петък, 10 декември 2010 г.

Хвостохранилищата в България имат стари проблеми за решаване

Фотогалерия

capital.bg
Думите "Унгария, Айка, хвостохранилище, разлив" вадят стотици хиляди резултати в Google. Екологичната катастрофа в село Айка преди два месеца, когато стената на хвостохранилището на фабрика за алуминий се скъса и хиляди тонове токсична кал се изляха по улиците и към Дунава, стана световноизвестна.

Репортажите от Унгария обаче са предизвикали у по-възрастните жители на Врачанския регион още нещо - нахлуване на неприятни спомени. Въпреки че комбинацията "България, Згориград, хвостохранилище, разлив" ще ви извади едва няколкостотин резултата в нета, една от най-големите подобни катастрофи в Европа досега всъщност е българска. На 1 май през далечната 1966 г. се срива стената на хвостохранилището на мината за цинк и олово "Плакалница", над село Згориград. Около 450 хил. куб.м токсични отпадъци заливат местността и стигат чак до градския площад на Враца. Жертвите са десетки, а отговорните за инцидента са осъдени на дълги години затвор. Никой не обжалва присъдата си.

Мнозина са забравили тази зловеща катастрофа. Ако унгарската трагедия помогна за нещо, то беше напомнянето, че на територията на България има доста подобни съоръжения и те се нуждаят от специални грижи, за да не се повтаря никога случилото се в Згориград.

Още повече че и директива на ЕС изисква прозрачност по въпросите, който засягат населението в региона на такова съоръжение. Тя поставя срок до 2012 г. да се въведе национална класификация, за да се посочат най-опасните места. България още няма такава. Министерството на околната среда и водите обаче побърза да разясни къде са 14-те работещи и над 20-те вече закрити хвостохранилища (виж картата), колко често се проверяват, както и с уверенията, че всичко е в изправност. "От информациите, която подават проверяващите органи, излиза, че ние имаме най-перфектният минен сектор", коментира Даниел Попов от Информационен и учебен център по екология.
Скрити и не толкова скрити проблеми, разбира се, има. След аварията в Унгария например стана ясно, че собственикът на алуминиевата фабрика няма застраховка, а предложеното от него обезщетение от 360 евро на пострадал беше окачествено като цинично. Проверка на "Капитал" сред застрахователите установи почти аналогична ситуация в България, като те обясниха, че основно чуждите минни компании проявяват интерес към такива продукти (виж втория текст).

Работещите обекти обаче са по-малкото зло. Те са под постоянното наблюдение на компаниите, които заделят средства за тяхното модернизиране, което се налага и от изискванията на Брюксел. Всеобщото мнение както на бизнеса, така и на представители на проверяващите органи, а и на кметове, е, че старите хвостохранилища, които са останали в наследство след закриването на уранодобива и част от рудодобива в началото на 90-те години, са далеч по-опасни. Част от тях са преустановили работа преди десетилетия, останали са държавни или са били продадени, но все така стоят нерекултивирани и неохранявани. Недобре извършеното обезопасяване на места пък създава опасност от екологични проблеми в бъдеще.

Плажове без туристи

В държава, която развива минен бизнес, хвостохранилищата са неразделна част от пейзажа. В България има над 10 действащи. Основната част от тях са наследени от времето на социализма и работят от десетилетия. Съхраняват милиони тонове изхвърлени тежки метали, високи са десетки метри (виж инфографиката) подобно на планини и завършват с т.нар. плаж отгоре, където се изсипва новият отпадък, смесен с вода. Квалифицирани са от закона като обекти с висок рисков потенциал. Най-страшното, което може да се случи с едно такова хидротехническо съоръжение, е да поддаде основната стена, както в Унгария и в Згориград, и цялото количество да се изсипе, отнасяйки всичко по пътя си. За да не се стига до подобни трагедии, компаниите следят 24 часа в денонощието количеството вода в хвостохранилището, което може да се покачи при силен и продължителен дъжд, стабилността на стените и още редица показатели.

Не са изключени обаче някои "по-малки" неприятности. "Проблемите, които най-често могат да се наблюдават при хвостохранилищата, са запрашаване поради изсъхване на плажната ивица и изпускане на отпадъчни води, съдържащи наднормени концентрации на замърсяващи вещества", обясняват от екоинспекциите. Подобни примери посочват от РИОСВ - Хасково. Тази година инспекцията установява, че хвостохранилище ,,Кърджали 2'' с оператор ,,Горубсо-Кърджали" е предизвикало запрашаване на въздуха заради авария на оросителната система на инсталацията. През 2007 г. са издадени две наказателни постановления - за скромните 2000 и 1000 лв. През 2008 г. РИОСВ - Смолян, пък след сигнал от страна на самото предприятие установява изпускане на хвостов пясък от язовира към хвостохранилището на "Горубсо Лъки" в р. Лъкинска.

Другите възможни инциденти са свързани с цялостта на тръбопроводите, които са дълги по няколко километра и свързват обогатителната фабрика с хранилището. Те може да станат обект на набези и това да доведе до изтичане на хвост. В случай че се питате - да, именно 1 тон такива тръби открадна от "Елаците" групата, в която е бил и синът на лидера на Евророма Цветелин Кънчев Микеле. За щастие тръбите са били вече извадени от употреба и складирани отстрани.

Тик-так...

Съдбата на старите хвостохранилища, останали от социалистическата индустрия, може да бъде обобщена в три категории. Първите са приватизирани заедно с работещите предприятия, като държавата се е задължила да ги рекултивира, за да не се товарят новите собственици. Вторите са закрити заедно с рудниците и фабриките, рекултивирани са от държавата, като впоследствие могат да се продават като терени за изграждането на соларни паркове например.

Най-сериозен проблем представляват третата група - те не работят и не се рекултивират. Оставени са без охрана и достъпът до тях е свободен. Състоянието им не се следи, предизвикват замърсявания на въздуха в региона, в който се намират (за разлика от работещите те са в сухо състояние) и често биват окачествявани като екологични бомби. Най-сериозният инцидент на територията на столичната екоинспекция например е в нерекултивираното ураново хвостохранилище "Бухово". Там през март 2006 г. се активизира свлачище.

Някои от старите "мини от боклук" са били продадени или отдадени на концесия за допълнително извличане на суровини. Те причиняват замърсявания, ако собственикът не полага достатъчно грижи. Най-фрапиращият случай е с най-голямото хвостохранилище на Балканите - "Медет" над Пирдоп (виж репортажа). Суровината в него се използва за извличане на мед. Компанията концесионер МБС обаче не работи от две години поради финансови проблеми, съответно не оросяваше и имаше запрашавания", разказва Атанас Каймакчиев, управител на държавната "Еко Медет", собственик на самото съоръжение. Аналогично оплаквания е имало и по отношение на хвостохранилището на "Кремикови", обясняват от РИОСВ - София.

Емблематичен е примерът и в Кюстендилско. Там кметът на с. Преколница Роза Исионова от години води битка с едноличния търговец Стефан Кънев за рекултивацията на трите хвостохранилищата в региона, които не се използват. Кънев е собственик на две от тях според РИОСВ - Перник, а проверка е установила, че при едното има опасност от запрашаване на въздуха. Този проблем обаче датира от поне 10 години, а действия досега не са предприети.

От екоинспекцията добавят и нещо по-абсурдно. Третото хвостохранилище в района, "Гюешево 2 - 3", е собственост на "Уитни трейд къмпани", но "в информацията от Службата по вписванията – Кюстендил, не е посочено седалище и адрес на управление, БУЛСТАТ, представляващи дружеството и телефони за контакти". С други думи, РИОСВ към момента не знае с кого да комуникира за хранилището на токсични и опасни материали.

Не добре заровено старо

Дори там, където вече има рекултивация, също няма гаранция срещу бъдещи проблеми. През лятото на тази година например един плаж на Черноморието беше забранен за ползване от областния управител на Бургас заради завишено ниво на радиацията години след приключването на рекултивацията му. Проблемът на залива Вромос е още от средата на 70-те години на миналия век. Въпреки прекрасната пясъчна ивица там беше забранено да се къмпингува по времето на социализма, тъй като там се заустяват отпадъците от близките мини, при които има наличие на радиационни минерали. Така дъното на част от залива и почти целият плаж са засипани с хвост, дори се оформят дюни от хвост. През 1997 г. започва рехабилитация на плажа и залива. По програма ФАР са отпуснати 760 хил. екю и през септември месец е започнало изгребването на хвоста, контролирано от английската фирма BG Johnes. Почистването приключва през 1998 г., а въпросът със завишената концентрация на радиация е решен. В течение на годините обаче поради изтласкване на дънните утайки от морето към плажната ивица се регистрира ново увеличение на радиацонния фон близо два пъти над нормалния за този район. Според специалисти проблемът е в това, че методът, който е приложен, не е съобразен с условията в залива. Вромос е обърнат на изток-североизток, откъдето духат едни от най-силните и постоянни ветрове в Черно море, а методът е приложим за спокойни и затворени водни басейни.

