понеделник, 6 декември 2010 г.

Хуманитарната помощ е важна, особено за нас, европейците

Интервю на Кристалина Георгиева за телевизия "Европа"

Двете престижни награди - "Комисар на годината" и "Европеец на годината" утвърдиха авторитета и увенчаха усилията през последните 10 месеца на г-жа Кристалина Георгиева - член на Европейската комисия в ресора на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи.

Кристалина Георгиева: Чрез хуманитарните помощи поддържаме стабилността в света. Kогато става въпрос за кризи и бедствия, като че ли първото име, което се споменава, е името на Европа. Преди време беше различно. Тази роля беше поета изцяло от ООН. Вие дори дублирате част от действията си. Като че ли досега САЩ имаха предимство в това отношение. Както каза и редакторът на "Юръпиън войс", вече Европа е най-крупният дарител и глобален играч. Какво още ни липсва, за да сме по-ефикасни – пари, синхронизираност, законодателност, по-добра организация… какво?

- Това, което все още ни липсва, е да можем да покажем, че Европа е единна и че координацията на нашата работа е изключително добре премислена, планирана, преди да се случи нещастието. Ние сме най-щедрите хора на тази планета. 55 % от хуманитарната помощ идва от европейците. Но ние сме също така скромни хора. Не парадираме много с това, което правим и понякога това, че не говорим много за това, което правим, ни пречи в нашата собствена организация. Какво имам предвид? Това, че французите, да кажем, искат тяхното население да знае какво те правят. Италианците искат да предадат на своето население, а и много важно да покажем какво прави Европа като цяло, защото когато поставим всички тези части заедно, разбира се, става видно колко важна, колко значителна е Европа в света. Затова моята цел е да работим така, че да имаме добро планиране какво ни очаква, да имаме много добра оценка за това с какво разполагаме, за да реагираме в условия на бедствия, да имаме организация на транспортирането, на това, как ние се включваме в системата на ООН, и да имаме изключително добра система на комуникации между себе си и с нашите граждани.

- А как може да стане тази по-добра система на комуникация?

- Ние представихме на 26 октомври новата си политика в тази област и страните членки много силно ни подкрепиха. Аз идвам от среща с министрите на вътрешните работи, на която още един път чух от нашите страни членки единодушно подкрепа за направлението, което ние взехме (02.12.2010 - бел. ред.). А то какво е? Комисията да поема върху себе се повече отговорности за планиране, обучение и координация, когато реагираме в условията на бедствия вътре в Европа и извън Европа. А страните-членки да поемат върху себе си задължението да ни кажат какво те са готови да предоставят при различни видове действия, така че ние да можем да знаем на какво да разчитаме и да можем много бързо да мобилизираме реакцията си при бедствия. Това е много прагматичен подход и всички го признават, че ние трябва да вървим напред в тези условия на увеличаващи се бедствия и на ограничени финансови ресурси по пътя на по-добрата координация и признанието, което моят екип получи както от комисията, така и от страните-членки се състои в това, че ние предлагаме прагматичен подход, който точно отговаря на изискването на нашето време.

- Хаити, Чили, Судан, Пакистан... на толкова много места бяхте тази година. Сега отново заминавате за Хаити. Аз мисля, че ситуацията там доста се влоши след изборите. Какво точно мислите, че можете да направите в този момент там?

- Аз отивам с три цели. Първата е да имам лична представа от това, какво става в Хаити. Естествено моят екип ми докладва, ние четем в пресата и по телевизията, но нищо не може да замени възможността човек да общува с хората, да види ситуацията на място. Второ – ние трябва да мобилизираме поддръжка от Европа, която да попадне на точното място в точното време – това значи да мога да предам на нашите страни-членки как те са в състояние да помогнат в тази ситуация. Какво им трябва в момента в Хаити? Трябват им доктори, медицински сестри, пречистване на вода, подвижни медицински постове – това е много по-убедително да го кажа на страните-членки от там или когато аз имам лично представата, че зад моите думи стои не само информацията, която получавам по електронен път, но и възможността ми лично да се убедя, че това е положението в страната. И трето – моралната подкрепа за хуманитарните работници, за моя екип. Хората работят в много тежки условия, те самите са изложени от риск от заболеваемост. В рамките само на 2 седмици числото на тези, които са заразени от холера, се увеличи от под 20 хиляди на 77 хиляди – това са официалните данни. А колко има случаи, които не са регистрирани и за които не се знае, е трудно да се каже. Вчера (01.12.2010 - бел. ред.) се срещах с нашата представителка за Хаити и тя ми каза, че медицинските работници там смятат, че вероятно съотношението е 1 към 3, т.е. ние умножаваме 77 по 3 и сме много близко до тази реална цифра. Защо е важно ние да се мобилизираме, да помогнем на Хаити? Не само защото това е етически и морално правилното нежно, а защото Хаити е много видим случай и нашата добра организация в Хаити дава надежда на хората по света, че ние в Европа, в ООН, знаем как да се справим с такива тежки ситуации и затова обезателно трябва да го направим – заради хаитяните и заради надеждата на човечеството, че когато има трагедия светът може да се обедини, за да помогне.

