понеделник, 9 май 2011 г.
Европейски дни на минералите
Европейски дни на минералите
13 – 15 май 2011 година
ПРОГРАМА НА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ „ЗЕМЯТА И ХОРАТА”
1. Свободен вход за експозициите в музея - „Гигантски кристали”, „Минерали на Земята”, „Минерални ресурси на Земята”, „Минерали на България”, „Минерални ресурси на България”, „Материали”, „Скъпоценни камъни”: 13 - 15 май
2. Откриване на „ГЕО загадки” – постоянен детски кът в НМЗХ: 12 май, 16.00 ч.– Петко Петров
3. „Багрите – дар от природата” – конкурс за детски рисунки с минерални пигменти: 12 май, 16.00 ч.– Светла Атанасова
4. „Треска за злато” – демонстрации за промиване на злато: 12 май, 16.00 ч. – Светла Атанасова
5. Представяне на геоложки колекции от минерали, скъпоценни камъни и полезни изкопаеми от България за деца - щанд на музея: 13 - 15 май
6. Откриване на Европейските дни на минералите: 13 май, 10.00 ч. – Михаил Малеев
7. Учредяване на конкурс на името на инж. Евгени Майрович за минераложка колекция и минераложка разработка от Фондация „Земята и хората”: 13 май, 10.10 ч. – Михаил Малеев
8. Представяне на Софийската инициатива „Съхраняване на минералното разнообразие”: 13 май, 10.30 ч. – Светлана Енчева
9. Представяне на Геоложкия кабинет в музея и инициативата за Национална мрежа от геоложки кабинети: 13 май, 11.00 ч. – Десислава Делибалтова, техник геология
10. Национален конкурс за младежка научна разработка „Земята - позната и непозната” – представяне на наградени разработки и на блога: 13 май, 11.30 ч. – Десислава Делибалтова, техник геология
11. „Минералите и устойчивото развитие – проблеми и решения” - кръгла маса, водещ Михаил Малеев: 13 май – 14.00 ч.
12. Представяне и среща с ръководството на Българското лапидарско дружество с председател Димитър Иванов: 13 май, 16.00 ч., Геоложки кабинет
13. Представяне на специализирани издания по минералогия в библиотеката на музея: 13 май, 10.00 – 17.00 ч. – Пролет Груева
14. „20 години Дни на минералите в Националния музея „Земята и хората” – мултимедийно представяне на Международния базар на минерали: 14 май, 20.00 ч. - Диана Малеева
15. Международен фотоконкурс-изложба „Земя за всички” – мултимедийно представяне: 14 май, 20.30 ч. - Милена Христова
16. Подарък - спомен от музея за всички деца-гости: 13 - 15 май, 10.00 – 18.00 ч. – Светлана Казанджиева
Открива се постоянен музеен детски кът ГЕОзагадки
Националният музей "Земята и хората", Департамент археология - Нов български университет и Фондация "Америка за България" Ви канят с удоволствие на откриването на ГЕОзагадки - постоянен музеен детски кът на 12 май 2011 година от 16 часа в музея "Земята и хората", бул. "Черни връх"4, София.
Детският кът е предназначен за деца между 3 и 12 години и е разработен в рамките на проект "Оптимизиране работата на българските музеи с деца и млади хора", финансиран от Фондация "Америка за България".
Децата са добре дошли!
Детският кът е предназначен за деца между 3 и 12 години и е разработен в рамките на проект "Оптимизиране работата на българските музеи с деца и млади хора", финансиран от Фондация "Америка за България".
Децата са добре дошли!
неделя, 8 май 2011 г.
Проф. Емил Хорозов: Манипулирането на конкурсите за научни изследвания за десетки милиони трябва да отиде на прокурор
focus-news.net
По повод отказа на министъра на образованието Сергей Игнатов да публикува доклад, установил фрапиращи злоупотреби в дейността на фонд „Научни изследвания” в конкурсите през 2008-2009 г. за проектно финансиране на научните изследвания Агенция „Фокус” разговаря с проф. Емил Хорозов - бивш директор на Фонд „Научни изследвания” и създател на работната група, изготвила доклада. Над 500 учени, преподаватели и студенти от БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и още 22 български университета, както и български учени работещи в чужбина, са подписали декларация, в която се настоява за незабавно публикуване на пълния текст на доклада.
Фокус: Проф. Хорозов, защо, според вас, министърът на образованието Сергей Игнатов не иска да обяви публично доклада, констатирал злоупотреби в дейността на Фонд „Научни изследвания”? Според министъра докладът е изпратен за проверка във Финансовото министерство, а и членовете на работната група са подписали предварително декларации за неразпространяване на информацията.
Проф. Емил Хорозов: Няма такова нещо. Единственото нещо, за което са подписали декларации хората, които са правили доклада е за това, за което всички рецензенти подписват декларации във фонда. Забранено е да се казва кой рецензент, на кого е бил рецензент. Това е единственото. Нищо секретно няма в нашия доклад, тъй като аз лично съм участвал в разискванията на колегите. Единственото, което не е хубаво да се публикува, което не е секретно е, че има хора, които лично са посочени като нарушители. Преди съдът да е казал, че те наистина са нарушители, вероятно не е хубаво да казваме това, макар че се прави често в България. При нас става въпрос за конфликт на интереси. Това е едно приложение на доклада от две страници, всичко останало може да се публикува, тъй като няма нищо секретно. В края на краищата ще го публикувам аз и ще поема риска. В пълния доклад има много повече доказателствен материал. Независимо, че нашите взаимоотношения със Сергей Игнатов са прекъснати и са в много лош вид, мисля, че е по-добре министърът да ги публикува. Ние искаме министърът да обяви публично този доклад. Ако той мисли, че не е за публикуване, да го даде на прокуратурата и тя да каже това може ли да се публикува или не.
Фокус: Вие бихте ли публикували доклада?
Проф. Емил Хорозов: Аз не бих публикувал само приложението, което има имена от уважение към тези хора. Може някъде да сме сбъркали, нещо сме видели грешно. Нека някой прокурор това да го каже. Всичко останало бих го публикувал веднага.
Фокус: Кои са най-фрапантните нарушения, които са представени в този доклад?
Проф. Емил Хорозов: Най-фрапантните нарушения са укриването на рецензии. Те не носят най-големи загуби за науката и за България, но те са наистина фрапантни. Укрити са огромно количество рецензии. Около половината проекти, които след това са класирани, и са станали договори са с укрити рецензии. Ако се сложат рецензиите те няма да бъдат класирани, а рецензиите ги имаме.
Фокус: Кой ги е укрил?
Проф. Емил Хорозов: Това е една сложна работа, нещата са направени доста сложно. Например, поканени са пет рецензента, да напишат рецензии. И петте са написали, но две от рецензиите са употребени, другите три са скрити. Друг е въпросът, че ние ги имаме рецензиите и знаем какво е положението. Това са нарушения за страшно много пари, за десетки милиони. Това е сериозно. Проектите се дават на хора, които не е трябвало да спечелят. Това е манипулиране. Дава се на друг човек, а не на този, които наистина би трябвало да получи парите.
Фокус: В доклада има ли имена?
Проф. Емил Хорозов: Имена няма, а има номера на договорите. Може да се разбере кой е спечелил нечестно, ако се сравни с разни други резултати може да се разбере кои са. Тук не става въпрос за тълкуване, а за факти. Друго нарушение е, че те са обявили някакви точки, под които не се класират договори. Обаче истината е, че са класирани много договори, именно под тази бройка точки, а има други договори, които са събрали точките, но не са класирани. Там също има сериозни нарушения. Парите не са малко за тези, които заслужават тези договори и за тези, които са извършили това нарушение. Това е извършено вътре в министерството и във фонда. Има и други по-дребни нарушения. За конфликт на интереси, например. Човекът е оценявал своите конкуренти. Разнообразни са нарушенията. За мен това е една цялостна, добре премислена предварително система, която да извърши това нещо. Това не е станало случайно.
Фокус: Това ли е причината, за да не се обяви публично този доклад?
Проф. Емил Хорозов: Да, това е причината. Казва се, че този доклад ще се даде на някого да го гледа. Който и да го гледа нищо няма да разбере, ако не вземе документацията, която ние сме гледали. Докладът съм предал лично на 11 ноември 2010 г. в министерството. Никой до този момент не е поискал никаква документация, за да направи заключение - вярно ли е това или не е вярно.
Фокус: Как се отразява това на имиджа на науката в България?
Проф. Емил Хорозов: Това не е науката, която е извършвала такива безобразия, напротив науката е пострадавша. Хората, които уважават науката у нас, напротив, те ме поздравяват за това, което съм направил. Според мен, виновни са някои чиновници, те са го направили това нещо и една част от учените, които са спечелили и са участвали, макар че са знаели, че не са се класирали, но са получили парите.
Фокус: Казахте, че сте предали доклада миналата година на 11 ноември. Какво се случи от тогава?
Проф. Емил Хорозов: Нищо не съм чул, освен че в края на годината ме помолиха да напиша писмо до министър Симеон Дянков, в което му се предлага да се занимае с този доклад. Причината за това е, че под негово ръководство е Държавната агенция за финансов контрол. Докладът трябва да се предаде на тази агенция и тя да го изучава. Моето мнение е, че в доклада директно финансови нарушения има, но те са много малко. В сравнение с цялата сума, която се мери с десетки милиони, финансовите нарушения са за около 200 хил. лв. В доклада няма сериозни финансови нарушения, освен това, което ви казах, по тази причина мястото на този доклад не е в Държавната агенция по финансов контрол, мястото му е в Прокуратурата.
Фокус: Ще стане ли това?
Проф. Емил Хорозов: Поканени сме от Комисията по образование и наука, които също ще ни изслушат. На тази комисия също ще предложим този доклад да отиде в Прокуратурата, а не с него да се занимават финансови инспектори. Има две нарушения, с които нека те да се занимаят и да се произнесат. Мен повече ме интересува манипулирането на договорите и искам това да отиде при прокурор.
Фокус: Ще искате ли оставката на просветния министър?
Проф. Емил Хорозов: Оставката вече е поискана. Има няколко подписки, които вървят. В една от тях, в която участват около 520 човека, е поискана оставката, но това не значи, че аз я искам. Това са хората, които са се подписали. За мен най-важната точка беше да се отдели фонд „Научни изследвания” от Министерство на образованието, младежта и науката напълно. Никога няма фондът да функционира добре, ако той е свързан по някакъв начин с министерството. Виждам неговото място евентуално към Министерския съвет или към Народното събрание. Той трябва да бъде независим агенция със самостоятелен бюджет, която работи самостоятелно.
Красимира ГЕОРГИЕВА
По повод отказа на министъра на образованието Сергей Игнатов да публикува доклад, установил фрапиращи злоупотреби в дейността на фонд „Научни изследвания” в конкурсите през 2008-2009 г. за проектно финансиране на научните изследвания Агенция „Фокус” разговаря с проф. Емил Хорозов - бивш директор на Фонд „Научни изследвания” и създател на работната група, изготвила доклада. Над 500 учени, преподаватели и студенти от БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и още 22 български университета, както и български учени работещи в чужбина, са подписали декларация, в която се настоява за незабавно публикуване на пълния текст на доклада.
Фокус: Проф. Хорозов, защо, според вас, министърът на образованието Сергей Игнатов не иска да обяви публично доклада, констатирал злоупотреби в дейността на Фонд „Научни изследвания”? Според министъра докладът е изпратен за проверка във Финансовото министерство, а и членовете на работната група са подписали предварително декларации за неразпространяване на информацията.
Проф. Емил Хорозов: Няма такова нещо. Единственото нещо, за което са подписали декларации хората, които са правили доклада е за това, за което всички рецензенти подписват декларации във фонда. Забранено е да се казва кой рецензент, на кого е бил рецензент. Това е единственото. Нищо секретно няма в нашия доклад, тъй като аз лично съм участвал в разискванията на колегите. Единственото, което не е хубаво да се публикува, което не е секретно е, че има хора, които лично са посочени като нарушители. Преди съдът да е казал, че те наистина са нарушители, вероятно не е хубаво да казваме това, макар че се прави често в България. При нас става въпрос за конфликт на интереси. Това е едно приложение на доклада от две страници, всичко останало може да се публикува, тъй като няма нищо секретно. В края на краищата ще го публикувам аз и ще поема риска. В пълния доклад има много повече доказателствен материал. Независимо, че нашите взаимоотношения със Сергей Игнатов са прекъснати и са в много лош вид, мисля, че е по-добре министърът да ги публикува. Ние искаме министърът да обяви публично този доклад. Ако той мисли, че не е за публикуване, да го даде на прокуратурата и тя да каже това може ли да се публикува или не.
Фокус: Вие бихте ли публикували доклада?
Проф. Емил Хорозов: Аз не бих публикувал само приложението, което има имена от уважение към тези хора. Може някъде да сме сбъркали, нещо сме видели грешно. Нека някой прокурор това да го каже. Всичко останало бих го публикувал веднага.
Фокус: Кои са най-фрапантните нарушения, които са представени в този доклад?
Проф. Емил Хорозов: Най-фрапантните нарушения са укриването на рецензии. Те не носят най-големи загуби за науката и за България, но те са наистина фрапантни. Укрити са огромно количество рецензии. Около половината проекти, които след това са класирани, и са станали договори са с укрити рецензии. Ако се сложат рецензиите те няма да бъдат класирани, а рецензиите ги имаме.
Фокус: Кой ги е укрил?
Проф. Емил Хорозов: Това е една сложна работа, нещата са направени доста сложно. Например, поканени са пет рецензента, да напишат рецензии. И петте са написали, но две от рецензиите са употребени, другите три са скрити. Друг е въпросът, че ние ги имаме рецензиите и знаем какво е положението. Това са нарушения за страшно много пари, за десетки милиони. Това е сериозно. Проектите се дават на хора, които не е трябвало да спечелят. Това е манипулиране. Дава се на друг човек, а не на този, които наистина би трябвало да получи парите.
Фокус: В доклада има ли имена?
Проф. Емил Хорозов: Имена няма, а има номера на договорите. Може да се разбере кой е спечелил нечестно, ако се сравни с разни други резултати може да се разбере кои са. Тук не става въпрос за тълкуване, а за факти. Друго нарушение е, че те са обявили някакви точки, под които не се класират договори. Обаче истината е, че са класирани много договори, именно под тази бройка точки, а има други договори, които са събрали точките, но не са класирани. Там също има сериозни нарушения. Парите не са малко за тези, които заслужават тези договори и за тези, които са извършили това нарушение. Това е извършено вътре в министерството и във фонда. Има и други по-дребни нарушения. За конфликт на интереси, например. Човекът е оценявал своите конкуренти. Разнообразни са нарушенията. За мен това е една цялостна, добре премислена предварително система, която да извърши това нещо. Това не е станало случайно.
Фокус: Това ли е причината, за да не се обяви публично този доклад?
Проф. Емил Хорозов: Да, това е причината. Казва се, че този доклад ще се даде на някого да го гледа. Който и да го гледа нищо няма да разбере, ако не вземе документацията, която ние сме гледали. Докладът съм предал лично на 11 ноември 2010 г. в министерството. Никой до този момент не е поискал никаква документация, за да направи заключение - вярно ли е това или не е вярно.
Фокус: Как се отразява това на имиджа на науката в България?
Проф. Емил Хорозов: Това не е науката, която е извършвала такива безобразия, напротив науката е пострадавша. Хората, които уважават науката у нас, напротив, те ме поздравяват за това, което съм направил. Според мен, виновни са някои чиновници, те са го направили това нещо и една част от учените, които са спечелили и са участвали, макар че са знаели, че не са се класирали, но са получили парите.
Фокус: Казахте, че сте предали доклада миналата година на 11 ноември. Какво се случи от тогава?
Проф. Емил Хорозов: Нищо не съм чул, освен че в края на годината ме помолиха да напиша писмо до министър Симеон Дянков, в което му се предлага да се занимае с този доклад. Причината за това е, че под негово ръководство е Държавната агенция за финансов контрол. Докладът трябва да се предаде на тази агенция и тя да го изучава. Моето мнение е, че в доклада директно финансови нарушения има, но те са много малко. В сравнение с цялата сума, която се мери с десетки милиони, финансовите нарушения са за около 200 хил. лв. В доклада няма сериозни финансови нарушения, освен това, което ви казах, по тази причина мястото на този доклад не е в Държавната агенция по финансов контрол, мястото му е в Прокуратурата.
Фокус: Ще стане ли това?
Проф. Емил Хорозов: Поканени сме от Комисията по образование и наука, които също ще ни изслушат. На тази комисия също ще предложим този доклад да отиде в Прокуратурата, а не с него да се занимават финансови инспектори. Има две нарушения, с които нека те да се занимаят и да се произнесат. Мен повече ме интересува манипулирането на договорите и искам това да отиде при прокурор.
Фокус: Ще искате ли оставката на просветния министър?
