уважение към тези хора. Може някъде да сме сбъркали, нещо сме видели грешно. Нека някой прокурор това да го каже. Всичко останало бих го публикувал веднага.
Фокус: Кои са най-фрапантните нарушения, които са представени в този доклад?
Проф. Емил Хорозов: Най-фрапантните нарушения са укриването на рецензии. Те не носят най-големи загуби за науката и за България, но те са наистина фрапантни. Укрити са огромно количество рецензии. Около половината проекти, които след това са класирани, и са станали договори са с укрити рецензии. Ако се сложат рецензиите те няма да бъдат класирани, а рецензиите ги имаме.
Фокус: Кой ги е укрил?
Проф. Емил Хорозов: Това е една сложна работа, нещата са направени доста сложно. Например, поканени са пет рецензента, да напишат рецензии. И петте са написали, но две от рецензиите са употребени, другите три са скрити. Друг е въпросът, че ние ги имаме рецензиите и знаем какво е положението. Това са нарушения за страшно много пари, за десетки милиони. Това е сериозно. Проектите се дават на хора, които не е трябвало да спечелят. Това е манипулиране. Дава се на друг човек, а не на този, които наистина би трябвало да получи парите.
Фокус: В доклада има ли имена?
Проф. Емил Хорозов: Имена няма, а има номера на договорите. Може да се разбере кой е спечелил нечестно, ако се сравни с разни други резултати може да се разбере кои са. Тук не става въпрос за тълкуване, а за факти. Друго нарушение е, че те са обявили някакви точки, под които не се класират договори. Обаче истината е, че са класирани много договори, именно под тази бройка точки, а има други договори, които са събрали точките, но не са класирани. Там също има сериозни нарушения. Парите не са малко за тези, които заслужават тези договори и за тези, които са извършили това нарушение. Това е извършено вътре в министерството и във фонда. Има и други по-дребни нарушения. За конфликт на интереси, например. Човекът е оценявал своите конкуренти. Разнообразни са нарушенията. За мен това е една цялостна, добре премислена предварително система, която да извърши това нещо. Това не е станало случайно.
Фокус: Това ли е причината, за да не се обяви публично този доклад?
Проф. Емил Хорозов: Да, това е причината. Казва се, че този доклад ще се даде на някого да го гледа. Който и да го гледа нищо няма да разбере, ако не вземе документацията, която ние сме гледали. Докладът съм предал лично на 11 ноември 2010 г. в министерството. Никой до този момент не е поискал никаква документация, за да направи заключение - вярно ли е това или не е вярно.
Фокус: Как се отразява това на имиджа на науката в България?
Проф. Емил Хорозов: Това не е науката, която е извършвала такива безобразия, напротив науката е пострадавша. Хората, които уважават науката у нас, напротив, те ме поздравяват за това, което съм направил. Според мен, виновни са някои чиновници, те са го направили това нещо и една част от учените, които са спечелили и са участвали, макар че са знаели, че не са се класирали, но са получили парите.
Фокус: Казахте, че сте предали доклада миналата година на 11 ноември. Какво се случи от тогава?
Проф. Емил Хорозов: Нищо не съм чул, освен че в края на годината ме помолиха да напиша писмо до министър Симеон Дянков, в което му се предлага да се занимае с този доклад. Причината за това е, че под негово ръководство е Държавната агенция за финансов контрол. Докладът трябва да се предаде на тази агенция и тя да го изучава. Моето мнение е, че в доклада директно финансови нарушения има, но те са много малко. В сравнение с цялата сума, която се мери с десетки милиони, финансовите нарушения са за около 200 хил. лв. В доклада няма сериозни финансови нарушения, освен това, което ви казах, по тази причина мястото на този доклад не е в Държавната агенция по финансов контрол, мястото му е в Прокуратурата.
Фокус: Ще стане ли това?
Проф. Емил Хорозов: Поканени сме от Комисията по образование и наука, които също ще ни изслушат. На тази комисия също ще предложим този доклад да отиде в Прокуратурата, а не с него да се занимават финансови инспектори. Има две нарушения, с които нека те да се занимаят и да се произнесат. Мен повече ме интересува манипулирането на договорите и искам това да отиде при прокурор.
Фокус: Ще искате ли оставката на просветния министър?
Проф. Емил Хорозов: Оставката вече е поискана. Има няколко подписки, които вървят. В една от тях, в която участват около 520 човека, е поискана оставката, но това не значи, че аз я искам. Това са хората, които са се подписали. За мен най-важната точка беше да се отдели фонд „Научни изследвания” от Министерство на образованието, младежта и науката напълно. Никога няма фондът да функционира добре, ако той е свързан по някакъв начин с министерството. Виждам неговото място евентуално към Министерския съвет или към Народното събрание. Той трябва да бъде независим агенция със самостоятелен бюджет, която работи самостоятелно.
