Един египетски скарабей е на път да промени нашите представи за миналото

bnr.bg
Каменната фигурка на скарабей от Смолянския исторически музей е на близо 4 хиляди години и е била пренесена в нашите земи от далечен Египет като свещен амулет.

Твърденията на Херодот, че войските на египетските фараони са стигнали чак до земите на древна Тракия, доскоро будеха скептицизъм сред научните среди. Но това лято един миниатюрен артефакт от колекцията на Смолянския исторически музей прикова вниманието на експерти и ловци на мистерии преобръщайки нашите представи за миналото. Става дума за каменна фигурка на скарабей, която от години „дреме” зад една от витрините на музея до момента, в който не попада в ръцете на д-р Васил Добрев. Световноизвестният български египтолог, познат и от филмите на „Нешънъл Джиографик” и „Дискавъри”, разчете от пръв поглед изобразените върху бръмбарчето символи. Оказва се, че фигурката е на близо 4 хиляди години и е била пренесена в нашите земи от далечен Египет като свещен амулет. Според учените това е още едно потвърждение на тезата, че в едно необозримо минало египтяните са били тук. Въпросът е какво са търсили на територията на днешна България?

Учените предполагат, че древните египтяни предприемали далечни експедиции, за да си набавят безценни материали за издигането на гигантските храмове и пирамиди.
Неб Тауи Ре или в превод „Господарят на Египет е Ре” – гласи надписът върху коремчето на скарабея от Смолянския музей. След като разшифрова символите, д-р Добрев проучва внимателно безкрайните списъци с имена на египетски владетели и установява, че в древността действително е имало фараон, подвизавал се с името Неб Тауи Ре или Монтухотеп ІV. Последният египетски владетел от XI династия властвал през 1992 – 1985 г. пр. Хр. Прославил се най-вече с мащабните си експедиции до далечни територии. Според исторически източници и други фараони са предприемали подобни пътувания на хиляди километра от р. Нил. Учените предполагат, че по време на тези експедиции египтяните са си набавяли безценни материали за издигането на гигантските храмове, пирамидите, корабите и пр. А за разлика от бедното на суровини поречие на Нил земите на древна Тракия изобилствали с гъсти гори, каменни кариери и рудници.

За разлика от бедното на суровини за строителство поречие на Нил земите на древна Тракия изобилствали с гъсти гори, осигуряващи качествена дървесина.
След себе си египтяните оставили топоними и названия на различни местности у нас. Например в превод от древноегипетски името на планината Странджа означава „Планината на Ра /Слънцето/” – твърди д-р Добрев. Скарабеят от Смолянския музей не е единственият, открит по нашите земи. Още две подобни каменни фигурки се съхраняват в археологическия музей в Созопол. Общото между тях е, че са намерени в древни тракийски могили. „Фигурката на бръмбарчето, разбунила духовете това лято, е открита в далечната 1976 г. в един могилен некропол от VІІ в. пр. Хр. край село Любча в Родопите” научаваме от Таня Марева – директор на регионалния исторически музей в Смолян.

И още: „Могилата, в която е намерен скарабеят, е т.нар. могила кенотаф. Това означава, че вътре няма останки от погребания човек, а се полагат вещи от бита, както и култови предмети. Такъв тип могили се свързват с представите на древните траки за света, с вярата им в задгробния живот и безсмъртието на душата. Артефактът представлява сравнително малко камъче, със стандартните размери за подобни фигурки на скарабей. Дълго е 13 мм, а най-широката му част е 7 мм. Открит е с други миниатюрни фигурки, някои от тях със соларни форми заедно с общо 50 зърна от кехлибар.”

В древността скарабеят бил сакрално животно, възприемано най-вече като символ на възраждащата се душа.

Впрочем в древността фигурки на свещени бръмбари с надписи на фараони или божества били използвани за амулети, предпазващи от зли сили. Сакралното животно обаче било възприемано най-вече като символ на възраждащата се душа. Траките подобно на египтяните вярвали в задгробния живот. Неслучайно каменната фигурка е била поставена в тракийската могила край с. Любча. Какъв път е извървяла, преди да попадне там, не е ясно. Но едно е сигурно – древните определено не са били толкова „статични”, колкото си мислим. Вече има доказателства, че са имали невероятни за представите ни търговски и културни връзки. Като потвърждение на това г-жа Марева добавя: „Да вземем например 50-те кехлибарени зърна, открити заедно с „нашия” скарабей. Оказва се, че те пък са били донесени от северните части на Европа и по-точно от Балтийско море.” Косвени „улики” за присъствието на древните египтяни по нашите земи учените откриват и в цяла в поредица от артефакти отпреди 3-4 хиляди години, както и в някои местни митове и легенди.
Венета Николова