Новооткрита област на ледников нанос - вероятни отговори за заледяване и климат

Краят на глетчера Мулайокул в Исландия. Билата между езерата са тесни ледникови наноси. (Снимка Ивар Бенедиктсон Йорн)

Тесните ледникови наноси обикновено се състоят от натрупване на доледникови отломъци и се намират в райони, които са били под ледената покривка. При движението на леда водорасли, чакъл и пясък се струпват в повдигнати била (с форма на сълза) успоредно с движението на леда.

"До сега учените са разделени по въпроса как са създадени ледниковитенаноси" - казва Марк Джонсън от катедра Науки за Земята в Университета в Гьотеборг. "Тъй като те се формират под леда, не е наблюдаван процес. Тесните ледени наноси са от ледниковия период почти навсякъде, където ледената покривка е съществувала, но те са почти непознати от съвременните ледници. Сега обаче ние открихме нова област на ледникови наноси от ледника Малуйокул в Исландия. Това е доста уникално."

Топенето на ледниците в резултат от изменението на климата помогна на учените да изучат този геоложки феномен. Откритието в Исландия предостави уникални възможности за изучаване на структурата.

"Един от откритите наноси е нарязан като от ерозия. Това ни даде възможност да го изучим слой след слой, и стана ясно, че той е била изграден едва наскоро. С други думи, ледникът не просто е отстъпил, за да разкрие стари наноси, но продължава да създава нови."

В момента има няколко теории за произхода на тесните ледникови наноси. Откритието на изследователите от Гьотеборг показва, че те могат да се образуват в рамките на два километра от края на леда.

"А нарастването на ледниците може да се движи 100 метра на ден, за разлика от по-нормалните 100 м на година. Ако можем да свържем наносите на бързо движещи се ледници, това би означавало, че ледените покривки са напредвали много по-бързо, отколкото в момента учените вярват."

Връзката между ледниковите наноси и бързите движения на леда е важна за научните изследвания на климата. При моделиране на промените в климата трябва да знаем колко голям и колко студен е един ледник, за да разберем последния ледников период. А ледник, който се движи бързо няма да бъде по-дебел. Това откритие може да повлияе на подхода при моделирането на климата.

Разрешаването на загадката на наносите е дългогодишна мечта за Марк Джонсън:

"Открихме наносната област по време на полет в посока на ръба на ледника при съвсем различно изследване. Това е най-вълнуващото нещо, което съм изживявал по време на изследванията си. Всички геолози знаем за ледниковите наноси от когато започнах да уча геология в Уисконсин през 1980 г., много хора ще отидат там, за да проучат наносите в района. Една теория за това как те се формират е големият въпрос."

Откриването на новото поле с тесни ледникови наноси е направено от Марк Джонсън от катедра Науки за Земята в университета в Гьотеборг, в сътрудничество с изследователи от Исландия, Норвегия и Великобритания.