Ако средната годишна световна температура скочи с 4°C спрямо 1890 г., резултатът ще е една доста по-суха и безрадостна планета. Това са очакванията на Кралското общество на Великобритания, предаде hicomm.bg. Според техния доклад при подобна промяна в климата ще настъпи сериозен недостиг на вода. Голяма част от дъждовните гори по поречието на Амазонка ще бъде напълно унищожена, а мусонният цикъл ще бъде нарушен.
Земеделието в Африка също ще понесе удар. Сезонът, подходящ за отглеждане на различни култури в близост до пустинята Сахара, ще се скъси, а това ще доведе до спад на производството на храна. Една от другите прогнози е, че драстичните промени във времето, повишаването на морското равнище и липсата на вода ще причинят голямо миграционно раздвижване.
Учените от британския Met Office предвиждат, че ако не предприемем някакви сериозни мерки срещу излъчването на парникови газове в атмосферата, до 2060 г. светът наистина ще повиши температурата си с 4°C.
2010 година е най-гибелната от 1976 г. насам. Приблизително 260 000 са загиналите и безследно изчезналите в резултат на природните бедствия и причинените от човека аварии през 2010 г., сочи анализ на Swirs Re. Числото е несъизмеримо в сравнение с 15-те хиляди жертви от 2009 г. Най-смъртоностното събитие за 2010 г. - земетресението в Хаити, се нареди на второ място в черната статистика на най-гибелните бедствия за последните 40 години. С 222 570 загинали и изчезнали, то изпревари земетресението което причини цунами в Индонезия през 2004 г., при което броят на жертвите достигна 222 000. Повече животи е отнел само трусът в Китай от 1976 г. - около 255 000. На второ място по брой фатални случаи за тази година е лятната вълна от жеги в Русия, при които са загинали 15 000 човека. Наводнения в Китай и Пакистан са довели до 6 225 смъртни случая, а други 2 480 живота в Китай е отнело земетресението през април. "Хуманитарните катастрофи отново показаха колко важни са превенцията и кризисното управление за запазването на човешките животи и здравето на засегнатите хора", коментира Томас Хес, Икономически директор на Swiss Re. „Те разкриват и големите разлики в развитието на застрахователни системи и колко важно е застраховането за справянето с финансовите последствия от бедствията и авариите", добавя Хес.
Природните и причинените от хората бедствия през тази година са причинили икономически загуби на стойност 222 млрд. долара, съобщи най-голямата швейцарска застрахователна компания.
Предпазната дига край северния плаж в Поморие се срути и завлече заведение в морето. Ако брегът спешно не бъде укрепен, има опасност вълните да погълнат почивните станции и да залеят целия район до езерото, съобщи bTV. Старото подпорно съоръжение е поддало от вълните, които са подкопали и основите на масивната постройка.
“Видях, че укрепителната стена откъм морето е във водата, със столовете, масите, всичко беше приключило вече. Картинката беше страшна - само арматури и бетони", разказа помориецът Стамен Тодоров. Вълните обаче вече са подкопали и основите на съседната почивна станция.
По думите на главния инженер на община Поморие Борис Саваклиев е напълно възможно водата да стигне до новия квартал на града и да прекъсне достъпа до болницата и санаториумите. Причината за рухването на предпазната дига е недостатъчното укрепване на бреговата ивица.
“Слабо място е брегоукрепването, защото в нито един период последните десетилетия - говоря 50-70 години, с изключение на тези каменни валове, винаги нещата са правени на парче", заяви кметът на Поморие Петър Златанов. От общината обещаха да възстановят разкъсаната дига преди зимата, а впоследствие ще се търси възможност за цялостно укрепване.
През пролетта високите вълни, които са типични за Поморие, разрушиха дига в южната част на града и заляха част от къщите.
Въглищни гори обхващат Европа и Северна Америка по време на карбона
Фрагментирането на тропическите гори преди 300 милиона години проправя пътя за възхода на динозаврите според ново проучване. През карбонския период Северна Америка и Европа са се намирали на екватора и са били покрити с влажни гори. Предполага се, че глобално затопляне е довело до разпадането на тези тропически местообитания, което става причина за еволюционен взрив сред влечугите. Работата на британския екип е публикувана в списание "Геология”.
Горите на древния суперконтинент Евроамерика – въглищните гори са наречени така, защото натрупвали голямо количество торф, който по-късно се превръща във въглищата, добивани днес. Екипът използва фосили за проследяване на хода на еволюцията на влечугите. Смята се, че към края на карбона климатът на Земята става горещ и сух.
"Промените в климата раздробяват горите на фрагменти от малки горски острови" заявява съавторът Хауърд Фалкон-Ланг от Royal Holloway към Лондонския университет. Д-р Фалкон-Ланг продължава: "Изолирани са групи влечуги, всяка от които еволюира в различни направления и това води до увеличаване на разнообразието".
За да достигнат до своите заключения, учените изследвали фосили на влечуги преди и след разпадането на тропическите гори. Те показват, че влечугите става по-разнообразни и дори се променя начинът им на хранене, тъй като се борят да се адаптират към бързо променящия се климат и околната среда.
Проф. Майк Бентън от университета в Бристол допълва: "Това е класически екологичен отговор на разпокъсването на местообитанията. Влечугите развиват разнообразни форми като например Dimetrodon, основен хищник в Перм. Същият процес се случва и днес, когато група животни са изолирани от родителската общност. Чарлз Дарвин е наблюдавал този процес на океанските острови. Земноводните изглежда са били най-силно засегнати от срива на тропическите гори. Относителният успех на влечугите може да се дължи на физическите изменения, по които те се различават от земноводните.
На първо място, твърдите черупки на яйцата на влечуги могат да оцеляват на сушата (повечето земноводни се развиват във вода). На второ място, влечугите имат защитна повърхност, така че задържат влагата (кожата на земноводните е много пропусклива за водата). "Тези ключови адаптации ги освобождават от водните местообитания, с които земноводните са обвързани и им дава предимство за развитите в широките сухоземни пространства ", пишат изследователите.
Немски изследователи са открили атомния механизъм зад структурата на диаманта, обяснявайки защо някои равнини са по-лесни за шлифоване спрямо други. Екипът обяснява, че откритията им ще имат по-обширно значение за разбирането на триенето и износването на материали.
Полировачите на скъпоценни камъни отдавна знаят, че диамантите има „твърди” и „меки” страни, меките са по-лесни за шлифоване. Те са знаели, че „мекотата” е свързана с подреждането на кристалната решетка на различните повърхности и с посоката на шлифоване. Шлифоването на „твърдите” кристални повърхности е трудно и води до фасети с по-лошо качество, но досега причините за това не се знаеха.
