четвъртък, 31 декември 2009 г.
понеделник, 28 декември 2009 г.
Земните полета 2
Скоростта на преместване на северния магнитен полюс на Земята достигна рекордна величина за цялото време на наблюдения според геолозите от Парижкия институт по физика на Земята, начело с Арно Шулиа (Membrana).
Сегашната скорост на придвижване на полюса достигна впечатляващите 64 километра в година. Северният магнитен полюс - мястото, към което сочат стрелките на всички компаси в целия свят, се намира на територията на Канада близо до остров Елсмир.
Първото определяне на точката на магнитния полюс става през 1831 година. През 1904 за пръв път е фикисрано движението й в северозападна посока с около 15 км в година. През 1989 скоростта се увеличава, а от 2007 скоростта вече е 55-60 километра за година.
Според геолозите магнитните явления на Земята се дължат на желязното й ядро с твърда сърцевина и разтопен външен слой. Заедно тези части представляват своеобразно "динамо". Промени във въртенето на разтопената съсътавяща е вероятната причина за измененията на магнитното поле.
Ядрото е недостъпно за преки наблюдения, то може да се наблюдава само косвено и неговото магнитно поле не се картографира директно. Разчита се на измененията на повърхността на планетата и в космоса около нея.
Новите дани, събрани от френските геолози показват, че неотдавно близо до повърхността на ядрото се е появила област с бързо променяющо се магнитно поле, образувана, вероятно от аномално движещ се поток течна съставяща на ядрото. Именно тази област отвежда северния магнитен полюс извън Канада.
Арно не може с увереност да потвърди, че северният магнитен полюс ще пресече границата. "Много е трудно да се правят каквито и да било прогнози" — казва Шулиа. Никой не е способен да предскаже поведението на ядрото. Возможно е необичайно завихряне на течните недра на планетата да се случи на друго място, увличайки със себе си и магнитния полюс.
Отдавна се говори, че магнитните полюси могат и да си сменят местата, както не веднъж се е случвало в историята на планетата. Такова изменение може да доведе до сериони последствия, например да повлияе на появата на дупки в защитната обвивка на Земята.
Именно смяна на полюсите е начало на природна катастрофа в нашумелия филм «2012» на режисьора Роналд Емерих по мотиви от пророчествата на маите.
Сегашната скорост на придвижване на полюса достигна впечатляващите 64 километра в година. Северният магнитен полюс - мястото, към което сочат стрелките на всички компаси в целия свят, се намира на територията на Канада близо до остров Елсмир.
Първото определяне на точката на магнитния полюс става през 1831 година. През 1904 за пръв път е фикисрано движението й в северозападна посока с около 15 км в година. През 1989 скоростта се увеличава, а от 2007 скоростта вече е 55-60 километра за година.
Според геолозите магнитните явления на Земята се дължат на желязното й ядро с твърда сърцевина и разтопен външен слой. Заедно тези части представляват своеобразно "динамо". Промени във въртенето на разтопената съсътавяща е вероятната причина за измененията на магнитното поле.
Ядрото е недостъпно за преки наблюдения, то може да се наблюдава само косвено и неговото магнитно поле не се картографира директно. Разчита се на измененията на повърхността на планетата и в космоса около нея.
Новите дани, събрани от френските геолози показват, че неотдавно близо до повърхността на ядрото се е появила област с бързо променяющо се магнитно поле, образувана, вероятно от аномално движещ се поток течна съставяща на ядрото. Именно тази област отвежда северния магнитен полюс извън Канада.
Арно не може с увереност да потвърди, че северният магнитен полюс ще пресече границата. "Много е трудно да се правят каквито и да било прогнози" — казва Шулиа. Никой не е способен да предскаже поведението на ядрото. Возможно е необичайно завихряне на течните недра на планетата да се случи на друго място, увличайки със себе си и магнитния полюс.
Отдавна се говори, че магнитните полюси могат и да си сменят местата, както не веднъж се е случвало в историята на планетата. Такова изменение може да доведе до сериони последствия, например да повлияе на появата на дупки в защитната обвивка на Земята.
Именно смяна на полюсите е начало на природна катастрофа в нашумелия филм «2012» на режисьора Роналд Емерих по мотиви от пророчествата на маите.
петък, 25 декември 2009 г.
Земните полета
Представен е нов метод за измерване на магнитното поле на Земята в мащаби 10-100 км. Именно този мащаб е най-сложен, единствен способ за измерване на магнитното поле с такова разрешение са самолети с чувствителна апаратура на борда. Магнитното поле в тези мащаби дава важна информация за залежи на полезни изкопаеми, за динамиката на мантията и йонните токове в океана.
Изцяло нов начин за измерване на магнитното поле на Земята очертават James Higbie от Bucknell университет в Пенсилвания и няколко негови приятели. Тяхната идея е да се използва естествения слой на натриеви атоми в мезосферата - от 50 до 80 км над повърхността на Земята. При облъчване с поляризиран лазерен лъч на малък участък от атмосферата перпендикулярно на земното магнитно поле се наблюдава светене в резултат на резонанс с промяна на флуоресценцията на натриевите атоми, което лесно може да се регистрира със специална камера от Земята. Спектралният анализ на излъчването показват разликите в силата на магнитното поле в изследвания регион.
Предстои тестване на идеята със създаваната от авторите собствена лазерна установка с мощност 20 вата и измервания по цялата планета, за което съществува инфраструктура. Много телескопи с адаптивна оптика вече използват лазери, за да накарат натриевите атоми в мезосферата да флуоресцират при корекциите в обхвата на адаптивната оптика. Данните ще осигурят нов начин за изучаване на структурата на Земята и в мащаба, който е бил до голяма степен игнориран до сега.
Изцяло нов начин за измерване на магнитното поле на Земята очертават James Higbie от Bucknell университет в Пенсилвания и няколко негови приятели. Тяхната идея е да се използва естествения слой на натриеви атоми в мезосферата - от 50 до 80 км над повърхността на Земята. При облъчване с поляризиран лазерен лъч на малък участък от атмосферата перпендикулярно на земното магнитно поле се наблюдава светене в резултат на резонанс с промяна на флуоресценцията на натриевите атоми, което лесно може да се регистрира със специална камера от Земята. Спектралният анализ на излъчването показват разликите в силата на магнитното поле в изследвания регион.
Предстои тестване на идеята със създаваната от авторите собствена лазерна установка с мощност 20 вата и измервания по цялата планета, за което съществува инфраструктура. Много телескопи с адаптивна оптика вече използват лазери, за да накарат натриевите атоми в мезосферата да флуоресцират при корекциите в обхвата на адаптивната оптика. Данните ще осигурят нов начин за изучаване на структурата на Земята и в мащаба, който е бил до голяма степен игнориран до сега.
четвъртък, 24 декември 2009 г.
сряда, 23 декември 2009 г.
Златните запаси на Земята според WGC
Агенция Синхуа предаде, че Представител на Международния съвета по златото /World Gold Council/ на 16 декември в Шанхай е обявил важни промени на световния пазар на злато, настъпили вследствие на международната финансова криза, за които свидетелства забележимото съкращаване на търсенето на златни ювелирни изделия и стремителният ръст на инвестициите в злато.
По данни на Международния съвет по златото общият обем добито злато на Земята достига 163 000 тона, от които 83 600 тона са за ювелирни изделия, 27 300 тона са във вид на частни инвестиции, 28 700 тона - златни запаси на държавите, 19 700 тона намират приложение в промишлеността или за други цели, съдбата на още няколко хиляди тона злато остава неизвестна. Извън това количество на дъното на моретата и океаните се намират около 26 000 тона.
По статистика на WGC в края на септември 2009 година делът на златните ювелирни изделия на световния пазар на злато е намалял от 64% на 49%, при това делът на инвестиците в злато се е повишил от 26% на 42%, а делът на златото за промишлеността се е понижил от 13% на 10%.
Откриха скелет на елен, обитавал земите ни преди 5,5 млн. г.
Учени от Националния природонаучен музей откриха целия скелет на древен елен, обитавал нашите земи преди приблизително 5,5 млн. години, съобщиха от БАН
Малка група приятели заедно със семействата си посещава с. Подгумер в опит да опознае околностите на гр. София и ниските склонове на Стара планина. След малка разходка покрай рекичка в близост до това, което е останало от Подгумерския манастир, те попадат на едно от находищата на фосили в района. Децата са впечатлени много. Всичко, четено за динозаври и техните останки, сякаш става реалност.
Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък. За част от посетителите те не са новост. Бидейки зоолози те знаят, че това са останките от т.нар. софийски сом - Silurus serdicensis Toula, 1889, обитавал огромното сладководно езеро в Софийската котловина преди 5-6 млн. години. Вниманието на д-р Ивайло Дедов (млад български учен, изучаващ охлювите на Балканския полуостров) е привлечено от нещо различно. Оказват се кости на бозайник. Внимателно са извадени и пренесени в Националния природонаучен музей - БАН, но не са достатъчни за точно определяне.
Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък.
Екип на Националния природонаучен музей, под ръководството на палеонтолога д-р Латинка Петрова и херпетолозите д-р Николай Цанков и Андрей Стоянов, ентомолозите Николай Симов и д-р Марио Лангуров (колега от Института по зоология) и двама студенти успява да извади целия скелет. Работата по изваждането на костите от земните пластове се оказва доста трудна, поради силната им трошливост. За щастие успешно са изкопани всички важни части на скелета. Това позволило и да се определи, че животното е принадлежало към изчезналия род Procapreolus.
Следва детайлно почистване, реставрация и изследване на костите. Описание, сравнение с останки на близки видове от съседни райони със сходна възраст. Анализ на резултатите и евентуален отговор на някои от многото въпроси за случвалото се в района преди 5-7 млн. години. Това, че днешна София е била дъно на голям сладководен басейн е ясно. Всеки може да види слоевете пясък, глина или вкаменена тиня с останките от риби и други водни животни в тях. Най-лесно се виждаха до скоро в Южния парк, но сега са обрасли с дървета и храсти. Лесно могат да бъдат открити в кариерите и открити рудници около София или най-често във всеки по-дълбок изкоп за строеж в града. Но какво се е случвало около това древно езеро щом в неговите останки се намират запазени кости от древните родственици на днешните слонове или тези на древен елен, учените се опитват да разберат.
