сряда, 4 май 2011 г.

Пещерите и техните отложения ни разказват за растежа на планините

uibk.ac.at
В една от своите песни Боб Дилън пита: "Колко години може да съществува една планина, преди да се отмие в морето?", с което поставя един интригуващ геоложки въпрос, на който точният отговор не е лесен. Планинските масиви са в постоянно взаимодействие между климатично контролираните атмосферни процеси, от една страна и тектонските сили, които причиняват огъване и избутване и по този начин удебеляване на земната кора, от друга страна. Докато ерозията в крайна сметка изтрива всички геоложки препятствия, тектонските сили са отговорни за натрупването и надигането на скали и по този начин за формирането на грандиозни планински пейзажи, като например Алпите. В действителност климатът, атмосферните влияния и планинообразуването си взаимодействат по сложен начин и количественото определяне на ерозия и подем, особено през последните няколко милиона години, продължава да бъде предизвикателство.
В една нова публикация на Майкъл Майер, геолог в Университета в Инсбрук, и др. е представен доклад за древната система от пещери, открита близо до върха на планината Алгой (Австрия), която запазва старата радиометрия на пещерните образувания от Алпите. "Тези отложения са формирани около пещерата преди 2 милиона години и техният геохимичен подпис и биологични включвания са много различни от други пещерни калцити в Алпите", казва Майер, който работи в Института по геология и палеонтология в университета в Инсбрук, Австрия. С помощта на внимателно анализиране на тези пещерни образувания и с изотопно моделиран подход, авторите са в състояние да изчислят дълбочината на пещерата и височинта на горните части от времето на образуването им. По този начин Майер и др. получават времето на началната ерозия за северния ръб на Алпите и (най-важното!) - на геоложкия период от време, който се характеризира с повторна поява ледникови периоди - чрез интензивната ледена ерозия. "Нашите резултати показват, че преди 2 милиона години пещерата се е намирала на ~ 1500 метра под сегашната си надморска височина и планините вероятно са били до 500 метра по-ниско в сравнение с днес", заявява Майер. Тези промени са значителни и голяма част от това надигане вероятно може да се дължи на постепенното разтоварване на Алпите поради ледена ерозия.
Пещерните образувания са били използвани за реконструкция на климата и последните промени в околната среда по най-различни начини. Изследването на Майер и др. е вълнуващо, все пак, тъй като то подчертава потенциала на пещерите и техните отложения за количествено определяне на развитието на планината във времева рамка от милиони години и позволява взаимодействието на тектонските и климатичните процеси да бъде разбрано. Ключът към успеха е точен контрол на възрастта чрез уран-оловно изотопно определяне. Този метод се използва често за възрастта на много по-стари скали и минерали, но много рядко се прилага за пещерни образувания - т.е. само за тези с високи концентрации на уран - и за щастие това е така за пробите от планината Алгой.

Няма коментари:

Публикуване на коментар