Различните равнини са номерирани, за да се знае ориентацията на кристалната решетка. Д-р Ларс Пастевка от Института Фраунхофер обяснява – „Твърдата равнина (равнина 111) е по-плоска и по-плътна. Атомите са много по-близо едни до друг отколкото при другите повърхности. Равнина 110 се състои от успоредни редове, подобни на бразди на току-що изорано поле; равнина 100 прилича на редица от покриви.
На търг на британската аукционна къща "Кристис" в Хонконг за сумата от 23 милиона долара беше продаден розов диамант с тегло 14,2 карата, съобщи Франс прес.
Това е рекордна цена за Азия. Купувачът е пожелал анонимност. Предварителната оценка на розовия диамант е била 19 милиона долара. Общо на търга на аукционна къща "Кристис" са били купени скъпоценности на стойност 78,9 милиона долара.
Gem Diamonds също съобщи за продажба на няколко големи диаманта. Били са продадени два бели диаманта, с обща печалба от сделките 22,7 милиона долара. Камъните с тегло 196 и 184 карата са продадени в Антверпен. Компанията е продала също син диамант, тежащ 4,68 карата, с цена на един карат 155 хиляди долара. Всички камъни са добити в мина Летсенг (Letšeng), разположена в Лесото. Диамантите от тази мина продължават да се търсят и да носят на компанията стабилно високи приходи.
Част от морското дъно на Северния ледовит океан, която съдържа огромни натрупвания от замразен метан показва признаци на нестабилност и широко вентилиране на мощния парников газ, според констатациите на международен изследователски екип, ръководен от учените Наталия Шахова и Игор Семилетов от Университета на Аляска Феърбанкс.
Резултатите от проучването, публикувано в издание от 5-ти март, 2010 година на сп. "Сайънс" показват, че дълбоко замръзналата земя по Източносибирския арктически шелф, дълго смятана за непромокаема бариера запечатваща метана, е перфорирана и започва изтичане на големи количества метан в атмосферата. Освобождаването на дори една малка част от метана, съхраняван в шелфа може да доведе до рязко затопляне на климата. "Количеството на излизащия в момента метан от източната част на сибирскя арктически шелф е сравнимо с излизащия от океана в целия свят" - заяви Шахова, изследовател в Международния арктически център. "Подводната дълбоко замразена земя губи способността си да бъде непромокаема шапка."
Метанът е парников газ повече от 30 пъти по-мощен от въглеродния диоксид. Той се освобождава от предварително замръзналите почви по два начина. Когато органичен материал (който съдържа въглерод) се съхранява в дълбоко замръзналата земя, той започва да се разлага при анаеробни условия и постепенно се освобождава метан. Метанът може да се съхранява в морското дъно като метан газ или метан хидрат и след това се освобождава от подводната дълбоко замръзнала земя. Тези отделяния могат да бъдат по-големи и по-резки, отколкото в резултат от разлагане.
Източносибирският арктически шелф е богат на метан район, който обхваща повече от 2 милиона кв. км от морското дъно в Северния ледовит океан. Той е повече от три пъти по-голям от близките сибирски влажни зони, които се разглеждат като основните източници на атмосферен метан в Северното полукълбо. Резултатите от научните изследвания показват, че Източносибирският арктически шелф вече е значителен източник на метан, освобождавайки 7 тераграма метан годишно, което е толкова, колкото се отделя от останалата част на океана. А 1 тераграм се равнява на около 1,1 милиона тона.
"Нашето безпокойство е, че подводната дълбоко замразена земя вече е с признаци за дестабилизация" - каза Шахова. "Ако това допълнително дестабилизира климата, емисиите на метан няма да бъдат тераграми, биха били значително по-големи."
Шахова отбелязва, че в геоложкия запис на Земята атмосферната концентрация на метан варира между 0,3 до 0,4 за части на милион през студените периоди и на 0,6 до 0,7 части на милион при топло време. Сегашната средна стойност за концентрациите на метан в Арктика е средно около 1,85 части на милион, най-високите от 400 хиляди години, каза тя. Концентрациите над Източносибирска Арктика са дори по-високи.
Източносибирският арктикчески шелф е роднина на проучванията на границата на метана. Тя е плитка, на 50 метра или по-малко в дълбочина, което означава, че метанът е бил последователно под вода или на сушата, в зависимост от нивото на моретата през цялата история на Земята. През най-студените периоди на Земята там е тмало замразена арктическа крайбрежна равнина и не се е освобождавал метан. Тъй като Земята се затопля и морското ниво се покачва, той е покрит от морска вода, която е с 12-15 градуса по-топла от средната температура на въздуха.
"Смятало се е, че морската вода предпазва Източносибирската арктична граница на дълбоко замразена земя" - заяви Шахова. "Никой не е вземал предвид тази огромна област."
"Това изследване е свидетелство за устойчиви, внимателни наблюдения и на международно сътрудничество в научните изследвания" - заяви Хенриета Едмъндс от Националната научна фондация, която частично финансират проучването. "Арктика е трудно за достигане и работа място, но е важно, че това се прави, за да се разбере нейната роля за глобалния климат и принос към текущите промени в околната среда. Важно е да се разбере размерът на резервоара - размерът на метана в капан, който потенциално може да бъде освободен - както и процесите, които са го запазили в "капан" и тези, които контролират освобождаването му... Работата помага да се разберат и документират тези процеси.
Предишните проучвания в Сибир бяха фокусирани върху метана, отделян от размразяването на дълбоко замръзналата земя на сушата. Работата на Семилетов през 1990-те показа, наред с други неща, че размерът на метана от наземни източници намалява при по-високи географски ширини. Но тези проучвания спират на брега. От есента на 2003 г. Шахова, Семилетов и останалата част от екпа започнаха проучвания в морето. От 2003 г. до 2008 г., те направиха годишни изследвания и взеха проби морска вода на различна дълбочина и въздух на 10 метра над океана. През септември 2006 г. те летяха с хеликоптер над същия район, като взеха проби от въздуха до 2000 м в атмосферата. През април 2007 г. те извършиха зимна експедиция на морския лед. Подвижната лаборатория на зимната експедиция на море Лаптевих през 2007 година. Фото: Игор Семилетов
Те откриха, че в повече от 80 на сто от дълбоката вода и повече от 50 на сто от повърхностните води нивата на метан са повече от осем пъти над нормата за морска вода. В някои области на насищане нивата достигат повече от 250 пъти над фоновите нива през лятото и са 1400 пъти по-високи през зимата. Те откриха съответните резултати във въздуха непосредствено над повърхността на океана. Нива на метана са повишени като цяло и морският пейзаж е осеян с повече от 100 горещи точки. Това, съчетано с резултатите от зимната експедиция - намерен газ метан в капан под и в морския лед, показа на екипа, че метанът не само се е разтварял във водата, а е кипял в атмосферата. Разположение на океанографските станции, на които са правени измерванията. Science AAAS
Тези констатации бяха потвърдени, когато Шахова и нейните колеги направиха извадката за по-високи повишения в нивата на метана. В Арктика равнищата на метан са обикновено 8-10 процента по-висока от световното ниво. Когато прелетяха над шелфа, учените откриха нива на метан, още 5 до 10 процента по-високи от вече повишените нива на Арктика. Разпределение на съдържанието на метан в приповърхностните слоеве на арктическите води. Science AAAS
Източносибирската арктическа граница, задържаща големи количества замразен метан предизвиква загриженост, защото е много плитка. В дълбоката вода метанът се окислява до въглероден диоксид преди да достигне повърхността. В плитчините на Източносибирския арктически шелф метанът просто не разполагат с достатъчно време, за да се окислява и по-голямята част от него се изпуска в атмосферата. Това, в комбинация с количествата метан в региона, може да добави досега некалкулирана променлива в климатичните модели.