Красимира ГЕОРГИЕВА
По повод отказа на министъра на образованието Сергей Игнатов да публикува доклад, установил фрапиращи злоупотреби в дейността на фонд „Научни изследвания” в конкурсите през 2008-2009 г. за проектно финансиране на научните изследвания Агенция „Фокус” разговаря с проф. Емил Хорозов - бивш директор на Фонд „Научни изследвания” и създател на работната група, изготвила доклада. Над 500 учени, преподаватели и студенти от БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и още 22 български университета, както и български учени работещи в чужбина, са подписали декларация, в която се настоява за незабавно публикуване на пълния текст на доклада.
Фокус: Проф. Хорозов, защо, според вас, министърът на образованието Сергей Игнатов не иска да обяви публично доклада, констатирал злоупотреби в дейността на Фонд „Научни изследвания”? Според министъра докладът е изпратен за проверка във Финансовото министерство, а и членовете на работната група са подписали предварително декларации за неразпространяване на информацията.
Проф. Емил Хорозов: Няма такова нещо. Единственото нещо, за което са подписали декларации хората, които са правили доклада е за това, за което всички рецензенти подписват декларации във фонда. Забранено е да се казва кой рецензент, на кого е бил рецензент. Това е единственото. Нищо секретно няма в нашия доклад, тъй като аз лично съм участвал в разискванията на колегите. Единственото, което не е хубаво да се публикува, което не е секретно е, че има хора, които лично са посочени като нарушители. Преди съдът да е казал, че те наистина са нарушители, вероятно не е хубаво да казваме това, макар че се прави често в България. При нас става въпрос за конфликт на интереси. Това е едно приложение на доклада от две страници, всичко останало може да се публикува, тъй като няма нищо секретно. В края на краищата ще го публикувам аз и ще поема риска. В пълния доклад има много повече доказателствен материал. Независимо, че нашите взаимоотношения със Сергей Игнатов са прекъснати и са в много лош вид, мисля, че е по-добре министърът да ги публикува. Ние искаме министърът да обяви публично този доклад. Ако той мисли, че не е за публикуване, да го даде на прокуратурата и тя да каже това може ли да се публикува или не.
Фокус: Вие бихте ли публикували доклада?
Проф. Емил Хорозов: Аз не бих публикувал само приложението, което има имена от уважение към тези хора. Може някъде да сме сбъркали, нещо сме видели грешно. Нека някой прокурор това да го каже. Всичко останало бих го публикувал веднага.
Фокус: Кои са най-фрапантните нарушения, които са представени в този доклад?
Проф. Емил Хорозов: Най-фрапантните нарушения са укриването на рецензии. Те не носят най-големи загуби за науката и за България, но те са наистина фрапантни. Укрити са огромно количество рецензии. Около половината проекти, които след това са класирани, и са станали договори са с укрити рецензии. Ако се сложат рецензиите те няма да бъдат класирани, а рецензиите ги имаме.
Фокус: Кой ги е укрил?
Проф. Емил Хорозов: Това е една сложна работа, нещата са направени доста сложно. Например, поканени са пет рецензента, да напишат рецензии. И петте са написали, но две от рецензиите са употребени, другите три са скрити. Друг е въпросът, че ние ги имаме рецензиите и знаем какво е положението. Това са нарушения за страшно много пари, за десетки милиони. Това е сериозно. Проектите се дават на хора, които не е трябвало да спечелят. Това е манипулиране. Дава се на друг човек, а не на този, които наистина би трябвало да получи парите.
Фокус: В доклада има ли имена?
Проф. Емил Хорозов: Имена няма, а има номера на договорите. Може да се разбере кой е спечелил нечестно, ако се сравни с разни други резултати може да се разбере кои са. Тук не става въпрос за тълкуване, а за факти. Друго нарушение е, че те са обявили някакви точки, под които не се класират договори. Обаче истината е, че са класирани много договори, именно под тази бройка точки, а има други договори, които са събрали точките, но не са класирани. Там също има сериозни нарушения. Парите не са малко за тези, които заслужават тези договори и за тези, които са извършили това нарушение. Това е извършено вътре в министерството и във фонда. Има и други по-дребни нарушения. За конфликт на интереси, например. Човекът е оценявал своите конкуренти. Разнообразни са нарушенията. За мен това е една цялостна, добре премислена предварително система, която да извърши това нещо. Това не е станало случайно.
Фокус: Това ли е причината, за да не се обяви публично този доклад?
Проф. Емил Хорозов: Да, това е причината. Казва се, че този доклад ще се даде на някого да го гледа. Който и да го гледа нищо няма да разбере, ако не вземе документацията, която ние сме гледали. Докладът съм предал лично на 11 ноември 2010 г. в министерството. Никой до този момент не е поискал никаква документация, за да направи заключение - вярно ли е това или не е вярно.
Фокус: Как се отразява това на имиджа на науката в България?
Проф. Емил Хорозов: Това не е науката, която е извършвала такива безобразия, напротив науката е пострадавша. Хората, които уважават науката у нас, напротив, те ме поздравяват за това, което съм направил. Според мен, виновни са някои чиновници, те са го направили това нещо и една част от учените, които са спечелили и са участвали, макар че са знаели, че не са се класирали, но са получили парите.
