Иновации възраждат славата на глинените тухли

stroitelstvoimoti.com
По-леките и обемни порьозни материали пестят време и труд

През последните десетилетия се разработват стотици иновативни и високотехнологични материали, които започват да се налагат като алтернатива на тухления зид и са негова конкуренция както по цена, така и по качествени характеристики. Технологиите позволиха да се разработи и съвременна версия на тухлата, която да "отвърне на удара". Строителите я предпочитат, защото е близка до това, с което са свикнали да работят, а в същото време отговаря на новите изисквания по отношение на устойчивост, изолационни качества и технологичност.

Съвременен и "подобрен" наследник на обикновените глинени тухли са порьозните керамични изделия с множество малки пори, подобряващи топло- и шумоизолационните им свойства. На българския пазар те са познати под името "Porotherm", търговска марка на немската фирма "Wienerberger". Порите в тях се образуват, като в сместа се добавят органични и минерални елементи, които изгарят в процеса на изпичане и образуват множество малки затворени кухини, разпределени равномерно по цялото тяло на тухлата. Така въздухът, заклещен в тях, също участва като елемент, повишаващ енергийната им ефективност и едновременно с това намаляващ тяхното тегло. Според технологичните данни тухлите съдържат около 45% въздушни джобчета.

Фактът, че те са по-леки, но и по-устойчиви, позволява да се увеличи обемът и площта им. Лесно е да пресметнем, че при граденето на зид с порьозни тухли се използва значително по-малко строителен разтвор, а и се съкращава технологичното време за редене на блокчетата едно върху друго Още повече, че тухлите имат малки вдлъбнатини и на принципа на легото влизат лесно една в друга, без да се налага изобщо ползването на разтвор. При големоформатните керамични блокове напасването във вертикалната фуга става без разтвор и е с отлично прилепване. Сглобката улеснява работата на майстора, като "води" зидарията праволинейно и прави зида по-плътен. Така се възпрепятства преминаване на въздух през вертикалната фуга и се придава устойчивост на стената. Тухлите се напасват по тази сглобка, като се спускат максимално плътно до първата, за да се избегне попадането на разтвор по фугите и така случайно да се изкриви редът. Една стена, изградена с порьозни тухли, е достатъчно гладка, за да може веднага след това да се довърши с фасадна мазилка. Тухлите имат и вертикални отвори, които, ако се вдигат носещи стени, могат да се запълнят за още по-голяма устойчивост.
Жана ВЪЛЧАНОВА