"Пускането в атмосферата на само един процент от метана, съхраняван в плитките хидратни находища може да промени тежестта на действащия на атмосферата метан до 3-4 пъти" - каза Шахова. "Климатичните последиците от това са трудно предвидими."
Шахова, Семилетов и сътрудници от 12 институции в пет страни планират да продължат проучването си в региона за проследяване на източника на емисиите на метан и пробиване на морското дъно в опит да се изчисли колко метан се съхранява там.
Шахова и Семилетов правят съвместни срещи с Тихоокеанския институт, Далекоизточния клон на Руската академия на науките. Техните сътрудници на тази публикация са Анатолий Салюк, Владимир Юсупов и Денис Космач, всички от Тихоокеанския институт и Орджан Густафсон от университета в Стокхолм.
Видео: възпламенявания на метан от замразени езера в Аляска. Кейти Уолтър Антъни, Университет на Аляска Феърбанкс, показва как метанът се отделя в изобилие от замразените езера близо до Феърбанкс, Аляска.
През годините проблемната зона постепенно е застроена
Големите компании в бранша спазват регламента, когато става въпрос за строеж до или в свлачищен район. „Отговорностите в тези случаи са ясни и процесите са детайлно описани. Почти всички големи строителни компании се придържат към реда. Въпросът е в контрола“, коментира за в. „Строителство имоти“ директорът на „Геозащита“ - Варна, Йордан Йорданов. Според него при незаконен строеж на малки обекти върху проблемни терени дори трудно се разбира. Един от примерите е свлачището „Трифон Зарезан“, което затвори панорамния път от Варна до „Златни пясъци“. През годините зоната постепенно е застроена, като собствениците обикновено са получавали разрешително за преместваем обект, след което са правели монолитно строителство и незаконни септични ями.
Днес, за да се укрепи свлачището, са необходими дълбочинни сондажи за детайлно проучване. „Собствениците все още не пускат машините в дворовете си“, коментира Йорданов. Това повдига въпроса за отговорността и на гражданите. В „Геозащита“ вече обсъждат идея да не се укрепва свлачището, а да се построи мост над него.
В съседство пък има пример за спазване на регламента. Варненската фирма „Борд“ построи жилищен комплекс от затворен тип „Ривиера бей“ с разгъната застроена площ 20 300 кв. м, като теренът бе укрепен с пилоти с обща дължина 5800 метра успоредно на брега.
За да се редуцира до минимум рискът от злоупотреби при по-малките обекти, представители на строителния бранш настояват да се увеличат отговорностите на проектанта, като му се позволи да контролира не само качеството, но и стойността на извършената работа. Сегашното законодателство е критикувано основно за това, че съществуват десетки „вратички“, които позволяват действия, граничещи със злоупотреби.
„Всяка институция работи сама за себе си. При проблем обикновено си прехвърлят топката. Това най-често става, когато трябва да се съборят незаконни постройки на граждани. Никой не иска протести под прозореца си. Редно е институциите заедно и категорично да застават зад закона и най-вече да го прилагат“, коментираха варненски строители. Николай ПЕШЕВ
Отборът по математика на Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски" спечели първо място в дивизия Б на международното математическо състезание PUMaC. Състезанието бе проведено на 20 ноември в университета „Принстън", САЩ.
Това е първото участие на математиците в престижното състезание, съобщи агенция КРОСС.
В надпревара с 34 отбора първото място завоюваха Виктор Вълов, Стоян Стоянов, Виктор Вълчев, Даниел Добрев, Богдан Станков, Иван Божилов, Радослав Кафов и Рафаил Рафаилов. Ръководители на отбора са Петя Тодорова и Илиана Цветкова... (прочети в Обекти)
Астрономите намират космическия прах за досаден, когато им пречи да гледат към небесата, но без него вселената ще бъде лишена от звезди. Космическият прах е задължителната съставка за създаването на звезди и за разбирането на най-ранните газови облаци, превърнали се в цели галактики.
„Образуването на галактики е един от най-големите въпроси оставащи за отговаряне от астрофизиците” – казва Андей Кравцов професор по астрономия и астрофизика в Чикагския университет.
Астрофизиците се приближават към отговора на този въпрос, благодарение на комбинация от нови наблюдения и суперкомпютърни симулации, включително и тези проведени от Крацов и Ник Гнедин , физик от Fermi National Accelerator Laboratory... (прочети в БГ Наука)
Представители на над 190 страни се събраха днес в мексиканския курорт Канкун в опит да придадат нова динамика на борбата с климатичните изменения и да загърбят неуспеха на форума в Копенхаген, заплашил да нанесе фатален удар на преговорния процес, подет в ООН преди 18 години.
Целта на участниците в конференцията, която ще продължи до 10 декември, е да избегнат всячески възможността да си тръгнат от Канкун с празни ръце.
Преди година всички се надяваха на амбициозно глобално споразумение за ограничаване на емисиите на газове с парников ефект в промишлените държави, което да замени изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. Срещата обаче се размина на косъм от пълно фиаско и "произведе" минималистично споразумение, прието набързо от двадесетина държавни глави, което си поставя за цел глобалното затопляне да се ограничи до 2 градуса, но без график, нито уточнение как да се постигне това.
Един от залозите в Канкун е легитимирането и връщането на доверието в преговорния процес, осъществяван от ООН, отбелязва Елиът Диринджър от американския мозъчен тръст "Пю".
Преговарящи и представители на ООН понижиха амбициите си за Канкун и от месеци повтарят, че от форума не бива да се очаква окончателен договор, който да бележи нов фундаментален етап в борбата с промените в климата.
