петък, 3 декември 2010 г.

Клас ІІ. Сулфиди и сулфосоли

Лекция на Светла Атанасова

Сулфиди

Типичните сулфиди са съединения на сярата с метали като: Fe, Ni, Cu, Pb, Zn, Ag, Hg, Mo и др. Разглеждат се като соли на сероводородната киселина. Тук се отнасят минералите селениди и телуриди, където аниони са следващите по–тежки s-елементи от групата на сярата. Роля на добавъчни или даже единствени аниони в някои сулфидни минерали могат да играят полуметалите As, Sb и Bi, какъвто е случаят с кобалтина CoAsS, арсенопирита FeAsS и льолингита FeAs2. Това са т. нар. сулфоарсениди, арсениди, антимониди и т. н.

Халкоцит – Cu2S
Халкоцит – Cu2S
Халкоцит – Cu2S
Халкоцит – Cu2S

Халкоцит – Cu2S
От гръцки chalkos, “мед"
Кристална система – моноклинна
Цвят – стоманеносив
Блясък – метален
Цв. на черта – сивочерна
Твърдост – 2.5 – 3
Цепителност - несъвършена



Галенит – PbS
Галенит – PbS
Галенит – PbS
Галенит – PbS

Галенит – PbS
От латински – “галена” - олово
Кристална система – кубична
Цвят – оловносив
Блясък – метален
Цв. на черта – сивочерна
Твърдост – 2.5-3



Сфалерит
Сфалерит
Сфалерит
Сфалерит
Сфалерит

Сфалерит – ZnS
От гръцки sphaleros, “подвеждащ"
Кристална система – кубична
Цвят – кехлибареножълт,
оранжевожълт, кафяв до черен
Блясък – диамантен до полуметален
Цв. на черта – бяла, бледожълта, тъмнокафява
Твърдост – 3.5–4
Цепителност - съвършена



Цинабарит
Цинабарит
Цинабарит
Цинабарит
Цинабарит

Цинабарит – HgS
От персийски "zinjifrah“ - драконова кръв
Кристална система – тригонална
Цвят – ярко червен, прогледен
Блясък – диамантен
Цв. на черта – червена
Твърдост – 2–2.5
Цепителност - съвършена



Реалгар
Реалгар
Реалгар
Реалгар
Реалгар

Реалгар – AsS
От арабски " rahj al ghar“- минна прах
Кристална система – моноклинна
Цвят – ярко червен, тъмно червен,
оранжево жълт
Блясък – полуметален
Цв. на черта – оранжева
Твърдост – 1.5–2
Цепителност - ясна



Аурипигмент
Аурипигмент
Аурипигмент
Аурипигмент
Аурипигмент

Аурипигмент – As2S3
От латински " auripigmentum“
поради златистия цвят
Кристална система – моноклинна
Цвят – лимонено жълт, кафеникаво
жълт, оранжево жълт
Блясък – перлен
Цв. на черта – бледо жълта
Твърдост – 1.5–2
Цепителност - съвършена



Халкопирит
Халкопирит
Халкопирит
Халкопирит
Халкопирит
Халкопирит

Халкопирит – CuFeS2
От гръцки chalkos, “мед" и пирит
Кристална система – тетрагонална
Цвят – златистожълт
Блясък – силен метален
Цв. на черта – зеленикаво черна
Твърдост – 3.5–4
Цепителност - несъвършена



Борнит
Борнит
Борнит
Борнит
Борнит
Борнит
Борнит
Борнит
Борнит
Борнит
Борнит
Борнит
Борнит

Борнит – Cu5Fe2+S4
Наименован на австрийския
минералог фон Борн
Кристална система – ромбична
Цвят – медно червен, бронзово
кафяв, виолетов
Блясък – метален
Цв. на черта – сивкаво черна
Твърдост – 3
Цепителност - неясна



Пирит
Пирит
Пирит
Пирит
Пирит
Пирит
Пирит
Пирит
Пирит

Пирит – FeS2
От гръцки “пирос” - огън, тъй като при удар отделя искри
Кристална система – кубична
Цвят – бронзовожълт
Блясък – метален
Цв. на черта – сивочерна
Твърдост – 6–6.5
Цепителност – без цепителност, мидест лом

Марказит – FeS2
От арабски или марокански
за пирит и приличащите на
него минерали
Кристална система – ромбична
Цвят – бронзовожълт
Блясък – метален
Цв. на черта – сиво–кафеникаво-черна
Твърдост – 6–6.5
Цепителност – ясна

Стибнит (антимонит)-Sb2S3
От гръцки stimmi или stibi, "antimony," на латински, stibium. Също от гр. anthemon,
“цвете" поради формата на кристалните друзи.
Кристална система – ромбична
Цвят – оловносив
Блясък – метален
Цв. на черта – сивочерна
Твърдост – 2
Цепителност - съвършена

Молибденит – MoS2
От гръцки molybdos, “олово"
Кристална система – хексагонална
Цвят – оловносив със син виолетовосин оттенък
Блясък – метален
Цв. на черта – сива, метална
Твърдост – 1
Цепителност - съвършена


Сулфосоли

В структурата на сулфосолите основен анион пак е сярата, а катиони – металите, но освен това участва поне един от полуметалите: As, Sb или Bi. По състав сулфосолите приличат на сулфоарсенидите, сулфоантимонидите и сулфобисмутинидите, но разликата е в това, че As, Sb и Bi тук играят роля не на аниони, а на добавъчни тривалентни катиони. Полуметалните катиони влизат в състава на сулфосолите под формата на специфични анионни радикали от типа [AsS3]3-, [SbS3]3-, [BiS3]3-. От трите сулфосолни аниона най – стабилен е този на As, по – слаб – на Sb и най – слаб – на бисмута. Това е свързано със засилването на металните свойства на полуметалите в посока As → Sb → Bi. В този смисъл, най – типични сулфосоли са арсеновите, междинни – антимоновите, а бисмутовите имат характер на сулфиди или са своеобразен преход между сулфиди и сулфосоли.

Тенантит – Cu12As4S13
На англ. химик Смитсън Тенант
Кристална система – кубична
Цвят – стоманеносив
Блясък – слаб метален
Цв. на черта – тъмно кафява до черна
Твърдост – 3–4
Лом – неравен до мидест

Пираргирит – Ag3SbS3
От гръцки pyr и argyros,
“огнено сребро” заради цвета и
съдържанието на Ag
Кристална система – тригонална
Цвят – тъмночервен, сивкавочервен
Блясък – диамантен
Цв. на черта – червена
Твърдост – 2.5
Цепителност – несъвършена, мидест лом


В кристалохимично отношение сулфидите и сулфосолите са йонни съединения, но в повечето случаи кристалоструктурните връзки са с преходи към метални. Оттам произлизат и металните свойства на минералите от този раздел. Срещат се и преходи към ковалентни връзки: сфалерит, цинабарит, прустит и др.

Общият брой на минералите сулфиди и сулфосоли е над 500. Масата им обаче е малка, около 0.15 % от масата на земната кора. Независимо от това интересът към тях винаги е бил и ще остане голям, тъй като те представляват основни рудни суровини при добива на цветни, редки и благородни метали.

По–разпостранени са сулфидите. Сулфосолите се срещат в по–малки количества, но поради сложния си състав и подчертаната си склонност към образуване на изоморфни смеси, те обикновено са носители на голям брой ценни попътни компоненти в рудите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар