понеделник, 13 декември 2010 г.

Промените в климата ще подпалят и българската черга

darikfinance.bg
Фото farm1.static.flickr.com

През 2010 г. 350 хиляди души са намерили смъртта си заради глобалните ефекти от измененията в климата. След 20 години, през 2030 г., годишно ще умират по 840 000 души. Това е едно от заключенията, представени в новия доклад „Монитор на климатичната уязвимост 2010 г.“ Климатичният монитор е разработен от хуманитарната изследователска група DARA по поръчка на Форума на Климатично уязвимите – организация на близо 50 държави, които считат, че са уязвими на промени в климата.

Изследването отчита състоянието през 2010 г. и перспективите през 2030 г., ако не се вземат превантивни мерки, като следи четири групи показатели: ефекти върху здравето, климатични бедствия, загуба на жизнена среда, икономически стрес. В климатичния монитор са включени 184 държави, сред тях и България. Официално новият труд на DARA беше представен в Канкун на 3 декември.

Загубите за световната икономика, произтичащи от климатичните изменения, са оценени в настоящия момент на 150 млрд. долара годишно. Повече от половината от тази сума се губи в развитите страни. Същевременно над 99% от смъртните случаи заради климатичните промени са в развиващите се страни. През 2030 г., 10 милиона души могат да загубят жизненото си пространство заради настъпването на пустините. Още днес, 2.5 млн. души са заплашени да загубят дома си заради сушата. Днес 10 милиона души годишно падат болни от зарази, чието разпространение се насърчава от промените в климата. Загубите на селскостопанския сектор и риболовната индустрия, произтичащи от промените в климата, днес възлизат на 65 млрд. долара годишно. 90% от загубите идват от постепенно действащи, а не внезапни фактори: ето някои от констатациите и прогнозите в доклада.

Наистина, не всички ще загубят от климатичните промени. Очаква се хората, живеещи около екватора да бъдат поразени от тежки суши, но в тропическите зони на север и на юг валежите ще се увеличат, което може да окаже подкрепа на стопанството – както и затоплянето на крайните северни и южни райони може да бъде оценено позитивно. Но това ще са изключения – само 10 страни през 2030 г. ще са в като цяло облагодетелствана ситуация. Печалбата им до голяма степен ще е с краткосрочен характер.

Същевременно, според изследователите на DARA, повечето от загубите и щетите все още могат да се предотвратят, ако се приложат няколко почти безплатни, но прицелени мерки – като разпространение на таблетки с витаминни добавки или бариери срещу нахлуването на солена вода в питейните източници. Има и достатъчно изгодни пазарни възможности, които ще намалят ефекта от човешкото затопляне и ще оставят печалби в предприемачите – посочва се в доклада. Още повече предвид факта, че 20% от хората на Земята още нямат достъп до електричество: инвестициите в постигането на целите за развитие на хилядолетието до голяма степен съответстват на мерките, необходими за потушаване ефектите от климатичните промени.

Ако не се вземат нужните мерки, през 2030 г. годишните загуби от климатичните промени ще достигнат 273 млрд. долара, от които около 100 млрд. долара като стрес на крайбрежията и 150 млрд. долара загуба в областта на селското стопанство и природните ресурси. Щетите от природни бедствия са изчислени на 10 – 20 млрд. долара.

Най-широко разпространени ще са щетите за първичния (селскостопанския) сектор, включително горското и рибното стопанство. От там идват и най-големите заплахи за България, според доклада на DARA – което може би ни вълнува. Цялостното въздействие на промяната в климата в момента в България е умерено /втората най-слаба от пет категории/. През 2030 г. Мониторът очаква въздействието в България да нарасне до високо; по-горните категории са „много силно“ и „много остро“.

В три от четирите наблюдавани категории, а именно здраве, природни бедствия, местообитания, България през 2010 г. получава оценка за умерено въздействие. По отношение на икономическия стрес от климатичните промени обаче, България получава оценка „остър ефект“. През 2030 г. въздействието на промяната на климата върху икономиката, по линия на селското стопанство и природните ресурси, ще нарасне до степен „остър +“, тоест най-драматичната категория на изследването.

За наше щастие, ефектите върху здравето и местообитанията ще са много слаби, а и от природни бедствия няма защо да се плашим, според изследователите на DARA. Затова нека обърнем по-голямо внимание на понятието „икономически стрес“. В него се включват пет показателя: селско стопанство, горско стопанство, водни ресурси, екосистеми и рибни ресурси. Тоест измерва се въздействието главно върху първичния сектор на икономиката, което след това се пренася върху другите клонове на икономиката и цялото общество.

Някои мислят, че със затоплянето на климата хората във високите географски ширини ще започнат да водят по-лек живот. Но тази гледна точка пропуска опасността от разтапяне на пермафроста, замръзналата почва. Това ще доведе със себе си до хаос в инфраструктурата в региона, включително пътища и мостове и електрическа мрежа, с цена, непосилна за местните общности – преместването само на едно село в Аляска струва 50 млн. долара.

Това изглежда далеч от нас, но според цитирания труд, броят на хората, които ще понесат загуби заради разтапянето на замръзнала почва, е пренебрежим пред тези, които ще се сблъскат с рязък спад на производителността на земеделските култури, добитъка, горската и рибна индустрия, в по-топлите части на света, сред тях и Балканите.

Анализаторите от DARA предлагат 19 конкретни мерки, предназначени за справяне с икономическия стрес от климатичните промени. Това са възстановяване на кораловите рифове, развъждане на миди (разходи започващи от 250 хиляди долара за един проект), диверсификация на аквакултури, добре функциониращи климатични станции и прогнози за времето, въвеждане на печки работещи с биомаса, засаждане на соленоустойчиви култури, обезсоляване на водите, по-добро управление на посевите, общински горски плантации, възстановяване на мангровите гори, управление на подземните води, интегриран контрол на болести и вредители, свързване на напоителните канали в система, устройства за съхранение на води, събиране на дъждовни води, дренажни системи, сухоустойчиви семена, мерки за запазване на почвите, капково напояване.

Прави впечатление, че цената за прилагането на тези мерки (които, както беше споменато, решават не просто климатичните проблеми на хората, а служат на по-широките цели за човешко развитие) варира от 100 хиляди до 5 милиона долара за един проект – в случая с контрола на вредители и зарази. Преди година, на срещата по климата на ООН в Копенхаген, богатите страни обещаха на уязвимите развиващи се държави 30 милиарда за периода 2010 – 2012 г. за „бърз старт” при адаптиране към климатични промени. Изследването на DARA оставя впечатление, че 30 милиарда са достатъчно за наистина глобално действие, което не си поставя твърде високи цели. Една трета от този срок мина – и нито цент не е бил насочен към бедните страни, уточнява президентът на Малдивите Мохамед Нашид.

Не по-малко интересен е финалът на изследването. Научният консенсус относно глобалното изменение на климата е 97% (процент на експертите, публикуващи по темата, които твърдят, че такова има). Общественото мнение в света обаче е различно, белязано с впечатлението, че учените са разединени по темата: според 51% от хората, сред учените има консенсус за климатичните глобални промени. В САЩ този процент пада до 38%.

Според изследвания от 2009 г., към този момент температурата на планетата се е покачила с 0.8 градуса по Целзий спрямо пред-индустриалните равнища. Очаква се през следващите две десетилетия температурите да нараснат два пъти по толкова. Днес се счита за неизбежно затопляне с нови 1.4 градуса в следващите десетилетия. С 3 мм годишно се покачва нивото на морското огледало.
Димитър Събев

Няма коментари:

Публикуване на коментар