Онова, което държавите научиха в Копенхаген, е че глобално решение за всичко не съществува, заяви наскоро изпълнителният секретар на Конвенцията на ООН за климатичните промени Кристина Фигерес.
Основните въпроси, по които ще се преговаря в Канкун: - Съкращаване на емисиите на газове с парников ефект, свързани с обезлесяването. - Създаването на т.нар. Зелен фонд за финансиране на програми за борба с климатичните промени. - Затвърждаване на ангажиментите за ограничаване на вредните емисии и създаване на механизъм за контрол на спазването им. - Договаряне на нов период с конкретни ангажименти, който да бъде естествено продължение на Протокола от Киото след изтичането му в края на 2012 г. - Разработване на механизъм за предоставяне на най-уязвимите страни на технологии, даващи възможност за съкращаване на вредните емисии.
Днес д-р Антония Първанова участва на срещата на Комисията по енергетика, околна среда и водите на Съюза за Средиземноморието във Виена, като представител на Европейския парламент и вицепрезидент на комисията.
По време на срещата, в качеството си на главен докладчик, д-р Първанова обмени мнения по доклада за опазването на морската среда в Средиземноморието. Тя представи най-новата информация, свързана с развитието на въпроси, касаещи опазването на морската среда и разисква и препоръча мерки, целящи подобрени координирани действия в тази насока... (прочети в Speshno.info)
kurier.bg Почти половината от територията на днешна България е била под владението на келтските племена в периода от 278 до 213 г. пр. Хр...
Български учени, начело с проф. Валерия Фол и инж. Димитър Димитров подготвят експедиция, която да открие предполагаемата столица на келтите. Тя се е наричала Тиле и е близо до Стара Загора. Изводът е направен от изучаване на исторически източници и съвременни топографски изследвания.
Почти половината от територията на днешна България е била под владението на келтските племена в периода от 278 до 213 г. пр. Хр. По долината на река Тунджа те се обединили с други сродни племена, които се отказали да участват в азиатското нашествие и останали по тези земи.
Те сразили траките и станали техни господари. Техният цар Кавар е сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Открити са негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово.
Именно тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство по нашите земи. През това време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии. Империята на келтие
Някои смятат, че келтската столица Тиле е днешното Тулово. Но това още не е напълно и научно доказано. Затова и проф. Валерия Фол и нейният екип искат със сигурност да установят факта.
Това е и удобен момент да се усвоят средства, както направиха хората около министър Божидар Димитров с мощите на свети Йоан Кръстител. Нещата стават лесно, ако си авторитет и намериш богат чуждестранен спонсор или европейска програма.
Цивилизацията на келтите достига своя разцвет през 5 век преди новата ера. Те са езически племена, населявали териториите на днешна Англия.
Техни наследници са днешните уелсци, шотландци и ирландци. Във Франция са известни като гали и бретанци, населявали са още Испания, Южна Германия, Белгия, Швейцария и Северна Италия.
След това те биват завлядяни от римляните, а в последствие са претопени и от други народи. Именно римляните забраняват магьосническата дейност на келтските жреци, наречени друиди.
Екип от Лабораторията за реактивно движение на NASA (JPL) се доближава до целта си да "чуе" музиката на гравитационните вълни. Това са набръчквания на време-пространството, предсказани от Алберт Айнщайн в началото на 20 век.
Учените са изпитали в Пасадина, щата Калифорния, система от лазери, които трябва да полетят с предложената от тях безпилотна експедиция Лазерна интерферометрична космическа антена (LISA).
Целта на съвместния проект на NASA и ESA е да се засекат едва доловимите сигнали на гравитационните вълни. За да стане това, уредът трябва да е не само чувствителен, но самият той да не създава електронен "шум", който да се намесва в наблюденията.
Специалистите сравняват слушането на гравитацията с опит да чуеш звука от падането на птиче перо по време на пороен дъжд. При изпитанията лазерите са били заглушени до степен, в която не пречат на слушането на тайнствените вълни.
Изучаването на гравитационните вълни започва през 1974 г. Тогава е открита двойка умиращи звезди-пулсари, които, кръжейки една около друга, се сближават и някой ден ще се сблъскат. За учените било необяснимо защо падат една към друга, което означава, че губят енергия. По-късно било непряко доказано, че тази енергия изтича под формата на гравитационни вълни, а авторският екип на разработката взе Нобел за физика през 1993 г.
От LISA се очаква не само да чуе вълните, но и да научава повече за източниците им — черни дупки и мъртви звезди. Така ще бъде създадена фонотека с гравитационните "гласове" на небесните тела, а учените ще получат нов език за изучаване на Вселената... (прочети в Обекти)
Големият адронен колайдер започна все по-често да изпитва необясними проблеми, свързани със загуба на протони в лъчите, движещи се по 27-километровия кръг на колайдера. Това съобщава сайта на ЦЕРН. Учените предполагат, че работата е в това, че съществуват "падащи обекти" - микроскопични прашинки във вакуумната тръба на колайдера, където се сблъскват протоните. Още през юли тази година е бил регистриран първият случай. Апаратурата е регистрирала загуба на част от протоните на един от правите участъци на съоръжението. Тогава това не е създало никакви проблеми за работата на устройството, но системата за сигурност е "изхвърлила" прашинките.
Българският инженер-метролог Димитър Димитров отправи предизвикателство към научните среди с хипотезата си, че древната келтска столица Тиле може би се крие под руините на късноантична и средновековна крепост над старозагорския град Николаево. Той достигнал до хипотезата на базата на обширен анализ на стари европейски карти, топоними и странични сведения в изворите. Сензационното откритие са базира на технически анализ на множество антични карти, историците обаче приемат за научен факт единствено, че келтите са живели на българска територия преди новата ера в продължение на около 60 години. Експедиция „Преоткрий България” разказва за интересните открития на страниците на „Труд”.
Изследователи от Токийския институт за електроиндустрия разработиха евтина технология за добиване на уран от морска вода.
Според новия метод уранът се извлича от морската вода с помощта на специална тъкан, която е обработена по традиционен японски метод с ферментирал сок на хурма. В нея се съдържа веществото танин, което свърза съдържащия се във водата уран.
Концентрацията на уран в морската вода е малка и доскоро всички методи за извличането му от нея се смятаха за прекалено скъпи. Японските учени твърдят, че тяхната технология намалява разходите с 40%.
„Нашият метод позволява да се извличат и други вещества от водата, например някои редки минерали“, отбелязва ръководителят на учените Нобуюки Танака.