Проф. Емил Хорозов: Оставката вече е поискана. Има няколко подписки, които вървят. В една от тях, в която участват около 520 човека, е поискана оставката, но това не значи, че аз я искам. Това са хората, които са се подписали. За мен най-важната точка беше да се отдели фонд „Научни изследвания” от Министерство на образованието, младежта и науката напълно. Никога няма фондът да функционира добре, ако той е свързан по някакъв начин с министерството. Виждам неговото място евентуално към Министерския съвет или към Народното събрание. Той трябва да бъде независим агенция със самостоятелен бюджет, която работи самостоятелно.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Влиянието на климатичните промени в Арктика е по-мащабно от очакваното
lunduniversity.lu.se
Силно намаляване на снежната покривка, кратък зимен сезон и размразяване на тундрата. Последиците от изменението на климата в Арктика са вече тук. И промените от климата са значително по-бързи, отколкото се смяташе досега. Това е, което излиза от новия доклад за изследване на Арктика, представен в Копенхаген тази седмица. Маргарета Йохансон от Университета в Лунд, Швеция е един от учените зад доклада.
Заедно с Тери Калахан, изследовател на Кралската шведска академия на науките, Маргарет е редактор на две глави за снега и дълбоко замръзналата почва.
"Промените, които виждаме са драматични. И те не са случайни. Тенденциите са неоспорими и отклоняващи се от нормата за по-дългосрочна перспектива", казва тя.
Ледът на Арктика е една от тези части на света, които се загряват най-бързо днес. Измерването на температурата на въздуха показва, че последният петгодишен период е бил най-топлия от 1880 г., когато започва мониторинг. Данни от дървесни пръстени наред с други неща показват, че летните температури са били най-високите от 2000 година. Снежната покривка през май и юни е намалена близо 20 на сто. Зимният сезон е станал почти две седмици по-кратък само за няколко десетилетия. Освен това температурата в дълбоко замръзналата почва бързо се е увеличила между половин градус и два градуса.
"Няма никакви признаци, че дълбоко замръзналата земя няма да продължи да се размразява", заяви Маргарета Йохансон.
Големи количества въглерод се съхраняват в дълбоко замръзналата почва. "Нашите данни показват, че то е значително повече, отколкото се смяташе. Размерът на въглерода в дълбоко замръзналата земя е приблизително двоен на въглерода в атмосферата днес", заяви Маргарета Йохансон.
Въглеродът идва от органични материали, които са "дълбоко замразени" основно по време на последния ледников период. Докато почвата е замръзнала, въглеродът остава стабилен. Но тъй като дълбоко замръзналата земя се размразява, има опасност въглероден диоксид и метан (парников газ 20 пъти по-мощен от въглеродния диоксид) да бъдат освободени и да увеличат глобалното затопляне.
"Но също така е възможно растителността, която ще порасне, когато земята се размрази, да поема въглероден диоксид. Ние все още знаем твърде малко за това. Със знанието, което имаме днес ние не можем да кажем със сигурност дали размразяването на тундрата ще поема или произвежда повече парникови газове в бъдеще", казва Маргарета Йохансон.
Ефекти от този вид, така наречените ефекти обратна връзка, са от голямо значение за глобалното затопляне в бъдеще. Маргарет Джаксън и нейният колега коментират девет различни ефекта в своя доклад. Един от най-важните в момента е намаляването на албедото на Арктика. Намаляването на снежното и ледено покритие означава, че по-малко слънчева радиация се отразява обратно в атмосферата. Тя се абсорбира и температа нараства като резултат. Така Арктика навлезе в етап, когато самата тя засилва изменението на климата.
Бъдещето не изглежда светло. Климатичните модели показват, че температурите ще се повишат с още 3 до 7 градуса. В Канада най-горните метри дълбоко замръзнала земя ще се размразят на приблизително една пета от повърхността, обхваната в момента от дълбоко замръзване. Съответната цифра за Аляска е 57 на сто. Дължината на зимния сезон и снежната покривка в Арктика ще продължават да намаляват и ледниците в областта вероятно ще губят между 10 и 30 на сто от общата си маса. Всички това - в рамките на този век и с тежки последици за екосистемите, съществуващата инфраструктура и човешките условия на живот.
Нови прогнози показват също, че до 2100 г. морското равнище ще се е увеличило от 0,9 до 1,6 метра, което е приблизително два пъти увеличението, предвидено от ООН в доклад от 2007 по изменение на климата, IPCC. Това до голяма степен се дължи на бързото топене на ледената шапка на Арктика. Между 2003 и 2008 г. топенето на ледената шапка на Арктика представлява 40 на сто от глобалното покачване на морското равнище.
"Ясно е, че големите промени са под ръка. Всичко това се случва в Арктика в момента. И какво се случва там засяга всички нас", казва Маргарета Йохансон.
Докладът "Влияние на промените в климата върху снега, водата, леда и вечната замръзналост в Арктика" е съставен от близо 200 полярни изследователи. Това е най-изчерпателният синтез на знания за Арктика в последните шест години. Работата е организирана от работна група на Арктическия съвет за мониторинг на околната среда (за наблюдение на Арктика и оценка) и ще послужи като основа за петия доклад на IPCC, който се очаква да бъде готов до 2014-та.
Силно намаляване на снежната покривка, кратък зимен сезон и размразяване на тундрата. Последиците от изменението на климата в Арктика са вече тук. И промените от климата са значително по-бързи, отколкото се смяташе досега. Това е, което излиза от новия доклад за изследване на Арктика, представен в Копенхаген тази седмица. Маргарета Йохансон от Университета в Лунд, Швеция е един от учените зад доклада.
Заедно с Тери Калахан, изследовател на Кралската шведска академия на науките, Маргарет е редактор на две глави за снега и дълбоко замръзналата почва.
"Промените, които виждаме са драматични. И те не са случайни. Тенденциите са неоспорими и отклоняващи се от нормата за по-дългосрочна перспектива", казва тя.
Ледът на Арктика е една от тези части на света, които се загряват най-бързо днес. Измерването на температурата на въздуха показва, че последният петгодишен период е бил най-топлия от 1880 г., когато започва мониторинг. Данни от дървесни пръстени наред с други неща показват, че летните температури са били най-високите от 2000 година. Снежната покривка през май и юни е намалена близо 20 на сто. Зимният сезон е станал почти две седмици по-кратък само за няколко десетилетия. Освен това температурата в дълбоко замръзналата почва бързо се е увеличила между половин градус и два градуса.
"Няма никакви признаци, че дълбоко замръзналата земя няма да продължи да се размразява", заяви Маргарета Йохансон.
Големи количества въглерод се съхраняват в дълбоко замръзналата почва. "Нашите данни показват, че то е значително повече, отколкото се смяташе. Размерът на въглерода в дълбоко замръзналата земя е приблизително двоен на въглерода в атмосферата днес", заяви Маргарета Йохансон.
Въглеродът идва от органични материали, които са "дълбоко замразени" основно по време на последния ледников период. Докато почвата е замръзнала, въглеродът остава стабилен. Но тъй като дълбоко замръзналата земя се размразява, има опасност въглероден диоксид и метан (парников газ 20 пъти по-мощен от въглеродния диоксид) да бъдат освободени и да увеличат глобалното затопляне.
"Но също така е възможно растителността, която ще порасне, когато земята се размрази, да поема въглероден диоксид. Ние все още знаем твърде малко за това. Със знанието, което имаме днес ние не можем да кажем със сигурност дали размразяването на тундрата ще поема или произвежда повече парникови газове в бъдеще", казва Маргарета Йохансон.
Ефекти от този вид, така наречените ефекти обратна връзка, са от голямо значение за глобалното затопляне в бъдеще. Маргарет Джаксън и нейният колега коментират девет различни ефекта в своя доклад. Един от най-важните в момента е намаляването на албедото на Арктика. Намаляването на снежното и ледено покритие означава, че по-малко слънчева радиация се отразява обратно в атмосферата. Тя се абсорбира и температа нараства като резултат. Така Арктика навлезе в етап, когато самата тя засилва изменението на климата.
Бъдещето не изглежда светло. Климатичните модели показват, че температурите ще се повишат с още 3 до 7 градуса. В Канада най-горните метри дълбоко замръзнала земя ще се размразят на приблизително една пета от повърхността, обхваната в момента от дълбоко замръзване. Съответната цифра за Аляска е 57 на сто. Дължината на зимния сезон и снежната покривка в Арктика ще продължават да намаляват и ледниците в областта вероятно ще губят между 10 и 30 на сто от общата си маса. Всички това - в рамките на този век и с тежки последици за екосистемите, съществуващата инфраструктура и човешките условия на живот.
Нови прогнози показват също, че до 2100 г. морското равнище ще се е увеличило от 0,9 до 1,6 метра, което е приблизително два пъти увеличението, предвидено от ООН в доклад от 2007 по изменение на климата, IPCC. Това до голяма степен се дължи на бързото топене на ледената шапка на Арктика. Между 2003 и 2008 г. топенето на ледената шапка на Арктика представлява 40 на сто от глобалното покачване на морското равнище.
"Ясно е, че големите промени са под ръка. Всичко това се случва в Арктика в момента. И какво се случва там засяга всички нас", казва Маргарета Йохансон.
Докладът "Влияние на промените в климата върху снега, водата, леда и вечната замръзналост в Арктика" е съставен от близо 200 полярни изследователи. Това е най-изчерпателният синтез на знания за Арктика в последните шест години. Работата е организирана от работна група на Арктическия съвет за мониторинг на околната среда (за наблюдение на Арктика и оценка) и ще послужи като основа за петия доклад на IPCC, който се очаква да бъде готов до 2014-та.
Хидротермалните цепнатини, какви са те и защо са важни?
Woods Hole Oceanographic Institution обяснява на видео какво са хидротермалните извори, как работят и защо са важни за науката.
На 8 май 1794 г.
focus-news.net
За антиреволюционна дейност в Париж е гилотиниран Антоан-Лоран Лавоазие. Заповедта за екзекуцията е издадена от Конвента. През 1796 г. той е реабилитиран. Френският химик е един от създателите на модерната химия, основана върху закона за съхранението на материята и на термохимията. Той определя състава на въздуха и открива ролята на кислорода при дишането и при горенето. Участва в научната комисия, натоварена да изработи метрична система. Лавоазие е автор на класическия курс "Начален учебник по химия" (1789 г.). Като предприемач откупва събирането на данъци в Северна Франция.
Негови трудове са: "Върху потенето на животните", "Върху естеството на водата", "Опити с диаманта", "Върху горенето на фосфора и на сярата", "Върху въглеокиса", "Опити върху платината", "Опити върху етера" и др. От 1768 г. Антоан-Лоран Лавоазие е член, от 1785 г. и председател на Парижката АН.
За антиреволюционна дейност в Париж е гилотиниран Антоан-Лоран Лавоазие. Заповедта за екзекуцията е издадена от Конвента. През 1796 г. той е реабилитиран. Френският химик е един от създателите на модерната химия, основана върху закона за съхранението на материята и на термохимията. Той определя състава на въздуха и открива ролята на кислорода при дишането и при горенето. Участва в научната комисия, натоварена да изработи метрична система. Лавоазие е автор на класическия курс "Начален учебник по химия" (1789 г.). Като предприемач откупва събирането на данъци в Северна Франция.
Негови трудове са: "Върху потенето на животните", "Върху естеството на водата", "Опити с диаманта", "Върху горенето на фосфора и на сярата", "Върху въглеокиса", "Опити върху платината", "Опити върху етера" и др. От 1768 г. Антоан-Лоран Лавоазие е член, от 1785 г. и председател на Парижката АН.
събота, 7 май 2011 г.
Дянков подпомага БГ училищата в чужбина
actualno.com
Българските училища в чужбина растат като гъби. Само за последните две години броят им се е увеличил няколко пъти. През 2009 г. те са били 43, а година по-късно 140, предаде АСН.
Само в Лондон има вече пет училища, в които знания трупат 800 българчета. За тази година 250 български общности в чужбина са подали документи за подпомагане по програмата "Роден език", която подкрепя дейността на училищата зад граница. Това съобщи днес вицепремиерът Симеон Дянков.
По думите му броят на кандидатстващите може да нарасне, тъй като срокът за подаване на документите изтича в края на май. От началото на годината досега по програмата са дадени 3,5 млн. лв. "Има огромен интерес и очакваме да увеличим с 1-2 млн. лв. от тази година", посочи министърът. Той допълни, че България е единствената страна в ЕС, която има успешна програма за роден език.
Дянков се срещна вчера с българската общност в Загреб. Посещението му в хърватската столица е част от обиколката на министъра в Западните Балкани.
В петък той разговаря с банатските българи в сръбското с. Иваново, а утре ще се срещне и със сънародниците ни в Албания, където ще се обсъди създаването на българско училище. "Искам да се запозная с успехите на българските общности зад граница и да видя какво може да направи България за тях", посочи Дянков.
Финансовият министър запозна вчера българите в Загреб с възможностите на програмата "Роден език". Друга възможност е отпускане на 550 стипендии на младежи за обучение в български университети. Предвижда се броят на стипендиантите да бъде увеличен и те да учат в най-реномираните висши учебни заведения, обясни Симеон Дянков.
Вицепремиерът посочи, че напоследък се отделя особено внимание на културата. Предвижда се изтъкнати творци сред българската диаспора в чужбина да идват у нас по тези програми и да показват изкуството си. Дянков съобщи, че до края на юни в София ще бъдат открити музеи за съвременно изкуство и за тоталитарното изкуство.
"Не е откриван нов музей в България от 30 години", посочи вицепремиерът. Той разказа, че се подготвя и музей за тракийското изкуство. Правителството инвестира и в нова археология, така че туризмът в България да не е само на море и планина, а да става и културно-исторически. Трябват ни още 2-3 години, за да почне да се показва това, допълни Дянков.
Българските училища в чужбина растат като гъби. Само за последните две години броят им се е увеличил няколко пъти. През 2009 г. те са били 43, а година по-късно 140, предаде АСН.
Само в Лондон има вече пет училища, в които знания трупат 800 българчета. За тази година 250 български общности в чужбина са подали документи за подпомагане по програмата "Роден език", която подкрепя дейността на училищата зад граница. Това съобщи днес вицепремиерът Симеон Дянков.
По думите му броят на кандидатстващите може да нарасне, тъй като срокът за подаване на документите изтича в края на май. От началото на годината досега по програмата са дадени 3,5 млн. лв. "Има огромен интерес и очакваме да увеличим с 1-2 млн. лв. от тази година", посочи министърът. Той допълни, че България е единствената страна в ЕС, която има успешна програма за роден език.
Дянков се срещна вчера с българската общност в Загреб. Посещението му в хърватската столица е част от обиколката на министъра в Западните Балкани.
В петък той разговаря с банатските българи в сръбското с. Иваново, а утре ще се срещне и със сънародниците ни в Албания, където ще се обсъди създаването на българско училище. "Искам да се запозная с успехите на българските общности зад граница и да видя какво може да направи България за тях", посочи Дянков.
Финансовият министър запозна вчера българите в Загреб с възможностите на програмата "Роден език". Друга възможност е отпускане на 550 стипендии на младежи за обучение в български университети. Предвижда се броят на стипендиантите да бъде увеличен и те да учат в най-реномираните висши учебни заведения, обясни Симеон Дянков.
Вицепремиерът посочи, че напоследък се отделя особено внимание на културата. Предвижда се изтъкнати творци сред българската диаспора в чужбина да идват у нас по тези програми и да показват изкуството си. Дянков съобщи, че до края на юни в София ще бъдат открити музеи за съвременно изкуство и за тоталитарното изкуство.
"Не е откриван нов музей в България от 30 години", посочи вицепремиерът. Той разказа, че се подготвя и музей за тракийското изкуство. Правителството инвестира и в нова археология, така че туризмът в България да не е само на море и планина, а да става и културно-исторически. Трябват ни още 2-3 години, за да почне да се показва това, допълни Дянков.
Не останали небесни тела за откриване
dnes.bg
Слънчевата система във видимата й част е "инвентаризирана" детайлно и неизвестни планети или други небесни тела в нея няма, съобщава шефът на Института по астрономия на РАН Борис Шустов, цитиран от РИА Новости.
Астрономът отбелязва, че на учените често се налага да отговарят на въпроси "за различни видове край на света ", включително и свързани с неизвестни планети в Слънчевата система.
"Ако някое тяло е много далеч от Слънцето и се намира някъде в облака на Оорт, това е десетки пъти по-далеч от Земята и все още не можем да го открием със съвременните средства. Но дори да се насочи към нас и да долети, това няма да е скоро. А всичко, което се намира в близката Слънчева система, е много детайлно инвентаризирано", подчертава Шустов.
Облакът на Оорт е хипотетичен следващ "кръг" от небесни тела и източник на комети. Разстоянието до външната му граница е около една светлинна година.
Според учения всяко такова тяло, дори и то да е невидимо или скрито, ще се "издаде" по много признаци – то би оказало смущение в движението на планетите, астероидите, кометите и астрономите щяха да го открият. Точно по подобни изкривявания на орбитите на планетите около Слънцето преди 200 години е открита планетата Нептун, напомня Шустов.
"Мога да кажа, че няма нищо по-масивно от среден астероид в Слънчевата система в нашата видима планетна област, това са 40 астрономически единици (астрономическа единица – разстоянието от Земята до Слънцето). Дори и ако става въпрос за невидимо тяло, например – напълно черно", отбелязва ученият.
Най-отдалеченият от Земята космически апарат – Вояджър-1, и близнакът му Вояджър-2, изстреляни през 1977 г., сега се намират на разстояние около 116 и 94 астрономически единици. Очаква се в близките пет години сондите да напуснат границите на хелиосферата, "мехур" около Слънцето, изпълнен със слънчева плазма, и да излязат в междузвездното пространство.
Слънчевата система във видимата й част е "инвентаризирана" детайлно и неизвестни планети или други небесни тела в нея няма, съобщава шефът на Института по астрономия на РАН Борис Шустов, цитиран от РИА Новости.
Астрономът отбелязва, че на учените често се налага да отговарят на въпроси "за различни видове край на света ", включително и свързани с неизвестни планети в Слънчевата система.
"Ако някое тяло е много далеч от Слънцето и се намира някъде в облака на Оорт, това е десетки пъти по-далеч от Земята и все още не можем да го открием със съвременните средства. Но дори да се насочи към нас и да долети, това няма да е скоро. А всичко, което се намира в близката Слънчева система, е много детайлно инвентаризирано", подчертава Шустов.
Облакът на Оорт е хипотетичен следващ "кръг" от небесни тела и източник на комети. Разстоянието до външната му граница е около една светлинна година.
Според учения всяко такова тяло, дори и то да е невидимо или скрито, ще се "издаде" по много признаци – то би оказало смущение в движението на планетите, астероидите, кометите и астрономите щяха да го открият. Точно по подобни изкривявания на орбитите на планетите около Слънцето преди 200 години е открита планетата Нептун, напомня Шустов.
"Мога да кажа, че няма нищо по-масивно от среден астероид в Слънчевата система в нашата видима планетна област, това са 40 астрономически единици (астрономическа единица – разстоянието от Земята до Слънцето). Дори и ако става въпрос за невидимо тяло, например – напълно черно", отбелязва ученият.
Най-отдалеченият от Земята космически апарат – Вояджър-1, и близнакът му Вояджър-2, изстреляни през 1977 г., сега се намират на разстояние около 116 и 94 астрономически единици. Очаква се в близките пет години сондите да напуснат границите на хелиосферата, "мехур" около Слънцето, изпълнен със слънчева плазма, и да излязат в междузвездното пространство.
Броят на смъртните случаи при експлозия в мексиканска мина достигна 9 души
focus-news.net
Спасителните екипи са открили още три тела в разтърсената от експлозия въглищна мина в Мексико, предава Ройтерс. С това броят на смъртните случаи в мината в град Сан Хуан Сабинас достигна девет души. Продължават усилията за намирането на пет други миньори, останали в мината, които най-вероятно са загинали.
Спасителните екипи са открили още три тела в разтърсената от експлозия въглищна мина в Мексико, предава Ройтерс. С това броят на смъртните случаи в мината в град Сан Хуан Сабинас достигна девет души. Продължават усилията за намирането на пет други миньори, останали в мината, които най-вероятно са загинали.
Нови наводнения в Индонезия причиниха смъртта на девет души
focus-news.net
Нови наводнения заляха селата в индонезийската провинция Западна Ява, причинявайки смъртта на най-малко девет души и нанасяйки щети на десетки домове, предава Би Би Си.
Продължилите с часове проливни дъждове бяха причина реките в район на провинцията да прелеят от коритата си и да потопят хиляди домове.
Нови наводнения заляха селата в индонезийската провинция Западна Ява, причинявайки смъртта на най-малко девет души и нанасяйки щети на десетки домове, предава Би Би Си.
Продължилите с часове проливни дъждове бяха причина реките в район на провинцията да прелеят от коритата си и да потопят хиляди домове.
петък, 6 май 2011 г.
Да влезеш в утробата на вулкан
dnes.bg
Преди около 3000 години този вулкан е спомогнал Исландия да се формира такава, каквато е днес. Той може да избълва потоци лава всеки момент, но изучаването на вътрешността му е жизненоважно за учените.
Исландски учени се спуснаха в утробата на спящия вулкан Трихнюкайигюр, който се намира на 100 км от Рейкявик. Изследователите слязоха в кратера с намерението да изследват единствената на планетата магмена камера, която е разположена близо до повърхността на Земята – на дълбочина едва 200 метра.
Във вътрешното пространство на Трихнюкайигюр влязоха Фрейстейн Сигмундсон и Харалдур Сигурдсон от Университета на Исландия, подпомагани от 15 души помощен персонал (сред тях – кинооператор, фотограф и опитни алпинисти).
Първоначално изследователите се спуснаха в кратера на вулкана с въжета, а след това, с помощта на хеликоптер, бе спуснат метален асансьор, с който да се свали и тежкото оборудване.
„Вътре се почувствах толкова нищожен в сравнение със силата на природата и бях поразен от красотата и спокойствието на вътрешното пространство на вулкана. За мен беше голяма чест първи от учените да се спусна и да видя всичко със собствените си очи“, споделя впечатленията си Сигмундсон.
Изследването дава на вулканолозите много нови сведения за процеса на изригване. Впрочем, независимо че първата експедиция в кратера на Трихнюкайигюра е била още пред октомври миналата година, за нея учените не казват почти нищо.
Сега учените сравняват новите данни с информацията, събрана при изучаването на Ейяфятлайокутл, който миналата година създаде проблеми по целия свят.
Вижте и видеоматериали от спускането в Трихнюкайигюр.
Преди около 3000 години този вулкан е спомогнал Исландия да се формира такава, каквато е днес. Той може да избълва потоци лава всеки момент, но изучаването на вътрешността му е жизненоважно за учените.
Исландски учени се спуснаха в утробата на спящия вулкан Трихнюкайигюр, който се намира на 100 км от Рейкявик. Изследователите слязоха в кратера с намерението да изследват единствената на планетата магмена камера, която е разположена близо до повърхността на Земята – на дълбочина едва 200 метра.
Във вътрешното пространство на Трихнюкайигюр влязоха Фрейстейн Сигмундсон и Харалдур Сигурдсон от Университета на Исландия, подпомагани от 15 души помощен персонал (сред тях – кинооператор, фотограф и опитни алпинисти).
Първоначално изследователите се спуснаха в кратера на вулкана с въжета, а след това, с помощта на хеликоптер, бе спуснат метален асансьор, с който да се свали и тежкото оборудване.
„Вътре се почувствах толкова нищожен в сравнение със силата на природата и бях поразен от красотата и спокойствието на вътрешното пространство на вулкана. За мен беше голяма чест първи от учените да се спусна и да видя всичко със собствените си очи“, споделя впечатленията си Сигмундсон.
Изследването дава на вулканолозите много нови сведения за процеса на изригване. Впрочем, независимо че първата експедиция в кратера на Трихнюкайигюра е била още пред октомври миналата година, за нея учените не казват почти нищо.
Сега учените сравняват новите данни с информацията, събрана при изучаването на Ейяфятлайокутл, който миналата година създаде проблеми по целия свят.
Вижте и видеоматериали от спускането в Трихнюкайигюр.
Да влезеш в утробата на вулкан
dnes.bg
Преди около 3000 години този вулкан е спомогнал Исландия да се формира такава, каквато е днес. Той може да избълва потоци лава всеки момент, но изучаването на вътрешността му е жизненоважно за учените. Снимка: Hans Strand
1234567
Исландски учени се спуснаха в утробата на спящия вулкан Трихнюкайигюр, който се намира на 100 км от Рейкявик. Изследователите слязоха в кратера с намерението да изследват единствената на планетата магмена камера, която за щастие е разположена близо до повърхността на земята – на дълбочина едва 200 метра.
Във вътрешното пространство на Трихнюкайигюр влязоха Фрейстейн Сигмундсон и Харалдур Сигурдсон от Университета на Исландия, подпомагани от 15 души помощен персонал (сред тях – кинооператор, фотограф и опитни алпинисти).
Първоначално изследователите се спуснаха в кратера на вулкана с въжета, а след това, с помощта на хеликоптер, бе спуснат метален асансьор, с който да се свали и тежкото оборудване.
„Вътре се почувствах толкова нищожен в сравнение със силата на природата и бях поразен от красотата и спокойствието на вътрешното пространство на вулкана. За мен беше голяма чест първи от учените да се спусна и да видя всичко със собствените си очи“, споделя впечатленията си Сигмундсон.
Изследването дава на вулканолозите много нови сведения за процеса на изригване. Впрочем, независимо че първата експедиция в кратера на Трихнюкайигюра е била още пред октомври миналата година, за нея учените не казват почти нищо.
Сега учените сравняват новите данни с информацията, събрана при изучаването на Ейяфятлайокутл, който миналата година създаде проблеми по целия свят.
Вижте и видеоматериали от спускането в Трихнюкайигюр.
Преди около 3000 години този вулкан е спомогнал Исландия да се формира такава, каквато е днес. Той може да избълва потоци лава всеки момент, но изучаването на вътрешността му е жизненоважно за учените. Снимка: Hans Strand
1234567
Исландски учени се спуснаха в утробата на спящия вулкан Трихнюкайигюр, който се намира на 100 км от Рейкявик. Изследователите слязоха в кратера с намерението да изследват единствената на планетата магмена камера, която за щастие е разположена близо до повърхността на земята – на дълбочина едва 200 метра.
Във вътрешното пространство на Трихнюкайигюр влязоха Фрейстейн Сигмундсон и Харалдур Сигурдсон от Университета на Исландия, подпомагани от 15 души помощен персонал (сред тях – кинооператор, фотограф и опитни алпинисти).
Първоначално изследователите се спуснаха в кратера на вулкана с въжета, а след това, с помощта на хеликоптер, бе спуснат метален асансьор, с който да се свали и тежкото оборудване.
„Вътре се почувствах толкова нищожен в сравнение със силата на природата и бях поразен от красотата и спокойствието на вътрешното пространство на вулкана. За мен беше голяма чест първи от учените да се спусна и да видя всичко със собствените си очи“, споделя впечатленията си Сигмундсон.
Изследването дава на вулканолозите много нови сведения за процеса на изригване. Впрочем, независимо че първата експедиция в кратера на Трихнюкайигюра е била още пред октомври миналата година, за нея учените не казват почти нищо.
Сега учените сравняват новите данни с информацията, събрана при изучаването на Ейяфятлайокутл, който миналата година създаде проблеми по целия свят.
Вижте и видеоматериали от спускането в Трихнюкайигюр.
Келтската столица Тиле може би се крие край Стара Загора
iNews.bg
Днес ще ви разкажем за експедицията "Преоткрий България" и за едно малко известно, но пък много атрактивно място у нас - град Николаево в Старозагорска област. Под руините на средновековна крепост край града може би се крие древната келтска столица Тиле. Вижте разказа на Евгени Димитров, свързан с това предположение на археолозите.
Малко след пресконференцията на Експедиция "Преоткрий България” през лятото, получих препратено от професор Валерия Фол електронно писмо, с необичайна теза, предложена от инженер-метролог. В писмото си той разказваше как чрез съчатение на топографски, картографски и семиотични методи, работейки и с исторически извори, е успял да стигне до предположението, че древната келтска столица Тиле се намира под руините на опасаното с три реда стени средновековно военно укрепление до старозагорският град Николаево.
Подкарах Каптивата към Стара Загора и първата ни среща с инж. Димитър Димитров ме наведе на мисълта, че в тази история има нещо наистина интересно. В професията си журналистът често се среща с многобройни жадни за слава екземпляри, и има своите начини да ги разпознава отдалече. Инженерът обаче не изглеждаше да е от тях. С прецизността, с която в работата си замерва уредбите по газостанциите, той започна да ми разказва как е стигнал до идеята.
Любовта си към историята е наследил от родителите си, учители и страстни събирачи на историческа литература. От малък се интересувал от миналото на родния си край и упорито разнищвал всякакви теми и въпроси. Може би не всички от вас знаят, че на територията на България в древността са живеели келти и са имали свое царство.
В периода от 278 до 213 г. пр. Хр. по долината на река Тунджа те обединили под своята власт сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги и етосаги), кото не последвали другите келти в малоазийските им походи през 278 г. пр. Хр. Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във "Всеобща история”: "Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица”. Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово.
Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи. През цялото това време обаче траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкали обратно келтите от завладените територии. През 214-213 г. пр. Хр. те си върнали и последната крепост на келтите – столицата на цар Кавар, древният град Тиле.
Оттогава учените не са определили с точност местоположението на древната келстка столица. Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за нахождението и.
Изучавайки различни официални издания на древни карти, в много от тях инж. Димитров намира топонима "Тиле” в източната част на подбалканското поле, понякога посочен с въпросителна, понякога направо нанесен на едно и също място. Мястото приблизително съвпада с хълмовете, на които се намира средновековното военно укрепление до село Николаево.
Откритието го ентусиазира да търси и други "сламки” за потвърждение. Тракийският топоним "Тиле, Τυλίς”, който точно съответства на гръцкото наречие "τυλιχτός -увит, обвит”. Трите пълноводни по това време реки Тунджа, Радова и Лазова буквално се увиват около хълмовете и ги ограждат отвякъде с вода. Всъщност келтите завладяват вече съществуващо тракийско селище, но не променят името му, което вероятно им звучи познато. И до днес в Централна Франция има малък град с името Tulle, а един от притоците на река Рона при Дижон се нарича Tille.
Поречието на Рона, според Херодот, е прародина на келтите. Друг логичен довод в подкрепа на предположението на инж. Димитров е, че крепостта отстоява на равни разстояния от границите на келтското царство, и оттам контролът върху тях би бил най-лесен. До трети век пр.Хр. Тунджа е плавателна до това място и позволява достъп и по вода. По върховете на двата по-ниски хълма Димитров открива вероятни каменни насипи от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие.
На Изток се намира най-високият хълм, Дебелец, върху който се откриват руините от късноантичното и средновековно военно укрепление. То все още носи безличното наименование Асара (от турски "Хисар” - крепост), и е построено през VI век. През 1985 година археологът Стефан Лисицов прави първоначалните теренни проучвания и оттогава на крепостта неуморно ровят само иманяри от всякакъв калибър. Само за период от една седмица по време на посещенията на експедицията ни там, видяхме иманярските ями да се увеличават с две, и то немалки.
По-късно укреплението става българско, и инж. Димитров предполага, че точно за него говори придворният византийски поет Мануил Фил (1270-1350 г.) при похода на византийския пълководец Михаил Глава Тархани срещу отрядите на българския цар Ивайло – "Червезица е свидетел за Твърдица, Мъглиж пък е съсвидтел с Крън”. Крепостта Червезица може и да е била изградена от камъните на древната келтска столица Тиле.
Екипът на Експедиция "Преоткрий България” е наясно, че даже и да се стигне до нови разкопки, (мисия почти невъзможна в кризата) трябва да се открие минимум някакъв надпис, който да увери учените, че това е келтската столица Тиле. Но също така искаме да покажем, че богатата история по българските земи не е със затворени страници, и може да ни поднесе нови изненади. Готови сме да изслушаме и други мнения по темата.
А ето и какво събужда интереса на Евгени Димитров:
Разказът на инж. Димитър Димитров: Анализът на картите ни води към столицата на келтите
От прегледаните 65 карти с изображение на Северна Тракия в 11 открих топонима "Тилè” в източната част на подбалканското поле, изписан с латински или гръцки букви, без точно посочване на мястото му, а в 7 карти открих означени селища в района, ограничен от днешните градове Николаево, Гурково и Твърдица.
Използвах технически метод, базиран на линейни и ъглови измервания, който дават възможност да бъде определено точното местоположение на обект от старата карта върху актуалната карта на района. Този метод дава точното място на съответния обект с неопределеност от 1.5 до 3.5 км. според датировката, мащаба и формата на старите карти.
Чрез този метод открих, че в деветата карта на Европа от Клавдий Птоломей (71-150г.), преиздадена през 1478г. в Западна Европа има означено селище, изписано като "Cialla” на латински език, което, пренесено върху актуалната карта, съвпада с останките на север от гр. Николаево в рамките на посочената неопределеност.
Единствено в карта на римските провинции по долното течение на река Дунав, издадена в края на ХІХ век в Германия, открих топонима "Tyle ?” с напълно точно означеното му място. То съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр. Николаево. Въпреки че мястото е точно означено, след названието на топонима е поставен въпросителен знак.
Издадените в Германия карти на античния свят в края на ХІХ век възстановяват римската картографска традиция върху актуална и модерна основа. По времето на римското нашествие древният Тилè е в развалини. Името не е забравено, но мястото му се идентифицира трудно. Затова германските картографи от края на ХІХ век по примера на римските картографи, когато отбелязват Тилè върху картите, го правят точно в този район и винаги с въпросителна след него.
Професор Валерия Фол: Загадки от миналото
Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на нашата територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култури.