Малка група приятели заедно със семействата си посещава с. Подгумер в опит да опознае околностите на гр. София и ниските склонове на Стара планина. След малка разходка покрай рекичка в близост до това, което е останало от Подгумерския манастир, те попадат на едно от находищата на фосили в района. Децата са впечатлени много. Всичко, четено за динозаври и техните останки, сякаш става реалност.
Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък. За част от посетителите те не са новост. Бидейки зоолози те знаят, че това са останките от т.нар. софийски сом - Silurus serdicensis Toula, 1889, обитавал огромното сладководно езеро в Софийската котловина преди 5-6 млн. години. Вниманието на д-р Ивайло Дедов (млад български учен, изучаващ охлювите на Балканския полуостров) е привлечено от нещо различно. Оказват се кости на бозайник. Внимателно са извадени и пренесени в Националния природонаучен музей - БАН, но не са достатъчни за точно определяне.
Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък.
Екип на Националния природонаучен музей, под ръководството на палеонтолога д-р Латинка Петрова и херпетолозите д-р Николай Цанков и Андрей Стоянов, ентомолозите Николай Симов и д-р Марио Лангуров (колега от Института по зоология) и двама студенти успява да извади целия скелет. Работата по изваждането на костите от земните пластове се оказва доста трудна, поради силната им трошливост. За щастие успешно са изкопани всички важни части на скелета. Това позволило и да се определи, че животното е принадлежало към изчезналия род Procapreolus.
Следва детайлно почистване, реставрация и изследване на костите. Описание, сравнение с останки на близки видове от съседни райони със сходна възраст. Анализ на резултатите и евентуален отговор на някои от многото въпроси за случвалото се в района преди 5-7 млн. години. Това, че днешна София е била дъно на голям сладководен басейн е ясно. Всеки може да види слоевете пясък, глина или вкаменена тиня с останките от риби и други водни животни в тях. Най-лесно се виждаха до скоро в Южния парк, но сега са обрасли с дървета и храсти. Лесно могат да бъдат открити в кариерите и открити рудници около София или най-често във всеки по-дълбок изкоп за строеж в града. Но какво се е случвало около това древно езеро щом в неговите останки се намират запазени кости от древните родственици на днешните слонове или тези на древен елен, учените се опитват да разберат.
вторник, 22 декември 2009 г.
West Mata
Морските геолози от Националното управление за океански и атмосферни изследвания (NOAA) начело с химика-океанограф Джозеф Резинг от Вашингтонския университет (University of Washington) станаха първите свидетели на изригването на най-дълбоководния вулкан West Mata.
С помощта на дистанционно управляемия подводен апарат ROV Jason океанографите записаха 50-часово видео и фотографираха изригването на тихоокеанското дъно в района на вулканския пояс близо до Фиджи, Тонга и Самоа. Вулканът Западна Мата (West Mata) е на 200 километра от архипелага Самоа, върхът му се издига до дълбочина 1100 метра.
"Беше възхитително. Никога не сме виждали нищо подобно на дъното на океана" - споделя морският геолог Боб Ембли.
Изследванията са представени на годишна среща на Американското геофизично дружество (AGU) в Сан-Франциско. Видеото е заснето през май 2009. Според изследователите подводният вулкан вероятно продължава изригването, а вулканската активност е започнала в края 2008.
Имало е два района на изригвания, но на видеото е показан по-впечатляващия: вижда се магмата – огнено-червена, с температура 1371 С – взривяваща се в морската вода с фрагменти от издигащите се скали, стичащата се лава по склоновете на вулкана, а също и струи сяра.
Зрелището било феерично: яркочервени мехури магма се пукали, изпускайки подобни на дим кълба сяра. Лавата почти веднага застивала в студената морска вода и се образували черни късове, които бързо се спускали към дъното. Роботът обикалял край вулкана и събирал образци. Любопитно е, че водата около вулкана била по-кисела, отколкото електролит в акумулатор, но вид скариди и някои едноклетъчни оживели в тези сурови условия. "Никой не предполагаше, че животни са способни дълго време да преживеят във вода с такава киселинност" - е пояснил Джозеф Резинг.
Изригването на подводния вулкан за пръв път в реално време показва как се образва бонинит. Бонинитите се характеризират с високо съдържание на силициев диоксид, магнезий и вода (базалти с много магнезий - около 15%). Досега тази вулканска скала е намирана само в образци с възраст над милиони години. Образцте, събрани около вулкана докават високата киселинност на морската вода.
Изследователите се надяват, че видео- и фотокадрите, данните и образците, събрани по време на експедицията ще помогнат да се разбере как се е формирала океанската земна кора, как някои морски животни успяват да живеят в екстремалната среда, какво се случва със Земята, когато тектонските плочи се врежат една в друга.
Планира се продължаване на проучването.
Erupting ocean volcano caught on film - Nature News
С помощта на дистанционно управляемия подводен апарат ROV Jason океанографите записаха 50-часово видео и фотографираха изригването на тихоокеанското дъно в района на вулканския пояс близо до Фиджи, Тонга и Самоа. Вулканът Западна Мата (West Mata) е на 200 километра от архипелага Самоа, върхът му се издига до дълбочина 1100 метра.
"Беше възхитително. Никога не сме виждали нищо подобно на дъното на океана" - споделя морският геолог Боб Ембли.
Изследванията са представени на годишна среща на Американското геофизично дружество (AGU) в Сан-Франциско. Видеото е заснето през май 2009. Според изследователите подводният вулкан вероятно продължава изригването, а вулканската активност е започнала в края 2008.
Имало е два района на изригвания, но на видеото е показан по-впечатляващия: вижда се магмата – огнено-червена, с температура 1371 С – взривяваща се в морската вода с фрагменти от издигащите се скали, стичащата се лава по склоновете на вулкана, а също и струи сяра.Зрелището било феерично: яркочервени мехури магма се пукали, изпускайки подобни на дим кълба сяра. Лавата почти веднага застивала в студената морска вода и се образували черни късове, които бързо се спускали към дъното. Роботът обикалял край вулкана и събирал образци. Любопитно е, че водата около вулкана била по-кисела, отколкото електролит в акумулатор, но вид скариди и някои едноклетъчни оживели в тези сурови условия. "Никой не предполагаше, че животни са способни дълго време да преживеят във вода с такава киселинност" - е пояснил Джозеф Резинг.
Изригването на подводния вулкан за пръв път в реално време показва как се образва бонинит. Бонинитите се характеризират с високо съдържание на силициев диоксид, магнезий и вода (базалти с много магнезий - около 15%). Досега тази вулканска скала е намирана само в образци с възраст над милиони години. Образцте, събрани около вулкана докават високата киселинност на морската вода.Изследователите се надяват, че видео- и фотокадрите, данните и образците, събрани по време на експедицията ще помогнат да се разбере как се е формирала океанската земна кора, как някои морски животни успяват да живеят в екстремалната среда, какво се случва със Земята, когато тектонските плочи се врежат една в друга.
Планира се продължаване на проучването.
Erupting ocean volcano caught on film - Nature News
четвъртък, 10 декември 2009 г.
Възникването на Средиземно море преди повече от 5 милиона години
Ново изследване на испански учени от Университета в Барселона разкри времето и начина на образуване на Средиземно море.
В съвременния си вид Средиземно море се оформия преди около 5,3 млн години (Ma), когато водите на Атлантическия океан поради неизяснено събитие са навлезли през Гибралтар и буквално залели огромния басейн.
Знаеше се, че преди около 5,5 - 5,6 Ma Средиземно море е било изолирано от световния океана. Преди приблизително 5,4 Ma то почти напълно е пресъхнало, тъй като в него не е постъпвала вода.
Средиземноморският басейн се е образувал в резултат от движения на земната кора и пластини върху нейната повърхност. Когато то практически завършва процеса на формироването си на мястото на сегашния Гибралтар е имало планини. В резултат на още неизяснени геоложки събития преди 5,3 Ma планинският масив пропаднал и водите от Атлантическия океан нахлули в морето.
Не беше ясно колко е продължил процесът на формиране и къде точно е започнало проникването на водата. Геолозите от Университета на Барселона установиха, че само за две хиляди години се е образувал 200-километров канал, през който потекла водата от океана. Изводите са направени въз основа на анализ на сеизмични данни. Отначало водата е постъпвала сравнително бавно, но потокът се усилвал с разширяването на канала. До 90% от запасите на вода в Средиземно море са постъпили само за около 20 години, а в някои моменти нивото на водата в морето е нараствало с няколко метра в денонощие.
понеделник, 7 декември 2009 г.
Измирането на мамутите в тексаски музей
Отворена е експозиция на място в град Уейко, Тексас, където преди около 68 000 години в свлачища и наводнения са загинали десетки мамути.
През 1978 година двама ловци на змии случайно попадат на голямо гробище на древни бозайници. По една предоставена им кост специалисти от Университета Бейлър изяснили находката. След 30-годишно изучаване в територията е построен просторен павилион, достъпът в който бе открит на 5 декември.
Музеят представя естествена експозиция на страшната картина от последните часове живот на древните мамути, по които на места има дори козина. Животните са се опитвали да се спасят от потоците кал, придвижвайки се по запазени до днес утъпкани пътеки.
Администрацията на град Уейко води преговори за официално признаване на музея като национален исторически паметник.
Международната конференция по климатичните промени в Копенхаген
Започна Международната конференция по климатичните промени в Копенхаген, на която се предвиждаше подписване на документ - приемник на Киотския протокол.
Срокът на действие на Киотския протокол за защита на климата изтича през 2012 година и в столицата на Дания трябваше да се договорят съкращения на изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид, за да не се допусне повишение на температурата над 2 градуса.