Учените от Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН получиха нови данни за материята, съществувала само секунди след Големия взрив, изучавайки сблъсъка на железните йони в Големия адронен колайдер край Женева, съобщи ИТАР-ТАСС.
Основна цел на сегашните експерименти е да бъде получена кварк-глуонна плазма, която е много по-гореща от Слънцето. Изучаването й може да позволи да се проникне по-дълбоко в тайните на материята, да се разбере как е възникнала Вселената. Тогава обикновената материя, от която е изградена видимата Вселена, не може да е съществувала. Условията са били прекалено бурни, за да са били свързвани кварките и глуоните в протони и неутрони, които изграждат елементите. Вместо това тези елементарни частици са се движели свободно в един вид плазма. Експериментите доказват, че може да бъде получена и да бъде изучена кварк-глуонната плазма... (прочети в Actualno.com)
Без постигане на големи споразумения за справяне с климатичните промени вероятно ще завърши започващата утре международна конференция на ООН в мексиканския курорт Канкун. Такива опасения изрази Иво де Бур, бивш изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по измененията в климата (UNFCCC), в интервю за "Зюддойче цайтунг".
Бур, който напусна поста през юли и започна работа за консултантската компания KPMG, посочи междинната среща през юни в Бон като "крачка назад",която е оставила малко възможности за успех в Канкун. Дипломатът Кристиана Фигерес от Коста Рика зае мястото на холандеца в секретариата на UNFCCC.
Експертът препоръчва в Мексико делегатите да не бъдат прекалено амбициозни и да се съсредоточат върху постигането на малки, но сигурни договорености, за да не се повтаря ситуацията от миналогодишната конференция в Копенхаген.
"Поуката за Канкун е преговорите да бъдат опростени, практични и да не се надценяват", казва Де Бур, цитиран от "Гардиън". По думите му, ако се повтори провалът от датската столица, "никой повече няма да ни взема насериозно".
Известният мексикански курорт Канкун, където в понеделник започва следващият кръг от международните преговори на ООН за климата, се е появил след изсичането на гъстa растителност – могъщ ресурс за овладяване на глобалното затопляне, разказва Ройтерс. Всяка година в Мексико са изсичани 25 000 акра, или 1% от мангровите гори, показват данни на местната комисия за защитените територии.
Мангрови гори покривали карибското крайбрежие и пространствата около плавателните канали преди 40 години, когато предприемачи прочистили земи за днешните хотели и барове, които привличат няколко милиона посетители годишно.
Днес много учени се опитват да спасят останалите гори, защото те могат да помогнат за забавяне на глобалното затопляне. Заради фотосинтезата дърветата поглъщат големи количества въглероден диоксид, един от газовете, които причиняват измененията в климата.
"Все още има много да учим, но потенциалът на мангровите дървета е огромен", казва Гейл Чмура, климатолог от Монреал. Експерти на ООН обмислят въвеждане на плащания за държавите, които опазват богатата на въглерод растителност. Естествените резервоари за CO2 могат да се превърнат в полезна инвестиция, ако стартира глобална схема за търговия с емисии.
Конференцията в Канкун, която започва на 29 ноември и ще продължи до 10 декември, ще събере представители на близо 200 държави, които трябва да набележат мерки за противодействие и адаптиране към климатичните промени.
Масивна конгрегация на зеленикав фитопланктон в тъмната вода в Балтийско море около остров Готланд в Швеция - в стила на Ван Гог "Звездна нощ". Екологичен взрив или цъфтеж на фитопланктона, като този, показан тук, се появяват, когато дълбоки течения донасят хранителни вещества до слънчевите повърхностни води.
Криволичещи ръкави като кръвоносни съдове в делтата на Юкон в Берингово море от сателитна снимка 2002. Спътниците Landsat усещат светлина в червено, зелено, синьо, и инфрачервено и когато цветовете се комбинират в едно изображение се появяват "очарователни модели, цветове и форми", като тази снимка на делтата Юкон.
Плиткото езеро Ейре, Южна Австралия в 08 2006 сателитна снимка. При изобилни сезонни дъждове водният обект е най-голямото езеро в Австралия, но то е сезонно: езерото е било пълно само три пъти през последните 150 години.
Гигантско пясъчно море. Бял облак хвърля черна сянка върху пустинята Руб ал Кхали, близо до границата между Саудитска Арабия и Йемен в сателитна 2003 картина.
Криволичеща Мисисипи. Река Мисисипи, Северна Америка е като лента през градове, полета и пасища в Арканзас, сателитна снимка 2003.
Ледени Фигури - фиордите в Гренландия между червено оцветните планини улесняват потока на ледниците в Атлантическия океан през 2001 година. Когато температурата се покачва през лятото се откъсват айсберги от тук и се присъединяват към по-старите айсберги в открито море.
Екстремната солена пустиня - "еклектичен монтаж" на ландшафта в най-голямата пустиня на Иран, Дащ-е Кавир, или Голямата солена пустиня. Най-необитаемите райони, комбинация от сухи реки, пустинни плата, глинени жилища, както и солени блата, са с площ от повече от 77 000 кв. км. Силна топлинна енергия, драматични промени в дневната температура и силни бури са норма в това негостоприемно място.
Ледени "Галактики" - Копие на далечни галактики сред облаци междузвезден прах, парчета от плаващ лед близо до остров Бафин, Канада през 2002 година. Морският лед често започва като като супа хлъзгав от малки кристали лед на повърхността на океана. Когато температурата падне, ледът се съединява в твърди ледени плочи.
Това, което изглежда като червена боя всъщност е "забележителното взаимодействие на светлина и облаци", уловено през 2004 г. в канадските Скалисти планини. Ниски облаци запълват част от падина в Скалистите планини, в близост до границата между канадските провинции Алберта и Британска Колумбия. Отражението на светлината в облаците, в съчетание с ниско слънце води до този потресаващ ефект.
Тин Бидер, древен ерозиран метеоритен кратер в Сахара, Алжир на снимка 2009 година. Близо 6 км ширина на кратера е била причинена от удар на метеорит в района на Северна Африка преди около 70 милиона години.
Четвърти взрив е разтърсил новозеландската въгледобивна мина Пайк ривър, където по-рано този месец при друга експлозия бяха убити 29 миньори, предаде ДПА.
По данни на полицията никой не е пострадал при новата експлозия, но тя показва, че все още не е безопасно да започнат операциите по изваждането на телата на миньорите.
Според говорител на спасителните екипи ще минат седмици, преди да бъдат върнати на близките им труповете на 29-те загинали.
Спасителните екипи имат намерение да инсталират в мината самолетен двигател, доставен от Австралия, който да разсее токсичните газове там, така че да може да започне операцията по издирването на телата. Но за инсталирането му ще е необходимо време, а после ще трябва и да се прецени колко дълго могат спасителите да останат под земята.
