Начало на многоклетъчния живот на Земята

bgnauka.com
Преходът към многоклетъчни форми на живот е започнал преди около 2.1 милиарда години. Това са установили група палеонтолози под ръководството на Абдерразак Ел Албани (Abderrazak El Albani) от Университета в Поатие. В отлагания във Франкелвилската геоложка формация близо до Франкенвил, в Габон, палеобиолозите са открили необикновени вкаменелости, на възраст около 2.1 милиарда години. Тези обекти са довели учените до извода, че това са остатъци от колониални организми, които могат да се считат за преходна форма между едноклетъчните и многоклетъчните форми на живота.

Събрани са повече от 250 вкаменелости, на външен вид подобни на купчинка пясък, като сред тях има обекти с кръгли и извити форми. Чрез триизмерна рентгенова микротомография е разгледан вътрешният им образ, като се установява, че крайната им част се състои от радиално разширяващи се добавки, а във вътрешността се наблюдава централна част от кристали от пирит (железен сулфид) с форма на октоедър (осмостен). Учените смятат, че пиритът се е образувал в ранния етап на формиране на скалните видове в обкръжение на наситена със сероводород вода.

Чрез сравнение на въглеродните изотопи в обектите и в околните скални видове е потвърден биогенният произход на вкаменелостите. Формата им е насочила учените към идеята, че те са растели от центъра към периферията. Решено е, че габонските обекти представляват вкаменелости на колониални организми. Радиално-симетричната форма на живот принципно се отличава от бактериалните струпвания, които просто представляват събиране на микроорганизми на едно място, вероятно разпространени в архейската епоха - (преди 3,5−2,6 млрд. години). Формата на живот на габонските вкаменелости изисква обмен на сигнали между клетките и свидетелства за координиран растеж, а това вече е признак за преход към многоклетъчност.

Многоклатъчните се отличават с голям размер на телата, но се и нуждаят от по-ефикасен начин за снабдяване с енергия, който е невъзможен при анаеробния метаболизъм. Анализът на железните изотопи във вкаменелостите сочи, че са се образували в наситена с кислород вода. Смята се, че такива колониални организми са живели на повърхността на различни дъждовни отлагания и са дишали кислород. Това се е случило след насищането на атмосферата с кислород, станало преди 2,45−2,32 млрд. години, когато съдържанието на кислород е стигнало т.нар. „точка на Пастьор” – около 1% от днешното кислородно съдържание в атмосферата. Такава концентрация вече е достатъчно за живот на едноклетъчни аеробни (кислородно дишащи) организми, които по-късно са тръгнали по пътя на кооперирането.
фото www.britannica.com