Преди десетина дни излезе от печат сборникът "В търсене на келската столица Тиле в Тракия (ІІІ в. пр. Хр.)” (на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински). Репроблематизират се различни аспекти от трако-келтските отношения от времето на около 60 годишното присъствие на келтите в Тракия през 3 в. пр. Хр. М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле – някъде в южните склонове на Странджа, т.е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова – връх Арковна край едноименното село в Североизточна България. Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъда в сферата на хипотезата.
Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество.
Днес ще ви разкажем за експедицията "Преоткрий България" и за едно малко известно, но пък много атрактивно място у нас - град Николаево в Старозагорска област. Под руините на средновековна крепост край града може би се крие древната келтска столица Тиле. Вижте разказа на Евгени Димитров, свързан с това предположение на археолозите.
Малко след пресконференцията на Експедиция "Преоткрий България” през лятото, получих препратено от професор Валерия Фол електронно писмо, с необичайна теза, предложена от инженер-метролог. В писмото си той разказваше как чрез съчатение на топографски, картографски и семиотични методи, работейки и с исторически извори, е успял да стигне до предположението, че древната келтска столица Тиле се намира под руините на опасаното с три реда стени средновековно военно укрепление до старозагорският град Николаево.
Подкарах Каптивата към Стара Загора и първата ни среща с инж. Димитър Димитров ме наведе на мисълта, че в тази история има нещо наистина интересно. В професията си журналистът често се среща с многобройни жадни за слава екземпляри, и има своите начини да ги разпознава отдалече. Инженерът обаче не изглеждаше да е от тях. С прецизността, с която в работата си замерва уредбите по газостанциите, той започна да ми разказва как е стигнал до идеята.
Любовта си към историята е наследил от родителите си, учители и страстни събирачи на историческа литература. От малък се интересувал от миналото на родния си край и упорито разнищвал всякакви теми и въпроси. Може би не всички от вас знаят, че на територията на България в древността са живеели келти и са имали свое царство.
В периода от 278 до 213 г. пр. Хр. по долината на река Тунджа те обединили под своята власт сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги и етосаги), кото не последвали другите келти в малоазийските им походи през 278 г. пр. Хр. Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във "Всеобща история”: "Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица”. Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово.
Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи. През цялото това време обаче траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкали обратно келтите от завладените територии. През 214-213 г. пр. Хр. те си върнали и последната крепост на келтите – столицата на цар Кавар, древният град Тиле.
Оттогава учените не са определили с точност местоположението на древната келстка столица. Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за нахождението и.
Изучавайки различни официални издания на древни карти, в много от тях инж. Димитров намира топонима "Тиле” в източната част на подбалканското поле, понякога посочен с въпросителна, понякога направо нанесен на едно и също място. Мястото приблизително съвпада с хълмовете, на които се намира средновековното военно укрепление до село Николаево.
Откритието го ентусиазира да търси и други "сламки” за потвърждение. Тракийският топоним "Тиле, Τυλίς”, който точно съответства на гръцкото наречие "τυλιχτός -увит, обвит”. Трите пълноводни по това време реки Тунджа, Радова и Лазова буквално се увиват около хълмовете и ги ограждат отвякъде с вода. Всъщност келтите завладяват вече съществуващо тракийско селище, но не променят името му, което вероятно им звучи познато. И до днес в Централна Франция има малък град с името Tulle, а един от притоците на река Рона при Дижон се нарича Tille.
Поречието на Рона, според Херодот, е прародина на келтите. Друг логичен довод в подкрепа на предположението на инж. Димитров е, че крепостта отстоява на равни разстояния от границите на келтското царство, и оттам контролът върху тях би бил най-лесен. До трети век пр.Хр. Тунджа е плавателна до това място и позволява достъп и по вода. По върховете на двата по-ниски хълма Димитров открива вероятни каменни насипи от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие.
На Изток се намира най-високият хълм, Дебелец, върху който се откриват руините от късноантичното и средновековно военно укрепление. То все още носи безличното наименование Асара (от турски "Хисар” - крепост), и е построено през VI век. През 1985 година археологът Стефан Лисицов прави първоначалните теренни проучвания и оттогава на крепостта неуморно ровят само иманяри от всякакъв калибър. Само за период от една седмица по време на посещенията на експедицията ни там, видяхме иманярските ями да се увеличават с две, и то немалки.
По-късно укреплението става българско, и инж. Димитров предполага, че точно за него говори придворният византийски поет Мануил Фил (1270-1350 г.) при похода на византийския пълководец Михаил Глава Тархани срещу отрядите на българския цар Ивайло – "Червезица е свидетел за Твърдица, Мъглиж пък е съсвидтел с Крън”. Крепостта Червезица може и да е била изградена от камъните на древната келтска столица Тиле.
Екипът на Експедиция "Преоткрий България” е наясно, че даже и да се стигне до нови разкопки, (мисия почти невъзможна в кризата) трябва да се открие минимум някакъв надпис, който да увери учените, че това е келтската столица Тиле. Но също така искаме да покажем, че богатата история по българските земи не е със затворени страници, и може да ни поднесе нови изненади. Готови сме да изслушаме и други мнения по темата.
А ето и какво събужда интереса на Евгени Димитров:
Разказът на инж. Димитър Димитров: Анализът на картите ни води към столицата на келтите
От прегледаните 65 карти с изображение на Северна Тракия в 11 открих топонима "Тилè” в източната част на подбалканското поле, изписан с латински или гръцки букви, без точно посочване на мястото му, а в 7 карти открих означени селища в района, ограничен от днешните градове Николаево, Гурково и Твърдица.
Използвах технически метод, базиран на линейни и ъглови измервания, който дават възможност да бъде определено точното местоположение на обект от старата карта върху актуалната карта на района. Този метод дава точното място на съответния обект с неопределеност от 1.5 до 3.5 км. според датировката, мащаба и формата на старите карти.
Чрез този метод открих, че в деветата карта на Европа от Клавдий Птоломей (71-150г.), преиздадена през 1478г. в Западна Европа има означено селище, изписано като "Cialla” на латински език, което, пренесено върху актуалната карта, съвпада с останките на север от гр. Николаево в рамките на посочената неопределеност.
Единствено в карта на римските провинции по долното течение на река Дунав, издадена в края на ХІХ век в Германия, открих топонима "Tyle ?” с напълно точно означеното му място. То съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр. Николаево. Въпреки че мястото е точно означено, след названието на топонима е поставен въпросителен знак.
Издадените в Германия карти на античния свят в края на ХІХ век възстановяват римската картографска традиция върху актуална и модерна основа. По времето на римското нашествие древният Тилè е в развалини. Името не е забравено, но мястото му се идентифицира трудно. Затова германските картографи от края на ХІХ век по примера на римските картографи, когато отбелязват Тилè върху картите, го правят точно в този район и винаги с въпросителна след него.
Професор Валерия Фол: Загадки от миналото
Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на нашата територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култури.
Преди десетина дни излезе от печат сборникът "В търсене на келската столица Тиле в Тракия (ІІІ в. пр. Хр.)” (на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински). Репроблематизират се различни аспекти от трако-келтските отношения от времето на около 60 годишното присъствие на келтите в Тракия през 3 в. пр. Хр. М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле – някъде в южните склонове на Странджа, т.е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова – връх Арковна край едноименното село в Североизточна България. Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъда в сферата на хипотезата.
Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество.
Хората са произлезли от рибите
cross-bg.net
Колкото и нереалистично да звучи предположението, че хората са произлезли от рибите, доказателства за тази теза могат да бъдат наблюдавани както при изследването на фосили, така и при по-внимателен поглед над собствените ни тела, предава Би Би Си.
Човешкото лице е най-експресивната част от човешкото тяло - то казва на света как се чувстваш, кой си ти, както и от къде произлизаш. Въпреки че няма две напълно идентични човешки лица, голяма част от характеристиките са сходни - две очи, нос, уста, както и вдлъбнатина над горната устна.
Именно тази вдлъбнатина, на която едва ли някой обръща внимание поради липсата на конкретна функция, е доказателството за нашето "рибешко" минало и съдържа информация за първоначалните етапи от развитието на лицата ни.
Човешкото лице се оформя в утробата през първите 2 месеца от развитието. Човешките очи се формират отстрани на черепа, както е при рибите, приближавайки се с течение на времето към центъра на лицето. Ноздрите, както и средната част от човешката устна се смъкват от горната част на главата. Тези етапи от развитието на човешкия ембрион приличат поразително много на етапите на ембрионите на други бозайници и птици, които са произлезли от рибите.
Колкото и нереалистично да звучи предположението, че хората са произлезли от рибите, доказателства за тази теза могат да бъдат наблюдавани както при изследването на фосили, така и при по-внимателен поглед над собствените ни тела, предава Би Би Си.
Човешкото лице е най-експресивната част от човешкото тяло - то казва на света как се чувстваш, кой си ти, както и от къде произлизаш. Въпреки че няма две напълно идентични човешки лица, голяма част от характеристиките са сходни - две очи, нос, уста, както и вдлъбнатина над горната устна.
Именно тази вдлъбнатина, на която едва ли някой обръща внимание поради липсата на конкретна функция, е доказателството за нашето "рибешко" минало и съдържа информация за първоначалните етапи от развитието на лицата ни.
Човешкото лице се оформя в утробата през първите 2 месеца от развитието. Човешките очи се формират отстрани на черепа, както е при рибите, приближавайки се с течение на времето към центъра на лицето. Ноздрите, както и средната част от човешката устна се смъкват от горната част на главата. Тези етапи от развитието на човешкия ембрион приличат поразително много на етапите на ембрионите на други бозайници и птици, които са произлезли от рибите.
Би Би Си: Шимпанзетата използват 66 жеста за комуникация
focus-news.net
Дивите шимпанзета използват 66 различни жеста, за да комуникират един с друг, съобщават учени, цитирани от Би Би Си.
Екип експерти от университета Сейнт Андрюс в Шотландия е заснел група животни, за да заснеме техния „репертоар от жестове”.
Учените са анализирали 120 часа записи на взаимодействия между шимпанзетата, търсейки знаци, че животните умишлено си подават сигнали.
Според предишни проучвания шимпанзетата разполагат с набор от около 30 различни жеста.
Дивите шимпанзета използват 66 различни жеста, за да комуникират един с друг, съобщават учени, цитирани от Би Би Си.
Екип експерти от университета Сейнт Андрюс в Шотландия е заснел група животни, за да заснеме техния „репертоар от жестове”.
Учените са анализирали 120 часа записи на взаимодействия между шимпанзетата, търсейки знаци, че животните умишлено си подават сигнали.
Според предишни проучвания шимпанзетата разполагат с набор от около 30 различни жеста.
Български компании се ангажираха да прилагат ценностите на ООН
dnevnik.bg
Представители на българския бизнес се ангажираха да не допускат дискриминация, нарушения на човешките права и детски труд, да използват технологии, щадящи околната среда, да се борят срещу корупцията. Това стана с меморандум за сътрудничество, подписан днес от Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, който е на посещение в България, и председателя на Българската мрежа на "Глобалния договор на ООН" Сашо Дончев.
Бан Ки-мун посочи, че с подписването на меморандума се прави сериозна крачка, но остава още много да бъде направено за постигане на общите ценности на благоденствие и устойчиво развитие. Вярвам, че ООН ще може да разчита на българския бизнес като партньори за постигането на общите ценности - благоденствие и устойчиво развитие, заяви гостът.
"В мрежата на Глобалния договор членуват само тези компании, които не подлагат на съмнение и не допускат компромиси с основните принципи на организацията. Служителите на нашите компании не искат да останат пасивни наблюдатели при решаването на които и да са проблеми, застрашаващи устойчивото развитие на света" коментира Сашо Дончев. Около 20 български компании, фондации и сдружения са се присъединили към световната инициатива.
Представители на българския бизнес се ангажираха да не допускат дискриминация, нарушения на човешките права и детски труд, да използват технологии, щадящи околната среда, да се борят срещу корупцията. Това стана с меморандум за сътрудничество, подписан днес от Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, който е на посещение в България, и председателя на Българската мрежа на "Глобалния договор на ООН" Сашо Дончев.
Бан Ки-мун посочи, че с подписването на меморандума се прави сериозна крачка, но остава още много да бъде направено за постигане на общите ценности на благоденствие и устойчиво развитие. Вярвам, че ООН ще може да разчита на българския бизнес като партньори за постигането на общите ценности - благоденствие и устойчиво развитие, заяви гостът.
"В мрежата на Глобалния договор членуват само тези компании, които не подлагат на съмнение и не допускат компромиси с основните принципи на организацията. Служителите на нашите компании не искат да останат пасивни наблюдатели при решаването на които и да са проблеми, застрашаващи устойчивото развитие на света" коментира Сашо Дончев. Около 20 български компании, фондации и сдружения са се присъединили към световната инициатива.
Пожар в полска мина
news.bg
Пожар е избухналв полската мина "Крупински", съобщи АФП.
Инцидентът е станал на 900 метра под земята.
Спасителни екипи са успели да извадят петимата миньори, останали блокирани в мината след инцидента.
Други четирима са хоспитализирани с травми вследствие на пожара без опасност за живота.
Каменовъглената мина "Крупински" е в Сушец, в южната част на Полша.
По-рано тази седмица взрив избухна в мина в северно Мексико. Загинаха трима души, други 11 бяха блокирани вътре.
Пожар е избухналв полската мина "Крупински", съобщи АФП.
Инцидентът е станал на 900 метра под земята.
Спасителни екипи са успели да извадят петимата миньори, останали блокирани в мината след инцидента.
Други четирима са хоспитализирани с травми вследствие на пожара без опасност за живота.
Каменовъглената мина "Крупински" е в Сушец, в южната част на Полша.
По-рано тази седмица взрив избухна в мина в северно Мексико. Загинаха трима души, други 11 бяха блокирани вътре.
Бан Ки-мун очерта три основни предизвикателства за света
dariknews.bg
Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун очерта три основни предизвикателства, представяйки визия за света след 20 години. Това как светът ще изглежда през 2031 г. до голяма степен зависи от решенията сега, каза Бан Ки-мун на лекцията си в Софийския университет. ООН се нуждае от вашата ангажираност сега, каза той пред студентите.
Като основни предизвикателства той открои по-проспериращ свят, без крайна бедност; по-чист, зелен и устойчив свят, както и по-безопасен свят, без ядрени заплахи.
Това, което очакваме да се случи след 20 години, може да се случи много по-рано, но това зависи от самите нас, заяви Бан Ки-мун, като посочи промените в света, предизвикателствата на климатичните промени, недостига на храни и енергия. Както Берлинската стена трансформира Източна Европа, днес революцията завзема арабския свят и това са възможности, които се появяват веднъж в живота на всяко поколение, каза генералният секретар на ООН.
Вчера населението на света стана 7 млрд., до 2050 г. на света ще живеят 9 млрд. души. До 2050 г. ще трябва да сме намалили емисиите парникови газове с 50 процента, каза Бан Ки-мун. Той посочи, че бедствията като урагани и наводнения ще се увеличат със затоплянето на климата.
През по-голямата част от миналия век светът "минира" пътя си към растежа и изгори "мостовете" към просперитета и сега виждаме цените на стоките, енергията и храните да се увеличават. Междувременно неравенството между богатите и бедните става все по-голямо и за бедните по света много често изглежда сякаш те са оставени да стават все по-бедни, каза Бан Ки-мун, според когото така начертаваме опасна пътека на развитие. Според него е необходим по-балансиран път на хармония и растеж, пише БТА.
Технологията предлага решения, аз предпочитам да заложа на младите хора, заяви генералният секретар на ООН. Същевременно той посочи, че над 70 млн. деца не посещават училище.
Все повече правителства и народи си дават сметка, че ядрените оръжия създават единствено илюзия за сигурност, каза още Бан Ки-мун, като посочи елиминирането на ядрените оръжия сред най-големите си приоритети като генерален секретар на ООН.
Бан Ки-мун ще свика среща на високо равнище, посветена на безопасността на ядрената енергия, в сградата на ООН в Ню Йорк през септември.
Бан Ки-мун сравни промените в Източна Европа през 1989 г. с промените в арабския свят днес, "където хората се борят за свобода". Той изтъкна необходимостта от много силен ангажимент на международната общност по отношение на тези процеси. България може да предложи много, вие можете да споделите своя опит, добави генералният секретар на ООН.
Бан Ки-мун призова студентите да се развиват, да мечтаят, да не се примиряват и да не бъдат конформисти.
Генералният секретар на ООН отбеляза традиционната българска историческа толерантност, както и спасяването на българските евреи. България играе много активна и важна роля в рамките на Алианса на цивилизациите на ООН, каза Бан Ки-мун. Той припомни Васил Левски, борил се по думите му за визията на една нация за братство за всички без оглед на религиозни вярвания и националност.
Лекцията премина при много силен интерес, в присъствието на множество студенти, дипломати, общественици, експерти.
Преди лекцията в Софийския университет генералният секретар на ООН разгледа сградата на парламента и специално пленарната зала, където заседават депутатите. Председателят на парламента Цецка Цачева показа на високия гост президентската ложа, както и местата на правителството. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун попита колко жени има в парламента, а председателят на НС отбеляза, че са 57 и допълни, че водещите, най-тежки комисии, се водят от жени - правната, по бюджет и финанси, здравната, по култура и медии.
На срещата с председателския съвет Цецка Цачева отбеляза, че за българските депутати е изключително удоволствие да посрещнат генералния секретар на ООН и да засвидетелстват съпричастността си към целите на световната организация и проблемите, които тя е призвана да решава.
Бан Ки-мун посочи, че един от приоритетите за него като генерален секретар е да насърчава парламентарното сътрудничество в целия свят, защото парламентите са избрани да изпълняват волята на народите, те са тези, които превеждат международните документи на езика на националното право.
Генералният секретар на ООН подчерта, че организацията оценява високо партньорството си с България и подкрепата й за постигане на общите цели. По думите му опитът на България от демократичните промени и преходът към пазарна икономика може да бъде полезен на хората от Близкия изток и Северна Африка. Глобалната устойчивост и глобалното развитие са общият приоритет на ООН и на Европейския съюз, чийто член е България, отбеляза той. Правата на жените и децата, ядрената сигурност, ролята на ООН за укрепване на мира и международната сигурност, сътрудничеството между парламентите, бяха сред темите на срещата на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун с председателския съвет на Народното събрание.
В книгата за официални гости на Народното събрание Бан Ки-мун написа: "За мен е голяма чест да посетя България в качеството си на генерален секретар на ООН. Поздравявам парламента на България за лидерската му роля и ангажимента към общите глобални цели. Приветствам вашите усилия да се справите с трудните предизвикателства, работейки за промяна и един по-добър свят. Очаквам да продължим нашата съвместна работа".
Бан Ки-мун е на официално посещение у нас по покана на премиера Борисов.
Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун очерта три основни предизвикателства, представяйки визия за света след 20 години. Това как светът ще изглежда през 2031 г. до голяма степен зависи от решенията сега, каза Бан Ки-мун на лекцията си в Софийския университет. ООН се нуждае от вашата ангажираност сега, каза той пред студентите.
Като основни предизвикателства той открои по-проспериращ свят, без крайна бедност; по-чист, зелен и устойчив свят, както и по-безопасен свят, без ядрени заплахи.
Това, което очакваме да се случи след 20 години, може да се случи много по-рано, но това зависи от самите нас, заяви Бан Ки-мун, като посочи промените в света, предизвикателствата на климатичните промени, недостига на храни и енергия. Както Берлинската стена трансформира Източна Европа, днес революцията завзема арабския свят и това са възможности, които се появяват веднъж в живота на всяко поколение, каза генералният секретар на ООН.
Вчера населението на света стана 7 млрд., до 2050 г. на света ще живеят 9 млрд. души. До 2050 г. ще трябва да сме намалили емисиите парникови газове с 50 процента, каза Бан Ки-мун. Той посочи, че бедствията като урагани и наводнения ще се увеличат със затоплянето на климата.
През по-голямата част от миналия век светът "минира" пътя си към растежа и изгори "мостовете" към просперитета и сега виждаме цените на стоките, енергията и храните да се увеличават. Междувременно неравенството между богатите и бедните става все по-голямо и за бедните по света много често изглежда сякаш те са оставени да стават все по-бедни, каза Бан Ки-мун, според когото така начертаваме опасна пътека на развитие. Според него е необходим по-балансиран път на хармония и растеж, пише БТА.
Технологията предлага решения, аз предпочитам да заложа на младите хора, заяви генералният секретар на ООН. Същевременно той посочи, че над 70 млн. деца не посещават училище.
Все повече правителства и народи си дават сметка, че ядрените оръжия създават единствено илюзия за сигурност, каза още Бан Ки-мун, като посочи елиминирането на ядрените оръжия сред най-големите си приоритети като генерален секретар на ООН.
Бан Ки-мун ще свика среща на високо равнище, посветена на безопасността на ядрената енергия, в сградата на ООН в Ню Йорк през септември.
Бан Ки-мун сравни промените в Източна Европа през 1989 г. с промените в арабския свят днес, "където хората се борят за свобода". Той изтъкна необходимостта от много силен ангажимент на международната общност по отношение на тези процеси. България може да предложи много, вие можете да споделите своя опит, добави генералният секретар на ООН.
Бан Ки-мун призова студентите да се развиват, да мечтаят, да не се примиряват и да не бъдат конформисти.
Генералният секретар на ООН отбеляза традиционната българска историческа толерантност, както и спасяването на българските евреи. България играе много активна и важна роля в рамките на Алианса на цивилизациите на ООН, каза Бан Ки-мун. Той припомни Васил Левски, борил се по думите му за визията на една нация за братство за всички без оглед на религиозни вярвания и националност.
Лекцията премина при много силен интерес, в присъствието на множество студенти, дипломати, общественици, експерти.
Преди лекцията в Софийския университет генералният секретар на ООН разгледа сградата на парламента и специално пленарната зала, където заседават депутатите. Председателят на парламента Цецка Цачева показа на високия гост президентската ложа, както и местата на правителството. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун попита колко жени има в парламента, а председателят на НС отбеляза, че са 57 и допълни, че водещите, най-тежки комисии, се водят от жени - правната, по бюджет и финанси, здравната, по култура и медии.
На срещата с председателския съвет Цецка Цачева отбеляза, че за българските депутати е изключително удоволствие да посрещнат генералния секретар на ООН и да засвидетелстват съпричастността си към целите на световната организация и проблемите, които тя е призвана да решава.
Бан Ки-мун посочи, че един от приоритетите за него като генерален секретар е да насърчава парламентарното сътрудничество в целия свят, защото парламентите са избрани да изпълняват волята на народите, те са тези, които превеждат международните документи на езика на националното право.
Генералният секретар на ООН подчерта, че организацията оценява високо партньорството си с България и подкрепата й за постигане на общите цели. По думите му опитът на България от демократичните промени и преходът към пазарна икономика може да бъде полезен на хората от Близкия изток и Северна Африка. Глобалната устойчивост и глобалното развитие са общият приоритет на ООН и на Европейския съюз, чийто член е България, отбеляза той. Правата на жените и децата, ядрената сигурност, ролята на ООН за укрепване на мира и международната сигурност, сътрудничеството между парламентите, бяха сред темите на срещата на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун с председателския съвет на Народното събрание.
В книгата за официални гости на Народното събрание Бан Ки-мун написа: "За мен е голяма чест да посетя България в качеството си на генерален секретар на ООН. Поздравявам парламента на България за лидерската му роля и ангажимента към общите глобални цели. Приветствам вашите усилия да се справите с трудните предизвикателства, работейки за промяна и един по-добър свят. Очаквам да продължим нашата съвместна работа".
Бан Ки-мун е на официално посещение у нас по покана на премиера Борисов.
четвъртък, 5 май 2011 г.
Община Царево продължава да е против проучването за нефт и природен газ в зона „Силистар”
focus-news.net
Площта на територията на Блок 1-14 Силистар, разположен в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море, е 6935.57 кв.км. Снимка bourgas.org
Царево не е удовлетворено от обясненията и гаранциите, които Министерството на икономиката и фирмата „Ледербел” дадоха миналия петък на общественото обсъждане в Областна управа - Бургас. Кметът Петко Арнаудов обясни, че Община Царево няма основание да оттегли жалбата си, която е насрочена за разглеждане във Върховния административен съд на 19.05.2011 година, съобщиха от пресцентъра на община Царево.
„Ще продължаваме да отстояваме позицията си. Ние сме твърдо „против” заедно с БФ „Биоразнообразие” и останалите черноморски общини. Имаме подкрепата и на Природен парк „Странджа". Ще се борим за хората, които живеят постоянно при нас, за туристите и хотелиерите ни. Не може общината да инвестира пари във водопроводи и пречиствателни станции, а някой с лека ръка да получи правото да дойде и да дълбае в морето, да застраши природата ни и да ни създаде екологични проблеми", заявява Арнаудов.
Община Царево и БФ „Биоразнообразие” първи реагираха на решението на Министерски съвет, с което се даде правото да се търсят нефт и природен газ в зона „Силистар”, която обхваща изключителната икономическа и крайбрежна зона на юг от нос Емине.
Площта на територията на Блок 1-14 Силистар, разположен в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море, е 6935.57 кв.км. Снимка bourgas.org
Царево не е удовлетворено от обясненията и гаранциите, които Министерството на икономиката и фирмата „Ледербел” дадоха миналия петък на общественото обсъждане в Областна управа - Бургас. Кметът Петко Арнаудов обясни, че Община Царево няма основание да оттегли жалбата си, която е насрочена за разглеждане във Върховния административен съд на 19.05.2011 година, съобщиха от пресцентъра на община Царево.
„Ще продължаваме да отстояваме позицията си. Ние сме твърдо „против” заедно с БФ „Биоразнообразие” и останалите черноморски общини. Имаме подкрепата и на Природен парк „Странджа". Ще се борим за хората, които живеят постоянно при нас, за туристите и хотелиерите ни. Не може общината да инвестира пари във водопроводи и пречиствателни станции, а някой с лека ръка да получи правото да дойде и да дълбае в морето, да застраши природата ни и да ни създаде екологични проблеми", заявява Арнаудов.
Община Царево и БФ „Биоразнообразие” първи реагираха на решението на Министерски съвет, с което се даде правото да се търсят нефт и природен газ в зона „Силистар”, която обхваща изключителната икономическа и крайбрежна зона на юг от нос Емине.
Пригответе се за войните за храни през XXI век
dnes.bg
От Близкия изток до Мадагаскар високите цени на хранителните продукти водят до заграбване на земи и до падане на диктатори от власт. Пригответе се за войните за храни през XXI век, пише Лестър Браун в сп. „Форин полиси“.
В Съединените щати, когато цените на пшеницата скочат със 75%, както стана миналата година, това означава, че хлябът ще поскъпне от 2 долара до може би 2,10 долара. Ако живеете обаче в Делхи, тези зашеметяващо високи цени наистина имат значение. За вас цената на пшеницата ще се удвои.
Подгответе се за новата икономика на храните от 2011 година: цените се покачват, но последиците не се усещат еднакво навсякъде. За американците, които харчат по-малко от една десета от своите доходи за храна, високите цени са нещо досадно, но не и бедствие.
За най-бедните 2 милиарда жители на планетата, които дават между 50 и 70% от доходите си за храна обаче, тези "летящи" цени са равнозначни на едно ядене на ден вместо досегашните две. Това е предпоставка за революции и катаклизми.
Индексът на ООН на цените на храните вече достигна през 2011 г. исторически максимум; през март той се повиши за осми пореден месец. Предвид прогнозирания тази година недостиг на реколтата и на фона на разклатените режими в Близкия изток и Северна Африка заради високите цени и нервността на пазарите, които понасят шок след шок, храните бързо се превърнаха в скрития двигател на световната политика. Кризите като сегашната ще станат все по-обичайно явление. Новата геополитика на храните изглежда много по-нестабилна и конфликтна, отколкото сме свикнали. Оскъдицата е новото правило.
Хранителната криза от 2011 г. е нещо сериозно и може да предизвика още хлебни бунтове и политически революции. Ами ако дълбоките промени, които поразиха диктаторите Зин ал Абидин бен Али в Тунис, Хосни Мубарак в Египет и Муамар Кадафи в Либия, която внася 90% от необходимото й зърно, са не краят на историята, а нейното начало?
Гответе се, фермери и външни министри, за нова ера, в която световната оскъдица на храна все повече ще предопределя глобалната политика.
Фермерите са подложени на все по-силен натиск от очевидни фактори. Първият е увеличаването на населението на света, което почти се е удвоило от 70-те години на 20 век и е на път да достигне 9 милиарда души до средата на това столетие. Около 3 милиарда души се опитват в същото време да се изкачат нагоре по хранителната верига, като консумират повече месо, мляко и яйца.
Докато температурите се покачват, водните ресурси намаляват, тъй като фермерите ги използват прекомерно за напояване на посевите. Това увеличава изкуствено производството на храни в краткосрочен план, като надува балони, които се пукат, когато водоизточниците бъдат изчерпани. Саудитска Арабия, например, която задоволяваше сама потребностите си от пшеница близо над 20 години, скоро ще внася почти цялото необходимо й зърно.
Повече от половината от населението на света живее в държави, в които водните ресурси намаляват. Политически размирният Близък изток е първият географски регион, където производството на зърно е достигнало своя пик и е започнало да се свива, въпреки че населението продължава да нараства.
Пресушаваме кладенците, стопанисваме лошо почвите и така създаваме нови пустини. А цивилизацията може да преживее загубата на петролните запаси, но не и загубата на почвите си.
В тази ера на свиване на световното предлагане на храни производственият капацитет бързо се превръща в нова форма на геополитически лост за влияние и страните се борят да защитят своите ограничени интереси за сметка на общото благо.
Когато държавите износители ограничиха износа на фона на кризата през 2007 и 2008 година, страните вносители изпаднаха в паника. От опасения, че няма да успеят да купят необходимото им зърно на пазара, някои от по-богатите държави начело със Саудитска Арабия, Южна Корея и Китай, прибегнаха през 2008 г. до необичайната мярка - започнаха да купуват или наемат земя в други страни. Повечето подобни сделки бяха сключени в Африка, където някои правителства дават земя под аренда срещу по-малко от един долар годишно за акър.
Земята и водата стават все по-оскъдни, температурата на планетата ни се покачва и световното снабдяване с храни се влошава. Това са контурите на опасна геополитика на недостига на храна. Заграбването на земи, присвояването на вода и купуването на зърното директно от фермерите в страните износители сега е неразделна част от глобалната борба за хранителна сигурност.
От Близкия изток до Мадагаскар високите цени на хранителните продукти водят до заграбване на земи и до падане на диктатори от власт. Пригответе се за войните за храни през XXI век, пише Лестър Браун в сп. „Форин полиси“.
В Съединените щати, когато цените на пшеницата скочат със 75%, както стана миналата година, това означава, че хлябът ще поскъпне от 2 долара до може би 2,10 долара. Ако живеете обаче в Делхи, тези зашеметяващо високи цени наистина имат значение. За вас цената на пшеницата ще се удвои.
Подгответе се за новата икономика на храните от 2011 година: цените се покачват, но последиците не се усещат еднакво навсякъде. За американците, които харчат по-малко от една десета от своите доходи за храна, високите цени са нещо досадно, но не и бедствие.
За най-бедните 2 милиарда жители на планетата, които дават между 50 и 70% от доходите си за храна обаче, тези "летящи" цени са равнозначни на едно ядене на ден вместо досегашните две. Това е предпоставка за революции и катаклизми.
Индексът на ООН на цените на храните вече достигна през 2011 г. исторически максимум; през март той се повиши за осми пореден месец. Предвид прогнозирания тази година недостиг на реколтата и на фона на разклатените режими в Близкия изток и Северна Африка заради високите цени и нервността на пазарите, които понасят шок след шок, храните бързо се превърнаха в скрития двигател на световната политика. Кризите като сегашната ще станат все по-обичайно явление. Новата геополитика на храните изглежда много по-нестабилна и конфликтна, отколкото сме свикнали. Оскъдицата е новото правило.
Хранителната криза от 2011 г. е нещо сериозно и може да предизвика още хлебни бунтове и политически революции. Ами ако дълбоките промени, които поразиха диктаторите Зин ал Абидин бен Али в Тунис, Хосни Мубарак в Египет и Муамар Кадафи в Либия, която внася 90% от необходимото й зърно, са не краят на историята, а нейното начало?
Гответе се, фермери и външни министри, за нова ера, в която световната оскъдица на храна все повече ще предопределя глобалната политика.
Фермерите са подложени на все по-силен натиск от очевидни фактори. Първият е увеличаването на населението на света, което почти се е удвоило от 70-те години на 20 век и е на път да достигне 9 милиарда души до средата на това столетие. Около 3 милиарда души се опитват в същото време да се изкачат нагоре по хранителната верига, като консумират повече месо, мляко и яйца.
Докато температурите се покачват, водните ресурси намаляват, тъй като фермерите ги използват прекомерно за напояване на посевите. Това увеличава изкуствено производството на храни в краткосрочен план, като надува балони, които се пукат, когато водоизточниците бъдат изчерпани. Саудитска Арабия, например, която задоволяваше сама потребностите си от пшеница близо над 20 години, скоро ще внася почти цялото необходимо й зърно.
Повече от половината от населението на света живее в държави, в които водните ресурси намаляват. Политически размирният Близък изток е първият географски регион, където производството на зърно е достигнало своя пик и е започнало да се свива, въпреки че населението продължава да нараства.
Пресушаваме кладенците, стопанисваме лошо почвите и така създаваме нови пустини. А цивилизацията може да преживее загубата на петролните запаси, но не и загубата на почвите си.
В тази ера на свиване на световното предлагане на храни производственият капацитет бързо се превръща в нова форма на геополитически лост за влияние и страните се борят да защитят своите ограничени интереси за сметка на общото благо.