Днес, 28 ноември, в гранд-хотел "София" протече икономически форум, организиран от фирма "Вайс профил" в партньорство с БСК, БТПП, БАН и СУ "Св. Кл. Охридски". Темата на работния форум бе „Бизнесът и българската наука. Инвестиции и сътрудничество."
Пред участниците в събитието бяха представени резултатите от социологическо проучване, осъществено от "Алфа Рисърч", за нагласите на бизнеса да инвестира в българска наука и да ползва нейни разработки в дейносттта си. Изследването е извършено в началото на ноември сред 106 големи и средни български фирми. Проучването показва, че за научна и развойна дейност България заделя 0,49 на сто от БВП, като само 28,7 на сто от разходите се финансират от бизнеса. За сравнение, делът на разходите за научни изследвания и разработки от БВП в Япония е 3,44 на сто, а в САЩ - 2,76 на сто. Този по-висок дял до голяма степен е свързан и с високия процент от разходите за научна и развойна дейност от страна на бизнес организациите. В Япония той е 76 на сто, а в САЩ 64 на сто. Средната стойност на разходите за научна и развойна дейност на 27-те страни-членки на ЕС за 2008 г. е 1,9 на сто от БВП, като 54 на сто от тези разходи се заделят от бизнеса.
Девет месеца след опустошителното земетресение в Хаити, предизвикателството за посрещане на нуждите на повече от 800 000 засегнати деца и техните семейства, остава сериозно. Земетресението причини смъртта на над 220,000 души, а 300,000 са ранените, в една и без друго слаба страна. Около 2,000,000 души са били разселени, от които 1,600,000 все още са принудени да живеят в пренаселените палаткови лагери. Близо 60% от инфраструктурата на Хаити, която никога не е била силна, е разрушена и над 180,000 домове са оставени необитаеми. През август 2010 г. посланикът на добра воля на УНИЦЕФ - Ани Салич посети Хаити заедно с оператора Иван Филчев, за да заснемат и отчетат как са изразходвани дарените от българите пари в помощ на децата и семействата. Документалният филм беше излъчен по бТВ на 18 септември, за да информира всички дарители, подкрепили кампанията.
Благотворителна фотоизложбата „Цвят Хаити" в Галерия за съвременно изкуство 1908 на ул. „Ангел Кънчев" 1 ще бъде отворена за посетители до 2 декември 2010 г., като всички средствата набрани от продажба на фотографиите ще бъдат в полза на УНИЦЕФ. Авторът на фотографиите, Иван Филчев, е оператор от 15 години на редица телевизионни документални филми за военните конфликти в Ирак, Афганистан, Македония; снима репортажи от "горещи"събития в Косово, Сърбия, Грузия, Аджария и др.
Преговорите, които имат за цел да определят климата в света ще продължат от понеделник за две седмици на срещата в Канкун, топ курорт на Мексиканския бряг. Почти 200 национални правителства участват и тяхната цел е да се споразумеят за наследник на Протокола от Киото от 1997 г., който ограничава емисиите на парниковите газове от най-индустриализираните страни, с изключение на САЩ, и изтича в края на 2012 година. Но никой не мисли, че това ще се случи. Дипломатите все още носят синини след невъзможността да се постигне споразумение през декември в Копенхаген. Докато правителствата спорят, обаче, времето изтича.
Може ли да има сделка този път? Почти със сигурност не. Няма да има протокол от Канкун. Увереността се разби след Копенхаген, най-добрата надежда е за сделката за изменението на Срещата на върха през следващата година в Дърбан, Южна Африка. Но това би било опасно забавяне: инвестициите във възобновяеми енергийни източници и безвъглеродни проекти вече намаляват, защото никой не знае какви ще бъдат правилата за емисии в бъдеще.
Друг фактор е слабостта на САЩ. Президентът Барак Обама, който предпочита амбициозно споразумение, е много по-немощен от преди година. Неговото така прехвалено климатично законодателство - насочено към намаляване на емисиите със 17 на сто на нивата от 2005 г. до 2020 г. - е мъртво, след републиканската победи в Конгреса на неотдавнашните междинни избори.
Без посредничество и вероятен ангажимент на САЩ, Китай и много други страни вероятно няма да подпишат. На последно място, икономическата рецесия намалява ентусиазма на Европейския съюз, по-рано двигател за решителни действия.
Но нали забавянето на икономиката ни отпусна малко време? Количествата на емисиите през миналата година са били малко по-ниски от предходната година, поради икономическата криза на запад, но те са на второ място. Голяма част от въглищния дим идва от развиващите се страни, много от които все още бързо го увеличават: емисиите на въглероден диоксид в Китай нараснаха с 8 на сто, например. Тъй като много от техниката и индустрията в развиващите се страни прави неефективно използването на енергия, то повечето от тези страни отделят повече въглероден диоксид за всеки долар от своя БВП в сравнение с индустриализираните държави, така че подобряването на "въглеродния интензитет" на световната икономика е в застой.
Най-големият ефект от рецесията, обаче, може да е забавянето на инвестициите в технологии с ниски въглеродни емисии - енергията, от която отчаяно се нуждаем.
Но не спря ли затоплянето? В зависимост от това как се прави статистиката, може да се спори, че има малко забавяне през последните десет години. Тези, които твърдят, че затоплянето е в застой обикновено вземат като начална точка много неправилно 1998 г: тогава имаше силен Ел Ниньо - модел на времето, който винаги причинява затопляне над средното за година – който донесе горещата вълна по света.
Тази година е на път да бъде в челната тройка на най-горещите, регистрирани някога, наред с 1998 и 2005 г. - въпреки че някои природни цикли са довели до краткосрочно охлаждане, включително ниската слънчева активност и промените в разпределението на топлинна енергия между океаните и атмосферата.
Някои изследователи твърдят, че това затопляне е причинено от парниковите газове за последното десетилетие. Ако е така, скоро може да настъпи хипер-затопляне, когато човешките и природните ефекти се синхронизират.
В крайна сметка, независимо от естествените колебания, физиката е категорична: емисиите на парникови газове като CO2 и метан задържат топлината и ние продължаваме да ги добавяме в атмосферата.
Така че, ако има необходимост от спешност, какво ще излезе от Канкун? Вероятно ще има стъпки към постигането на общо споразумение, включително може би сделка за подпомагане на бедните страни, за да се адаптират към изменението на климата. Надеждата е в Канкун да се постигне съгласие за REDD (намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите в развиващите се страни), инициатива за компенсиране на страните, които забавят или спрат обезлесяването.