Фокус: Казахте, че сте предали доклада миналата година на 11 ноември. Какво се случи от тогава?
Проф. Емил Хорозов: Нищо не съм чул, освен че в края на годината ме помолиха да напиша писмо до министър Симеон Дянков, в което му се предлага да се занимае с този доклад. Причината за това е, че под негово ръководство е Държавната агенция за финансов контрол. Докладът трябва да се предаде на тази агенция и тя да го изучава. Моето мнение е, че в доклада директно финансови нарушения има, но те са много малко. В сравнение с цялата сума, която се мери с десетки милиони, финансовите нарушения са за около 200 хил. лв. В доклада няма сериозни финансови нарушения, освен това, което ви казах, по тази причина мястото на този доклад не е в Държавната агенция по финансов контрол, мястото му е в Прокуратурата.
Фокус: Ще стане ли това?
Проф. Емил Хорозов: Поканени сме от Комисията по образование и наука, които също ще ни изслушат. На тази комисия също ще предложим този доклад да отиде в Прокуратурата, а не с него да се занимават финансови инспектори. Има две нарушения, с които нека те да се занимаят и да се произнесат. Мен повече ме интересува манипулирането на договорите и искам това да отиде при прокурор.
Фокус: Ще искате ли оставката на просветния министър?
Проф. Емил Хорозов: Оставката вече е поискана. Има няколко подписки, които вървят. В една от тях, в която участват около 520 човека, е поискана оставката, но това не значи, че аз я искам. Това са хората, които са се подписали. За мен най-важната точка беше да се отдели фонд „Научни изследвания” от Министерство на образованието, младежта и науката напълно. Никога няма фондът да функционира добре, ако той е свързан по някакъв начин с министерството. Виждам неговото място евентуално към Министерския съвет или към Народното събрание. Той трябва да бъде независим агенция със самостоятелен бюджет, която работи самостоятелно.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Влиянието на климатичните промени в Арктика е по-мащабно от очакваното
lunduniversity.lu.se
Силно намаляване на снежната покривка, кратък зимен сезон и размразяване на тундрата. Последиците от изменението на климата в Арктика са вече тук. И промените от климата са значително по-бързи, отколкото се смяташе досега. Това е, което излиза от новия доклад за изследване на Арктика, представен в Копенхаген тази седмица. Маргарета Йохансон от Университета в Лунд, Швеция е един от учените зад доклада.
Заедно с Тери Калахан, изследовател на Кралската шведска академия на науките, Маргарет е редактор на две глави за снега и дълбоко замръзналата почва.
"Промените, които виждаме са драматични. И те не са случайни. Тенденциите са неоспорими и отклоняващи се от нормата за по-дългосрочна перспектива", казва тя.
Ледът на Арктика е една от тези части на света, които се загряват най-бързо днес. Измерването на температурата на въздуха показва, че последният петгодишен период е бил най-топлия от 1880 г., когато започва мониторинг. Данни от дървесни пръстени наред с други неща показват, че летните температури са били най-високите от 2000 година. Снежната покривка през май и юни е намалена близо 20 на сто. Зимният сезон е станал почти две седмици по-кратък само за няколко десетилетия. Освен това температурата в дълбоко замръзналата почва бързо се е увеличила между половин градус и два градуса.
"Няма никакви признаци, че дълбоко замръзналата земя няма да продължи да се размразява", заяви Маргарета Йохансон.
Големи количества въглерод се съхраняват в дълбоко замръзналата почва. "Нашите данни показват, че то е значително повече, отколкото се смяташе. Размерът на въглерода в дълбоко замръзналата земя е приблизително двоен на въглерода в атмосферата днес", заяви Маргарета Йохансон.
Въглеродът идва от органични материали, които са "дълбоко замразени" основно по време на последния ледников период. Докато почвата е замръзнала, въглеродът остава стабилен. Но тъй като дълбоко замръзналата земя се размразява, има опасност въглероден диоксид и метан (парников газ 20 пъти по-мощен от въглеродния диоксид) да бъдат освободени и да увеличат глобалното затопляне.
"Но също така е възможно растителността, която ще порасне, когато земята се размрази, да поема въглероден диоксид. Ние все още знаем твърде малко за това. Със знанието, което имаме днес ние не можем да кажем със сигурност дали размразяването на тундрата ще поема или произвежда повече парникови газове в бъдеще", казва Маргарета Йохансон.
Ефекти от този вид, така наречените ефекти обратна връзка, са от голямо значение за глобалното затопляне в бъдеще. Маргарет Джаксън и нейният колега коментират девет различни ефекта в своя доклад. Един от най-важните в момента е намаляването на албедото на Арктика. Намаляването на снежното и ледено покритие означава, че по-малко слънчева радиация се отразява обратно в атмосферата. Тя се абсорбира и температа нараства като резултат. Така Арктика навлезе в етап, когато самата тя засилва изменението на климата.