В подготвителните срещи стана ясно, че някои от най-големите "замърсители" на атмосферата не са готови да поемат международни ангажименти. Китай, Индия, Бразилия и ЮАР не считат, че всички страни до 2050 година непременно трябва двойно да намалят изхвърлянето на въглероден диоксид. По-осъществимо е премането от конференцията на политическа декларация за скорошно решаване на въпроса в сферата на международното право.
Някои предварително набелязани цели са: до 2020 година съкращаване на въглеродните емисии в промишлено развитите страни с 25-40%, а в развиващите се - с 15-30%; финансова помощ от развитите страни за развиващите се при внедрявянето на съвременни "зелени" технологии и при решаването на проблемите, предизвикани от глобалното затопляне; създаване на международен правен механизъм за проверки по изпълнението на поетите от страните задължения.
Срокът на действие на Киотския протокол за защита на климата изтича през 2012 година и в столицата на Дания трябваше да се договорят съкращения на изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид, за да не се допусне повишение на температурата над 2 градуса.
В подготвителните срещи стана ясно, че някои от най-големите "замърсители" на атмосферата не са готови да поемат международни ангажименти. Китай, Индия, Бразилия и ЮАР не считат, че всички страни до 2050 година непременно трябва двойно да намалят изхвърлянето на въглероден диоксид. По-осъществимо е премането от конференцията на политическа декларация за скорошно решаване на въпроса в сферата на международното право.
Някои предварително набелязани цели са: до 2020 година съкращаване на въглеродните емисии в промишлено развитите страни с 25-40%, а в развиващите се - с 15-30%; финансова помощ от развитите страни за развиващите се при внедрявянето на съвременни "зелени" технологии и при решаването на проблемите, предизвикани от глобалното затопляне; създаване на международен правен механизъм за проверки по изпълнението на поетите от страните задължения.
събота, 5 декември 2009 г.
понеделник, 30 ноември 2009 г.
Модерен завод за обработка на скални материали ще строят в Рудозем
Изграждане на най-модерния завод в България за обработка на скални материали планират от "Рудметал" АД. Оборудването е на стойност 2.2 млн. лв. и вече е доставено. За догодина са предвидени строителството на сградата и монтаж на техниката. В новия завод ще бъдат разкрити около 50 работни места. Това съобщи шефът на дружеството Митко Младенов във връзка с възобновяването на работата в рудник "Димов дол". Официалният старт бе даден от строителния министър Росен Плевнелиев на тържество в Рудозем.
Учреденото през 1999 г. акционерно дружество "Рудметал" купува рудника през 2001 г. и през следващата година получава концесия за подземен добив на полиметална руда от него. На три пъти печели приза за най-добра фирма в подземния рудодобив в България - през 2002, 2003 и 2006 г. През 2007 г. "Рудметал" получава концесия за добив на скално-облицовъчни материали от находище "Дълга усойка".
Заради срива на цените на металите на Лондонската борса на 17 ноември 2008 г. рудодобивът бе прекратен, а рудникът - приведен в режим на консервация. Около 200 работници и служители бяха пуснати в платен и неплатен отпуск първоначално до края на 2008 г., а след това до 30 март т.г. На 1 април бяха освободени 200 работници и служители. За периода, в който рудникът не работи - до края на септември т.г., в консервацията му са инвестирани близо 1 млн. лв., обявиха от компанията по време на тържеството. С повишаването и стабилизирането на цените на металите на 1 октомври т.г. работата в рудника бе възобновена. Разкрити са отново 200 работни места, като са запазени и заетите с консервацията 70 работници. До момента реално са назначени 140 души, уточни Младенов. Ще бъде назначена още една миньорска бригада от 30 души. През пролетта, когато новите работници придобият право на платен отпуск, ще постъпят на работа последните 30 души. През октомври т.г. едновременно с ремонтно-възстановителните работи са добити и 4500 тона полиметална руда. Рудникът има запаси за работа за около 10 години.
Сега един от проектите на дружеството е да разработи кариера за открит добив на мраморна брекча. Част от оборудването е поръчана вече в Италия и е на стойност 168 хил. лв. Подготвителните работи се очаква да започнат напролет. За тази дейност се планира да бъдат разкрити около 15 работни места.
Дружеството разработва и пилотен проект за информационно-консултативен център за възобновяеми енергии в Родопите. Идеята е осъществена съвместно със специалисти от Германия и в момента от "Рудметал" търсят финансиране по някоя от програмите на ЕС. По този проект се предвижда разкриването на около 150 работни места. От дружеството планират да строят и малки водноелектрически централи.
Учреденото през 1999 г. акционерно дружество "Рудметал" купува рудника през 2001 г. и през следващата година получава концесия за подземен добив на полиметална руда от него. На три пъти печели приза за най-добра фирма в подземния рудодобив в България - през 2002, 2003 и 2006 г. През 2007 г. "Рудметал" получава концесия за добив на скално-облицовъчни материали от находище "Дълга усойка".
Заради срива на цените на металите на Лондонската борса на 17 ноември 2008 г. рудодобивът бе прекратен, а рудникът - приведен в режим на консервация. Около 200 работници и служители бяха пуснати в платен и неплатен отпуск първоначално до края на 2008 г., а след това до 30 март т.г. На 1 април бяха освободени 200 работници и служители. За периода, в който рудникът не работи - до края на септември т.г., в консервацията му са инвестирани близо 1 млн. лв., обявиха от компанията по време на тържеството. С повишаването и стабилизирането на цените на металите на 1 октомври т.г. работата в рудника бе възобновена. Разкрити са отново 200 работни места, като са запазени и заетите с консервацията 70 работници. До момента реално са назначени 140 души, уточни Младенов. Ще бъде назначена още една миньорска бригада от 30 души. През пролетта, когато новите работници придобият право на платен отпуск, ще постъпят на работа последните 30 души. През октомври т.г. едновременно с ремонтно-възстановителните работи са добити и 4500 тона полиметална руда. Рудникът има запаси за работа за около 10 години.
Сега един от проектите на дружеството е да разработи кариера за открит добив на мраморна брекча. Част от оборудването е поръчана вече в Италия и е на стойност 168 хил. лв. Подготвителните работи се очаква да започнат напролет. За тази дейност се планира да бъдат разкрити около 15 работни места.
Дружеството разработва и пилотен проект за информационно-консултативен център за възобновяеми енергии в Родопите. Идеята е осъществена съвместно със специалисти от Германия и в момента от "Рудметал" търсят финансиране по някоя от програмите на ЕС. По този проект се предвижда разкриването на около 150 работни места. От дружеството планират да строят и малки водноелектрически централи.
Изяснен е произходът на древната сяра
Геохимици от канадския университет в Манитоба под ръководството на Андрю Бекер изследоваха образци на скали от Западна Австралия и откриха ключ за произхода на древната сяра, довела до появата на никелови находища.
До сега не беше ясно как сярата е попаднала в състава на желязо-никеловата руда. Нито морската вода, под която са открити находищата, нито изтръгналата се от мантията на Земята разтопена магма дават приемлив отговор.
Най-древните находища на никел са в сулфидните медно-никелови архайски зеленокаменни пояси, разположени в Западна Австралия. Някои находища от този район са включени в пачка високомагнезиални вулканогенни скали с мощност 240-600 м и залягат в хоризонта на серпентинизирани коматиитови перидотити. Образуването на рудите е станало преди метаморфизма на вулканогенните пластове.
Находищата на втория по-късен тип асоциират с дунитови дайки. През древен орогенен стадий са образувани комплексни никел-кобалтови находища (често със сребро, бисмут, уран), асоцииращи с гранитоидни комплекси.
В публикувана в Science статия учените предполагат, че в неоархайската ера вулканските изригвания са провокирали изхвърлянето на огромно количество серен диоксид в атмосферата. Утаената с дъжда сяра се е натрупвала в седиментните скали на дъното на морето. Геотермичните процеси са я преобразували в сулфид в комбинация с никела, присъстващ в разтопената магма, "опакован" във вулкаските скали, наречени коматиити.
Хипотезата на Бекер се потвърждава от факта, че в образците на австралийски скали се наблюдава необичайно съотношение между изотопите на сярата (сяра-33 и сяра-32), каквото е характерно за сяра от магмени източници.
"В геоложки мащаби на времето процесът на образуване на сяра е бил мълниеносен, станал е само за няколко милиона години — казва Бекер – След асимилация от магмата на утайките е могло още по-бързо – за броени десетилетия да се образуват рудните залежи".
До сега не беше ясно как сярата е попаднала в състава на желязо-никеловата руда. Нито морската вода, под която са открити находищата, нито изтръгналата се от мантията на Земята разтопена магма дават приемлив отговор.
Най-древните находища на никел са в сулфидните медно-никелови архайски зеленокаменни пояси, разположени в Западна Австралия. Някои находища от този район са включени в пачка високомагнезиални вулканогенни скали с мощност 240-600 м и залягат в хоризонта на серпентинизирани коматиитови перидотити. Образуването на рудите е станало преди метаморфизма на вулканогенните пластове.
Находищата на втория по-късен тип асоциират с дунитови дайки. През древен орогенен стадий са образувани комплексни никел-кобалтови находища (често със сребро, бисмут, уран), асоцииращи с гранитоидни комплекси.
В публикувана в Science статия учените предполагат, че в неоархайската ера вулканските изригвания са провокирали изхвърлянето на огромно количество серен диоксид в атмосферата. Утаената с дъжда сяра се е натрупвала в седиментните скали на дъното на морето. Геотермичните процеси са я преобразували в сулфид в комбинация с никела, присъстващ в разтопената магма, "опакован" във вулкаските скали, наречени коматиити.
Хипотезата на Бекер се потвърждава от факта, че в образците на австралийски скали се наблюдава необичайно съотношение между изотопите на сярата (сяра-33 и сяра-32), каквото е характерно за сяра от магмени източници.
"В геоложки мащаби на времето процесът на образуване на сяра е бил мълниеносен, станал е само за няколко милиона години — казва Бекер – След асимилация от магмата на утайките е могло още по-бързо – за броени десетилетия да се образуват рудните залежи".
сряда, 25 ноември 2009 г.