Подобно на изгарянето на изкопаеми горива, изсичането на гори прехвърля въглерода от дърветата и почвата в атмосферата и спирането на това е един от най-евтините начини за борба с изменението на климата. Всеки може да бъде победител с REDD. Богатите страни откриват икономически ефективен начин за извеждене на въглерода от атмосферата, с много потенциал за "въглеродни кредити": те могат да инвестират в опазването на горите като евтина алтернатива на намаляването на собствените си емисии. Народите в тропиците получават милиарди долари за ангажимента за опазване на горите. Природозащитниците междувременно получат нови съюзници и нови средства за опазване на горите и съхраняване на биологичното разнообразие. Но, разбира се, сделката ще влезе в сила, ако по-широкото съгласие за замяна на Протокола от Киото е постигнато.
Ами ако всичко върви надолу с главата? Въпреки това никой няма да обяви окончателния провал на преговорите до заседанието в Дърбан през следващата година. Но ако се случи най-лошото в Дърбан, много страни могат просто да регистрират ангажиментите си за емисии пред Обединените нации, които те вече са поели: Европа е обещала 20 на сто намаляване до 2020 г., а Китай се е съгласил да намали въглеродния интензитет на икономиката си с 40 до 45 на сто до 2020 г., независимо от глобално споразумение.
Това ще бъде нещо, но както посочи ООН този месец, за околната среда тези текущи задължения са много далече от достатъчно, за да ограничат затоплянето до температура 2°C над прединдустриалните нива, която се смята за максимално "безопасно" затопляне. Страхувайки се от най-лошото, водещи учени в климата на конференция в Оксфорд, Великобритания, през миналата година предупредиха, че можем да видим 4°C затопляне още през 2055 с вероятните последици, включително големи промени в режима на валежите, мащабнен колапс на африканското земеделие и принудителна миграция на стотици милиони хора.
В случай на дипломатическа безизходица, нашата последна инстанция може да бъдат геоинженерните решения като чадъри в пространството или големи химически уловители от атмосферата. Изследователите, отчаяни от провала на дипломацията са все по-силно заинтересована от изследването на опции като планетарна застраховка, въпреки че на заседание на Конвенцията на ООН за биоразнообразието в Япония наскоро беше поискана забрана на тези усилия, ако те застрашават биологичните видове.
Учени и политици разследват всички възможни технологични предложения за охлаждане на планетата с минимизиране на парниковия ефект, предизвикан от емисиите от човешката дейност. Има няколко стартегии за манипулиране на околната среда с цел уравновесяване на климата, въпреки че все още няма единодушно съглагие кои от тях могат да се нарекат геоинженерство.
Според доклада на Royal Society (Кралското Общество на Великобритания) публикуван през 2009, има само два реални избора. Първият метод е отразяване на слънчевите лъчи и топлина, за да се компесира глобалното затопляне. Това може да се постигне чрез изкуствени облаци или огледала в орбита. Вторият метод за охлаждане на планетата включва извличане на въглеродния диоксид от атмосферата или чрез заравяне на втечнен СО2, или чрез наторяване на океана с желязо... (прочети в Синя планета)
Най-опасен свлачищен район по брега на Дунав е гр. Оряхово. Заради свлачищата десетки постройки вече са обезлюдени. Свлачището в местността Бататовец през 2008 глътнало метър по метър панорамния път за фериботния комплекс, бетонната дига се пропукала или направо се откъртила от напъна на свлачището. По пътя се образували разломи, дълбоки 3-4 метра. За няколко дни денивелацията на асфалтовата настилка се увеличила с около 2 м. От 2006 е разрушен квартал "Зелена бара". В него са останките от къщата-музей на народния композитор Дико Илиев, срината от събуденото свлачище. Същата е съдбата на още 50 къщи и толкова фамилии в прокълнатия квартал. Огромни земни маси се свлекли и на пътя за с. Остров. Дъждовете вливат голяма сила в четирите свлачища и градът тръгва фатално към Дунав. Изграждането на шахти и хоризонтални дренажи, които да отведат подпочвените води към Дунав и да забавят свлачищните процеси е наполовина свършено. Разрушената къща-музей на Дико Илиев
Свлачища край река Дунав, които са били укрепвани наскоро по европейски проекти са: Кутово (зона I); Горни Цибър - Долни Цибър (зона II); Черковица - Загражден (зона III); Батин - Вардим (зона IV); Бръшлян (зона V); Ветрен - Попина (зона VI-VII); Защитна стена край Видин - участък Баба Вида; Тутракан - укрепване свлачище "Гробищен парк"; укрепване брега на река Дунав в градската част на Лом; укрепване на свлачище в квартал "Изток" в Оряхово; брега на река Дунав при село Ряхово.
Прз 2006 г. старо свлачище се активизира и заплашва 50 къщи в Никопол. Свлачището е едно от 39-те в града и е от 1973 г. То е било спокойно, но след проливни дъждове и снегове се активизира наново. Тонове кал се придвижвали със скорост от метър и половина за денонощиe. Едно от никополските свлачища нагледно показва структура на свлачище. Долният пласт представлява утаечна скала, в която се виждат дори черупки на морски животни, кремъци и др. защото някога там е било дъно на море. Следва непропусклив глинест пласт и над него - двадесетина метра слой черна, пропусклива за водата почва. Между тези два земни пласта, по повърхността на непропускливия се събира и придвижва по наклона вода. Тази просмукана повърхностна вода размеква глината и става приплъзване. Глината също се свлича в Дунав, но много бавно. Всеки, който има интерес и попадне в Никопол може да разгледа това “азбучно свлачище”. То е съвсем лесно достъпно от центъра на града в посока срещу течението на реката. Такива свлачища има и в Свищов, и в Тутракан, и на други места по брега на реката. В Русе и Силистра предстои изграждането на съоръжения за защита по финансиран проект „Техническа инфраструктура 2010-2013 година”. Според министър Дянков „Това може да се случи само при добре обосновани и подготвени проекти и . . . добра координация и комуникация. Стараем се да помагаме на всяка община и това лято проблемите на крайдунавските градове и села трябваше да намерят решението, за което осигуряваме този ресурс.”
Свлачищата са едни от най-значимите катастрофални явления, които се отразяват негативно върху състоянието на околната среда, техническата инфраструктура и имуществото на гражданите. Те се обуславят както от природни фактори (предразположен към свлачищна активност геоложки строеж, интензивна тектоника, земетресения, колебания на нивото на подземните води, ерозия и др.), така и от антропогенни фактори като незаконно строителство в рискови терени, засилващи се урбанизационни процеси на определена територия, незаконна сеч и др.