Когато държавите износители ограничиха износа на фона на кризата през 2007 и 2008 година, страните вносители изпаднаха в паника. От опасения, че няма да успеят да купят необходимото им зърно на пазара, някои от по-богатите държави начело със Саудитска Арабия, Южна Корея и Китай, прибегнаха през 2008 г. до необичайната мярка - започнаха да купуват или наемат земя в други страни. Повечето подобни сделки бяха сключени в Африка, където някои правителства дават земя под аренда срещу по-малко от един долар годишно за акър.
Земята и водата стават все по-оскъдни, температурата на планетата ни се покачва и световното снабдяване с храни се влошава. Това са контурите на опасна геополитика на недостига на храна. Заграбването на земи, присвояването на вода и купуването на зърното директно от фермерите в страните износители сега е неразделна част от глобалната борба за хранителна сигурност.
Археолози откриха пещерни рисунки на 25 хил. години
dnes.bg
Скални рисунки на около 25 000 години, изобразяващи коне и човешки ръце, бяха открити в пещера в северната част на Испания, съобщи Ройтерс.
Археолози попаднали случайно на рисунките в червено, докато търсели руини от древни селища.
Рисунките датират от същия период, от който са и тези в пещерата Алтамира - най-хубавите праисторически рисунки в света, открити в северната част на Испания през 1879 г.
"Имахме шанса да ги открием, заяви археологът Диего Гарате. Макар че са трудно забележими, защото са повредени, успяхме да ги идентифицираме."
Експерти планират да изследват пещерата, за да търсят праисторически сечива и съдове.
Първите представители на Хомо сапиенс са пристигнали на малки групи в северната част на Испания преди около 35 000 години. За известно време те са съжителствали с последните представители на неандерталците, преди да започнат да създават каменни сечива и да украсяват с рисунки стените на пещерите през късния палеолит.
Скални рисунки на около 25 000 години, изобразяващи коне и човешки ръце, бяха открити в пещера в северната част на Испания, съобщи Ройтерс.
Археолози попаднали случайно на рисунките в червено, докато търсели руини от древни селища.
Рисунките датират от същия период, от който са и тези в пещерата Алтамира - най-хубавите праисторически рисунки в света, открити в северната част на Испания през 1879 г.
"Имахме шанса да ги открием, заяви археологът Диего Гарате. Макар че са трудно забележими, защото са повредени, успяхме да ги идентифицираме."
Експерти планират да изследват пещерата, за да търсят праисторически сечива и съдове.
Първите представители на Хомо сапиенс са пристигнали на малки групи в северната част на Испания преди около 35 000 години. За известно време те са съжителствали с последните представители на неандерталците, преди да започнат да създават каменни сечива и да украсяват с рисунки стените на пещерите през късния палеолит.
Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун гостува в Софийския университет „Св. Климент Охридски”
akademika.bg
Началото на лекцията на тема „Светът: следващите 20 години” ще обобщи приоритетите за действие, които той посочва при заемането на поста си, както и тяхното изпълнение почти 4 години по-късно.
Началото е в 17.30 часа в Аулата на СУ.
Събието се организира от Дружество за ООН в България, заедно с Дипломатическия институт към Министерство на външните работи и Атлантическия клуб в България.
Началото на лекцията на тема „Светът: следващите 20 години” ще обобщи приоритетите за действие, които той посочва при заемането на поста си, както и тяхното изпълнение почти 4 години по-късно.
Началото е в 17.30 часа в Аулата на СУ.
Събието се организира от Дружество за ООН в България, заедно с Дипломатическия институт към Министерство на външните работи и Атлантическия клуб в България.
5 май 1961 г.
focus-news.net
Алън Шепърд става първият американец, извършил суборбитален космически полет. Той е изстрелян на борда на Мъркюри- Редстоун 3 (Фрийдъм 7) 23 дни след Гагарин. Руснакът е в безтегловност 89 минути, а Шепърд само 5. Гагарин прави една обиколка, а Шепърд е изстрелян на височина 180 km и впоследствие пада обратно на Земята, като целия му "полет" продължава само 15 минути.
Суборбиталеният полет е полет по балистична траектория със скорост, по-малка от първа космическа, т. е. без да излиза на орбита като изкуствен спътник на Земята. Състои се от активен участък на полета при работещи двигатели на ракетата носител по балистична траектория, участък на спиране в атмосферата и участък на спускане. След Алън Шепърд на 21 юли 1961 г. и Върджил Грисъм е изстрелян в космоса. Максималната продължителност на полета му е около 16 минути, на далечина - 509 км и височина на траекторията - 189 км.
Алън Шепърд става първият американец, извършил суборбитален космически полет. Той е изстрелян на борда на Мъркюри- Редстоун 3 (Фрийдъм 7) 23 дни след Гагарин. Руснакът е в безтегловност 89 минути, а Шепърд само 5. Гагарин прави една обиколка, а Шепърд е изстрелян на височина 180 km и впоследствие пада обратно на Земята, като целия му "полет" продължава само 15 минути.
Суборбиталеният полет е полет по балистична траектория със скорост, по-малка от първа космическа, т. е. без да излиза на орбита като изкуствен спътник на Земята. Състои се от активен участък на полета при работещи двигатели на ракетата носител по балистична траектория, участък на спиране в атмосферата и участък на спускане. След Алън Шепърд на 21 юли 1961 г. и Върджил Грисъм е изстрелян в космоса. Максималната продължителност на полета му е около 16 минути, на далечина - 509 км и височина на траекторията - 189 км.
Предложения за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ще се приемат още две седмици в МРРБ
focus-news.net
Още две седмици ще се приемат предложения за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройство Екатерина Захариева на обсъждане на промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Експерти от министерство са изготвили законопроекта, който подлежи на публично обсъждане.
„Основно постъпили са писмени предложения по концепцията на законопроекта за период от 6 месеца от администрацията, областни управители, Министерски съвет, от други министерства, от Асоциация по водно спасяване – Бургас, Асоциацията на концесионерите на морските плажове, община Несебър, зам.-кмета на община Балчик и от член на управителния съвет на Съюза на собствениците на Слънчев бряг”, обясни Захариева. По думите й - след днешното публично обсъждане, ще има последен срок за официалните писмени становища, който да не бъда повече от две седмици, за да може процедурата да продължи.
Освен предлаганата облекчена процедура за предоставяне на концесии на морските плажове, Милен Топалов - директор на Дирекция „Концесии” в МРРБ, предстви и други предложения за изменения в Закона за Черноморското крайбрежие.
„Ще бъде дефинирано финансирането и контрола по отношение на договорите за наем за морски плажове, което не присъства в сегашните текстове на закона. Предвижда се облекчаване на контрола чрез въвеждане на допълнителни текстове за дефиниции на понятия. По този начин ясно ще се дефинират основни понятия като - пясъчни дюни, преместваеми обекти, търговска площ и др.”, обясни експертът.
По думите му - ще има нова дефиниция на понятието морски плаж. „Дава се възможност върху публична държавна собственост да бъдат изграждани морски плажове, създадени в резултат на човешка дейност, като концесии за изграждане на морски плажове по реда на Закона за концесиите”, обясни Топалов.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Още две седмици ще се приемат предложения за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройство Екатерина Захариева на обсъждане на промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Експерти от министерство са изготвили законопроекта, който подлежи на публично обсъждане.
„Основно постъпили са писмени предложения по концепцията на законопроекта за период от 6 месеца от администрацията, областни управители, Министерски съвет, от други министерства, от Асоциация по водно спасяване – Бургас, Асоциацията на концесионерите на морските плажове, община Несебър, зам.-кмета на община Балчик и от член на управителния съвет на Съюза на собствениците на Слънчев бряг”, обясни Захариева. По думите й - след днешното публично обсъждане, ще има последен срок за официалните писмени становища, който да не бъда повече от две седмици, за да може процедурата да продължи.
Освен предлаганата облекчена процедура за предоставяне на концесии на морските плажове, Милен Топалов - директор на Дирекция „Концесии” в МРРБ, предстви и други предложения за изменения в Закона за Черноморското крайбрежие.
„Ще бъде дефинирано финансирането и контрола по отношение на договорите за наем за морски плажове, което не присъства в сегашните текстове на закона. Предвижда се облекчаване на контрола чрез въвеждане на допълнителни текстове за дефиниции на понятия. По този начин ясно ще се дефинират основни понятия като - пясъчни дюни, преместваеми обекти, търговска площ и др.”, обясни експертът.
По думите му - ще има нова дефиниция на понятието морски плаж. „Дава се възможност върху публична държавна собственост да бъдат изграждани морски плажове, създадени в резултат на човешка дейност, като концесии за изграждане на морски плажове по реда на Закона за концесиите”, обясни Топалов.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Откриха фосил на 5 см-ова мравка от еоцена
dnes.bg
Фосил на праисторическа мравка, която по размери прилича на колибри и също има крила, беше открита и изследвана от учени от САЩ и Канада. Дължината на насекомото е надхвърляла малко 5 см. То е обитавало Северна Америка през еоцена, преди около 50 млн. години, съобщи Би Би Си.
Мравката е била наречена Titanomyrma lubei. Любопитно е, че находката е направена в Денвърския природонаучен музей. Там експонатът е попаднал от разкопки в Уайоминг, но на находката не са обърнали нужното внимание.
T. lubei е една от най-големите мравки, откривани някога на планетата. Биолозите са определили, че тя е била царица. От съвременните мравки подобни на нея са само цариците мравки на някои видове, които живеят в тропическа Африка. Новият вид е подобен на фосилите на сходни животни от еоцена, открити в Германия и на остров Уайт в Южна Англия.
Германският екземпляр освен това е с подобни размери като северноамериканския. Според учените мравката Titanomyrma lubei е обитавала древните гори, където сега се намира Уайоминг, през еоцена. Климатът в региона тогава е бил също толкова горещ, какъвто е сега в тропиците. При същите климатични условия са живели и мравките в Европа през еоцена.
Палеонтолозите припомнят, че и сега всички големи мравки се срещат единствено в тропици. При това приликите между T. lubei и древните мравки в Европа показват, че в миналото мравките гиганти са мигрирали между континентите Европа и Северна Америка по суша през Арктика.
В древността обаче климатът там е бил доста студен за животните - умерен, а не тропически. Учените предполагат, че тайната се крие в кратките, но интензивни периоди на глобално затопляне, които са превръщали Арктика в много по-горещо място от обичайното.
Високите температури биха позволили на топлолюбивите видове да преминат през сухопътния мост. Статията за Titanomyrma lubei излиза днес в сп. Proceedings of the Royal Society.
Фосил на праисторическа мравка, която по размери прилича на колибри и също има крила, беше открита и изследвана от учени от САЩ и Канада. Дължината на насекомото е надхвърляла малко 5 см. То е обитавало Северна Америка през еоцена, преди около 50 млн. години, съобщи Би Би Си.
Мравката е била наречена Titanomyrma lubei. Любопитно е, че находката е направена в Денвърския природонаучен музей. Там експонатът е попаднал от разкопки в Уайоминг, но на находката не са обърнали нужното внимание.
T. lubei е една от най-големите мравки, откривани някога на планетата. Биолозите са определили, че тя е била царица. От съвременните мравки подобни на нея са само цариците мравки на някои видове, които живеят в тропическа Африка. Новият вид е подобен на фосилите на сходни животни от еоцена, открити в Германия и на остров Уайт в Южна Англия.
Германският екземпляр освен това е с подобни размери като северноамериканския. Според учените мравката Titanomyrma lubei е обитавала древните гори, където сега се намира Уайоминг, през еоцена. Климатът в региона тогава е бил също толкова горещ, какъвто е сега в тропиците. При същите климатични условия са живели и мравките в Европа през еоцена.
Палеонтолозите припомнят, че и сега всички големи мравки се срещат единствено в тропици. При това приликите между T. lubei и древните мравки в Европа показват, че в миналото мравките гиганти са мигрирали между континентите Европа и Северна Америка по суша през Арктика.
В древността обаче климатът там е бил доста студен за животните - умерен, а не тропически. Учените предполагат, че тайната се крие в кратките, но интензивни периоди на глобално затопляне, които са превръщали Арктика в много по-горещо място от обичайното.
Високите температури биха позволили на топлолюбивите видове да преминат през сухопътния мост. Статията за Titanomyrma lubei излиза днес в сп. Proceedings of the Royal Society.
сряда, 4 май 2011 г.
Сонда "Зора" се приближава до един от най-големите астероиди
dariknews.bg
Три години и половина след изстрелването си, американската сонда Dawn (Зора) започна да се приближава до Веста, един от най-големите астероиди в Слънчевата система, съобщава АФП.
Сондата "Зора" ще достигне орбитата на астероида на 16 юли. За момента тя се намира на около 1,21 милиона километра от целта, което е три пъти разстоянието между Земята и Луната.
"Чувстваме се малко като Христофор Колумб, когато е приближавал Новия свят", заяви Кристофър Ръсел, научен отговорник на мисията. "Екипът на "Зора" няма търпение да започне да картографира тази непозната територия".
След Веста, в началото на 2012 г. "Зора" ще се насочи към Церес, друг голям астероид, който тя ще достигне през февруари 2015 г., допълва БГНЕС. Целта на изследването е "да се видят първите моменти от раждането на Слънчевата система" преди 4,6 милиарда години. Учените искат да разберат създаването на двата астероида, които се намират между Марс и Юпитер.
Три години и половина след изстрелването си, американската сонда Dawn (Зора) започна да се приближава до Веста, един от най-големите астероиди в Слънчевата система, съобщава АФП.
Сондата "Зора" ще достигне орбитата на астероида на 16 юли. За момента тя се намира на около 1,21 милиона километра от целта, което е три пъти разстоянието между Земята и Луната.
"Чувстваме се малко като Христофор Колумб, когато е приближавал Новия свят", заяви Кристофър Ръсел, научен отговорник на мисията. "Екипът на "Зора" няма търпение да започне да картографира тази непозната територия".
След Веста, в началото на 2012 г. "Зора" ще се насочи към Церес, друг голям астероид, който тя ще достигне през февруари 2015 г., допълва БГНЕС. Целта на изследването е "да се видят първите моменти от раждането на Слънчевата система" преди 4,6 милиарда години. Учените искат да разберат създаването на двата астероида, които се намират между Марс и Юпитер.
Пещерите и техните отложения ни разказват за растежа на планините
uibk.ac.at
В една от своите песни Боб Дилън пита: "Колко години може да съществува една планина, преди да се отмие в морето?", с което поставя един интригуващ геоложки въпрос, на който точният отговор не е лесен. Планинските масиви са в постоянно взаимодействие между климатично контролираните атмосферни процеси, от една страна и тектонските сили, които причиняват огъване и избутване и по този начин удебеляване на земната кора, от друга страна. Докато ерозията в крайна сметка изтрива всички геоложки препятствия, тектонските сили са отговорни за натрупването и надигането на скали и по този начин за формирането на грандиозни планински пейзажи, като например Алпите. В действителност климатът, атмосферните влияния и планинообразуването си взаимодействат по сложен начин и количественото определяне на ерозия и подем, особено през последните няколко милиона години, продължава да бъде предизвикателство.
В една нова публикация на Майкъл Майер, геолог в Университета в Инсбрук, и др. е представен доклад за древната система от пещери, открита близо до върха на планината Алгой (Австрия), която запазва старата радиометрия на пещерните образувания от Алпите. "Тези отложения са формирани около пещерата преди 2 милиона години и техният геохимичен подпис и биологични включвания са много различни от други пещерни калцити в Алпите", казва Майер, който работи в Института по геология и палеонтология в университета в Инсбрук, Австрия. С помощта на внимателно анализиране на тези пещерни образувания и с изотопно моделиран подход, авторите са в състояние да изчислят дълбочината на пещерата и височинта на горните части от времето на образуването им. По този начин Майер и др. получават времето на началната ерозия за северния ръб на Алпите и (най-важното!) - на геоложкия период от време, който се характеризира с повторна поява ледникови периоди - чрез интензивната ледена ерозия. "Нашите резултати показват, че преди 2 милиона години пещерата се е намирала на ~ 1500 метра под сегашната си надморска височина и планините вероятно са били до 500 метра по-ниско в сравнение с днес", заявява Майер. Тези промени са значителни и голяма част от това надигане вероятно може да се дължи на постепенното разтоварване на Алпите поради ледена ерозия.
Пещерните образувания са били използвани за реконструкция на климата и последните промени в околната среда по най-различни начини. Изследването на Майер и др. е вълнуващо, все пак, тъй като то подчертава потенциала на пещерите и техните отложения за количествено определяне на развитието на планината във времева рамка от милиони години и позволява взаимодействието на тектонските и климатичните процеси да бъде разбрано. Ключът към успеха е точен контрол на възрастта чрез уран-оловно изотопно определяне. Този метод се използва често за възрастта на много по-стари скали и минерали, но много рядко се прилага за пещерни образувания - т.е. само за тези с високи концентрации на уран - и за щастие това е така за пробите от планината Алгой.
В една от своите песни Боб Дилън пита: "Колко години може да съществува една планина, преди да се отмие в морето?", с което поставя един интригуващ геоложки въпрос, на който точният отговор не е лесен. Планинските масиви са в постоянно взаимодействие между климатично контролираните атмосферни процеси, от една страна и тектонските сили, които причиняват огъване и избутване и по този начин удебеляване на земната кора, от друга страна. Докато ерозията в крайна сметка изтрива всички геоложки препятствия, тектонските сили са отговорни за натрупването и надигането на скали и по този начин за формирането на грандиозни планински пейзажи, като например Алпите. В действителност климатът, атмосферните влияния и планинообразуването си взаимодействат по сложен начин и количественото определяне на ерозия и подем, особено през последните няколко милиона години, продължава да бъде предизвикателство.
В една нова публикация на Майкъл Майер, геолог в Университета в Инсбрук, и др. е представен доклад за древната система от пещери, открита близо до върха на планината Алгой (Австрия), която запазва старата радиометрия на пещерните образувания от Алпите. "Тези отложения са формирани около пещерата преди 2 милиона години и техният геохимичен подпис и биологични включвания са много различни от други пещерни калцити в Алпите", казва Майер, който работи в Института по геология и палеонтология в университета в Инсбрук, Австрия. С помощта на внимателно анализиране на тези пещерни образувания и с изотопно моделиран подход, авторите са в състояние да изчислят дълбочината на пещерата и височинта на горните части от времето на образуването им. По този начин Майер и др. получават времето на началната ерозия за северния ръб на Алпите и (най-важното!) - на геоложкия период от време, който се характеризира с повторна поява ледникови периоди - чрез интензивната ледена ерозия. "Нашите резултати показват, че преди 2 милиона години пещерата се е намирала на ~ 1500 метра под сегашната си надморска височина и планините вероятно са били до 500 метра по-ниско в сравнение с днес", заявява Майер. Тези промени са значителни и голяма част от това надигане вероятно може да се дължи на постепенното разтоварване на Алпите поради ледена ерозия.
Пещерните образувания са били използвани за реконструкция на климата и последните промени в околната среда по най-различни начини. Изследването на Майер и др. е вълнуващо, все пак, тъй като то подчертава потенциала на пещерите и техните отложения за количествено определяне на развитието на планината във времева рамка от милиони години и позволява взаимодействието на тектонските и климатичните процеси да бъде разбрано. Ключът към успеха е точен контрол на възрастта чрез уран-оловно изотопно определяне. Този метод се използва често за възрастта на много по-стари скали и минерали, но много рядко се прилага за пещерни образувания - т.е. само за тези с високи концентрации на уран - и за щастие това е така за пробите от планината Алгой.
Перфектният геоид
geomedia.bg
Научните открития, за които помагат сателитите и космическите апарати, стават все по-често явление напоследък. 50 години след първия полет на човек в Космоса и изказването на Гагарин „Земята е синя и много красива", всеки земен жител, без да излизал дори от къщи, знае, че от орбита планетата ни е синя и ... много красива. Това обаче не спира желанието за още повече знания. Споровете около формата на Земята са с няколко вековна история и свързани с много любопитни определения - говори се за круши, картофи, мандарини, лимони, портокали.
По-малко от месец след като беше направена 360-градусова снимка на Слънцето, Европейската космическа агенция публикува и най-точния модел на геоида, изработен някога - за да разберем по-добре какво представлява Земята.
След две години в орбита европейският сателит GOCE (Gravity field and steady-state Ocean Circulation Explorer - изследване на гравитационното поле и постоянните океански течения) позволи на учените да направят с неподозирана точност модел на действителната форма на планетата.
Геоидът представлява еквипотенциалната повърхнина, определена от земното гравитационно поле, която приблизително съвпада със средното ниво на Световния океан. Учените смятат, че изработеният модел ще е повратна точка за изучаването на движението на океанските течения, морското равнище, динамиката на ледовете и последствията от климатичните промени.
Бившият шеф на Института за астрономия и физическа геодезия в Техническия университет в Мюнхен проф. Райнер Румел коментира, че благодарение на гравиметричните данни от GOCE е получен съвършен модел на формата на Земята. Благодарение на спътника ще бъде разгадана динамиката на океанските течения с непостигана до днес точност. Предстоят и нови открития за влиянието на климатичните промени, както и за вътрешната структурата на планетата. Например данните от GOCE ще помогнат да се задълбочат изследванията на земетресенията, като опустошителната трагедия от 11 март в Япония - какво ги предизвиква и дали е възможно те да бъдат предвидени в бъдеще. Макар причината за последното земетресение да е в преместването на тектоничните плочи под океана и движението да не може да бъде забелязано от Космоса, трусовете предизвикват промени в гравитационното поле и получаваните данни за него, което би помогнало за изучаването на тези разрушителни процеси и в крайна сметка за едно евентуално бъдещо предсказване на подобни движения, убедени са учените.
Сателитът GOCE е изведен в орбита през март 2009 г. и вече има повече от година натрупани данни за гравитацията. Според Фолкер Лайбиг, директор на програмата за наблюдение на Земята към Европейската космическа агенция, спътникът ще остане в орбита до края на 2012 г. и ще продължи да изпраща данни за гравитацията и за още по-добро разбиране на геоида. GOCE разполага с гравиметър - шест високо чувствителни акселометри, които измерват гравитация в 3D, сега за първи път събират данни и от Космоса. Орбитата на сателита е на максимално ниска височина от Земята, което позволява най-качествени данни за гравитацията. Специален механизъм компенсира силите на привличане и задържа спътникът в постоянна орбита.
Проф. Лайбиг е убеден, че резултати от GOCE досега са били смятани за научна фантастика, а днес са реалност.
Научните открития, за които помагат сателитите и космическите апарати, стават все по-често явление напоследък. 50 години след първия полет на човек в Космоса и изказването на Гагарин „Земята е синя и много красива", всеки земен жител, без да излизал дори от къщи, знае, че от орбита планетата ни е синя и ... много красива. Това обаче не спира желанието за още повече знания. Споровете около формата на Земята са с няколко вековна история и свързани с много любопитни определения - говори се за круши, картофи, мандарини, лимони, портокали.
По-малко от месец след като беше направена 360-градусова снимка на Слънцето, Европейската космическа агенция публикува и най-точния модел на геоида, изработен някога - за да разберем по-добре какво представлява Земята.
След две години в орбита европейският сателит GOCE (Gravity field and steady-state Ocean Circulation Explorer - изследване на гравитационното поле и постоянните океански течения) позволи на учените да направят с неподозирана точност модел на действителната форма на планетата.
Геоидът представлява еквипотенциалната повърхнина, определена от земното гравитационно поле, която приблизително съвпада със средното ниво на Световния океан. Учените смятат, че изработеният модел ще е повратна точка за изучаването на движението на океанските течения, морското равнище, динамиката на ледовете и последствията от климатичните промени.
Бившият шеф на Института за астрономия и физическа геодезия в Техническия университет в Мюнхен проф. Райнер Румел коментира, че благодарение на гравиметричните данни от GOCE е получен съвършен модел на формата на Земята. Благодарение на спътника ще бъде разгадана динамиката на океанските течения с непостигана до днес точност. Предстоят и нови открития за влиянието на климатичните промени, както и за вътрешната структурата на планетата. Например данните от GOCE ще помогнат да се задълбочат изследванията на земетресенията, като опустошителната трагедия от 11 март в Япония - какво ги предизвиква и дали е възможно те да бъдат предвидени в бъдеще. Макар причината за последното земетресение да е в преместването на тектоничните плочи под океана и движението да не може да бъде забелязано от Космоса, трусовете предизвикват промени в гравитационното поле и получаваните данни за него, което би помогнало за изучаването на тези разрушителни процеси и в крайна сметка за едно евентуално бъдещо предсказване на подобни движения, убедени са учените.
Сателитът GOCE е изведен в орбита през март 2009 г. и вече има повече от година натрупани данни за гравитацията. Според Фолкер Лайбиг, директор на програмата за наблюдение на Земята към Европейската космическа агенция, спътникът ще остане в орбита до края на 2012 г. и ще продължи да изпраща данни за гравитацията и за още по-добро разбиране на геоида. GOCE разполага с гравиметър - шест високо чувствителни акселометри, които измерват гравитация в 3D, сега за първи път събират данни и от Космоса. Орбитата на сателита е на максимално ниска височина от Земята, което позволява най-качествени данни за гравитацията. Специален механизъм компенсира силите на привличане и задържа спътникът в постоянна орбита.
Проф. Лайбиг е убеден, че резултати от GOCE досега са били смятани за научна фантастика, а днес са реалност.
Четиринадесет миньори са блокирани в мина в Мексико
dnevnik.bg
Четиринадесет миньори са блокирани в мина за въглища край град Сабинас, в северния мексикански щат Коауила след експлозия на метан, съобщи ДПА. Отровният газ пречи на провеждането на спасителна операция.
Часове след взрива няма признаци работниците да са живи. Според кмета на Сабинас Хесус Мария Монтемайор Гарса те вероятно се намират на около 60 метра под земята.
Един миньор, който се намирал на повърхността, когато избухнал взрива, е пострадал тежко. Според някои съобщения той е на 15 години и е загубил едната си ръка.
Полицаи и войници отцепиха района, докато спасители се опитваха да достигнат блокираните работници. Те обаче не успяха да установят контакт с миньорите, тъй като концентрацията на метан в мината е твърде голяма и излага на опасност и техния живот.
През февруари 2006 г. 65 работници бяха блокирани в мина за въглища в Паста де Кончос, в щата Коауила. Само две тела бяха открити, а мината беше затворена, тъй като властите се опасяваха от нови експлозии. Телата на останалите 63 души така и не бяха извадени.
Кметът на Сабинас изрази силна надежда, че блокираните в новия инцидент миньори може все още да са живи въпреки взрива.
Четиринадесет миньори са блокирани в мина за въглища край град Сабинас, в северния мексикански щат Коауила след експлозия на метан, съобщи ДПА. Отровният газ пречи на провеждането на спасителна операция.
Часове след взрива няма признаци работниците да са живи. Според кмета на Сабинас Хесус Мария Монтемайор Гарса те вероятно се намират на около 60 метра под земята.
Един миньор, който се намирал на повърхността, когато избухнал взрива, е пострадал тежко. Според някои съобщения той е на 15 години и е загубил едната си ръка.
Полицаи и войници отцепиха района, докато спасители се опитваха да достигнат блокираните работници. Те обаче не успяха да установят контакт с миньорите, тъй като концентрацията на метан в мината е твърде голяма и излага на опасност и техния живот.
През февруари 2006 г. 65 работници бяха блокирани в мина за въглища в Паста де Кончос, в щата Коауила. Само две тела бяха открити, а мината беше затворена, тъй като властите се опасяваха от нови експлозии. Телата на останалите 63 души така и не бяха извадени.
Кметът на Сабинас изрази силна надежда, че блокираните в новия инцидент миньори може все още да са живи въпреки взрива.
Редкоземните метали - благословия и проклятие за Китай
iNews.bg
Жаждата на Китай и света за редки земи е истинска мъка и борба за живот за хората, които живеят близо до мините за добив. Най-големите такива мини се намират до Баотоу, Вътрешна Монголия (автономен регион на Китай), пише АФП.
"Ние сме жертви. Остатъците от добива на руда ни убиват. Ако ядете или пиете вода от източник, близо до мините, ще пострадате", накратко описва живота си фермерът Уанг Тао, който се е занимавал с отглеждане на картофи, царевица и пшеница, преди мините да достигнат и неговите земи.
Фермерите, които живеят близо до мините, редовно губят зъби или им пада косата. Тестовете показват, че в почвата около тези мини има силно повишено ниво на радиоактивни материали.
Природозащитни групи отдавна предупреждават, че добивът на редкоземни елементи изхвърля във въздуха и почвата опасни вещества като уран и торий.
През 2006 г. проучване в областта Далахай около мините, държани от китайската държавна компания Baogang, показва 36 пъти по-високо ниво на радиация, отколкото в други райони около Баотоу.
Пекин вече започна да затяга контрола при добива, като закри няколко нелегални мини, но дори оторизираните добивни компании не упражняват достатъчно добър контрол. От Baogang не са пожелали да коментират пред АФП какъв е качественият им контрол на добива.
В Китай се добиват 17-те редкоземни елемента, които се използват главно в производството на електроника. 95% от световния добив на тези метали са на китайска територия.
Прочети интересна статия по темата: Китай и редкоземните елементи
Жаждата на Китай и света за редки земи е истинска мъка и борба за живот за хората, които живеят близо до мините за добив. Най-големите такива мини се намират до Баотоу, Вътрешна Монголия (автономен регион на Китай), пише АФП.
"Ние сме жертви. Остатъците от добива на руда ни убиват. Ако ядете или пиете вода от източник, близо до мините, ще пострадате", накратко описва живота си фермерът Уанг Тао, който се е занимавал с отглеждане на картофи, царевица и пшеница, преди мините да достигнат и неговите земи.
Фермерите, които живеят близо до мините, редовно губят зъби или им пада косата. Тестовете показват, че в почвата около тези мини има силно повишено ниво на радиоактивни материали.
Природозащитни групи отдавна предупреждават, че добивът на редкоземни елементи изхвърля във въздуха и почвата опасни вещества като уран и торий.
През 2006 г. проучване в областта Далахай около мините, държани от китайската държавна компания Baogang, показва 36 пъти по-високо ниво на радиация, отколкото в други райони около Баотоу.
Пекин вече започна да затяга контрола при добива, като закри няколко нелегални мини, но дори оторизираните добивни компании не упражняват достатъчно добър контрол. От Baogang не са пожелали да коментират пред АФП какъв е качественият им контрол на добива.
В Китай се добиват 17-те редкоземни елемента, които се използват главно в производството на електроника. 95% от световния добив на тези метали са на китайска територия.
Прочети интересна статия по темата: Китай и редкоземните елементи
Скален къс с кости на животно отпреди 7 млн. г. е намерен в Камен бряг
inews.bg
Гмуркачи за рапани край Камен бряг откриха скален блок с вкаменени кости от хипарион - далечен роднина на сегашния кон, живял преди 7-8 млн. години. Откупен е от сдружение "Бъдеще в миналото" и подарен на Врачанския музей.
Находката е трудна за по-прецизно датиране, заради липсата на череп, каза палеонтологът д-р Латинка Христова. Приблизителната датировка на подобни кости е от периода късен миоцен и началото на плиоцена, между 4 и 9 милона години. Хипарионът е имал по три пръста на крак, всеки със собствено копито, т.е. по три копита на крак.
Гмуркачите са открили къса скала с костите в него на 10-15 метра дълбочина в морето. Вероятно парчето се е откъснало от бреговата ивица преди време и е паднало на дъното. Откритието е значимо, защото никога в североизточния район на страната не са откривани вкаменелости от този период, коментира д-р Христова.
Гмуркачи за рапани край Камен бряг откриха скален блок с вкаменени кости от хипарион - далечен роднина на сегашния кон, живял преди 7-8 млн. години. Откупен е от сдружение "Бъдеще в миналото" и подарен на Врачанския музей.
Находката е трудна за по-прецизно датиране, заради липсата на череп, каза палеонтологът д-р Латинка Христова. Приблизителната датировка на подобни кости е от периода късен миоцен и началото на плиоцена, между 4 и 9 милона години. Хипарионът е имал по три пръста на крак, всеки със собствено копито, т.е. по три копита на крак.
Гмуркачите са открили къса скала с костите в него на 10-15 метра дълбочина в морето. Вероятно парчето се е откъснало от бреговата ивица преди време и е паднало на дъното. Откритието е значимо, защото никога в североизточния район на страната не са откривани вкаменелости от този период, коментира д-р Христова.
Населението в света над 7 милиарда през октомври
bgnes.com
Населението в света се очаква да надхвърли 7 милиарда на 31 октомври като се насочва към 10 или повече милиарда в края на века, пише в нов доклад на ООН.
Документът също така прогнозира, че глобалното население ще е по-голямо в средата на века от предвижданията отпреди 2 години, достигайки 9,31 милиарда вместо 9,15 милиарда. Обяснението са по-малкият брой смъртни случаи, както и по-висока раждаемост от очакваната. Датата през октомври за достигане на 7 милиарда жители се основава на изчисления от сегашни тенденции. Фондът на ООН за населението (ФНООН) съобщи, че ще започне седемдневното обратно броене на 24 октомври със серия от събития. Световното население достигна 6 милиарда през 1998 и бе 6,89 милиарда на 1 юли. В доклада "2010 Revision of World Population Prospects" се прогнозира на планетата да живеят 10,1 милиарда души до 2100, първият случай на толкова далечно предвиждане. Ако обаче глобалната раждаемост е дори по половин дете в повече на жена от очакваната, тогава тази цифра би могла да е почти 16 милиарда. /Ройтерс
Населението в света се очаква да надхвърли 7 милиарда на 31 октомври като се насочва към 10 или повече милиарда в края на века, пише в нов доклад на ООН.
