Интересува ме един въпрос, който ми се струва, че рядко се задава. Търговията с квоти за парникови газове е много добра за българските предприятия. Но какво реално се прави, за да се намалят емисиите парникови газове? Има ли добри примери за предприятия, които правят това – какъвто е и смисълът на цялата схема?
По принцип, тенденциите са две. Поради общото намаляване на икономическия ръст след приватизацията – знаете, че много предприятия бяха ликвидирани или пък развиха друга дейност, общо взето, има спад в показателя „тона въглероден диоксид на 1000 лева БВП“. В Европейски мащаб е много интересно къде е България като дял на човек от населението. Ние сме в много добра, под средната за Европа позиция – около 10 тона въглероден диоксид на човек от населението.
Въпросът е, когато икономическият растеж у нас се усили, дали ще се запази тази добра пропорция.
Това е другият аспект. Знаете, във всички страни в преход има подобно намаление. Но въпросът е – какво правим, за да бъде модерно производството и да се намаляват емисиите. От 2000 г., когато имаме най-ярък дял на приватизация на предприятия, и то на големите промишлени предприятия, те започнаха още от тогава модерните механизми за намаляване на емисиите, с технологично обновление и по-екологосъобразни технологии.
Започна режим на издаване на комплексни разрешителни, с който се налагаше една държавна политика да се внедряват най-добри налични техники, съответно спрямо тях да се изчисляват емисиите на източниците на замърсяване. Около 2003/4 г. бяха най-активно наложени тези механизми като държавна политика. Шест – седем години след това можем да проследим, особено в енергийния сектор, доколко предприятията се съобразиха и спазват тези мерки. Това са първите мерки, които пряко и косвено водят до намаляване на въглеродните емисии.
Става дума за сероочистващи инсталации, за обновяване на горивния процес изобщо. Не този, който е наследен от старите горивни мощности, а такива с кипящ слой, когенерация, това са техническите обновления, които трябваше да се случат в енергийния сектор. Очевидно е, че енергетиката е най-тежкият сектор за привеждане в съответствие и понеже голяма част от него остана държавен, а в другата се случи една неясна приватизация, нямаме най-големите успехи там.
Но има други, много добре работещи предприятия, които си изпълняват задълженията спрямо намаляване на общите емисии в околната среда, говоря за всякакви замърсители – серен диоксид, азотни оксиди и др. Картината в България, що се отнася до промишлените източници, не е никак печална, даже е много обнадеждаваща. Ние имаме една доста дисциплинирана промишленост, говоря за ефективно работещите, големи промишлени предприятия.
В енергийния сектор, пак казвам, във всяка страна е трудно да се наложат емисионните ограничения, особено за въздуха. Това продължава с променлив успех. Но основен източник се явява селското стопанство, там по принцип една политика по околна среда е много трудно да се провежда, тъй като всички работещи в промишлен мащаб селскостопански предприятия, като интензивно животновъдство, възобновили се птицекомбинати и други, се борят първо с ветеринарни норми за добра практика и оставят малко назад екологичните изисквания. Там предстоят тежки разговори, санкции или затваряне. Това е най-тежкият сектор за момента.
Има ли специфики и в горския сектор?
Има. Знаете, има процедури за промяна предназначението на земята; земеделските земи, които се променят за строителни цели – това също е пагубно, но по отношение на въглеродните емисии, най-пагубна е промяната на горските площи в строителни. Те са поглътител – намаляват общото количество въглерод, поради своите физиологични свойства, в този случай ние драстично прекъсваме този процес, след като има изсичане и застрояване.
Да не говорим за горските пожари ... В тази връзка, можем ли да кажем, че в България вече се наблюдават някакви директни изменения на климата – или нещата са трудно доловими на този етап?
Не, те са видими. Те са видими за целия свят. България не е сред най-екстремно променящите се страни. Може обаче да се каже, че във всички климатични прогнози, те се изготвят в НИМХ към БАН, тенденциите са към екстремни явления, каквито в България се наблюдават вече 10 – 12 години. Тоест проливни валежи и наводнения през лятото и по-меки зими, с дъждове вместо снеговалежи. Което намалява драстично снежната покривка, и в нашата страна.
И което е много вредно за селското стопанство и някои форми на туризма?
Недостатъчният сняг е вреден. Както за сложния комплекс, наречен почва, така и за всичко, което захранва почвата от растителния и животинския свят. Тези продължителни засушавания, които може би ще се случат. За България има години с наистина много трайни засушавания. Прогнозата е, че ще дойде такава суша. За момента се редуват проливни дъждове през летните месеци, които не бяха типични за нашата страна, които обаче станаха традиция – разбира се, в централна Европа те са в много по-опустошителни размери. При нас, мога да кажа, антропогенния фактор въздейства на размера на щетите, защото имаме неподдържана инфраструктура – става дума за пътищата, сега вече МОСВ отделя много по-големи грижи и средства за поддържане на язовирите или контролира много по-ефективно тези, които трябва да ги поддържат...
Пак казвам, ние имаме значително повишаване на минималната температура и не толкова бързо повишаване на максималната, но това довежда до събиране на границите минимална – максимална и пак води до екстремни явления.
И това има пряко отношение към българската икономика. Прави ли се нещо специално като оценка на въздействието и адаптационни стратегии?
Не ми е приятно да кажа, че „ще стане“, защото действително в момента не става. Ние вече имаме инвентаризацията на емисиите и сравняване с икономическото развитие по сектори. На етапа сме на обективизиране на нашите данни и на ситуацията в страната, на изготвяне на оценки и прогнози. Не сме стигнали до остойностяване на мерки за адаптация. Очакваме първите стратегически документи, които да включат това, да бъдат по проект, финансиран от Норвегия, за изготвяне на Национален план за действие до 2013 г. Ние също ще се включим в техническата част. Но в него се надяваме – сроковете са много кратки, до следващата година – да бъдат включени и остойностени първите адаптационни мерки в национален мащаб.
Димитър Събев
Няма коментари:
Публикуване на коментар