- Към края на годината сме, бюджетът сигурно вече е свършил, предвиждате ли нови средства за бюджета за следващата година за това?

- И в тази година ние в последните резерви, които имаме, ще се постараем да ги насочим по възможно най-ефективния начин към трагедията в Хаити. Но действително още на 19 август този бюджет, който бяхме заложили за годината – малко над 800 млн. евро - се изчерпа. Ние тази година сме изразходвали за хуманитарна помощ 1 млрд. 100 млн. евро – 300 млн. евро повече, отколкото бяхме заложили в началото на годината. За следващата година, разбира се, Хаити ще продължи да бъде приоритет, ние сме заложили в бюджета достатъчно солидна сума, ако се наложи, ще я увеличим. Тази година, ако ме питате кои са най-големите програми, ако погледнем към 2010 г., 5-те приоритета през годината бяха: Хаити, Пакистан, Судан, Сахел, Нигер, Мали, Нигерия – там, където сушата порази около 10 млн. души, които бяха засегнати от глад заради нея, окупираните територии в Палестина – това бяха 5-те големи приоритета. Като погледнем към 2011 г. нещата не изглеждат много по-лесни от тази. Ние знаем, че Судан ще бъде много труден. Преди 2 дни заедно с ООН представихме в Брюксел очакванията си за следващата година и предполагаме, че 1 млрд. и 700 млн. долара – това 1 млрд. и 400 млн. евро ще са необходими само за Судан. Хаити ще продължи да ни бъде главоболие. В Пакистан проблемът още не е решен. Ние знаем, че в Конго продължава да бъде кризата сериозна... и да се надяваме, че няма да има такива неща, които не сме ги предвидили, но и ако тях ги има, това ще е сериозна година. Тази година ние смятахме, че сме ударили най-високата цифра откъм хуманитарна помощ, но когато направиха нашите екипи заедно с ООН разчети за това, какво трябва, се оказа, че 2011 г., заради Судан, може да се окаже дори по-тежка.

- Не мога в този случай да не ви попитам... Знам, че това не са пари, които се осигуряват само от ЕС. Знам, че голяма част от тях идват по линия на ООН и т.н. Но не мислите ли, че когато става въпрос за новите страни-членки, Европа е свръхчувствителна, свръхвзискателна по отношение на средствата, които се отпускат по различни фондове, в същото време е изключително щедра както към Африка, така и към останалите страни от Третия свят.

- Ако поставим бюджета на Европа – този, който ние колективно харчим, това са около 120 млрд. евро. Огромната част от тези средства отиват за икономиките на страните-членки за създаване на работни места, за поддръжка на конкурентноспособността, за иновации, за инфраструктура... Средствата, които ние използваме да подкрепим развитието в Африка или да се справим с хуманитарни кризи, са малка част от тези 120 млрд... Даже ако вземем тази година е 1 млрд. и 100 млн. – това, което отива като хуманитарна помощ от сумите, които Европа предоставя колективно за постигането на нашите цели. Това е много малка цена за инвестиране в стабилността в света, която е изключително важна за благоденствието на нашите собствени граждани, защото ако това го няма, ние ще се изправим пред повече имиграция на хора, които са необезателно образовани и готови да се впишат на пазара на труда в Европа, на повече бунтове и хаос по света, на много повече проблеми. Т.е. хуманитарната помощ е важна, особено за нас, европейците, защото това е проява на солидарност с хората, които са в най-тежко положение в света. Но тя е също важна, защото помага да създадем условия за живот на нашата планета, които повишават качеството на живот за всички и правят нашата планета по-мирна и по-спокойна... (прочети в EkipNews.com)

Няма коментари:

Публикуване на коментар