Пригответе се за войните за храни през XXI век

dnes.bg
От Близкия изток до Мадагаскар високите цени на хранителните продукти водят до заграбване на земи и до падане на диктатори от власт. Пригответе се за войните за храни през XXI век, пише Лестър Браун в сп. „Форин полиси“.

В Съединените щати, когато цените на пшеницата скочат със 75%, както стана миналата година, това означава, че хлябът ще поскъпне от 2 долара до може би 2,10 долара. Ако живеете обаче в Делхи, тези зашеметяващо високи цени наистина имат значение. За вас цената на пшеницата ще се удвои.

Подгответе се за новата икономика на храните от 2011 година: цените се покачват, но последиците не се усещат еднакво навсякъде. За американците, които харчат по-малко от една десета от своите доходи за храна, високите цени са нещо досадно, но не и бедствие.

За най-бедните 2 милиарда жители на планетата, които дават между 50 и 70% от доходите си за храна обаче, тези "летящи" цени са равнозначни на едно ядене на ден вместо досегашните две. Това е предпоставка за революции и катаклизми.

Индексът на ООН на цените на храните вече достигна през 2011 г. исторически максимум; през март той се повиши за осми пореден месец. Предвид прогнозирания тази година недостиг на реколтата и на фона на разклатените режими в Близкия изток и Северна Африка заради високите цени и нервността на пазарите, които понасят шок след шок, храните бързо се превърнаха в скрития двигател на световната политика. Кризите като сегашната ще станат все по-обичайно явление. Новата геополитика на храните изглежда много по-нестабилна и конфликтна, отколкото сме свикнали. Оскъдицата е новото правило.

Хранителната криза от 2011 г. е нещо сериозно и може да предизвика още хлебни бунтове и политически революции. Ами ако дълбоките промени, които поразиха диктаторите Зин ал Абидин бен Али в Тунис, Хосни Мубарак в Египет и Муамар Кадафи в Либия, която внася 90% от необходимото й зърно, са не краят на историята, а нейното начало?

Гответе се, фермери и външни министри, за нова ера, в която световната оскъдица на храна все повече ще предопределя глобалната политика.

Фермерите са подложени на все по-силен натиск от очевидни фактори. Първият е увеличаването на населението на света, което почти се е удвоило от 70-те години на 20 век и е на път да достигне 9 милиарда души до средата на това столетие. Около 3 милиарда души се опитват в същото време да се изкачат нагоре по хранителната верига, като консумират повече месо, мляко и яйца.

Докато температурите се покачват, водните ресурси намаляват, тъй като фермерите ги използват прекомерно за напояване на посевите. Това увеличава изкуствено производството на храни в краткосрочен план, като надува балони, които се пукат, когато водоизточниците бъдат изчерпани. Саудитска Арабия, например, която задоволяваше сама потребностите си от пшеница близо над 20 години, скоро ще внася почти цялото необходимо й зърно.

Повече от половината от населението на света живее в държави, в които водните ресурси намаляват. Политически размирният Близък изток е първият географски регион, където производството на зърно е достигнало своя пик и е започнало да се свива, въпреки че населението продължава да нараства.

Пресушаваме кладенците, стопанисваме лошо почвите и така създаваме нови пустини. А цивилизацията може да преживее загубата на петролните запаси, но не и загубата на почвите си.

В тази ера на свиване на световното предлагане на храни производственият капацитет бързо се превръща в нова форма на геополитически лост за влияние и страните се борят да защитят своите ограничени интереси за сметка на общото благо.

Когато държавите износители ограничиха износа на фона на кризата през 2007 и 2008 година, страните вносители изпаднаха в паника. От опасения, че няма да успеят да купят необходимото им зърно на пазара, някои от по-богатите държави начело със Саудитска Арабия, Южна Корея и Китай, прибегнаха през 2008 г. до необичайната мярка - започнаха да купуват или наемат земя в други страни. Повечето подобни сделки бяха сключени в Африка, където някои правителства дават земя под аренда срещу по-малко от един долар годишно за акър.

Земята и водата стават все по-оскъдни, температурата на планетата ни се покачва и световното снабдяване с храни се влошава. Това са контурите на опасна геополитика на недостига на храна. Заграбването на земи, присвояването на вода и купуването на зърното директно от фермерите в страните износители сега е неразделна част от глобалната борба за хранителна сигурност.