Документът също така прогнозира, че глобалното население ще е по-голямо в средата на века от предвижданията отпреди 2 години, достигайки 9,31 милиарда вместо 9,15 милиарда. Обяснението са по-малкият брой смъртни случаи, както и по-висока раждаемост от очакваната. Датата през октомври за достигане на 7 милиарда жители се основава на изчисления от сегашни тенденции. Фондът на ООН за населението (ФНООН) съобщи, че ще започне седемдневното обратно броене на 24 октомври със серия от събития. Световното население достигна 6 милиарда през 1998 и бе 6,89 милиарда на 1 юли. В доклада "2010 Revision of World Population Prospects" се прогнозира на планетата да живеят 10,1 милиарда души до 2100, първият случай на толкова далечно предвиждане. Ако обаче глобалната раждаемост е дори по половин дете в повече на жена от очакваната, тогава тази цифра би могла да е почти 16 милиарда. /Ройтерс
Огромно ято пеликани кацна в Кърджали
cross-bg.net
Ято от около 500 пеликана кацна в понеделник след обяд на брега на язовир “Студен кладенец”, недалеч от “Бентонит” и ОЦК. Риболовец информирал шефа на Ловно-рибарското сдружение инж. Васил Дончев за екзотичните птици, съобщава „Нов живот”.
„Такова нещо досега не съм виждал и едва ли ще видя”, коментира Васил Дончев пред наш репортер недалеч от огромното ято. Малко хора бяха обърнали внимание на необичайните гости, мислят ги за лебеди. През последните години присъствието на лебеди в яз. “Студен кладенец” е обичайно. Дори остават тук да зимуват.
Васил Дончев си спомни, че преди 10-15 години по време на лов на патици през февруари в този район са видели няколко пеликана. Птиците не ни допуснаха по-близо до себе си. Когато ги доближихме на стотина метра, отлетяха във верига към отсрещния бряг към село Островица и към моста на Лисиците.
В природата са познати 8 вида пеликани. В България се срещат два вида – розови и къдроглави. Обитават влажните зони по Черноморието и Дунавското крайбрежие и по-рядко тези във вътрешността на страната.
Край Кърджали е долетял розов пеликан. Кърдроглавият мигрира по-рано, каза д-р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците. Няма нищо странно, че ятото е кацнало тук, обикновено мигрират покрай Черноморското крайбрежие. Птиците идват от Централна Африка. Спрели са да си починат и да пренощуват. Следващата им спирка вероятно ще бъде язовир “Овчарица” край Гълъбово. След две седмици ще са в Дунавската делта, където ще гнездят в тръстиката.
И друг път пеликани са наблюдавани в язовир “Студен кладенец”. Дори 10-12 птици от къдроглавия са забелязани да зимуват край Широко поле и Звезделина. Кърдроглавият пеликан е в световната Червена книга. Д-р Петър Янков смята, че ятото е, което е спряло край Кърджали, е тръгнало на път през януари или февруари. Не изключва да останат няколко дни в язовира заради влошаването на времето. Когато летят, на пеликаните им трябва топъл въздух, за да ги носи течението. Дунавската делта е най-северното място в Европа, където розовият пеликан гнезди.
Хората не бива да безпокоят птиците, изминали са 5 000–6 000 километри и са изморени, затова са предпазливи, препоръчва д-р Петър Янков.
Припомни, че мюсюлманите смятат пеликаните за свещени. Когато пророкът Мохамед минавал през пустинята, пеликани са му носили вода в кожените торби под клюна. Това го е спасило. В Кения тази птица е на голяма почти. Пеликани спокойно кацат по кораби и лодките. Хората не ги закачат и са свикнали с тях.
Ято от около 500 пеликана кацна в понеделник след обяд на брега на язовир “Студен кладенец”, недалеч от “Бентонит” и ОЦК. Риболовец информирал шефа на Ловно-рибарското сдружение инж. Васил Дончев за екзотичните птици, съобщава „Нов живот”.
„Такова нещо досега не съм виждал и едва ли ще видя”, коментира Васил Дончев пред наш репортер недалеч от огромното ято. Малко хора бяха обърнали внимание на необичайните гости, мислят ги за лебеди. През последните години присъствието на лебеди в яз. “Студен кладенец” е обичайно. Дори остават тук да зимуват.
Васил Дончев си спомни, че преди 10-15 години по време на лов на патици през февруари в този район са видели няколко пеликана. Птиците не ни допуснаха по-близо до себе си. Когато ги доближихме на стотина метра, отлетяха във верига към отсрещния бряг към село Островица и към моста на Лисиците.
В природата са познати 8 вида пеликани. В България се срещат два вида – розови и къдроглави. Обитават влажните зони по Черноморието и Дунавското крайбрежие и по-рядко тези във вътрешността на страната.
Край Кърджали е долетял розов пеликан. Кърдроглавият мигрира по-рано, каза д-р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците. Няма нищо странно, че ятото е кацнало тук, обикновено мигрират покрай Черноморското крайбрежие. Птиците идват от Централна Африка. Спрели са да си починат и да пренощуват. Следващата им спирка вероятно ще бъде язовир “Овчарица” край Гълъбово. След две седмици ще са в Дунавската делта, където ще гнездят в тръстиката.
И друг път пеликани са наблюдавани в язовир “Студен кладенец”. Дори 10-12 птици от къдроглавия са забелязани да зимуват край Широко поле и Звезделина. Кърдроглавият пеликан е в световната Червена книга. Д-р Петър Янков смята, че ятото е, което е спряло край Кърджали, е тръгнало на път през януари или февруари. Не изключва да останат няколко дни в язовира заради влошаването на времето. Когато летят, на пеликаните им трябва топъл въздух, за да ги носи течението. Дунавската делта е най-северното място в Европа, където розовият пеликан гнезди.
Хората не бива да безпокоят птиците, изминали са 5 000–6 000 километри и са изморени, затова са предпазливи, препоръчва д-р Петър Янков.
Припомни, че мюсюлманите смятат пеликаните за свещени. Когато пророкът Мохамед минавал през пустинята, пеликани са му носили вода в кожените торби под клюна. Това го е спасило. В Кения тази птица е на голяма почти. Пеликани спокойно кацат по кораби и лодките. Хората не ги закачат и са свикнали с тях.
вторник, 3 май 2011 г.
Нивото на Световния океан ще се повиши с 1,6 м. до 2100 г.
actualno.com
Ускорените климатични промени в Арктика, сред които топенето на ледовете на Гренландия, ще доведат до покачването на нивото на Световния океан с 1,6 метра до 2100 година, предаде Ройтерс, позовавайки се на международен доклад.
Подобно покачване, надвишаващо повечето досегашни научни прогнози, ще изложи на допълнителен риск крайбрежията от Бангладеш до Флорида и градове от Лондон до Шанхай. В резултат на повишението освен това ще се увеличат разходите за изграждане на бариери срещу вълните цунами в Япония.
"Изминалите шест години /до 2010 г./ са най-топлият период, регистриран някога в арктическия регион", се казва в доклада на Програмата за наблюдение и оценка на Арктика със седалище в Осло.
"Според научните прогнози нивото на Световния океан ще се повиши с между 0,9 и 1,6 метра до 2100 г., като значителен принос за това ще имат загубата на лед от арктическите ледници, и топенето на полярните шапки и ледената покривка на Гренландия", пишат още авторите на доклада.
Ускорените климатични промени в Арктика, сред които топенето на ледовете на Гренландия, ще доведат до покачването на нивото на Световния океан с 1,6 метра до 2100 година, предаде Ройтерс, позовавайки се на международен доклад.
Подобно покачване, надвишаващо повечето досегашни научни прогнози, ще изложи на допълнителен риск крайбрежията от Бангладеш до Флорида и градове от Лондон до Шанхай. В резултат на повишението освен това ще се увеличат разходите за изграждане на бариери срещу вълните цунами в Япония.
"Изминалите шест години /до 2010 г./ са най-топлият период, регистриран някога в арктическия регион", се казва в доклада на Програмата за наблюдение и оценка на Арктика със седалище в Осло.
"Според научните прогнози нивото на Световния океан ще се повиши с между 0,9 и 1,6 метра до 2100 г., като значителен принос за това ще имат загубата на лед от арктическите ледници, и топенето на полярните шапки и ледената покривка на Гренландия", пишат още авторите на доклада.
WWF: Ще спасим ли гигантите на Черно море?
darikfinance.bg
Есетровите видове, древните мигриращи риби, сега балансират на ръба на изчезването заради свръхулов за хайвер. Но водните гиганти, достигащи над 9 метра дължина, ще могат да плуват по-лесно в река Дунав, след като България наложи забрана за риболов, съобщава WWF.
Забраната, която съвпада със забрана, наложена преди пет години от страната на румънския бряг на реката, попълва основен пропуск в защитата на есетрата. Есетровите риби са най-големите обитатели на Черно море. Плуват в дълбоките крайбрежни води и за начина им на живот се знае изключително малко.
Те са древен вид, съществувал още по времето на динозаврите. Живеят дълг и бавен живот, но имат нещастието да мигрират по долното течение на река Дунав, за да хвърлят хайвера си. Някога такива са били улавяни и по горното течение на реката, но след построяването на каскадата Железни Врата в Сърбия, пътят им натам е отрязан.
Видът се приспособява и хвърля хайвера си дотам докъде може да стигне, но мизерията и алчността на хората заплашват оцеляването му, защото не само месото, но най-вече хайверът, който трябва да доведе новото поколение риби е скъп.
"За първи път България забрани улова на есетрови риби по Дунав", коментира Ивайло Симеонов, началник на отдел управление и наблюдение на рибарството в Национална агенция по рибарство и аквакултури. "През 2008 г. наложихме забрана върху есетровия улов, но само в Черно море".
Румънският мораториум върху улова влезе в сила през април 2006 г., но като се има предвид, че Дунав функционира като национална границата между България и Румъния, едностранната забрана беше напълно неефективна.
Възрастните есетрови риби живеят в устията на реките и крайбрежните води, но плуват нагоре по теченията на реките, за да хвърлят хайвера си. Черно море е един от най-важните региони за риболов на есетрови риби в света, на второ място след Каспийско море. Река Дунав, като една от най-големите реки захранваща морския басейн, е от решаващо значение за популацията на есетровите риби.
Наложената за една година забрана от страна на България е прелюдия към пет-годишна забрана, която е планирано да започне да действа през 2012 година.
До XIX век, гигантските моруни мигрират от Черно море по река Дунав чак до Германия и са важен икономически фактор за съществуването на много рибарски общности. Биологичният разред есетрови или костно-хрущялни риби съществува от преди 200 милиона години, те са надживели динозаврите, но днес повечето видове са критично застрашени според Червения списък на IUCN.
"Прекомерният риболов - главно за хайвер - е основната причина за безпокойство, но промяната на местообитания, включително и заради водни електроцентрали, както и замърсяването, допринасят за опасността", коментира Колман О'Грайоден, директор на WWF.
Търговията с есетрови хайвер е изключително печеливш бизнес. Хайверът им е един от най-скъпите продукти, извличани от дивата природа, с цените на дребно от около 6 000 евро за килограм.
Реалното количество на производството на есетрови риби у нас приблизително е около 1000 тона биомаса по данни на Българската асоциация по рибарство и аквакултури. В същото време запасите на есетрови риби са намалели у нас 10 пъти през последния половин век.
Във водите на Дунав и Черно море са се срещали шест вида есетрови риби, но два от тях вече са изчезнали окончателно.
До 2007 г. квотите за износ на хайвер бяха разпределени между страните от долния Дунав. Но през 2007 г. стана ясно, че броят на рибите е спаднал драстично и държавите не успяват да реализират дори половината от квотите. Това доведе до CITES (Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора) забраната за износ хайвер от естествени рибни популации от всички страни от долното течение на Дунав.
За съжаление забраната просто доведе до нарастване на сивия сектор и въпреки че действителната стойност на незаконната търговия не е известна, тя се оценява като значителна. Между 2000 и 2005 г. властите са заловили над 12 тона незаконен хайвер в ЕС.
"В опит да спрат незаконната търговия, страните подписали CITES се споразумяха за намиране на цялостно веригата на етикетирането, която има за цел да следи хайвера от произхода му до крайния потребител", посочва Колман О'Грайоден .
Според международните правила, всяка опаковка хайвер трябва да има етикет, който съдържа определен набор от информация.
Въпреки че международните правила са добри, все още има пропуски. Хайверът за лична употреба, се изключва от всякакви изисквания. Освен това, не съществува общо правило за етикетите.
А и осведомеността на потребителите в Западна Европа изглежда е доста ниска, което прави по-лесно пласирането на незаконната продукция. Обичаен подход е продажбата на хайвера на руски търговци, които след това го пласират на европейските пазари с документи за произход от Русия.
Въпреки всичко решението на българската държава да забрани улова на есетрови риби по Дунав е важна стъпка за опазването на гигантите на Черно море.
Есетровите видове, древните мигриращи риби, сега балансират на ръба на изчезването заради свръхулов за хайвер. Но водните гиганти, достигащи над 9 метра дължина, ще могат да плуват по-лесно в река Дунав, след като България наложи забрана за риболов, съобщава WWF.
Забраната, която съвпада със забрана, наложена преди пет години от страната на румънския бряг на реката, попълва основен пропуск в защитата на есетрата. Есетровите риби са най-големите обитатели на Черно море. Плуват в дълбоките крайбрежни води и за начина им на живот се знае изключително малко.
Те са древен вид, съществувал още по времето на динозаврите. Живеят дълг и бавен живот, но имат нещастието да мигрират по долното течение на река Дунав, за да хвърлят хайвера си. Някога такива са били улавяни и по горното течение на реката, но след построяването на каскадата Железни Врата в Сърбия, пътят им натам е отрязан.
Видът се приспособява и хвърля хайвера си дотам докъде може да стигне, но мизерията и алчността на хората заплашват оцеляването му, защото не само месото, но най-вече хайверът, който трябва да доведе новото поколение риби е скъп.
"За първи път България забрани улова на есетрови риби по Дунав", коментира Ивайло Симеонов, началник на отдел управление и наблюдение на рибарството в Национална агенция по рибарство и аквакултури. "През 2008 г. наложихме забрана върху есетровия улов, но само в Черно море".
Румънският мораториум върху улова влезе в сила през април 2006 г., но като се има предвид, че Дунав функционира като национална границата между България и Румъния, едностранната забрана беше напълно неефективна.
Възрастните есетрови риби живеят в устията на реките и крайбрежните води, но плуват нагоре по теченията на реките, за да хвърлят хайвера си. Черно море е един от най-важните региони за риболов на есетрови риби в света, на второ място след Каспийско море. Река Дунав, като една от най-големите реки захранваща морския басейн, е от решаващо значение за популацията на есетровите риби.
Наложената за една година забрана от страна на България е прелюдия към пет-годишна забрана, която е планирано да започне да действа през 2012 година.
До XIX век, гигантските моруни мигрират от Черно море по река Дунав чак до Германия и са важен икономически фактор за съществуването на много рибарски общности. Биологичният разред есетрови или костно-хрущялни риби съществува от преди 200 милиона години, те са надживели динозаврите, но днес повечето видове са критично застрашени според Червения списък на IUCN.
"Прекомерният риболов - главно за хайвер - е основната причина за безпокойство, но промяната на местообитания, включително и заради водни електроцентрали, както и замърсяването, допринасят за опасността", коментира Колман О'Грайоден, директор на WWF.
Търговията с есетрови хайвер е изключително печеливш бизнес. Хайверът им е един от най-скъпите продукти, извличани от дивата природа, с цените на дребно от около 6 000 евро за килограм.
Реалното количество на производството на есетрови риби у нас приблизително е около 1000 тона биомаса по данни на Българската асоциация по рибарство и аквакултури. В същото време запасите на есетрови риби са намалели у нас 10 пъти през последния половин век.
Във водите на Дунав и Черно море са се срещали шест вида есетрови риби, но два от тях вече са изчезнали окончателно.
До 2007 г. квотите за износ на хайвер бяха разпределени между страните от долния Дунав. Но през 2007 г. стана ясно, че броят на рибите е спаднал драстично и държавите не успяват да реализират дори половината от квотите. Това доведе до CITES (Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора) забраната за износ хайвер от естествени рибни популации от всички страни от долното течение на Дунав.
За съжаление забраната просто доведе до нарастване на сивия сектор и въпреки че действителната стойност на незаконната търговия не е известна, тя се оценява като значителна. Между 2000 и 2005 г. властите са заловили над 12 тона незаконен хайвер в ЕС.
"В опит да спрат незаконната търговия, страните подписали CITES се споразумяха за намиране на цялостно веригата на етикетирането, която има за цел да следи хайвера от произхода му до крайния потребител", посочва Колман О'Грайоден .
Според международните правила, всяка опаковка хайвер трябва да има етикет, който съдържа определен набор от информация.
Въпреки че международните правила са добри, все още има пропуски. Хайверът за лична употреба, се изключва от всякакви изисквания. Освен това, не съществува общо правило за етикетите.
А и осведомеността на потребителите в Западна Европа изглежда е доста ниска, което прави по-лесно пласирането на незаконната продукция. Обичаен подход е продажбата на хайвера на руски търговци, които след това го пласират на европейските пазари с документи за произход от Русия.
Въпреки всичко решението на българската държава да забрани улова на есетрови риби по Дунав е важна стъпка за опазването на гигантите на Черно море.
Абонамент за:
Публикации (Atom)