Бъдещето не изглежда светло. Климатичните модели показват, че температурите ще се повишат с още 3 до 7 градуса. В Канада най-горните метри дълбоко замръзнала земя ще се размразят на приблизително една пета от повърхността, обхваната в момента от дълбоко замръзване. Съответната цифра за Аляска е 57 на сто. Дължината на зимния сезон и снежната покривка в Арктика ще продължават да намаляват и ледниците в областта вероятно ще губят между 10 и 30 на сто от общата си маса. Всички това - в рамките на този век и с тежки последици за екосистемите, съществуващата инфраструктура и човешките условия на живот.
Нови прогнози показват също, че до 2100 г. морското равнище ще се е увеличило от 0,9 до 1,6 метра, което е приблизително два пъти увеличението, предвидено от ООН в доклад от 2007 по изменение на климата, IPCC. Това до голяма степен се дължи на бързото топене на ледената шапка на Арктика. Между 2003 и 2008 г. топенето на ледената шапка на Арктика представлява 40 на сто от глобалното покачване на морското равнище.
"Ясно е, че големите промени са под ръка. Всичко това се случва в Арктика в момента. И какво се случва там засяга всички нас", казва Маргарета Йохансон.
Докладът "Влияние на промените в климата върху снега, водата, леда и вечната замръзналост в Арктика" е съставен от близо 200 полярни изследователи. Това е най-изчерпателният синтез на знания за Арктика в последните шест години. Работата е организирана от работна група на Арктическия съвет за мониторинг на околната среда (за наблюдение на Арктика и оценка) и ще послужи като основа за петия доклад на IPCC, който се очаква да бъде готов до 2014-та.
Силно намаляване на снежната покривка, кратък зимен сезон и размразяване на тундрата. Последиците от изменението на климата в Арктика са вече тук. И промените от климата са значително по-бързи, отколкото се смяташе досега. Това е, което излиза от новия доклад за изследване на Арктика, представен в Копенхаген тази седмица. Маргарета Йохансон от Университета в Лунд, Швеция е един от учените зад доклада.
Заедно с Тери Калахан, изследовател на Кралската шведска академия на науките, Маргарет е редактор на две глави за снега и дълбоко замръзналата почва.
"Промените, които виждаме са драматични. И те не са случайни. Тенденциите са неоспорими и отклоняващи се от нормата за по-дългосрочна перспектива", казва тя.
Ледът на Арктика е една от тези части на света, които се загряват най-бързо днес. Измерването на температурата на въздуха показва, че последният петгодишен период е бил най-топлия от 1880 г., когато започва мониторинг. Данни от дървесни пръстени наред с други неща показват, че летните температури са били най-високите от 2000 година. Снежната покривка през май и юни е намалена близо 20 на сто. Зимният сезон е станал почти две седмици по-кратък само за няколко десетилетия. Освен това температурата в дълбоко замръзналата почва бързо се е увеличила между половин градус и два градуса.
"Няма никакви признаци, че дълбоко замръзналата земя няма да продължи да се размразява", заяви Маргарета Йохансон.
Големи количества въглерод се съхраняват в дълбоко замръзналата почва. "Нашите данни показват, че то е значително повече, отколкото се смяташе. Размерът на въглерода в дълбоко замръзналата земя е приблизително двоен на въглерода в атмосферата днес", заяви Маргарета Йохансон.
Въглеродът идва от органични материали, които са "дълбоко замразени" основно по време на последния ледников период. Докато почвата е замръзнала, въглеродът остава стабилен. Но тъй като дълбоко замръзналата земя се размразява, има опасност въглероден диоксид и метан (парников газ 20 пъти по-мощен от въглеродния диоксид) да бъдат освободени и да увеличат глобалното затопляне.
"Но също така е възможно растителността, която ще порасне, когато земята се размрази, да поема въглероден диоксид. Ние все още знаем твърде малко за това. Със знанието, което имаме днес ние не можем да кажем със сигурност дали размразяването на тундрата ще поема или произвежда повече парникови газове в бъдеще", казва Маргарета Йохансон.
Ефекти от този вид, така наречените ефекти обратна връзка, са от голямо значение за глобалното затопляне в бъдеще. Маргарет Джаксън и нейният колега коментират девет различни ефекта в своя доклад. Един от най-важните в момента е намаляването на албедото на Арктика. Намаляването на снежното и ледено покритие означава, че по-малко слънчева радиация се отразява обратно в атмосферата. Тя се абсорбира и температа нараства като резултат. Така Арктика навлезе в етап, когато самата тя засилва изменението на климата.
Бъдещето не изглежда светло. Климатичните модели показват, че температурите ще се повишат с още 3 до 7 градуса. В Канада най-горните метри дълбоко замръзнала земя ще се размразят на приблизително една пета от повърхността, обхваната в момента от дълбоко замръзване. Съответната цифра за Аляска е 57 на сто. Дължината на зимния сезон и снежната покривка в Арктика ще продължават да намаляват и ледниците в областта вероятно ще губят между 10 и 30 на сто от общата си маса. Всички това - в рамките на този век и с тежки последици за екосистемите, съществуващата инфраструктура и човешките условия на живот.