Каолин влага близо 1 млн. лв. за проучване на залежи
Министерският съвет разреши да бъдат проучени залежите на подземни богатства в райони на областите Русе, Смолян, Кърджали и Хасково, съобщи правителствената информационна служба.
За седем месеца „Каолин“ АД ще проучи възможностите за добив на индустриални минерали от площ „Саба ире“. Тя е в землищата на с. Гложево, гр. Ветово, с. Кривня и гр. Сеново, област Русе.
Размерът на площта е 11,54 кв. км. За срока на разрешението дружеството ще вложи в геолого-проучвателните дейности над 992 хил. лв.
„Горубсо-Мадан“ АД получава тригодишно разрешение за проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Ардино-Шадийца“. Тя се намира в землището на общините Мадан и Неделино, област Смолян и община Ардино, област Кърджали.
Заявеният размер на площта е 55,8 кв. км. Инвестиционният план на дружеството възлиза на 752 хил. лв., в това число влизат и средства за рекултивация на местността.
Собственик на Горубсо-Мадан АД е Интертръст Холдинг, което има мажоритарен дял в публичното Оловно цинков комплекс АД.
„Минна компания - Петров“ АД ще може да проучи наличието на строителни материали в площта „Каваклийска река“, разположена в землището на с. Синапово, област Хасково. Нейният размер е 0,41
кв. км. Срокът на разрешението е 6 месеца.
Минималният очакван размер на инвестициите е 20 хил. лв., като за мероприятия по опазване на околната среда са предвидени 2000 лева.
За седем месеца „Каолин“ АД ще проучи възможностите за добив на индустриални минерали от площ „Саба ире“. Тя е в землищата на с. Гложево, гр. Ветово, с. Кривня и гр. Сеново, област Русе.
Размерът на площта е 11,54 кв. км. За срока на разрешението дружеството ще вложи в геолого-проучвателните дейности над 992 хил. лв.
„Горубсо-Мадан“ АД получава тригодишно разрешение за проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Ардино-Шадийца“. Тя се намира в землището на общините Мадан и Неделино, област Смолян и община Ардино, област Кърджали.
Заявеният размер на площта е 55,8 кв. км. Инвестиционният план на дружеството възлиза на 752 хил. лв., в това число влизат и средства за рекултивация на местността.
Собственик на Горубсо-Мадан АД е Интертръст Холдинг, което има мажоритарен дял в публичното Оловно цинков комплекс АД.
„Минна компания - Петров“ АД ще може да проучи наличието на строителни материали в площта „Каваклийска река“, разположена в землището на с. Синапово, област Хасково. Нейният размер е 0,41
кв. км. Срокът на разрешението е 6 месеца.
Минималният очакван размер на инвестициите е 20 хил. лв., като за мероприятия по опазване на околната среда са предвидени 2000 лева.
понеделник, 23 ноември 2009 г.
За свръхдълбокото сондиране или за Колския свръхдълбок сондажен кладенец
На Колския свърхдъглбок (СД) няма сондиране, то е прекратено през 1992 година. СД не беше първи и не е единствен в програмата за изучаване на дълбинния строеж на Земята. Три сондажа в света са достигали до дълбочина от 9,1 до 9,6 км. Планираше се един от тях (в Германия) да надмине Колския. Но сондирането и на трите, също както и на СД беше прекратено поради аварии и по технически причини засега не може да бъде продължено.
Задачите, поставени в проекта за свръхдълбоко сондиране са изпълнени. Разработена е и е създадена особена апаратура и технология на свръхдълбокото снондиране, а също за изследване на прокараните на голяма дълбочина сондажни кладенци. Получена е директна информация за физическото състояние, свойствата и състава на скалите в тяхното естествено залягане и от сондажна ядка до дълбочина 12 262 м.
Сондажът даде отличен подарък за родината си на малка дълбонина - в интервала 1,6-1,8 км. Там бяха открити промишлени медно-никелови руди - нов руден хоризонт. И много навреме, защото за местния никелов комбинат вече не достигаше рудата.
Геоложките прогнози за разреза на сондажа не бяха потвърдени. Картината която се очакваше за първите 5 км беше "разтегната" до 7 км, а по-надолу се появиха съвсем неочаквани скали. Прогнозираните на дълбочина 7 км базалти не бяха открити, даже когато се спуснаха до 12 км.
Очакваше се, че границата даваща най-големи отражения при сеизмично сондирание е нивото, където гранитите перминават в по-здрав базалтов слой. В действителност се оказа, че там са разположени по-малко здрави и плътни напукани скали - архайски гнайси. Никой не е предполагал това. Тази принципно нова геолого-геофизична информация позволява по-друго интерпретиране на данните от дълбочинните геофизични изследвания.
Неочаквани, принципно нови се оказаха и данните за процеса на рудообразуване в дълбоките слоеве на земната кора. Така, на дълбочина 9-12 км са установени високопорести напукани скали, наситени с подземни силно минерализирани води. Тези води са един от източниците на рудообразуване. Преди се считаше, че това е възможно само на значително по-малка дълбочина. Именно в този интервал в сондажната ядка е открито повишено съдържание на злато - до 4 г на 1 т скала (концентрация, която се смята за пригодна за промишлена разработка). Но ще бъде ли някога рентабилен добивът на злато на такава дълбочина?
Измениха се и представите за топлинния режим на земните недра, за дълбочинното разпределение на температурите в районите на базалтовите щитове. На дълбочина над 6 км е получен температурен градиент 20оС на 1 км вместо очаквания (както и в горната част) 16оС на 1 км. Изясни се, че половината от топлинния поток има радиогенен произход.
От уникалния Колски свръхдълбок сондаж научихме много и едновременно разбрахме колко малко все още знаем за строежа на своята планета.
Очевидно ненапразно свръхдълбокото сондиране се сравниява по сложност с полет в космоса, с дълга космическа експедиция до друга планета. Образците на скали, извлечени от земните недра представляват не по-малък интерес от образците лунен грунт. Доставеният от съветския луноход грунт е изследван в различни институти, в това число в Колския научен център. Оказало се, че лунния грунт по състав почти напълно съответства на скалите, извлечени от Колския сондаж на дълбочина около 3 км.
сряда, 11 ноември 2009 г.
Зараждане на нов океан в Етиопия
В Етиопия се формира нов океан от пукнатина в земната кора, образувана след земетресение през 2005 година. Процесът ще продължи поне няколко милиона години, но сега могат да се наблюдават метаморфозите, случващи се единствено на океанското дъно.
Откритият през 2005 година в пустиня в Етиопия 56-километров разлом ще се превърне в голям местен водоем, вероятно в море. Първоначално той е бил равномерно широк, но вече в някои части достига до 8 метра.
Такива образувания възникват на дъното на океаните при формиане на заливи и изолирани акватории. Същите геоложки процеси в далечното минало са довели до появата на Червено море.
Разломът е създаден в резултат на сеизмична активност. От откриването му преди 4 години той забележимо се трансформира, като на дължина се е утроил. Магмата от разположения от северната страна вулкан Дабаху е заляла част от разлома, увеличавайки го от двете страни и задвижвайки процеса на по-нататъшното му формиране.
Известно е, че морските разломи се образуват чрез аналогични сеизмични и вулканични процеси с проникване на магма в басейните, но сега това се случва с неочаквано голяма скорост.
Ако етиопският разлом е резултат от подземна активност по краищата на тектонски плочи, той може доста бързо да се увеличи още повече. Преди 30 млн години на контакта между африканската и арабската тектонска плоча възниква Червено море. Възможно е новото море да се влее в Червено море, но това едва ли ще се случи по-рано от един милион години. Африка ще се раздели на две, като в откъснатата източна част ще попаднат териториите на Етиопия, Уганда, Кения, Танзания, Мозамбик, Еритрея, Джибути и Сомалия.
вторник, 10 ноември 2009 г.
Земята се размина с неизвестен астероид
Неизвестен астероид беше открит 15 часа преди максималното си сближаване със Земята, съобщава Американската космическа агенция.
Диаметърът на новия обект, получил името 2009 VA е около 7 метра. Астероидът е преминал на разстояние 14 хиляди километра от Земята и е третия в списъка на най-близо преминаващите. Пред него са астероид 2008 TS26, преминал на разстояние 6150 километров и 2004 FU162 - на 6535 километра.
Даже при падане на астероид той не представлява опасност: обекти с подобни размери се доближават до Земята средно два пъти в година, а падат приблизително веднъж на пет.
понеделник, 2 ноември 2009 г.
Опасност от повторното изригване на вулкана Галерас в Колумбия
Властите в Южна Колумбия издадоха оранжев предупредителен код за вулкана Галерас, който според тях може да изригне в близките няколко дни или седмици, по данни на държавния Минно-геоложки институт, предаде АФП.
Властите съобщиха, че продължават да следят близкия вулкан Невадо дел Хуила /на снимката/, за който също е бил издаден оранжев предупредителен код, поради повишена вулканична активност през последните няколко седмици.
Вулканът Галерас, разположен близо до южната граница с Еквадор, е най-активният вулкан в Колумбия, изригнал пет пъти през изминалите две години. Около 7 000 души живеят близо до вулкана, който се издига в планинската верига Андите на височина от 4 270 м.
През 1993 г. Галерас изригна, убивайки девет души, включително шестима учени, които се опитваха да вземат газови проби от кратера на вулкана. Невадо дел Хуила, разположен на височина от 5 363 м, изригна за последно през ноември 2008 г., причинявайки смъртта на 10 души.
Източник:БГНЕС | Снимка:ЕПА/БГНЕС
понеделник, 26 октомври 2009 г.