Отделените средствата от началото на 90-те години също не са достатъчни. По данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма 43.9 млн. лв. са отделени за 15 хранилища. Над половината от тези пари - 27.6 млн. лв. по програма ФАР, са отишли само за рекултивирането на другото ураново находише - "Елешница", край Разлог. За последващ мониторинг и поддръжка на всичките пък са отпуснати едва 1.8 млн. лв.

Проблемът с хвостохранилищата е в тяхната дълготрайност, което означава, че мерките за опазването им трябва да бъдат също толкова постоянни. За да не гръмне Google след време при търсене на "България, хвостохранилище, разлив".
Калина Горанова

capital.bg
Повечето собственици на хвостохранилища не са сключили застраховки, които да покриват щети при замърсяване

Прекалено скъпо е да мислим за възможни последици. Така може да се обобщи мнението на по-голяма част от собствениците на хвостохранилища за застраховането им. От следващата година, вместо да правят банкова гаранция, ипотека или залог, собствениците на хвостохранилища ще могат да сключват застраховки. Те обаче няма да са задължителни. Компаниите не казват направо, че нямат "Гражданска отговорност" към трети лица, но неофициално повечето признават, че не са сключили такава и не мислят да го правят, освен ако някой не ги задължи.

Застрахователната сума – това, което ще се плати при инцидент, трябва да е поне 50 хил. лв. Седмица след сключването на полицата тя се представя в Министерството на околната среда и водите. Такава полица трябва да покрие щетите на хора и фирми извън компанията, които биха пострадали, ако нещо се случи с хвостохранилището – скъсване, изтичане на замърсяване, преливане.

От застрахователните компании не разкриват имената на клиентите си, които и сега имат полици. Техни представители само посочиха, че българските компании предпочитат да си спестят разхода, а договор сключват тези, които са чужда собственост. Такива са "Челопеч майнинг" и "Асарел Медет" - и двете потвърдиха, че сключват всички видове застраховки, включително и за отговорност при екощети.

Липсата на застраховка не сваля отговорността от компаниите и не трябва да се тълкува като сигнал, че при инцидент хората няма да получат обезщетения. Просто собственикът на хвостохранилището сам ще трябва да покрие щетите. Когато има замърсяване, но няма застраховка, компанията плаща на министерството разходите за превантивни и оздравителни мерки. Дори и да има застраховка, тя не гарантира, че всичко ще бъде платено – в договора се залагат лимити за обезщетението. Например - ако общият лимит е 1 млн. лв., за всички инциденти в срока на договора застрахователят ще плати максимум до 1 млн. лв. Възможно е и договарянето на лимит за всяка щета – ако той е 200 хил. лв., за всеки инцидент застрахователят ще плаща отделните щети до тази сума.

Покритията винаги се отнасят за внезапни инциденти и застрахователят няма да плаща за последици, причинени от години на постоянно замърсяване. Освен това пари се плащат само на засегнати хора и фирми, не се начисляват обезщетения за вредите, нанесени на животинския и растителния свят.

"Ние самите правим застраховки за екологични щети, не мога да кажа дали имаме точно на хвостохранилища. Но причината да няма стандартен продукт е липсата на широк обхват", коментира Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на застрахователна компания "Алианц България".

Цветанка Крумова, изпълнителен директор на "Армеец", посочва, че цената и условията на полицата зависят в голяма степен от презастраховането. Тъй като често става въпрос за огромни суми, които биха се плащали като обезщетения, компаниите прехвърлят част от премията и съответния дял на бъдещите плащания върху презастрахователни компании. Договорите се сключват с големи европейски дружества като Munich Re, Swiss Re, Hannover Re, обясниха от бранша.

При определянето на цената на една полица се вземат предвид възрастта и състоянието на хвостохранилището – когато става въпрос за стари, наследени още от социализма, цената се качва, същото е и ако то се намира на място, заплашено от наводнения, свличане на земни маси и т.н. Гледа се и компанията, която го управлява – цената е по-ниска за тези, които преди това са се доказали като отговорни, грижат се за състоянието му, с една дума – имат добра репутация. Важно е и как ще се развива обектът – дали ще продължи да се използва или ще се рекултивира. Влияние оказват и плановете за общото развитие на управляващата го компания – намерението да се продава може да оскъпи полицата, тъй като не се знае какъв ще е новият собственик.
Застрахователите имат и различни тълкувания какво точно трябва да покриват полиците от следващата година. Според някои това ще е точно за отговорност към трети лица, хора извън компанията, засегнати от нейно замърсяване. Други обаче тълкуват застраховките като даване на гаранция пред контролните органи, че когато отстраняват последици от замърсяване, ще имат достатъчно пари, включително и да обезщетят хора и фирми.
Весела Николаева

Няма коментари:

Публикуване на коментар