Нови прогнози показват също, че до 2100 г. морското равнище ще се е увеличило от 0,9 до 1,6 метра, което е приблизително два пъти увеличението, предвидено от ООН в доклад от 2007 по изменение на климата, IPCC. Това до голяма степен се дължи на бързото топене на ледената шапка на Арктика. Между 2003 и 2008 г. топенето на ледената шапка на Арктика представлява 40 на сто от глобалното покачване на морското равнище.
"Ясно е, че големите промени са под ръка. Всичко това се случва в Арктика в момента. И какво се случва там засяга всички нас", казва Маргарета Йохансон.
Докладът "Влияние на промените в климата върху снега, водата, леда и вечната замръзналост в Арктика" е съставен от близо 200 полярни изследователи. Това е най-изчерпателният синтез на знания за Арктика в последните шест години. Работата е организирана от работна група на Арктическия съвет за мониторинг на околната среда (за наблюдение на Арктика и оценка) и ще послужи като основа за петия доклад на IPCC, който се очаква да бъде готов до 2014-та.
Хидротермалните цепнатини, какви са те и защо са важни?
Woods Hole Oceanographic Institution обяснява на видео какво са хидротермалните извори, как работят и защо са важни за науката.
На 8 май 1794 г.
focus-news.net
За антиреволюционна дейност в Париж е гилотиниран Антоан-Лоран Лавоазие. Заповедта за екзекуцията е издадена от Конвента. През 1796 г. той е реабилитиран. Френският химик е един от създателите на модерната химия, основана върху закона за съхранението на материята и на термохимията. Той определя състава на въздуха и открива ролята на кислорода при дишането и при горенето. Участва в научната комисия, натоварена да изработи метрична система. Лавоазие е автор на класическия курс "Начален учебник по химия" (1789 г.). Като предприемач откупва събирането на данъци в Северна Франция.
Негови трудове са: "Върху потенето на животните", "Върху естеството на водата", "Опити с диаманта", "Върху горенето на фосфора и на сярата", "Върху въглеокиса", "Опити върху платината", "Опити върху етера" и др. От 1768 г. Антоан-Лоран Лавоазие е член, от 1785 г. и председател на Парижката АН.
За антиреволюционна дейност в Париж е гилотиниран Антоан-Лоран Лавоазие. Заповедта за екзекуцията е издадена от Конвента. През 1796 г. той е реабилитиран. Френският химик е един от създателите на модерната химия, основана върху закона за съхранението на материята и на термохимията. Той определя състава на въздуха и открива ролята на кислорода при дишането и при горенето. Участва в научната комисия, натоварена да изработи метрична система. Лавоазие е автор на класическия курс "Начален учебник по химия" (1789 г.). Като предприемач откупва събирането на данъци в Северна Франция. 
Негови трудове са: "Върху потенето на животните", "Върху естеството на водата", "Опити с диаманта", "Върху горенето на фосфора и на сярата", "Върху въглеокиса", "Опити върху платината", "Опити върху етера" и др. От 1768 г. Антоан-Лоран Лавоазие е член, от 1785 г. и председател на Парижката АН.
събота, 7 май 2011 г.
Дянков подпомага БГ училищата в чужбина
actualno.com
Българските училища в чужбина растат като гъби. Само за последните две години броят им се е увеличил няколко пъти. През 2009 г. те са били 43, а година по-късно 140, предаде АСН.
Само в Лондон има вече пет училища, в които знания трупат 800 българчета. За тази година 250 български общности в чужбина са подали документи за подпомагане по програмата "Роден език", която подкрепя дейността на училищата зад граница. Това съобщи днес вицепремиерът Симеон Дянков.
По думите му броят на кандидатстващите може да нарасне, тъй като срокът за подаване на документите изтича в края на май. От началото на годината досега по програмата са дадени 3,5 млн. лв. "Има огромен интерес и очакваме да увеличим с 1-2 млн. лв. от тази година", посочи министърът. Той допълни, че България е единствената страна в ЕС, която има успешна програма за роден език.
Дянков се срещна вчера с българската общност в Загреб. Посещението му в хърватската столица е част от обиколката на министъра в Западните Балкани.
В петък той разговаря с банатските българи в сръбското с. Иваново, а утре ще се срещне и със сънародниците ни в Албания, където ще се обсъди създаването на българско училище. "Искам да се запозная с успехите на българските общности зад граница и да видя какво може да направи България за тях", посочи Дянков.
Финансовият министър запозна вчера българите в Загреб с възможностите на програмата "Роден език". Друга възможност е отпускане на 550 стипендии на младежи за обучение в български университети. Предвижда се броят на стипендиантите да бъде увеличен и те да учат в най-реномираните висши учебни заведения, обясни Симеон Дянков.
