Измирането на динозаврите е позволило на бозайниците да пораснат

Измрелите индрикотериум и дейнотериум в сравнение със съвременния африкански слон и човека (илюстрация на авторите на изследването)

Учените за пръв път разкриха подробно как изчезването на динозаврите е повлияло на увеличението на размера на бозайниците.

Млекопитаещите възникли преди 210 милинона години и през първите 140 милинона останали сравнително дребни (до 100 г), докато в екосистемите доминирали динозаврите и останалите гигантски рептилии. Измирането между креда и палеоген преди 65 милинона години не подминало бозайниците, но все пак те не изчезнали напълно, а оцелелите имали ред характеристики, които им помогнали да се адаптират към новите условия: най-често те били дребни всеядни зверчета, живеещи в дупки.

Мащабното изследване на изкопаемите останки по всички континенти показва, че скоро след великото измиране бозайниците започнали много бързо да увеличават своите размери, достигайки първия пик в олигоцена (преди около 34 милинона години) в Евразия, а втория — в миоцена (преди около 10 милинона години) в Евразия и Африка.

Някои млекопитаещи останали малки и заели екологични ниши, принадлежали на други същества с подобни размери. Животните, които "избрали" да растат продължавали да наедряват непрекъснато, независимо от начина на хранене и предшествениците си на всички континенти. Именно поради това обстоятелство учените твърдят, че бозайниците са пораснали благодарение на измирането на другихте гигантски видове и освобождаването на екологични ниши.

Бсе пак бозайниците не могат да се сравнят с динозаврите. Родственикът на съвременния носорог Indricotherium transouralicum е достигал 5,5 м височина и 15–17 т тегло, докато Аржентинозавърът се е издигал до 40 м и тежал 110 т! Според ръководителя на изследването Фелис Смит от Университета на Ню Мексико причината е топлокровността на млекопитаещите. Около 90% от използваната от нас енергия отива за поддържане на температурата на тялото, което ограничава възможностите за растеж.

Гигантските млекопитаещи окончателно изчезват при плейстоценското измиране. Повечето специалисти приемат, че то е причинено преди всичко от дейността на човека.