петък, 26 ноември 2010 г.

Загадката на лунната вода

Илменит

Три отделни мисии през последната година потвърдиха наличието на воден слой с дебелина няколко молекули на големи площи от лунната повърхност

След провала на опита да се реконструира механизма, по който се е зародила водата на лунната повърхност мистерията около нейния произход всъщност се задълбочи, съобщава статия в. "Ню сайънтист", цитиран от ТВ Европа.

Три отделни мисии през последната година потвърдиха наличието на воден слой с дебелина няколко молекули на големи площи от лунната повърхност. Много планетарни специалисти смятаха, че вода на повърхността е създадена от ударите на частиците на слънчевия вятър по почвата. Сега тази хипотеза се разтресе из основи.

"Слънчевият вятър не може да произведе вода в никакво количество, което да съответства на резултатите от трите наблюдателски мисии" - заяви Раул Бараджиола, член на екипа от Университета на Вирджиния в Шарлътсвил, който се опита да репродуцира процеса в лабораторни условия.

От години теоретиците смятат, че протоните от слънчевия вятър могат да образуват вода на Луната като избиват от минералите в почвата там кислородни атоми и се комбинират с тях в хидроксилни радикали (ОН) или вода (Н2О). Тази хипотеза наскоро дори укрепна, след като на лунната повърхност бе установено наличието на хидроксили и вода посредством двете мисии на НАСА "Deep Impact" и "Cassini" и индийската сонда "Chandrayaan-1".
Анортит

Бараджиола и колегите му тестваха хипотезата като удряха протони в кристали на илменит и анортит - два от най-разпространените на Луната минерали - в условията на вакуум. Те не открили никакви следи от новопроизведена вода или хидроксилни радикали. Напротив, протоните дори унищожили и най-малките следи от вода, останли след предварителното 24-часово изпичане на минералите.

Карли Пийтърс от "Браун юнивърсити" в Провидънс, Роуд Айлънд, водещ автор на доклада от "Чандраян - 1" от миналата година, признава, че е озадачен от изнесените факти. Все пак Джефри Джилис - Дейвис, планетолог от Университета на Хаваи още не смята старата хипотеза за оборена. Според него е възможно лунната почва на място да се държи по-различно от експерименталните кристали, тъй като се състои в 60% от слепнали се частици стъкло. Според него текстурата е важна при реакции, които образуват вода, а процесът на "космическо оводняване" е много по-вероятно да се получи в пръхкави почви, отколкото при кристалите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар