Златото на Земята се е появило от сблъсък с друга планета

dnes.bg
Златото на Земята, с което сега разполага и ще разполага човечеството, се е появило на планетата ни вследствие на космическа катастрофа – сблъсък с друго космическо тяло с размерите например на Плутон. Това пишат група американски учени в статия, публикувана в сп. Science.

Авторите на изследването – Уилям Ботке от Института за изследване на Луната към НАСА и неговите колеги, отбелязват, че в процеса на формиране на планетите от земната група тежките елементи, близки по геохимически състав до желязото – платина, паладий, кобалт, никел, молибден, злато, иридий, осмий и някои други – трябва да мигрират към центъра на планетата, пише РИА Новости.

„Нашите представи за процеса на формиране на Земята и другите планети с желязно ядро и силициева мантия гласят, че елементите имащи сродство с желязото, се натрупват към ядрото на планетата според тяхното формиране. Така нашата Земя не следва да е имала злато и редица други елементи в кората, откъдето ги добиваме“, казва Ричард Уокър от Университета в Мериленд, един от авторите на работата.

Все пак фактът, че добивът на метали от Земята процъфтява хиляди години, свидетелства, че след формирането на мантията и ядрото някои процеси са довели до обогатяване на кората на планетата с тежки елементи.

Възможно е тези елементи да са попаднали на Земята в резултат на „тежка метеоритна бомбардировка“ в по-късни стадии от формирането на Слънчевата система. Досега обаче учените не знаят дали това е бил единичен удар от космически обект, или продължителен „дъжд“.

Ботке, Уокър и колегите им с помощта на компютърно моделиране изчислили параметрите на космическия обект, осигурил човешкото злато и други метали. Изследователите изработили редица критерии, според които този „благодетел“ трябва да е бил достатъчно голям, за да пробие кората на планетата (но не толкова, че да разруши ядрото й), както и да съдържа достатъчно количество сидерофилни вещества.

Резултатите показали, че на условията най-добре отговаря космическо тяло с диаметър от 2500 до 3000 км, което примерно съответства на размерите на Плутон. В същото време размерът на „ударника“, който някога е осигурил металите на Луната, трябва да е бил с размери около 250-300 километра.

„Тези тела са достатъчно големи, за да подсигурят наблюдаваната концентрация от високосидерофилни елементи, но не толкова, че разрушаването на тяхното ядро да се слее с ядрото на планетата“, казва Ботке.