Какво всъщност търси Русия в Антарктида

Руската станция “Мирний” в Антарктида. Снимка: антарктис

Както съобщи в началото на ноември шефът на “Росгидромет” (Руската Федерална служба по хидрометеорология и мониторинг на околната среда) Александър Фролов, за гарантиране на руските интереси в Антарктика е планирано до 2013 г. да се похарчат 5-6 милиарда рубли (1 долар е равен на 30,8612 рубли според курса на руската Централна банка - б. р.). Към 2020 г. разходите по това перо може да достигнат 30 милиарда рубли. Антарктическите интереси на Русия ще бъдат финансирани предимно от федералния бюджет.

Отговор на въпроса къде ще идат тези пари виждаме в одобрения от правителството документ, наречен “Стратегия за развитие на дейността на Руската федерация в Антарктика през периода до 2020 г. и в по-далечна перспектива”. “По-далечната перспектива” очевидно означава 2030 г., поне защото въпросните 27 страници включват описание на дейностите в Антарктика точно дотогава. Александър Фролов обаче не посочи предвидените приблизителни разходи през периода от 2020 до 2030 г. Може би експертите засега просто не се наемат да ги изчислят.

Според стратегията, в посочените 5-6 милиарда рубли трябва да се вместят разходите за приключване на строежите и за въвеждане в експлоатация на нов научно-експедиционен кораб за Руската антарктическа експедиция (РАЕ). В момента за изпълнение на всичките й задачи е отреден само един кораб - “Академик Александър Карпински”. Авторите на документа отбелязват, че това не е достатъчно дори за извозване на отпадъците от станциите и полевите бази на предишните и сегашните експедиции. Със строителството ще се занимава Федералната агенция по използване на земните недра. До две години тя ще трябва и да осигури още един кораб за РАЕ. “Академик Александър Карпински” пък ще бъде модернизиран.

Списъкът на руските планове в Антарктика включва също модернизация на действащите геоложки и метеороложки бази, изграждане на нови обекти, проектиране и създаване на подходящо за местните условия оборудване и нова техника (за пример ще посочим самолета Ил-114-100Т с колесно и зимно ски-шаси). Антарктическият континентален шелф съдържа богати (може би колосални) ресурси от полезни изкопаеми, включително въглеводородни горива. Тъй че Антарктика би могла да представлява не само научен интерес както за Русия, така и за другите държави, претендиращи върху някои райони от шелфа.

От юридическо гледище обаче добивът на полезни изкопаеми в Антарктика днес е невъзможен. Протоколът за опазване на околната среда към Договора за Антарктика забранява изцяло разработката на полезни изкопаеми в региона, която не е свързана с научни изследвания. Както обясни през февруари т. г. пред сп. “Ехото на планетата” началникът на РАЕ Валерий Лукин, добивът ще може да започне, само ако държавите участнички в Договора за Антарктика се откажат от Протокола, а после финализират, приемат и ратифицират конвенция, регламентираща добива на минерални ресурси на Ледения континент. Опит за ратификация на подобен документ имаше още през 1988 г., но предложението бе блокирано от Франция и от Австралия.

Държавите от Договора за Антарктика обаче не губят надежда отново да разгледат въпроса за разработка на находищата. Това сочат по-специално опитите за подялба на териториите от шелфа. Ако бъде вдигната забраната за добив на изкопаеми в Антарктика, ситуацията около южния континент може да започне да наподобява новата подялба на арктическия шелф. Неслучайно Стратегията за развитие на дейността на Русия в Антарктика включва като първа цел “да се предотврати евентуалната поява на огнища на международно напрежение”.

Въпреки всичко това Стратегията засяга не толкова и не само потенциалните бъдещи дейности по добив на минерални ресурси (засега се предвижда проучване на находищата). Във водите на Антарктика има много риба и антарктически крил (вид зоопланктон - б. р.) - ценни биологични морски ресурси. Според документа, през последното десетилетие делът на ресурсите, добити от Русия в Антарктика, съществено е намалял спрямо общия обем на руския риболов. Биологичните норми обаче осигуряват не само на Русия, но и на другите държави възможност да увеличават добивите и да развиват риболова.

Накрая, друг комплекс от задачи предвижда различни научни изследвания - ще посочим, че според участниците в договора континентът трябва да се използва най-вече за тази цел. Не на последно място се посочват проучвания на климатичните промени, тъй като Антарктика на практика е идеалното място за проследяване на тенденциите в тази област: влиянието на човешката дейност там е сведено до минимум. Освен това се планира в Антарктика да бъде разположена мрежа от контролни станции като част от развитието на системата ГЛОНАСС. Изградените вече инфраструктурни обекти също предстои да се използват за наземно осигуряване на космически проекти.

Антарктическият потенциал е жизненоважен за учените в Русия, които са изправени пред твърде широк спектър от задачи: от проучвания за геоложката история на континента преди заледяването му до “търсене на живи организми на други обекти от Слънчевата система”. И не е изключено в Слънчевата система да бъде открит извънземен живот, още преди да започне разработката на антарктическите находища.