неделя, 19 декември 2010 г.

Интервю с еврокомисаря Кристалина Георгиева в "Годината" на Дарик

DarikNews.bg
Кои са трите най-важни неща, които вие свършихте през 2010-та?
Трите най-важни неща са да се организираме срещу двете мега бедствия - Пакистан и Хаити, в същото време да придвижим нова политика на Европа за реакция при бедствия, да създадем нов екип, който обединява служители на. . . тези, които се занимават с хуманитарна работа, и на тези, които организират гражданската защита на Европа. Така че мога да кажа - прогрес в оперативен план, в областта на политиката и в институционален план.

Едно важно нещо, което не свършихте?
Това, че не успях да посетя окупираните територии, не успях да отида до Палестина. Това е много важно, тъй като от кризите, с които ще се занимаваме в света, тази е, за съжаление, с нас и ще продължи да бъде с нас.

Всъщност според това, което вие казвате, 2010-та е била година на три пъти по-скъпи кризи. Защо стана така?
Две хиляди и десета година ще остане в историята като симптоматична на това, което е пред нас. Ние, за съжаление, не можем да се надяваме на това честотата и интензивността на бедствията да се намалят, защото. . . по две основни причини - защото климатичните изменения правят така, че имаме повече екстремални условия и ситуации по света, а и защото с растежа на населението, на света и неговата концентрация в градове. . . като удари бедствие, то убива повече хора и носи повече щети. Затова е много важно ние да работим по превенцията, да работим по това да сме добре подготвени за бедствия. И аз виждам за себе си и за мандата си това като изключително важна отговорност. Ако ние успеем да помогнем на Европа и на света да посреща тези, за съжаление, често непредвидими бедствия с по-висока степен на готовност, това се трансформира в спасени човешки животи и в по-малко загуби за обществото и за отделните семейства, за хората.

...
Има желания. Както се казва, от дете човек иска да бъде някакъв. Вие искате ли да станете президент?
Когато бях дете, това, което исках да стана, аз станах. Така че моята детска мечта...

Какво искахте да стане като дете?
. . . моята детска мечта се сбъдна. Аз исках да се занимавам с работа, която да обединява хора, която да направи така, че сумата да е по-голяма от съставните части, цялото да бъде по-голямо от сумата на съставните части. . . И ще ви кажа, вчера имах среща с моя екип тук. И това за мен е огромно удовлетворение - да видя мотивацията на хората, които работят в много тежки условия, но работят с ентусиазъм и желание, защото смятат, че заедно, включително с мен, ние сме по-добри и по-силни. Има една хубава поговорка - успехът има много бащи, провалът е сираче. Аз се радвам, че с моите колеги виждаме подкрепа около нас. И това значи, че сме постигнали добри резултати.

Извинявайте, не вярвам едно дете да стои и да мечтае да стане нещо, дето ще обединява хората. Децата мечтаят някакви по-ясни неща. Може да мечтаеш да станеш президент като дете или да станеш пожарникар, полицай. . .
Не, никога, никога, никога. . .

. . . балерина.
Никога това не ми е било в мечтите. Но това, което като дете, особено в училище, в гимназия, като студентка, като преподавател това, което винаги ми е доставяло удоволствие, за което съм си мечтала, е да имаме. . . да има позитивна енергия и да правим нещо заедно, от което да изпитваме удоволствие.
...

Накрая според вас най-важното за това десетилетие, което България, Европа, светът изпраща, заедно с 2010 година?
За България безусловно е влизането в Европейския съюз. Това за мен е най-голямото събитие на десетилетието, тъй като ни дава самочувствието да сме част от Европа и също така стимул да се движим в една посока, която съм убедена, че е добра за нашите деца. За Европа е това, че успя в това трудно десетилетие, то започна много добре десетилетието, но стана много трудно към 2007-2008 година, че ние успяхме да надделеем тези трудности заедно. Независимо от това, че не е лесно, независимо от това, че интересите на отделните страни и граждани невинаги са едни и същи, ние съумяхме, успяхме да сме единни и изпратихме вчера годината с общо решение, което ще ни помогне да сме по-силни.

За света като цяло, светът е. . . ние трябва да се научим да живеем в свят, който е много различен, в който има нови центрове, нови двигатели, икономически и политически, и в който все пак трябва да надделее единството и разбирателството. И това десетилетие показа, че не е лесно, но не е невъзможно. Последната международна среща тази година с голямо значение беше в Канкун по измененията на климата и тя още един път показа, че колкото и да е трудно, ние можем да се обединим и да решаваме големите проблеми на човечеството заедно.

1 коментар:

  1. Your blog is great你的部落格真好!!
    If you like, come back and visit mine: http://b2322858.blogspot.com/

    Thank you!!Wang Han Pin(王翰彬)
    From Taichung,Taiwan(台灣)

    ОтговорИзтриване