В източната термална зона, в югозападната част на Сапарева баня, сондата на хидролозите стига през гранитогнайса до разседнатата пукнатина между котловината и планината, и дава ход на намиращите се под високо налягане и температура над 102 градуса гореща вода и пари. Дълбочината е 73 м.
Работниците на сондата, с ръководител Петър Миков, усещат необикновения подземен тътен и съскането на горещата вода и пари. Едва успяват да избягат от сондата. Околността се изпълва с пара и кипяща вода, която с пулсации изскача над скелета на сондата.
Полученият отвор не е достатъчен за извеждане от тази дълбочина на повече вода. В следващите дни изскачането на горещата вода във височина се укротява при гърлото, с голямо количество студена водна струя, подавана с помпа. Работниците са в постоянно напрежение. Когато подземният тътен се засилва, те се спасяват със светкавично бягство от моторната сонда. Над високата 6-7 м. скелетна кула на сондата всичко ври и кипи. Кипящата вода изскача на височина над 18 м. над повърхността на земята. Водният стълб се воалира от кълба горещи пари и се разпръсква на безброй ослепително бели капчици. Изскачането на горещата минерална вода става ритмично, през 5-6 секунди, което прави гейзера още по-атрактивен.
Водата на гейзера в Сапарева баня е най-горещата в света. В това се убеждаваме от сведенията в няколко енциклопедии за горещите извори в света. Водите на гейзера тук са с няколко градуса по-високи от италианските Софиони, Джурджитела и Липарските острови. Гейзерът в Сапарева баня, както и останалите горещи извори в България, е свързан предимно с дълбоката разломна структура.
В първите години от гърлото на гейзера тук изригваше голямо количество гореща минерална вода – 26,34 л./сек., а по сведения на сондьорите – 29 л./сек., с температура над 102 градуса.
Гейзерите са извори с периодично изригване на горещи водни пари и вода. Изригването трае до няколко минути и след известно успокояване се повтаря. Струята на най-високия гейзер стига до 80 м. височина. Разпространението на гейзерите е тясно свързано с наличието на затихнала вулканична дейност в дадена област.
Най-известните гейзери в света са тези в Исландия, Националния парк Йелоустоун в САЩ, Нова Зеландия, Камчатка в Русия, където по река Гейзерна бликат топли води от много гейзери и др.
От гейзерите в Исландия най-известен е Големият Гейзер, името на който е станало нарицателно за всички подобни на него извори на земята. Близо до Големия гейзер се намират още 50 гейзера, чиято температура е 80 градуса.
Гейзерите имат широк отвор с отвесен дълбок канал – гърло, което е пълно с гореща, кристално-чиста вода, достигаща в дълбочина до 127 градуса, а на повърхността 80 градуса. Приема се, че главният източник на земната топлина са радиоактивните процеси във вътрешността на Земята.
Гейзерите по света са сред най-привлекателните туристически обекти, до които имат достъп само богати хора. При някои от тези гейзери, както тези в Исландия, туристите чакат с часове, за да видят изскачането на горещата вода. За да се ускори изскачането на гейзера, туристическите стопанства там наливат в гърлата им сапунена пяна.
Нашият гейзер е най-интересният и темпераментен в света. Той е достъпен за всички.
Васил Коритаров
След неуспешен ремонт гейзерът е превърнат в изкуствен фонтан, поддържан от помпен агрегат
Преди
Много ни е хубав гейзера, само малко ако се пооправи фасадата, ще бъде прекрасен и дори конкурентно способен на други! В Сапарева баня е много хубаво, но да знаеш с какви очи да погледнеш природата, без да бързаш или да си настроен комерсиално!
ОтговорИзтриване