Държавната политика в областта на геозащитата се осъществява от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като са създадени търговски дружества, които наблюдават свлачищните райони в страната както следва:
“Геозащита” ЕООД – Варна наблюдава и отчита състоянието на геозащитнете обекти и проявлението на активизирани свлачища на териториите на областите: Добрич, Шумен, Варна, Бургас, Сливен, и Ямбол.
“Геозащита” ЕООД – Плевен наблюдава и отчита състоянието на геозащитните обекти и проявлението на активизирани свлачища на териториите на областите: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Търговище.
“Геозащита” ЕООД – Перник наблюдава и отчита състоянието на геозащитните обекти и проявлението на активизирани свлачища на териториите на областите: Софийска, София-град, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково и Стара Загора.
На територията на Р. България са регистрирани по данни от поделенията на “Геозащита” общо 917 бр. свлачища (в населени места, курортни комплекси и вилни зони). От тях 504 бр. са активни; 208 бр. са потенциално активни; 205 бр. са стабилизирани. От свлачищни процеси в регулационните планове на населените места са засегнати 2368 сгради, 20 826 м пътища и 19 538 дка земеделски земи и горски фондове.
Свлачищните процеси не са равномерно разпределени по цялата територия на страната. Те са концентрирани в отделни области, характерни със специфичен геоложки и тектонски строеж и са обособени в няколко свлачищни района:
Черноморски свлачищен район Най-активни са свлачищата по Северното Черноморско крайбрежие. Техните размери са от порядъка на няколко километра, а дълбочините на хлъзгащите повърхности достигат до 280-300 м. В южно направление свлачищната опасност намалява, но въпреки това остава по-висока от средната за страната. Основни фактори за възникване на свлачищата в този район са морската абразия, повишаването на нивата на подземните води в урбанизираните територии, високите валежни вълни и сеизмичните прояви в Шабленската земетръсна зона.
В областите, разположени по Черноморското крайбрежие, са регистрирани 121 бр. свлачища, което представлява 13 % от общия им брой в страната. Във Варненска и Добричка област 80 % от свлачищата са по крайбрежието. Значителна част от тях се активизират периодично, вследствие както на природни фактори така и на антропогенна намеса. Най-висок е процентът на активните свлачища във Варненска област – 31 бр. или 56 % от всички активни свлачища по Черноморското крайбрежие.
Дунавски свлачищен район Свлачищата са привързани към високия Дунавски бряг. Основен фактор за възникването им и периодичното им активизиране е речната ерозия. От свлачищни процеси в най-висока степен са засегнати областите, разположени по десния бряг на р. Дунав. В тези области са регистрирани 369 бр. свлачища, което представлява 40 % от общия брой на регистрираните в страната свлачища.
Предбалкански свлачищен район С висока активност е ивицата между Етрополе и Търговище. През последните няколко години с активност се проявяват свлачищата в районите на Троян, Севлиево, Велико Търново, Стражица, Антоново и Търговище. Основен активиращ фактор е повишаването на нивата на подземните води, речната ерозия и техногенните въздействия. Областите, обхващащи части от Предбалкана, са засегнати от 256 бр. свлачища. Те са сравнително плитки и със значително по-малък обем от свлачищата по Дунавското и Черноморското крайбрежие.
Подбалкански свлачищен район Подбалканският свлачищен район включва котловинните полета на Златица-Пирдоп, Карлово, Казанлък и Сливен. Свлачищата са локализирани в оградните склонове на котловините. Основни фактори са подземните води и техногенната дейност.
Софийски свлачищен район Софийският свлачищен район е развит предимно по периферията на котловината (Банкя, Иваняне, Горна Баня, Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Бистрица, Панчарево, Кокаляне, Лозен, Гниляне, Нови Искър, Драговищица, Божурище), но не са рядкост и свлачищата в централната й част (Лозенец, Западен парк, Земляне и Въртопо). Обхванати от свлачищните процеси са както палеогенските и неогенски седименти, така и кватернерните отложения. Там са регистрирани общо 79 бр. свлачища, което е 9 % от общия брой.
Югозападен свлачищен район Югозападният свлачищен район включва райони от Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област. Свлачищата са развити по оградните склонове в районите на Перник, Бобов Дол, Благоевград и Симитли.
Родопски свлачищен район Родопският свлачищен район включва проявяващите се свлачища в районите на Смолян, Кричим и Генерал Гешево.
Неотложна задача в борбата със свлачищата е по-нататъшното развитие на картирането и кадастъра, отразяващи съществени елементи на свлачищната опасност в урбанизираните територии. Тази информация ще послужи за вземане на управленски решения и разработване на превантивни мерки за намаляване на последствията от свлачищните процеси като материални загуби и екологични последствия, и предотвратяване (във възможната степен) на човешки жертви.
14 са активните свлачища на територията на Бургаски регион. Част от тях въздействат върху републиканската пътна инфраструктура, а друга част имат местно значение. Такива са свлачищата на Север от Областния център - в квартал Сарафово и в района на община Поморие.
Две са свлачищата в Сарафово, част от тях застрашават къщи и вилни постройки, които се намират в непосредствена близост до тях. Укрепване на едното е правена в края на 90-те години на миналия век. Земната маса се свлича върху плажната ивица.
Според кметския наместник Станко Земберов брегът, който се свлича и буквално слиза на плажната ивица пречи на развитието на туризма в квартала.
Освен пречка за туризма свлачището, което е обгърнало цялата плажна ивица застрашава и къщите на много хора. Част от имотите са на метри от свличащата се земна маса. През зимния сезон са необитаеми. В Кметското наместничество са получавали сигнали от граждани, които са притеснени за съдбата на имотите си.
За да се справи с проблема община Бургас е предприела самостоятелни мерки. Изготвила е инвестиционен проект за създаването на парк, част от който ще е и брегоукрепването. Според арх Веселина Илиева, главен архитект в Община Бургас проектът включва паркови и велоалеи, които ще свържат Бургас и квартала. Предстои и вертикална планировка, която вкюлчва и брегоукрепването. Към момента общинската администрация се опитва сама да осигури някакво финансиране по оперативни програми. Евентуално планът може да бъде реализиран и на етапи в зависимост от това какво може да финансира общината.
Реализацията на поректа не е бил включен в Капиталовата програма за 2010 година. Ще бъде включен евентуално в Бюджета за следващата година.
Ако средната годишна световна температура скочи с 4°C спрямо 1890 г., резултатът ще е една доста по-суха и безрадостна планета. Това са очакванията на Кралското общество на Великобритания, предаде hicomm.bg. Според техния доклад при подобна промяна в климата ще настъпи сериозен недостиг на вода. Голяма част от дъждовните гори по поречието на Амазонка ще бъде напълно унищожена, а мусонният цикъл ще бъде нарушен.