Вицепремиерът посочи, че напоследък се отделя особено внимание на културата. Предвижда се изтъкнати творци сред българската диаспора в чужбина да идват у нас по тези програми и да показват изкуството си. Дянков съобщи, че до края на юни в София ще бъдат открити музеи за съвременно изкуство и за тоталитарното изкуство.
"Не е откриван нов музей в България от 30 години", посочи вицепремиерът. Той разказа, че се подготвя и музей за тракийското изкуство. Правителството инвестира и в нова археология, така че туризмът в България да не е само на море и планина, а да става и културно-исторически. Трябват ни още 2-3 години, за да почне да се показва това, допълни Дянков.
Българските училища в чужбина растат като гъби. Само за последните две години броят им се е увеличил няколко пъти. През 2009 г. те са били 43, а година по-късно 140, предаде АСН.
Само в Лондон има вече пет училища, в които знания трупат 800 българчета. За тази година 250 български общности в чужбина са подали документи за подпомагане по програмата "Роден език", която подкрепя дейността на училищата зад граница. Това съобщи днес вицепремиерът Симеон Дянков.
По думите му броят на кандидатстващите може да нарасне, тъй като срокът за подаване на документите изтича в края на май. От началото на годината досега по програмата са дадени 3,5 млн. лв. "Има огромен интерес и очакваме да увеличим с 1-2 млн. лв. от тази година", посочи министърът. Той допълни, че България е единствената страна в ЕС, която има успешна програма за роден език.
Дянков се срещна вчера с българската общност в Загреб. Посещението му в хърватската столица е част от обиколката на министъра в Западните Балкани.
В петък той разговаря с банатските българи в сръбското с. Иваново, а утре ще се срещне и със сънародниците ни в Албания, където ще се обсъди създаването на българско училище. "Искам да се запозная с успехите на българските общности зад граница и да видя какво може да направи България за тях", посочи Дянков.
Финансовият министър запозна вчера българите в Загреб с възможностите на програмата "Роден език". Друга възможност е отпускане на 550 стипендии на младежи за обучение в български университети. Предвижда се броят на стипендиантите да бъде увеличен и те да учат в най-реномираните висши учебни заведения, обясни Симеон Дянков.
Вицепремиерът посочи, че напоследък се отделя особено внимание на културата. Предвижда се изтъкнати творци сред българската диаспора в чужбина да идват у нас по тези програми и да показват изкуството си. Дянков съобщи, че до края на юни в София ще бъдат открити музеи за съвременно изкуство и за тоталитарното изкуство.
"Не е откриван нов музей в България от 30 години", посочи вицепремиерът. Той разказа, че се подготвя и музей за тракийското изкуство. Правителството инвестира и в нова археология, така че туризмът в България да не е само на море и планина, а да става и културно-исторически. Трябват ни още 2-3 години, за да почне да се показва това, допълни Дянков.
Не останали небесни тела за откриване
dnes.bg
Слънчевата система във видимата й част е "инвентаризирана" детайлно и неизвестни планети или други небесни тела в нея няма, съобщава шефът на Института по астрономия на РАН Борис Шустов, цитиран от РИА Новости.
Астрономът отбелязва, че на учените често се налага да отговарят на въпроси "за различни видове край на света ", включително и свързани с неизвестни планети в Слънчевата система.
"Ако някое тяло е много далеч от Слънцето и се намира някъде в облака на Оорт, това е десетки пъти по-далеч от Земята и все още не можем да го открием със съвременните средства. Но дори да се насочи към нас и да долети, това няма да е скоро. А всичко, което се намира в близката Слънчева система, е много детайлно инвентаризирано", подчертава Шустов.
Облакът на Оорт е хипотетичен следващ "кръг" от небесни тела и източник на комети. Разстоянието до външната му граница е около една светлинна година.
Според учения всяко такова тяло, дори и то да е невидимо или скрито, ще се "издаде" по много признаци – то би оказало смущение в движението на планетите, астероидите, кометите и астрономите щяха да го открият. Точно по подобни изкривявания на орбитите на планетите около Слънцето преди 200 години е открита планетата Нептун, напомня Шустов.
"Мога да кажа, че няма нищо по-масивно от среден астероид в Слънчевата система в нашата видима планетна област, това са 40 астрономически единици (астрономическа единица – разстоянието от Земята до Слънцето). Дори и ако става въпрос за невидимо тяло, например – напълно черно", отбелязва ученият.
Най-отдалеченият от Земята космически апарат – Вояджър-1, и близнакът му Вояджър-2, изстреляни през 1977 г., сега се намират на разстояние около 116 и 94 астрономически единици. Очаква се в близките пет години сондите да напуснат границите на хелиосферата, "мехур" около Слънцето, изпълнен със слънчева плазма, и да излязат в междузвездното пространство.
Слънчевата система във видимата й част е "инвентаризирана" детайлно и неизвестни планети или други небесни тела в нея няма, съобщава шефът на Института по астрономия на РАН Борис Шустов, цитиран от РИА Новости.