Към общия устройствен план на София е разработена стратегия и пространствен модел за използване на хидротермалните находища
Защо е уникална територията на София
София има необикновена възможност и перспектива да добива и използва термоминерални води. Това се отнася практически в целия обхват на територията - на повечето жилищни райони и градски паркове, на някои зони от склоновете на Витоша, Плана, Лозенска планина, обширни междуселищни пространства в северните и североизточните околности на града, както и на някои терени около входно-изходни и околни пътни артерии. Всички може би знаят за минералните богатства на българската столица, но едва ли очакваме, че от всички 42 термоминерални находища, които принадлежат към осем типа хидротермални зони, включващи извори, сондажи и каптажи, в момента се използват едва 40%. За сравнение Будапеща има само един тип минерални води и те са известни и рекламирани по цял свят. Под Париж също има горещи води, но те са солени и се използват основно за геотермално отопление.
В количествено, качествено и екологично отношение хидротермалните ресурси на София също силно превъзхождат ресурсите, използващи се сега от водещи фирми в Европейската водоналивна промишленост. В четири от хидротермалните зони на територията на Столичната община минералните води имат прекъснато разпространение. В другите четири разпространението е практически непрекъснато (повсеместно). В три от зоните минералните води имат ниско съдържание на разтворени вещества и превъзходни питейни характеристики. В останалите пет минерализацията е повишена, а химичния състав - колоритен. В една от зоните минералните води имат генетично и веществено сходство с прочутите и екзотични содо-глауберови минерални води в Судетската област на Чехия (Карлови Вари). Според дълбочината на залягане и циркулация, температурите на водите се изменят от 30 до 80, възможно 90 оС. На територията на София е възможно да се добиват средно около 400 литра в секунда разнородни по състав и свойства минерални води и около 40 мегавата геотермална енергия. Действащите естествени и сондажни минерални водоизточници в 10-12 хидрогеотермални находища извличат едва 110-120 литра в секунда минерални води, от които непостоянно и твърде непълноценно се използват не повече от 35-40 литра в секунда.
Метеорит падна в Латвия
РИГА, 26 октомври. Метеоритът, котйто в неделя вечер падна в Латвия най-вероятно е от желязо. Това е мнението на старши научния сътрудник на Института по динамика на геосферите при РАН Владимир Светцов, предаде NEWSru.com.
С него е съгласна друг eксперт, заведждащата отделението по радиоастрономия в Държавния астрономически институт "Щернберг" Валентина Есипова.
Снощи в района на градчето Мазсалаца във Валмиерския район на Латвия падна метеорит. При падането се образува кратер, широк 20 и дълбок 10 метра.
Светцов отбелязва, че засега не разполага с никакви данни за падането освен съобщенията на медиите, но съдейки по размера на кратера метеоритът вероятно е железен.
"Каменните метеорити по правило не долитат до Земята, разрушават се и изгарят във въздуха. Това може да бъде желязно тяло с размери от порядъка на метър и маса от няколко тона" — казва Светцов. Той добавя, че ако падналото тяло беше спътник, той е бил много здрав, тъй като лека конструкция би се разрушила още във въздуха.
Светцов отбелязва, че метеорити с еднометрови размери падат на Земята примерно веднъж годишно, но в повечето случаи те са каменни и не оставят кратери, защото се разрушават още във въздуха. Железните метеорити са около 10% от общия брой на всички метеорити. Светцов напомня, че подобно събитие се е случило преди около десет години в Башкирия. В покрайнините на Стерлитамак на полето е паднал железен метеорит и оставил кратер с размер около десет метра.
"Метеоритът достигнал на дълбочина около пет метра, понеже грунтът бил много мек" — казва ученият - "За да се уточнят параметрите на падналия в Латвия метеорит е необходима допълнителна информация".
"Най-вероятно метеоритът тежи няколко десетки килограма" - счита завеждащата отделението по радиоастрономия на Държавния астрономически института "Щернберг" Валентина Есипова. — "Ако беше попаднал в многоетажна сграда, то би я разнесъл на прах. Ако не са намерени късове, то той може да е бил или каменен, който при удара се е раскъсъл на малки частици. Или, най-вероятно е железен — тогава той е навлязъл дълбоко на няколко метра в кратера. И сега трябва да се търси с помощта на магнитометър — прибор за измерване на характеристиките на магнитното поле и магнитните свойства на веществата. Подобен е Сихоте-Алинтския метеорит. Но той е много по-голям от сегашния небесен гост. Един къс от него е тежал 1745 кг".
Метеоритът в Латвия бил шега!
Фалшивият метеорит е част от реклама на мобилен оператор
Мобилен оператор е инсценирал падането на метеорита в Латвия
С него е съгласна друг eксперт, заведждащата отделението по радиоастрономия в Държавния астрономически институт "Щернберг" Валентина Есипова.
Снощи в района на градчето Мазсалаца във Валмиерския район на Латвия падна метеорит. При падането се образува кратер, широк 20 и дълбок 10 метра.
Светцов отбелязва, че засега не разполага с никакви данни за падането освен съобщенията на медиите, но съдейки по размера на кратера метеоритът вероятно е железен.
"Каменните метеорити по правило не долитат до Земята, разрушават се и изгарят във въздуха. Това може да бъде желязно тяло с размери от порядъка на метър и маса от няколко тона" — казва Светцов. Той добавя, че ако падналото тяло беше спътник, той е бил много здрав, тъй като лека конструкция би се разрушила още във въздуха.
Светцов отбелязва, че метеорити с еднометрови размери падат на Земята примерно веднъж годишно, но в повечето случаи те са каменни и не оставят кратери, защото се разрушават още във въздуха. Железните метеорити са около 10% от общия брой на всички метеорити. Светцов напомня, че подобно събитие се е случило преди около десет години в Башкирия. В покрайнините на Стерлитамак на полето е паднал железен метеорит и оставил кратер с размер около десет метра.
"Метеоритът достигнал на дълбочина около пет метра, понеже грунтът бил много мек" — казва ученият - "За да се уточнят параметрите на падналия в Латвия метеорит е необходима допълнителна информация".
"Най-вероятно метеоритът тежи няколко десетки килограма" - счита завеждащата отделението по радиоастрономия на Държавния астрономически института "Щернберг" Валентина Есипова. — "Ако беше попаднал в многоетажна сграда, то би я разнесъл на прах. Ако не са намерени късове, то той може да е бил или каменен, който при удара се е раскъсъл на малки частици. Или, най-вероятно е железен — тогава той е навлязъл дълбоко на няколко метра в кратера. И сега трябва да се търси с помощта на магнитометър — прибор за измерване на характеристиките на магнитното поле и магнитните свойства на веществата. Подобен е Сихоте-Алинтския метеорит. Но той е много по-голям от сегашния небесен гост. Един къс от него е тежал 1745 кг".
Метеоритът в Латвия бил шега!
Фалшивият метеорит е част от реклама на мобилен оператор
Мобилен оператор е инсценирал падането на метеорита в Латвия
събота, 24 октомври 2009 г.
Археолози откриха кариерите на Цар Симеон
Археолози откриха варовиковите кариери, от които Цар Симеон е взел материала, за да построи дворците във Велики Преслав. Оказа се, че каменните блокове са добивани близо до шуменското село Средня, което е на 15 километра от старата столица, предаде кореспондентът на БГНЕС в Шумен. Уникалната находка разбулва мистерия, над която учени работят безуспешно повече от 100 години. Мястото било открито случайно от служители на Природен парк “Шуменско плато”, които правили карта на района. Те помислили, че плитката пещера е скален манастир, а правоъгълните белези в стените взели за места за поставяне на икони. Чак по-късно били извикани специалисти от музея. “Когато видях всичко, ми се подкосиха краката. Трябваха ми 2-3 минути, за да осъзная, че очите ми виждат стара каменна кариера”, разказа днес директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски. Вчера започнали сондажни проучвания, а днес специалистите вече са абсолютно сигурни, че са направили уникално откритие. Структурата на камъка е абсолютно същата като на стените на двореца и крепостните стени в Преслав. Ясно се вижда, че от стените на изкопа са дялани блокове. Повечето от тях са с размери 80х40х30 см, което е точният размер на блоковете в симеоновата столица. На дълбочина около метър в пръстта пред кариерата археолозите се натъкнали на дребни натрошени камъни, което показвало, че блоковете са дообработвани фино на място и после са транспортирани до Велики Преслав с помощта на волски или биволски впрягове. Намерени са и парчета от керамични съдове, вероятно ползвани от работниците. “В кариерата открихме и старобългарски и стари рунически знаци, характерните за периода разцъфнали кръстове, както и на няколко места владетелския знак ипсилон”, каза Майсторски. Според него кариерата не е единствена и в района на Средня има поне още няколко други. От там е възможно да са добивани камъните и за крепостта в Плиска. Предстои обаче да се направи геоложки лабораторен анализ, за да се докаже идентичността на камъка. На терен вече работят 10 души, като в екипа са привлечени специалисти от БАН и музеите във Велики Преслав и Шумен. Археолозите се надяват времето да се задържи хубаво поне десетина дни, докато напреднат разкопките, както и да получат финансиране за продължаването им през пролетта./БГНЕС/Шумен/България
петък, 23 октомври 2009 г.
Структури
ТоберморитБетонът (от фр. béton) е строителен изкуствен каменен материал, получен при втвърдяване на рационално подбрана смес от свързващо вещество (цимент или др.), пълнители, вода. Може да съдържа и специални добавки.
Смяташе се, че структурата на бетона напомня структурата на редкия минерал тоберморит.
В тоберморита има няколко слоя: един - от атоми на силиция, образуващи Si-04 тетраедри и втори - от калциев оксид. Вече е установена разлика. Структурата на бетона не е съвсем кристална.
На някои места силициево-кислородните тетраедри "излизат" от своя слой в слоя на калциевия оксид.Новите дани позволяват създаване на по-съвършени модели бетон. Би могло да се модифицира съществуващото производство за намаляване отделянето на въглероден диоксид в атмосферата. Циментовите заводи са отговорни за 5% от замърсяването.
Бетонът е известен от преди над 6000 години в Междуречието, широко е използван в Древния Рим. След падането на Римската империя рецептата за получаването му е забравена за хиляда години. Съвременният бетон с цимен за свързващо вещество е открит през 1844 година от И. Джонсън.
Tobermorite5 CaO · 6 SiO2 · 5 H2O
четвъртък, 22 октомври 2009 г.
