петък, 19 ноември 2010 г.

Враца - европейски геопарк?

Доцент д-р Радослав Наков завършва през 1979 г. специалността "Геология и проучване на полезните изкопаеми" във Висшия минно-геоложки институт (понастоящем Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"-София). Работи като геолог в проучването на уранови находища в ДСО "Редки метали". Защитава дисертация по "Геотектоника". Специализира и работи в Масачузетския технологичен институт в САЩ и Университета на Уппсала, Швеция. Понастоящем е зам.- директор на Геологическия институт при БАН, председател на Българското геологическо дружество. Работи върху геодинамичните проблеми на България, Балканите и Източното Средиземноморие; условията за локализиране на минерални находища; запазването на геоложкото наследство и др. Член е на Управителния съвет на ПроГЕО (Европейската организация за запазване на геоложкото наследство).

Господин Наков, как оценявате откриването във Враца на новата постоянна експозиция с минерали, скали, и фосили, наречена "Каменна дъга"?

Откакто геологията е премахната като предмет от програмата на средното образование, познанията на хората в тази област са много малко или въобще липсват. Ограниченият обем от часове в курса по география не може да запълни тази празнина. В последните години много се набляга на идеята за опазване на околната среда и нейното биоразнообразие. Тук обаче ние забравяме, че геоложката среда е първичната, че тя е мястото, в което се развива биоразнообразието, а се оказва, че не я познаваме. В геоложката среда е запечатана и еволюцията на нашата планета и организмовия свят. Някои проблеми, които възникват в нашето съвремие, като например има или не глобално затопляне, могат да намерят отговор в геоложкия летопис. Не бива да забравяме нито за миг, че човешката цивилизация се развива благодарение на суровините, които взимаме от Земята: нефт, въглища, руди, строителни материали и др. Всичко, което ни заобикаля и използваме - коли, електроника, отопление, къщи, е продукт на Земята. По тази причина се налага да познаваме неживата природа или геоложката среда, която ни заобикаля. При липсата на образование по геология тази голяма празнина може до известна степен да бъде запълнена чрез създаването на музейни сбирки. Затова и новооткритата експозиция е толкова ценна. Тя дава възможност на децата и на всеки интересуващ се човек да се запознае и види отблизо какво е това нефт, руда, фосил, многообразието на скали и минерали, еволюцията на нашата планета и нейния организмов свят. По-близкото познаване на геоложката среда ще ни помогне да разберем значението й за нашия живот. На този фон бих искал да кажа, че експозицията впечатлява със своята обхватност и подреденост. Тя дава една цялостна представа, а не фокусира върху един елемент. Освен това предоставя възможност не само да се запознаем с различните видове скали, минерали, руди и фосили, но демонстрира процесите, които движат развитието на Земята. Тази нейна комплексност е и голямата й заслуга и уникалност за нашата страна. Независимо че у нас има геоложки музеи с разнообразни сбирки, считам, че "Каменна дъга" се отличава значително от останалите именно по своята комплексност и образователен потенциал, каквито трябва да има една музейна експозиция. Без преувеличение бих определил, че тя е едно пионерско начинание за нашата страна. Ето защо поздравявам инициаторите и организаторите за стореното. Впечатлен съм от подкрепата и разбирането за това дело от страна на музея и местната власт. Всички, които подкрепиха начинанието, заслужават огромна благодарност и похвала.

Какво ще споделите за създаването на геопаркове и тяхното значение?

През 1998 година бе лансирана програмата на ЮНЕСКО за изграждането на геопаркове. За пръв път официално тя бе обявена и популяризирана по време на годишната среща на ПроГЕО (Европейската асоциация за запазване на геоложкото наследство), проведена в Белоградчик през 1998. Според изложената концепция геопарковете са обекти с голяма площ, в които има единство на природни феномени от живата и неживата природа, включително и геоложки. Геоложките феномени на територията на геопарка могат да представляват атрактивни обекти за широк кръг посетители, както и да имат строго научно значение. Основен елемент за един геопарк е неговото съществуване да допринася за икономическото развитие на района или, както бе дефинирано по-късно - за неговото устойчиво развитие. През юни 2000 г. бе създадена Европейската мрежа на геопарковете. Тя регистрира и притежава търговската марка "Европейски геопарк", обявена в страните от Европейската общност. През април 2001 г. Мрежата на европейските геопаркове подписа официално споразумение с ЮНЕСКО, поставяйки се под егидата на тази организация.

През февруари 2004 международната група прие решение и за създаването на Световна мрежа от геопаркове на ЮНЕСКО, като бяха уточнени и оперативните принципи за прилагане на решението.