Астрономът отбелязва, че на учените често се налага да отговарят на въпроси "за различни видове край на света ", включително и свързани с неизвестни планети в Слънчевата система.
"Ако някое тяло е много далеч от Слънцето и се намира някъде в облака на Оорт, това е десетки пъти по-далеч от Земята и все още не можем да го открием със съвременните средства. Но дори да се насочи към нас и да долети, това няма да е скоро. А всичко, което се намира в близката Слънчева система, е много детайлно инвентаризирано", подчертава Шустов.
Облакът на Оорт е хипотетичен следващ "кръг" от небесни тела и източник на комети. Разстоянието до външната му граница е около една светлинна година.
Според учения всяко такова тяло, дори и то да е невидимо или скрито, ще се "издаде" по много признаци – то би оказало смущение в движението на планетите, астероидите, кометите и астрономите щяха да го открият. Точно по подобни изкривявания на орбитите на планетите около Слънцето преди 200 години е открита планетата Нептун, напомня Шустов.
"Мога да кажа, че няма нищо по-масивно от среден астероид в Слънчевата система в нашата видима планетна област, това са 40 астрономически единици (астрономическа единица – разстоянието от Земята до Слънцето). Дори и ако става въпрос за невидимо тяло, например – напълно черно", отбелязва ученият.
Най-отдалеченият от Земята космически апарат – Вояджър-1, и близнакът му Вояджър-2, изстреляни през 1977 г., сега се намират на разстояние около 116 и 94 астрономически единици. Очаква се в близките пет години сондите да напуснат границите на хелиосферата, "мехур" около Слънцето, изпълнен със слънчева плазма, и да излязат в междузвездното пространство.
Броят на смъртните случаи при експлозия в мексиканска мина достигна 9 души
focus-news.net
Спасителните екипи са открили още три тела в разтърсената от експлозия въглищна мина в Мексико, предава Ройтерс. С това броят на смъртните случаи в мината в град Сан Хуан Сабинас достигна девет души. Продължават усилията за намирането на пет други миньори, останали в мината, които най-вероятно са загинали.
Спасителните екипи са открили още три тела в разтърсената от експлозия въглищна мина в Мексико, предава Ройтерс. С това броят на смъртните случаи в мината в град Сан Хуан Сабинас достигна девет души. Продължават усилията за намирането на пет други миньори, останали в мината, които най-вероятно са загинали.
Нови наводнения в Индонезия причиниха смъртта на девет души
focus-news.net
Нови наводнения заляха селата в индонезийската провинция Западна Ява, причинявайки смъртта на най-малко девет души и нанасяйки щети на десетки домове, предава Би Би Си.
Продължилите с часове проливни дъждове бяха причина реките в район на провинцията да прелеят от коритата си и да потопят хиляди домове.
Нови наводнения заляха селата в индонезийската провинция Западна Ява, причинявайки смъртта на най-малко девет души и нанасяйки щети на десетки домове, предава Би Би Си.Продължилите с часове проливни дъждове бяха причина реките в район на провинцията да прелеят от коритата си и да потопят хиляди домове.
петък, 6 май 2011 г.
Да влезеш в утробата на вулкан
dnes.bg
Преди около 3000 години този вулкан е спомогнал Исландия да се формира такава, каквато е днес. Той може да избълва потоци лава всеки момент, но изучаването на вътрешността му е жизненоважно за учените.
Исландски учени се спуснаха в утробата на спящия вулкан Трихнюкайигюр, който се намира на 100 км от Рейкявик. Изследователите слязоха в кратера с намерението да изследват единствената на планетата магмена камера, която е разположена близо до повърхността на Земята – на дълбочина едва 200 метра.
Във вътрешното пространство на Трихнюкайигюр влязоха Фрейстейн Сигмундсон и Харалдур Сигурдсон от Университета на Исландия, подпомагани от 15 души помощен персонал (сред тях – кинооператор, фотограф и опитни алпинисти).
Първоначално изследователите се спуснаха в кратера на вулкана с въжета, а след това, с помощта на хеликоптер, бе спуснат метален асансьор, с който да се свали и тежкото оборудване.
„Вътре се почувствах толкова нищожен в сравнение със силата на природата и бях поразен от красотата и спокойствието на вътрешното пространство на вулкана. За мен беше голяма чест първи от учените да се спусна и да видя всичко със собствените си очи“, споделя впечатленията си Сигмундсон.
Изследването дава на вулканолозите много нови сведения за процеса на изригване. Впрочем, независимо че първата експедиция в кратера на Трихнюкайигюра е била още пред октомври миналата година, за нея учените не казват почти нищо.
Сега учените сравняват новите данни с информацията, събрана при изучаването на Ейяфятлайокутл, който миналата година създаде проблеми по целия свят.
Вижте и видеоматериали от спускането в Трихнюкайигюр.
Преди около 3000 години този вулкан е спомогнал Исландия да се формира такава, каквато е днес. Той може да избълва потоци лава всеки момент, но изучаването на вътрешността му е жизненоважно за учените.