В Арктика са съсредоточени около 22% от неоткритите световни ресурси на нефт и газ
Според оценка на американските геоложки служби в Арктика са съсредоточени около 22% от неоткритите световни ресурси на нефт и газ.
Предполагаемият обем на арктическите запаси на енергийни ресурси е "добрата новина". Американските специалисти виждат и поне четири "лоши" новини: арктическата ресурсна база е основно от природен газа и течности, включващи природен газ, транспортът на които е доста по-скъп на далечни разстояния в сравнение с нефта; усвояването на нефтените и газови ресурси на Арктика ще е съществено оскъпено, ще продължи по-дълго и ще е рисково в сравнение с други региони; още усложнения и забавяне могат да предизвикат неурегулираните претенции относно суверенитета в Арктика, особено при наличие на противоположно претендиране; доста скъпа ще бъде и защитата на околната среда в Арктика.
Авторите на изследването отбелязват, че расте перспективността на добива на газ от шисти във вече известните нефтоносни провинции. По някои оценки този ресурс може да даде от 140 трилина до 450 трилина кубически метра газ. Това може съществено да забави усвояването на арктическите ресурси, но забавянето вероятно няма да касае руските находища в Западен Сибир и източната част на Баренцово море.
Според доклада от изучените запаси на Арктика са известни 61 големи находища на нефт и газ със запаси повече от 500 млн барела в нефтен еквивалент. 43 от тях се намират в Русия, 6 - в Аляска, 11 - в Канада и 1- в Норвегия. В 15 от големите находища, включително всички канадски, добивът не е започнал.
Предполагаемият обем на арктическите запаси на енергийни ресурси е "добрата новина". Американските специалисти виждат и поне четири "лоши" новини: арктическата ресурсна база е основно от природен газа и течности, включващи природен газ, транспортът на които е доста по-скъп на далечни разстояния в сравнение с нефта; усвояването на нефтените и газови ресурси на Арктика ще е съществено оскъпено, ще продължи по-дълго и ще е рисково в сравнение с други региони; още усложнения и забавяне могат да предизвикат неурегулираните претенции относно суверенитета в Арктика, особено при наличие на противоположно претендиране; доста скъпа ще бъде и защитата на околната среда в Арктика.
Авторите на изследването отбелязват, че расте перспективността на добива на газ от шисти във вече известните нефтоносни провинции. По някои оценки този ресурс може да даде от 140 трилина до 450 трилина кубически метра газ. Това може съществено да забави усвояването на арктическите ресурси, но забавянето вероятно няма да касае руските находища в Западен Сибир и източната част на Баренцово море.
Според доклада от изучените запаси на Арктика са известни 61 големи находища на нефт и газ със запаси повече от 500 млн барела в нефтен еквивалент. 43 от тях се намират в Русия, 6 - в Аляска, 11 - в Канада и 1- в Норвегия. В 15 от големите находища, включително всички канадски, добивът не е започнал.
сряда, 21 октомври 2009 г.
Уникални за последните 200 хиляди години изменения
Свидетелства за рязко затопляне от 1950 година са открили изследователи в утайките на арктическо езеро на остров Бафинова земя.
Снимки: Jason P. Briner
Учени от Университета на щата Колорадо в Боулдър, Държавния университет в Ню Йорк, Университета в Албърта, Масачузетския университет и Кралския университет в Кингстън (Онтарио, Канада) са изследвали езеро на източното крайбережие на един от най-големите острови на Земята – Бафинова земя. Островът от Канадския арктически архипелаг е разположен на няколкостотин километра от Гренландия. Резултатите от изследванията са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences
Yarrow Axford, Jason P. Briner, Colin A. Cooke, Donna R. Francis, Neal Michelutti, Gifford H. Miller, John P. Smol, Elizabeth K. Thomas, Cheryl R. Wilson, Alexander P. Wolfe
Institute of Arctic and Alpine Research;
Department of Geological Sciences, University of Colorado, Boulder, CO 80309;
Geology Department, University at Buffalo, Buffalo, NY 14260;
Department of Earth and Atmospheric Sciences, University of Alberta, Edmonton, AB, Canada T6G 2E3;
Department of Geosciences, University of Massachusetts, Amherst, MA 01003;
Paleoecological Environmental Assessment and Research Laboratory, Department of Biology, Queen's University, Kingston, ON, Canada K7L 3N6
Езерото се простира на 400 хиляди квадратни метра и достига десетина метра дълбочина. Резултатите от геохимичните изследвания на утаечните скали, заедно с намерените в тях останки от диатомити (микроскопически водорасли с кремъчен скелет) и популациите от насекоми са послужили като индикатор за установяване на измененията в климата и екологията за последните 200 хиляди години. Специалистите от многобройните участващи научни организации работят в различни области – от геохимия и биология до сондиране на лед и извличане на скалите от дъното.
Числеността на някои видове студоустойчиви дребни насекоми, които изобилно са съществували на острова в продължение на последните няколко хилядолетия, започва рязко да намалява от втората половина на двадесети век, а два вида вече са изчезнали окончателно.
Обратен пример са някои видове диатомови водорасли, които до XX век почти не са се срещали в езерото, но в последните десетилетия започват бурен растеж. Вероятно това е свързано с намаляване на ледената покривка.
Един от видовете диатомови водорасли през електронен микроскоп - Cheryl Wilson and Alexander Wolfe
В последните хилядолетия климатът на нашата планета постоянно и плавно се изменя. Причина са преди всичко астрономически фактори като изменението на ексцентрицитета на земната орбита и прецесията на земната ос. Тези изменения са достатъчно добре изучени и в съответствие с тях живеем по време на всеобщо охлаждане на климата. „Химичните и биологични изследвания на езерото показват уникални изменения през последните няколко десетилетия, каквито не е имало в предишните двеста хиляди години – споделя водещият автор на статията Яроу Ексфорд – Ние виждаме ясно доказателство за затопляне в Арктика, в едно от най-отдалечените места на Земята, и то когато тя, вследствие на естествените процеси би трябвало да се охлажда”.
Jason Briner, University at Buffalo
„Нашите изследвания показват, че влиянието на човека прекъсва хода на естествените природни процеси даже в отдалечените райони на Арктика – твърди Джон Смол, сътрудник на Кралския университета в Кингстън. – Този исторически запис, който изследвахме, показва, че сериозно си играем с екосистемата, от която зависим. Започнахме неконтролируеми експерименти на нашата планета и стигнахме твърде далече. Ситуацията е много по-лоша, отколкото смятахме, и това е само началото.”
Снимки: Jason P. Briner
Учени от Университета на щата Колорадо в Боулдър, Държавния университет в Ню Йорк, Университета в Албърта, Масачузетския университет и Кралския университет в Кингстън (Онтарио, Канада) са изследвали езеро на източното крайбережие на един от най-големите острови на Земята – Бафинова земя. Островът от Канадския арктически архипелаг е разположен на няколкостотин километра от Гренландия. Резултатите от изследванията са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences
Yarrow Axford, Jason P. Briner, Colin A. Cooke, Donna R. Francis, Neal Michelutti, Gifford H. Miller, John P. Smol, Elizabeth K. Thomas, Cheryl R. Wilson, Alexander P. Wolfe
Institute of Arctic and Alpine Research;
Department of Geological Sciences, University of Colorado, Boulder, CO 80309;
Geology Department, University at Buffalo, Buffalo, NY 14260;
Department of Earth and Atmospheric Sciences, University of Alberta, Edmonton, AB, Canada T6G 2E3;
Department of Geosciences, University of Massachusetts, Amherst, MA 01003;
Paleoecological Environmental Assessment and Research Laboratory, Department of Biology, Queen's University, Kingston, ON, Canada K7L 3N6
Езерото се простира на 400 хиляди квадратни метра и достига десетина метра дълбочина. Резултатите от геохимичните изследвания на утаечните скали, заедно с намерените в тях останки от диатомити (микроскопически водорасли с кремъчен скелет) и популациите от насекоми са послужили като индикатор за установяване на измененията в климата и екологията за последните 200 хиляди години. Специалистите от многобройните участващи научни организации работят в различни области – от геохимия и биология до сондиране на лед и извличане на скалите от дъното.
Числеността на някои видове студоустойчиви дребни насекоми, които изобилно са съществували на острова в продължение на последните няколко хилядолетия, започва рязко да намалява от втората половина на двадесети век, а два вида вече са изчезнали окончателно.
Обратен пример са някои видове диатомови водорасли, които до XX век почти не са се срещали в езерото, но в последните десетилетия започват бурен растеж. Вероятно това е свързано с намаляване на ледената покривка.
Един от видовете диатомови водорасли през електронен микроскоп - Cheryl Wilson and Alexander Wolfe
В последните хилядолетия климатът на нашата планета постоянно и плавно се изменя. Причина са преди всичко астрономически фактори като изменението на ексцентрицитета на земната орбита и прецесията на земната ос. Тези изменения са достатъчно добре изучени и в съответствие с тях живеем по време на всеобщо охлаждане на климата. „Химичните и биологични изследвания на езерото показват уникални изменения през последните няколко десетилетия, каквито не е имало в предишните двеста хиляди години – споделя водещият автор на статията Яроу Ексфорд – Ние виждаме ясно доказателство за затопляне в Арктика, в едно от най-отдалечените места на Земята, и то когато тя, вследствие на естествените процеси би трябвало да се охлажда”.Jason Briner, University at Buffalo„Нашите изследвания показват, че влиянието на човека прекъсва хода на естествените природни процеси даже в отдалечените райони на Арктика – твърди Джон Смол, сътрудник на Кралския университета в Кингстън. – Този исторически запис, който изследвахме, показва, че сериозно си играем с екосистемата, от която зависим. Започнахме неконтролируеми експерименти на нашата планета и стигнахме твърде далече. Ситуацията е много по-лоша, отколкото смятахме, и това е само началото.”
вторник, 20 октомври 2009 г.
