Влиянието на климатичните промени в Арктика е по-мащабно от очакваното

lunduniversity.lu.se
Силно намаляване на снежната покривка, кратък зимен сезон и размразяване на тундрата. Последиците от изменението на климата в Арктика са вече тук. И промените от климата са значително по-бързи, отколкото се смяташе досега. Това е, което излиза от новия доклад за изследване на Арктика, представен в Копенхаген тази седмица. Маргарета Йохансон от Университета в Лунд, Швеция е един от учените зад доклада.

Заедно с Тери Калахан, изследовател на Кралската шведска академия на науките, Маргарет е редактор на две глави за снега и дълбоко замръзналата почва.

"Промените, които виждаме са драматични. И те не са случайни. Тенденциите са неоспорими и отклоняващи се от нормата за по-дългосрочна перспектива", казва тя.

Ледът на Арктика е една от тези части на света, които се загряват най-бързо днес. Измерването на температурата на въздуха показва, че последният петгодишен период е бил най-топлия от 1880 г., когато започва мониторинг. Данни от дървесни пръстени наред с други неща показват, че летните температури са били най-високите от 2000 година. Снежната покривка през май и юни е намалена близо 20 на сто. Зимният сезон е станал почти две седмици по-кратък само за няколко десетилетия. Освен това температурата в дълбоко замръзналата почва бързо се е увеличила между половин градус и два градуса.

"Няма никакви признаци, че дълбоко замръзналата земя няма да продължи да се размразява", заяви Маргарета Йохансон.

Големи количества въглерод се съхраняват в дълбоко замръзналата почва. "Нашите данни показват, че то е значително повече, отколкото се смяташе. Размерът на въглерода в дълбоко замръзналата земя е приблизително двоен на въглерода в атмосферата днес", заяви Маргарета Йохансон.

Въглеродът идва от органични материали, които са "дълбоко замразени" основно по време на последния ледников период. Докато почвата е замръзнала, въглеродът остава стабилен. Но тъй като дълбоко замръзналата земя се размразява, има опасност въглероден диоксид и метан (парников газ 20 пъти по-мощен от въглеродния диоксид) да бъдат освободени и да увеличат глобалното затопляне.

"Но също така е възможно растителността, която ще порасне, когато земята се размрази, да поема въглероден диоксид. Ние все още знаем твърде малко за това. Със знанието, което имаме днес ние не можем да кажем със сигурност дали размразяването на тундрата ще поема или произвежда повече парникови газове в бъдеще", казва Маргарета Йохансон.

Ефекти от този вид, така наречените ефекти обратна връзка, са от голямо значение за глобалното затопляне в бъдеще. Маргарет Джаксън и нейният колега коментират девет различни ефекта в своя доклад. Един от най-важните в момента е намаляването на албедото на Арктика. Намаляването на снежното и ледено покритие означава, че по-малко слънчева радиация се отразява обратно в атмосферата. Тя се абсорбира и температа нараства като резултат. Така Арктика навлезе в етап, когато самата тя засилва изменението на климата.

Бъдещето не изглежда светло. Климатичните модели показват, че температурите ще се повишат с още 3 до 7 градуса. В Канада най-горните метри дълбоко замръзнала земя ще се размразят на приблизително една пета от повърхността, обхваната в момента от дълбоко замръзване. Съответната цифра за Аляска е 57 на сто. Дължината на зимния сезон и снежната покривка в Арктика ще продължават да намаляват и ледниците в областта вероятно ще губят между 10 и 30 на сто от общата си маса. Всички това - в рамките на този век и с тежки последици за екосистемите, съществуващата инфраструктура и човешките условия на живот.

Нови прогнози показват също, че до 2100 г. морското равнище ще се е увеличило от 0,9 до 1,6 метра, което е приблизително два пъти увеличението, предвидено от ООН в доклад от 2007 по изменение на климата, IPCC. Това до голяма степен се дължи на бързото топене на ледената шапка на Арктика. Между 2003 и 2008 г. топенето на ледената шапка на Арктика представлява 40 на сто от глобалното покачване на морското равнище.

"Ясно е, че големите промени са под ръка. Всичко това се случва в Арктика в момента. И какво се случва там засяга всички нас", казва Маргарета Йохансон.

Докладът "Влияние на промените в климата върху снега, водата, леда и вечната замръзналост в Арктика" е съставен от близо 200 полярни изследователи. Това е най-изчерпателният синтез на знания за Арктика в последните шест години. Работата е организирана от работна група на Арктическия съвет за мониторинг на околната среда (за наблюдение на Арктика и оценка) и ще послужи като основа за петия доклад на IPCC, който се очаква да бъде готов до 2014-та.