Какви са резултатите към настоящия момент?

Понастоящем Европейската мрежа на геопарковете включва 37 парка от 15 европейски страни : Франция, Германия, Гърция, Испания, Ирландия, Великобритания, Италия, Австрия, Румъния, Чехия, Португалия, Норвегия, Хърватия, Словакия и Унгария. Тези геопаркове съставляват основата на Световната мрежа от национални геопаркове на ЮНЕСКО, която се състои от над 60 броя в над 20 страни. Не мога да не отбележа създаването на над 20 геопарка само в Китай, страна, където активно се развива геотуризмът. ЮНЕСКО е организация, поощряваща създаването на геопаркове и затова техният брой неминуемо ще расте много бързо.

Изяснете накратко ролята на геопарковете?

Европейският геопарк играе активна роля в икономическото развитие на своята територия. Чрез него се издига и използва, от една страна, значението на геоложкото наследство, а от друга страна, се развива и геотуризмът. Най-важното е, че се получава директен ефект върху района, подобряват се условията на живот на местните обитатели и околната среда. Целта е населението в тези райони да оцени ценността на наследството на собствената си територия и активно да участва в нейното съживяване като цяло. Така чрез съществуването си геопаркът допринася за икономическия възход на региона.

Районът на Враца има ли потенциал за изграждането на геопарк?

Районът на Враца в широк смисъл на думата има голям потенциал за създаването на европейски геопарк. Нека припомня, че едно от основните изисквания е в геопарка да има интересни обекти от геоложко, биоложко и културно-историческо естество. Дори само един повърхностен поглед показва наличието и на трите елемента. Биоразнообразието във Врачанско е добре известно и не се нуждае от специално представяне. Не е случайно, че тук е оформен Природният парк "Врачански балкан". Местното културно-историческо наследство е също добре познато. Достатъчно е човек да посети РИМ-Враца, за да се убеди в това от прекрасните експозиции. Съществуват и редица обекти, които са под открито небе, а именно: новите археологически находки при Вратцата, Манастирът "Св. Иван пусти", районът на Борованската могила и много други. На този фон разнообразието от геоложки обекти е голямо, но непознато за масовия турист и природолюбител. Геоложките и геоморфоложки обекти с естетична стойност и достъпни за масовия турист са по-добре известни. Това са "Вратцата", Врачанският карст със своята перла - пещерата "Леденика", "Божият мост" до Лиляче, ландшафтът на Врачанския балкан и много други. Има обаче и редица уникални обекти, които са интересни от научна и образователна гледна точка. Те също могат да станат достъпни за всеки чрез поставянето на подходящи описателни табели, както това е направено за растенията и животните по изградените екопътеки. Забележителен обект могат да бъдат и закритите рудници във Врачанския балкан, като се превърнат в атракция и за любители, и за професионалисти. Невъзможно е в няколко изречения да бъдат изредени всички интересни геоложки обекти, които допълват богатото биоразнообразие и културно-историческото наследество на района. Трябва да се подчертае, че това богатство засега остава неизползвано като възможност за геотуризъм и съответно привличането на по-голям брой туристи.

Какво да се направи за изграждането на местен геопарк?

За изграждането на геопарк на първо място е важно идеята да намери подкрепа от местното население. Мисля, че това не е проблем, защото самото създаване на геопарка има за цел да подсили икономическото развитие на района чрез един нов, неизползван засега потенциал - геотуризма. Освен това за разлика от други видове защитени територии геопаркът почти няма рестриктивни функции, той не ограничава другите стопански дейности, за разлика от защитените територии на биоразнообразието. За основа при изграждането на геопарк може да се използва територията на природния парк "Врачански балкан", като се осъществят специализирани дейности за инвентаризация, описание и подготовка на интерсните геоложки обекти за широката публика. Средства могат да бъдат потърсени от европейски инфраструктурни програми или чрез финансиране само на община Враца. Създаването на европейски геопарк ще направи района популярна дестинация за голям кръг природолюбители. По този начин не само местната природната красота ще бъде оценена от повечето хора, но това ще доведе и до развитие на туризма като цяло и ще се получи положителен икономически ефект.

1 коментар:

  1. da,naistina vracanskia balkan e mnogo mnogo plenitelen...kolkoto i da go gledam nama da mi omrazne,tova e nehto mnogo vdaxnovavahto,velicestveno,unikalno krasivo...namam dumi da go opiha,,,zatova vseki lubitel na maikata priroda neka otide,da useti trapkata,zavladavahto e....

    ОтговорИзтриване