Повторен анализ на данните от GRACE коригира първоначалните резултати
Повторен анализ на данните от GRACE (Gravity Recovery and Climate Experiment), събрани в 2006 година коригира първоначалните резултати. Проектът GRACE на Тексаския университет в Остин е регистрирал изменението на гравитационното поле на Земята вследствие повдигането на грунта под стопяващите се ледове в Антарктика. Данните за изменението на ледената покривка, събрани с GPS датчици показват, че антарктическият грунт се повдига по-бавно, отколкото се предполага по резултатите от GRACE. От това следва изводът, че разтопяването на ледовете става по-бавно от определеното преди. Засега не е уточнена разликата, но вероятно тя не е голяма.
Изследователите предупреждават, че стопяването на антарктическия леден щит представлява сериозен проблем за световната общественост, защото нарастването на океанското ниво заплашва много населени територии.
Неотдавна бяха обявени резултатите от експедицията Catlin Arctic Survey, организирана с поддръжка на Уелския принц Чарлз, за окончателно изчезване на постоянния лед на другия полюс - Северния. От около 2030 година всяко лято Арктика напълно ще се освобождава от ледената покривка.
събота, 17 октомври 2009 г.
Европейски спътник ще изследва почвата и океаните
Европейският спътник SMOS (Soil Moisture and Ocean Salinity) за изследване влажността на почвата и солеността на океаните ще бъде изстрелян на 2 ноември от руската база Плесецк.
Целта е да се опознаят по-добре климатичните промени.
Глобалното затопляне е факт, но последствията върху валежите, изпаренията на водата, "складирането" й в почвата са неизвестни, заяви Ян Кър, научен ръководител на мисията SMOS в Центъра за космически изследвания на биосферата със седалище в Тулуза.
"Моделите ни не успяват да покажат онова, което се случва", допълни той, настоявайки, че е нужно да се разполага с по-добри данни.
Когато става дума за последствията от климатичните промени в даден район, водните ресурси са от по-голямо значение, отколкото самата температура, поясни експертът.
SMOS ще позволи да се изследват промените в нивата на солта на океанската повърхност, заяви Пиер-Ив Льо Траон от Френския институт за морски изследвания.
Концентрацията на сол влияе върху глобалната циркулация на водите на земната повърхност, поясни той.
Мисията SMOS е част от обща програма за наблюдения на Земята. В програмата участват Европейската космическа агенция, Френският национален център за космически изследвания и Испанската агенция за космически изследвания.
Спътникът ще бъде изведен на полярна орбита, на около 755 км над Земята. Той трябва да състави карти за влажността на почвата, обхващайки за три дни цялата земна повърхност.
Откриха мегагазонаходище във Венецуела
Специалисти от Eni откриха във Венецуела газонаходище със "световно значение", съобщиха от италианската газова и петролна компания.Става дума за газонаходището "Перла", намиращо се в масива "Кардон-4" във венецуелския шелф. Според експертите на Eni, запасите от газ в него са поне 160 млрд. куб.м (съответстващи на 1 млрд. барела петрол). Те са били открити чрез вертикален сондаж на около 50 м от брега. Точният потенциал на газонаходището обаче ще бъде определен след извършването на допълнителен сондаж. От Eni определят проучванията дотук като "надхвърлящи първоначалните прогнози", а откритото газонаходище като "едно от най-крупните, отривани през последните години в света". Понастоящем "Кардон-4" се разработва съвместно от Eni и испанската Repsol, като двете компании притежават по 50% от акциите. Ако новооткритото газонаходище бъде разработвано, акционер в съвместното предприятие ще стане и венецуелската държавна нефтена и газова корпорация Pdvsa. Последната ще придобие дял в размер на 35%, което автоматически ще намали квотите на италианците и испанците на по 32,5%. /АФП
петък, 16 октомври 2009 г.
Запасите на фосфати се изчерпват
Към ограничените природни ресурси се отнасят не само нефтът и газът, но и такъв жизнено важен елемент като фосфорът. Специалисти от Стокхолмския институт по околната среда (Stockholm Environment Institute) алармират за състоянието на световните запаси от фосфор, анализират последствията от бъдещ дефицит и предлагат свои решения на проблема.
Дефицитът на енергоносители отдавна се обсъжда, но недостигът на други суровини не привлча нужното внимание. Много от тях са незаменими в производството на продукти и вероятно ще бъдат изчерпани по-скоро от нефта или газа. Впечатлващ пример за такава суровина е фосфорът. При това енергоносители могат да бъдат слънцето, вятърът, морският прибой и др., а фосфорът е незаменим елемент на храненето и за животните, и за растенията. Той присъства в живите клетки във вид на ортофосфорна и пирофосфорна киселина и техни производни.
Без фосфор е немислимо производството на минерални торове. Бедата е в това, че запасите на фосфатни руди - преди всичко апатит и фосфорити - са доста ограничени. "По дани на Службата по геологии, геодезии и картография на САЩ 90% от всички световни запаси на фосфор са съсредоточени в пет страни - обяснява географът Ян Колдуел (Ian Caldwell), сътрудник на Стокхолмския институт по околна среда в Швеция. - Най-големи находища имат Мароко и Китай, по-незначителни - САЩ, Йордания и ЮАР. Когата суровина, играеща ключова роля в световното селско стопатство, се добива в толкова малко страни, това може да се превърне в огромен проблем".
Световните запаси на фосфор са около 15 млрд т, но нуждата от фосфор стремително расте от година на година. През 2008 нарастването е 7%, преди всичко от увеличения обем на производство на минерални торове в Китай.
Биологът Арно Роузмарин (Arno Rosemarin) заключава, че при сегашните темпове на разработка на находищата запасите от фосфор стигат за 75-100 лет и то само при условие, че ще бъдат усвоявани нови, но икономически по-неизгоднинаходища. Даже в такъв случай още след 20 години ще се достигне максималното ниво на добив. След това търсенето ще превиши добива, дефицитът на фосфор ще се усеща все по-остро и цените бързо ще се покачат.
Тази ситуация ще засегне болезнено бедните страни, считает Ян Колдуел. Не само минералните торове, но и хранителните продукт могат да станат просто недостъпни за болшинството местно население. Колкото повече съвременните аграрни технологии изместват патриархалните селскостопански методи в развиващите се стране и страните с преходна икономика, толкова по-бързо там расте търсенето на фосфорни торове.
Трябва да се подготвим за бъдещия дефицит на тази суровина, иначе взривът в цените на храните е неизбежен, предричат учените. И предлагат начин за решаване на проблема: рециклинг, утилизация на отпадъците от жизнените дейности и извличане от тях на фосфор за вторично използване. Приемането на план за компенсиране на отказа от добив на фосфати в Европейския съюз може да доведе до две трети или даже три четвърти покриване на потребностите на европейските страни с оборска тор от животновъдството. Пример в тази сфера е Китай, където повече от четири хиляди фабрики произвеждат органични торове с екскременти от домашни птици, крави, свине. Едновременно се преработват и отпадъци от растениевъдството.
Още един перспективен източник на вторичен фосфор са битовите хранителни отпадъци. Всеки потребител ежегодно изхвърля няколко десетки килограма зеленчуци и плодове, които могат да послужат отлично за компост и да се превърнатя в богати на фосфор торове. Забележително е, че Европейският съюз вече е готов да финансирова изследователски проект по разработка на концепция за икономично използване на фосфора.
Дефицитът на енергоносители отдавна се обсъжда, но недостигът на други суровини не привлча нужното внимание. Много от тях са незаменими в производството на продукти и вероятно ще бъдат изчерпани по-скоро от нефта или газа. Впечатлващ пример за такава суровина е фосфорът. При това енергоносители могат да бъдат слънцето, вятърът, морският прибой и др., а фосфорът е незаменим елемент на храненето и за животните, и за растенията. Той присъства в живите клетки във вид на ортофосфорна и пирофосфорна киселина и техни производни.
Без фосфор е немислимо производството на минерални торове. Бедата е в това, че запасите на фосфатни руди - преди всичко апатит и фосфорити - са доста ограничени. "По дани на Службата по геологии, геодезии и картография на САЩ 90% от всички световни запаси на фосфор са съсредоточени в пет страни - обяснява географът Ян Колдуел (Ian Caldwell), сътрудник на Стокхолмския институт по околна среда в Швеция. - Най-големи находища имат Мароко и Китай, по-незначителни - САЩ, Йордания и ЮАР. Когата суровина, играеща ключова роля в световното селско стопатство, се добива в толкова малко страни, това може да се превърне в огромен проблем".
Световните запаси на фосфор са около 15 млрд т, но нуждата от фосфор стремително расте от година на година. През 2008 нарастването е 7%, преди всичко от увеличения обем на производство на минерални торове в Китай.
Биологът Арно Роузмарин (Arno Rosemarin) заключава, че при сегашните темпове на разработка на находищата запасите от фосфор стигат за 75-100 лет и то само при условие, че ще бъдат усвоявани нови, но икономически по-неизгоднинаходища. Даже в такъв случай още след 20 години ще се достигне максималното ниво на добив. След това търсенето ще превиши добива, дефицитът на фосфор ще се усеща все по-остро и цените бързо ще се покачат.
Тази ситуация ще засегне болезнено бедните страни, считает Ян Колдуел. Не само минералните торове, но и хранителните продукт могат да станат просто недостъпни за болшинството местно население. Колкото повече съвременните аграрни технологии изместват патриархалните селскостопански методи в развиващите се стране и страните с преходна икономика, толкова по-бързо там расте търсенето на фосфорни торове.
Трябва да се подготвим за бъдещия дефицит на тази суровина, иначе взривът в цените на храните е неизбежен, предричат учените. И предлагат начин за решаване на проблема: рециклинг, утилизация на отпадъците от жизнените дейности и извличане от тях на фосфор за вторично използване. Приемането на план за компенсиране на отказа от добив на фосфати в Европейския съюз може да доведе до две трети или даже три четвърти покриване на потребностите на европейските страни с оборска тор от животновъдството. Пример в тази сфера е Китай, където повече от четири хиляди фабрики произвеждат органични торове с екскременти от домашни птици, крави, свине. Едновременно се преработват и отпадъци от растениевъдството.
