Екозащитници: Държавата е виновна за наводненията

Според "За да остане природа в България" действията на държавата, базирани на недоказани научни методи от преди близо 80 години, са довели до огромно покачване на риска от наводнения и до унищожаване на почти всички равнинни реки в България

Причината за наводненията, които за пореден път причиниха щети за милиони левове, не са само проливните дъждове, но и дългогодишната политика на държавата, базирана на остарели и погрешни схващания и действия. Това е становището на коалицията от екологични организации "За да остане природа в България", във връзка със скорошните природни бедствия в страната.

Според експертите от коалицията, действията на държавата, базирани на недоказани научни методи от преди близо 80 години, са довели до огромно покачване на риска от наводнения и до унищожаване на почти всички равнинни реки в България.
Основните грешки:

1. Ненужна корекция на завоите на реките. Като резултат, многократно се е увеличила скоростта и силата на приливните вълни.
Корекция на река Владайска при баня Овча Купел, София, ноември 2010 г. Снимка: "За да остане природа в България"

2. Поставяне на дигите максимално близо до бреговете на реките и последващото им надграждане. Това е причина за опустошителни наводнения на местата, където има най-много унищожени стари корита и най-продължително изправяне на реката. Най-пресният пример са наводненията по река Лесновска през 2005 г.
Наводнение на река Лесновска, 2005 г. Снимка: "За да остане природа в България"

3. Насърчаване на строежи в близост до дигите. Така множество постройки, които са защитени само при нормално ниво на реката, се оказват под вода при промяната му. (Пример в това отношение е сегашното наводнение в община Костинброд).

4. Изсичане на здрави дървета и оставянето в руслото на реката на сухи и полурухнали дървета и клони. Така се увеличава риска от наводнения поради струпване на сухите клони и дънери при бентовете и мостовете и липса на здрави дървета, които да укрепват бреговете. (Пример в това отношение е река Джерман при Дупница).
Сухи клони в река Искър след прочистване на крайречна растителност. Снимка: "За да остане природа в България"

5. Превръщане на реките в населените места в бетонни канали. Така дъждовната вода няма възможност да попие и водите много бързо се насочват към по-ниските участъци. Това е основната причина за наводненията в София, въпреки продължаващото канализиране на река Владайска и други реки.

6. Използване само на язовирите като „ретензионни обеми", които да поемат високите води. Като резултат, в момента в България има изградени много скъпи хидротехнически съоръжения, които не осигуряват надеждност при екстремни ситуации. Пример за такава ситуация е язовира в Цар Калояново. От друга страна, естествените ретензионни обеми - крайречни мочури и блата са откъснати от реката. Дигите „пазят" терени, където разливите не причиняват щети.

„Нужно е да се осигури повече място на реките, за да има повече сигурност за хората. Това включва ново планиране на строителството в/около речните тераси, възстановяване на заливните тераси и крайречните влажни зони, както и изместване на дигите така, че да пазят населените места.

Апелираме управляващите да се съобразят с изискванията на новата Директива 2007/60/ЕО НА ЕС относно оценката и управлението на риска от наводнения и да коригират действията си", се казва още в становището на коалиция "За да остане природа в България". (Econ.bg)