Исландски учени се спуснаха в утробата на спящия вулкан Трихнюкайигюр, който се намира на 100 км от Рейкявик. Изследователите слязоха в кратера с намерението да изследват единствената на планетата магмена камера, която е разположена близо до повърхността на Земята – на дълбочина едва 200 метра.
Във вътрешното пространство на Трихнюкайигюр влязоха Фрейстейн Сигмундсон и Харалдур Сигурдсон от Университета на Исландия, подпомагани от 15 души помощен персонал (сред тях – кинооператор, фотограф и опитни алпинисти).
Първоначално изследователите се спуснаха в кратера на вулкана с въжета, а след това, с помощта на хеликоптер, бе спуснат метален асансьор, с който да се свали и тежкото оборудване.
„Вътре се почувствах толкова нищожен в сравнение със силата на природата и бях поразен от красотата и спокойствието на вътрешното пространство на вулкана. За мен беше голяма чест първи от учените да се спусна и да видя всичко със собствените си очи“, споделя впечатленията си Сигмундсон.
Изследването дава на вулканолозите много нови сведения за процеса на изригване. Впрочем, независимо че първата експедиция в кратера на Трихнюкайигюра е била още пред октомври миналата година, за нея учените не казват почти нищо.
Сега учените сравняват новите данни с информацията, събрана при изучаването на Ейяфятлайокутл, който миналата година създаде проблеми по целия свят.
Вижте и видеоматериали от спускането в Трихнюкайигюр.
Да влезеш в утробата на вулкан
dnes.bg
Преди около 3000 години този вулкан е спомогнал Исландия да се формира такава, каквато е днес. Той може да избълва потоци лава всеки момент, но изучаването на вътрешността му е жизненоважно за учените. Снимка: Hans Strand
1234567
Исландски учени се спуснаха в утробата на спящия вулкан Трихнюкайигюр, който се намира на 100 км от Рейкявик. Изследователите слязоха в кратера с намерението да изследват единствената на планетата магмена камера, която за щастие е разположена близо до повърхността на земята – на дълбочина едва 200 метра.
Във вътрешното пространство на Трихнюкайигюр влязоха Фрейстейн Сигмундсон и Харалдур Сигурдсон от Университета на Исландия, подпомагани от 15 души помощен персонал (сред тях – кинооператор, фотограф и опитни алпинисти).
Първоначално изследователите се спуснаха в кратера на вулкана с въжета, а след това, с помощта на хеликоптер, бе спуснат метален асансьор, с който да се свали и тежкото оборудване.
„Вътре се почувствах толкова нищожен в сравнение със силата на природата и бях поразен от красотата и спокойствието на вътрешното пространство на вулкана. За мен беше голяма чест първи от учените да се спусна и да видя всичко със собствените си очи“, споделя впечатленията си Сигмундсон.
Изследването дава на вулканолозите много нови сведения за процеса на изригване. Впрочем, независимо че първата експедиция в кратера на Трихнюкайигюра е била още пред октомври миналата година, за нея учените не казват почти нищо.
Сега учените сравняват новите данни с информацията, събрана при изучаването на Ейяфятлайокутл, който миналата година създаде проблеми по целия свят.
Вижте и видеоматериали от спускането в Трихнюкайигюр.
Преди около 3000 години този вулкан е спомогнал Исландия да се формира такава, каквато е днес. Той може да избълва потоци лава всеки момент, но изучаването на вътрешността му е жизненоважно за учените. Снимка: Hans Strand
1234567
Исландски учени се спуснаха в утробата на спящия вулкан Трихнюкайигюр, който се намира на 100 км от Рейкявик. Изследователите слязоха в кратера с намерението да изследват единствената на планетата магмена камера, която за щастие е разположена близо до повърхността на земята – на дълбочина едва 200 метра.
Във вътрешното пространство на Трихнюкайигюр влязоха Фрейстейн Сигмундсон и Харалдур Сигурдсон от Университета на Исландия, подпомагани от 15 души помощен персонал (сред тях – кинооператор, фотограф и опитни алпинисти).
Първоначално изследователите се спуснаха в кратера на вулкана с въжета, а след това, с помощта на хеликоптер, бе спуснат метален асансьор, с който да се свали и тежкото оборудване.
„Вътре се почувствах толкова нищожен в сравнение със силата на природата и бях поразен от красотата и спокойствието на вътрешното пространство на вулкана. За мен беше голяма чест първи от учените да се спусна и да видя всичко със собствените си очи“, споделя впечатленията си Сигмундсон.
Изследването дава на вулканолозите много нови сведения за процеса на изригване. Впрочем, независимо че първата експедиция в кратера на Трихнюкайигюра е била още пред октомври миналата година, за нея учените не казват почти нищо.
Сега учените сравняват новите данни с информацията, събрана при изучаването на Ейяфятлайокутл, който миналата година създаде проблеми по целия свят.
Вижте и видеоматериали от спускането в Трихнюкайигюр.
Абонамент за:
Публикации (Atom)