Още един перспективен източник на вторичен фосфор са битовите хранителни отпадъци. Всеки потребител ежегодно изхвърля няколко десетки килограма зеленчуци и плодове, които могат да послужат отлично за компост и да се превърнатя в богати на фосфор торове. Забележително е, че Европейският съюз вече е готов да финансирова изследователски проект по разработка на концепция за икономично използване на фосфора.
Златото на Венецуела
Сертифицираните находища на златo във Венецуела съдържат 15,5 хил. т (500 млн унции) от скъпоценния метал, с обща стoйност около 100 млрд дoлара, заяви министърът на базoвата и миннодобивна прoмишленoст на страната Рoдoлфo Санс.
Пo негoвите думи пo изучени запаси на златo Венецуела заема втoрo мястo в света след ЮАР. Същевременно сега тук се дoбиват самo oкoлo 12 т златo за гoдина.
Един от oператoрите на находищата във Венецуела е канадската Rusoro Mining Ltd. На 11 септември Rusoro пoлучи 20-годишен лиценз за усвoяване на още еднo златoруднo находище във Венецуела - Инкреибл-6 (Increible-6). Кoмпанията владее още лицензии за находищата Исидoра (Isidora), Чoкo-10 (Choco-10) и други.
През втoрото тримесечие на 2009 г. Rusoro Mining увеличи дoбива на златo 1,9 пъти, дo 48,523 хил.унций (1,5 т) в сравнение с аналoгичния периoд на 2008 г.
Пo негoвите думи пo изучени запаси на златo Венецуела заема втoрo мястo в света след ЮАР. Същевременно сега тук се дoбиват самo oкoлo 12 т златo за гoдина.
Един от oператoрите на находищата във Венецуела е канадската Rusoro Mining Ltd. На 11 септември Rusoro пoлучи 20-годишен лиценз за усвoяване на още еднo златoруднo находище във Венецуела - Инкреибл-6 (Increible-6). Кoмпанията владее още лицензии за находищата Исидoра (Isidora), Чoкo-10 (Choco-10) и други.
През втoрото тримесечие на 2009 г. Rusoro Mining увеличи дoбива на златo 1,9 пъти, дo 48,523 хил.унций (1,5 т) в сравнение с аналoгичния периoд на 2008 г.
сряда, 14 октомври 2009 г.
Признаха Ardipithecus ramidus за най-старите предци на човека
Арди е живял преди около 4,4 милиона години, докато възрастта на австралопитека Люси е 3,2 милиона години
Палеонтолозите признаха, че австралопитека Люси не е най-древния човек. Неговото място заема ардипитека Арди – представител на вида Ardipithecus ramidus, съобщава National Geographic.
Първите представители на рода Ardipithecus са били открити в Етиопия. Скелет, описан в серия изследвания, е открит през 1994 г. Заради изключително лошото състояние на костите на учените били нужни 15 години, за да ги извадят от земята и да ги анализират. В крайна сметка изследователите заключили, че Арди е живял преди около 4,4 милиона години, докато възрастта на Люси е 3,2 милиона години.
Арди е избирал различни начини за придвижване в зависимост от обстановката. По земята Ardipithecus ramidus се е придвижвал на задните си крайници, а по дърветата на четирите. Откриването на Арди доказва, че в еволюцията на човека е имало дълъг преходен процес, който не е бил известен на учените до момента.
вторник, 13 октомври 2009 г.
Maotherium asiaticus: бозайник от преди 123 милиона години е открит в Китай
Международна група палеонтолози откри останки от бозайник, живял преди 123 милиона години на территорията на провинция Ляонин в североизточен Китай. Изучаването на този измрял вид (Maotherium asiaticus) ще помогне да се разбере формирането на един от най-важните органи на бозайниците - вътрешното ухо, а също влиянието на околната среда върху морфологията на организма.Намереното животно е живяло на повърхността на почвата и имало зъби със симетрично разположени издатини, хранело се с насекоми и червеи. Тялото му било дълго само 15 см и тежало 70–80 г.
Скелетът на Maotherium asiaticus е запазил много добре триизмерната си структура, поради което палеонтолозите са установили как неговото средно ухо се е крепяло към челюстта.Именно на развитието на остър слух бозайниците дължат своите преимущества. "Ухото на бозайниците е един от най-необичайните и интересни за науката органи. Слухът на бозайниците е значително по-чувствителен, отколкото слуха на другите гръбначни. Освен това в живота им това е ключовото чувство. Разбирането на еволюцията на ухото на бозайниците е важно за разбиране на пътищата за тяхната адаптация към околната среда и в крайна сметка - за разбирането на еволюционната им успешност" – обяснява доктор Чже Сило, един от авторите на статия в Science, посветенна на тази находка.
Благодарение на сложния строеж на вътрешното ухо, бозайниците (включително и хората) притежават по-чувствителен слух, способни са да различават много по-широк кръг звуци от другите живи организми. Слухът е бил решаващ в редицата от адаптационни изменения: той позволил на млекопитаещите да остават активни в нощната тъмнина и да оживеят в епохата на царстване на динозаврите, в мезозойската ера.
Еволюция на средното ухо при бозайниците. Долу - Maotherium: костиците на ухото са съединени с долната челюст. Посредата и горе- съременно торбесто: костиците на ухото на опосума са отделени от долната челюстТози чувствителен слух се дължи на забележителния строеж на средното ухо: три малки костици – чукче (malleus), наковалня(incus) и стреме (stapes) – в комбинация с костно колелце (където е разположена барабанната ципа).
Костите на средното ухо на бозайниците са еволюирали от костите на челюстите на техните предци - рептилиите. Палеонтолозите от дълго време се опитват да разберат пътя на еволюцията, по който костите "прекурсори" се отделят от челюстта и преминават в средното ухо на съвременните млекопитаещи.
По данни от изследванията на намереното изкопаемо животно (Maotherium), неговото средно ухо частично е сходно с този орган при съвременните бозайници, но се различава по наличието на необичайна връзка с долната челюст, което в съвременните възрастни животни вече не се наблюдава. Но такава връзка (така наречения закостенял хрущял на Мекел) се наблюдава при ембрионите на бозайниците и техните предшественици.
Съвременните генетични изследвания показват, че хрущялът на Мекел може да се появява и в съвременни бозайници при мутации. Морфологията на костите на ухото на Maotherium съвпада с морфологията на обикновената мишка, но с мутантни гени. Учените предполагат, че изменението на структурата на средното ухо е резултат от удачна мутация на млекопитаещите през мезозойската ера.
Изследванията на намерения скелет ще продължат. Те дават надежда за разкриване на механизма на еволюцията на бозайниците от еднопроходни (като птицечовките от Австралия и Новоа Гвинея, които още снасят яйца) към торбестите и плацентните. Вероятно Maotherium asiaticus стои на стъпало, по-близко до плацентните.
понеделник, 12 октомври 2009 г.
Индийският спътник "Оушънсат-2" предаде първите снимки на Земята
Изстреляният на 23 септември индийски спътник за дистанционно сондироане на Земятя "Оушънсат-2" е включен и предава от космоса първите снимки на земната повърхност, съобщава Индийската организация за космически изследвания.
Космическият апарат с маса 960 килограма стана десетият действащ индийски спътник за дистанционно сондиране на Земята. Той е предназначен за всестранни изследвания на Световния океан и неговото взаимодействие с атмосферата. "Оушънсат-2" се завърта на слънечво-синхронна орбита около Земята на восочина 720 километра. Апаратурата му може да обхване 70% от земната повърхност.
Индийската група от спътници за дистанционно сондиране на Земята е най-голяма в южно-азиатския регион.
Монтиран на "Оушнсат-2" прибор за наблюдаване на цветността на океана помага за търсене на струпване на риба, благодарение на способността да се показват областите с висока концентрация на хлорофил. Радиолокационен рефлектометър ще помогне за определяне на скоростта и посоката на вятъра над повърхността на океаните и мониторинг на полярните ледове. Прибор за сондиране е предназначен за изучаване на долните слоеве на атмосферата и йоносферата.
Бактерия участва в образуването на златото
Австралийски учени откриха, че бактерия помога за образуването на златото, като трансформира токсични съединения в металната им форма с активен клетъчен механизъм.На специалистите е известно, че бактерията Cupriavidus metallidurans се среща по златната повърхност, но досега ролята й не беше изяснена.
Учени от университета на Аделаида доказаха, че има биологична причина за наличието на бактерията върху златните зрънца. Бактерията C. metallidurans е открита в две находища на 3500 км разстояние - в Нов Южен Уелс и в Северен Куинсланд.
Резултатите от изследването на екипа, ръководен от Франк Райт, показват, че бактерията активно участва в процеса на образуване на златото.
Лабораторните опити доказаха, че C. metallidurans бързо натрупва токсични златни комплекси от приготвения разтвор. Това води до златна токсичност, която предизвиква оксидативен стрес. За да запази клетъчната си цялост, бактерията натрупва метални клъстери.
Така златните комплекси се редуцират до златен метал, който улеснява нарастването на златните късчета.
неделя, 11 октомври 2009 г.
Първо заснемане на атом
В научния ценътр "Харковски физико-технически институт" създадоха "фотопортрет" на атома. За тази научна сензация съобщава телевизионният канал "Интер".
Заснемането е дело на група от петима учени и е продължило повече от 3 години. Използван е уникален микроскоп, създаден преди четвърт век. Получена е отчетлива снимка.
Евгений Соданов, научен сътрудник в лабораторията по физика на кристалите съобщава, че екипът е успял да развие методиката на изследване до постижение от най-висок клас. За фотографирането на атома учените поставили в свръхсилно электрическо поле графитна пластинка. Първият от въглеродната верига атоми бил запечатан на снимката. Заснетият атом есе оказал точно такъв, какъвто от много години го рисуват физиците-теоретици. Експериментът потвърждава изводите на квантовата механика - снимките много напомнят графичните изображения на атома, публиковани в хиляди учебници по химия и физика.
Абонамент за:
Публикации (Atom)