събота, 4 декември 2010 г.

Топло и студено в канкунския климат

Лидерът на енергийната ефективност и шампион на споразумението от Киото подписан преди 13 години, Япония вече се намира на огневата линия с развиващите се страни и с активисти, поради решението си да каже категорично "не" на всяка възможност за определяне на нови цели за намаляване на емисиите по Протокола от Киото (ПК).

Това е една история, която започна в средата на годината на една от подготвителните срещи в Бон, когато японски и руски преговарящи се подредиха до рамо срещу Кимбърлийския процес. На повърхността причината е проста. Не всички големи замърсители са в рамките на протокола, така че защо да се търси допълнително споразумение, което не поставя цели за, например, САЩ и Китай, двата най-големи емитента?

Причината, поради която Китай не участва е проста, но е нещо, което някои западни правителства очевидно имат проблеми да помнят - той е развиваща се страна и по този начин по отношение на самата конвенция за климата на ООН не играе водеща роля в намаляването на емисиите. Неговите емисии на глава от населението остават много по-ниски от тези в САЩ или Япония.

За Япония главно влияние оказва фактът, че Китай е настроен да се превърне в доминираща азиатска икономика на изток. В момент, когато Япония и Китай са в обтегнати отнтшения от скандал с кораб във водите на спорен остров и ограничаване износа на Китай на редкоземни и разсеяни елементи, за Япония такова отношение по климатичните промени към Пекин, изглежда, не е възможно.

На пръв поглед, позицията на Япония прави споразумението за евентуалена пакет почти невъзможно, то няма да постигне повече съкращения от рамките на Кимбърлийския процес, а развиващите се страни няма да помръднат, без да се разшири протокола.

В добавка на това, никой не може все още да бъде сигурен как Канкун да постигне целта си за намаляване на емисиите и евентуално има ли рецепта за безизходицата.

Но тук се появяват по-фини течения. Едно от тях е от Индия. В Копенхаген позицията на нейното правителство може да се разглежда като подкрепа на международни ограничения на емисиите и сътрудничество с Китай в групата на големите развиващи се страни, с най-голямо влияние по време на последните дни на конференцията. Сега министърът на околната среда Джайрам Рамеш говори за "мост между развитите и развиващите се страни". Като част от изграждането на този мост, г-н Рамеш предлои да се работи по мониторинг, докладване и проверка (MRV) - с други думи, да се уверят страните за ограничаване на емисиите, като те биха могли да дадат отговор на загрижеността на Китай за запазване на своя суверенитет. Индия, изглежда вече има резерви по отношение на блока BASIC - както Бразилия и Южна Африка - въпреки че раздпадането му на две не е предстоящо.

Много по-дълбок е напредъкът на страните, участващи в Диалога Картахена. Австралия, Бангладеш, Коста Рика, Етиопия, Перу, Самоа, Тайланд, Великобритания ... само част от свободо групиране на много различни страните, които искамат да видят напредък в споразуменията за климата рамките на ООН. Неговият генезис е любопитен. В последната сутрин от срещата в Копенхаген група от около 20 лидери, събрани в хладно помещение очакваха отговорите на датския премиер Ларс Расмусен Локке и разговори за политическо споразумение. Г-н Расмусен не се появи, зает с преследването на други цели. Без да знаят точно какво да правят, лидерите решиха, че може и да използват времето си конструктивно и така се ражда Диалогът от Картахена. На сещите си страните решават да бъдат конструктивни в изграждането на повече от мостове. Те успяват да създадат неформална група за обсъждане на въпросите в техния по-широк контекст, например - причините за налагане на вето в миналото.

Накрая идват и коментарите от президента на Малдивите Мохамед Нашид, който отиде по-далеч от ръководителите на развиващите се страни. Блокът G77/China обхваща почти 130 държави, включително богатите на петрол Саудитска Арабия, малките островни развиващи се страни, много бедни страни като Того, Хаити и такива, които бързо развиват стандарта си на живот. Никакъв анализ на техните интереси по въпросите на климата не са еднакви. И все пак те участват в процеса на ООН като част от G77/China.

Изграждането на мост не е лишено от вътрешни опасности. Усилията на г-н Рамеш са осъдени в Индия - докато четирима сенатори в САЩ, настояват администрацията да оттегли от $ 1,7 млрд., предназначени за помощ в бедните страни тази година за изменението на климата, позовавайки се на държавния дълг (измерен в трилиони долари). Затова е твърде рано да се спекулира дали Канкун ще е провал или успех, отчасти защото никой не знае как да се определят условията за това.

По Richard Black, BBC

Няма коментари:

Публикуване на коментар