четвъртък, 16 декември 2010 г.

Откриха българския Стоунхендж

С ново сензационно откритие приключи археологическият сезон във Врачанско. Край село Оходен беше намерен най-старият храм на Слънцето на възраст 8 хилядолетия. Чрез наблюдения на небесното светило тук праисторическите хора се ориентирали кога е най-подходящото време за засяване и прибиране на реколтата, а също така принасяли и дарове за плодородие. Селото стана известно и с намирането на най-старите човешки скелети по нашите земи, предаде БНТ.

За разлика от английския, според археолозите, българският Стоунхендж е с 3 хиляди години по-стар и е бил погребан под тонове пръст. Подът на праисторическата постройка бил застлан с паваж, а П-образната форма на камъните от облицовката сочела на изток.

"При моя проверка по време на есенното равноденствие и направените измервания се оказа, че формата е ориентирана към слънчевия изгрев и то при положение, че отчитаме изместването на магнитните полюси, което за тези 8 хиляди години се е получило", заяви археологът Георги Ганецовски.

В семантиката на ранноземеделската изобразителна символика дискът с точка красноречиво символизира слънчевия диск и оттук можем за говорим за най-ранния храм, посветен на култа към бога Слънце, откриван по нашите земи", допълни той.

Сензационната находка беше представена на престижен археологически форум в Румъния. На него участваха учени от Съединените щати, Германия, Франция и балканските страни.

Едни от най-старите човешки останки в Европа са открити при селището край село Оходен, Врачанско
08 юли 2010 | 18:25 | Агенция „Фокус”
За археологическите разкопки във врачанското село Оходен Агенция „Фокус” разговоря с археолога Георги Ганецовски.

Фокус: Откога се работи на обекта край село Оходен и кога е открит най-старият скелет в Европа?
Георги Ганецовски: Разкопките на раннонеолитното селище при село Оходен започнаха през 2002 година. Това е осмият археологически сезон, в който работим там. Макар че работим с много малък финансов ресурс и разкопаваме сравнително малки площи, ние вече имаме напредък. Откриваме както праисторически постройки, сгради и жилища, също така и гробове. Единият гроб беше открит през 2004 година и ние нарекохме шеговито скелета Тодорка. Този скелет е експониран в Историческия музей във Враца. Това беше първата жена, представител на хората, носители на производяща икономика. След това открихме още 2 гроба. Сега открихме четвъртия гроб. За първи път, за разлика от другите три погребения, когато става въпрос за женски погребения, сега открихме доказано мъжки индивид с гробни дарове. Открихме глинен съд и дълъг кремъчен нож. Те бяха поставени при тилната част на главата и те много ясно определят разликата между половете при погребалния ритуал. Това е първият мъж, представител на тази ранноземеделска цивилизация, която възниква в края на 7 и началото на 6 хилядолетие преди Христа по нашите земи. Това са първите представители на производящата икономика, от която започва и развитието на съвременната икономика.

Фокус: Доколко е запазен скелетът и към кое хилядолетие е датиран?
Георги Ганецовски: Скелетът е сравнително добре запазен, за да бъде експониран също в зала „Праистория” във врачанския музей. Датировката засега я отнасяме по гробните дарове, които са много точно определящи. Имаме много затворен комплекс, който не позволява по-късни намеси. Съдейки по керамичния съд, находката може да се отнесе към 6 хилядолетие преди Христа.

Фокус: Какви предположения може да се направят за живота по нашите земи от онова време на базата на откритията досега?
Георги Ганецовски: Това, което мога да кажа, е, че ние твърде малко знаем и твърде много подценяваме познанията и уменията на тези наши предци. Очертава се една любопитна картина. Те са боравили само с каменни и кремъчни инструменти и въпреки това са обработвали перфектно букова или дъбова дървесина, за да могат да си построят жилища, които да издържат 30 - 40 години. Също така те са познавали свойствата на огъня, за да могат да добиват ценности, които са били необходими, така и да изпичат най-ранната керамика.
Фокус: При село Оходен има обект, който разкопавате вече 8 години. Може ли да разкажете за обекта, какви находки открихте?
Георги Ганецовски: Засега основните ни направления на работа бяха насочени към опаковането и прибирането на гробното съоръжение при Оходен. Разширяваме проучвания участък в източна посока и буквално днес попаднахме на нови индикации, състоящи се от струпване на археологически материал. Това показва, че сме на път да извадим още едно съоръжение, но не мога да кажа повече.

Фокус: Докога ще работите на обекта?
Георги Ганецовски: Зависи от финансирането. Надявам се да работим до краяна месец юли. Ще се опитам да осигуря средства, за да работим до средата на август. Община Враца финансира дейността ни. Днес имаме заявено желание за подпомагане от частна фирма и ни предстои да подпишем договор за спонсорство.

Фокус: Какво е мястото на вашето откритие в европейската и световната наука?
Георги Ганецовски: Ние говорим за първото заселване на териториите на Балканския полуостров, което се случва в края на 7 и началото на 6 хилядолетие преди Христа. Това, което е интересно, е, че Балканския полуостров се превръща в център на праисторическата цивилизация. От тук започва разселване на север и на запад, за да се колонизира цяла Европа. Това е значението на това откритие.

Фокус: Откритието при Оходен изолирано ли е?
Георги Ганецовски: Проучванията показват, че на 4 км. в южна посока се намира още един обект в района на село Баница. Живот и здраве, моите амбиции са да продължа разкопките и при Баница, за да хвана връзката между двете селища.

Фокус: Доколко обектът при Оходен е социализиран?
Георги Ганецовски: Най-големият проблем е, че достъпът е силно затруднен, пътят е лош, особено при валежна обстановка. Моето желание е тези 800 метра, делящи края на село Оходен и обекта, да бъдат направени с някаква настилка, ако не е асфалт, защото достъпът е силно затруднен и да се направят няколко водоотвеждания, за да може да се социализира обектът.

Фокус: Днес преместихте последната открита находка във музея във Враца. Предстои ли експониране на откритията, за да могат да се видят?
Георги Ганецовски: Предстои процес на консервация, реставрация и експониране във музея във Враца като този процес ще продължи 10 - 15 месеца.
Росица ГЕОРГИЕВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар