сряда, 16 март 2011 г.

Съевата дупка - шедьовър на българската природа

cross-bg.net
Наричат я „подземната перла” и всеки, който я посети сам ще се убеди в това. Пещерата Съевата дупка е необикновенна и безценна. На повече от 3 млн. години тя е била и дом, и скривалище за нашите предшественици. Най-древните й обитатели, чиито глинени съдове и огнища са открити от българските археолози са първобитните хора, пише репортер на Информационна агенция КРОСС. Но историята не спира до тук. В пещерата са намерени монети от времето на император Антоний, а в периода на Българското възраждане тя се превръща в спасение и добро скривалище за двама братя – близнаци Съю и Сейо, бягащи от османското оръжие. Последните стават и кръстници на пещерата, в която човешкото око се потапя в една приказна обстановка. Българската природа доказва своята сила, като извайва в преливащи се краски – червено, топла охра, сламено жълто и искрящо бял подземния камък, а човекът със своето въображение и креативност превръща пещерата в забележителност. Сталактите, сталагмитите и сталактоните се простират в пет зали, носещи имена, плод на човешката фантазия – Купена, Срутище, Хармана, Белият замък и Космос.

Пещерата има свой „орган”, чиито звуци си струва да се чуят и не е случаен фактът, че творци и изпълнители като Лили Иванова и Емил Димитров са изнасяли концерти в Съевата пещера, защото акустиката е неповторима. Не са малко и двойките, които са се врекли един на друг на това нетрадиционно място. Посетителите имат възможността да видят нещо уникално, каквито са единствените в България хоризонтално изтеглени хелектити. Освен приказните герои като Снежанка, Баба Яга и библейските образи не са пренебрегнати – Ева, Дева Мария и младенецът, разпнатият Иссус, Св. Георги – всичките изваяни от капките вода. Достойнствата на „подземната перла” са оценени и от нейните естествени обитатели по това време на годината – прилепите от вида обикновен малък подковонос.

Пещерата Съева дупка е обявена за природна забележителност през 1962 г., а пет години по-късно вече е благоустроена. Оказва се, обаче и тук човешкото присъствие оставя своите не дотам благоприятни следи. Прожекторите, които осветяват пещерата са допринесли за неприятни на места зелени плесенови белези върху тектонския варовик. По-важно е, обаче, че вече има предприети мерки и одобрен проект за осигуряване на студено осветление чрез така наречените диодни ленти.

Пещерата е по-интензивно посещавана през лятото, когато броят на туристите е достигал до 500 на ден. За момента съотношението българи-чужденци е в полза на родните посетители.

Няма коментари:

Публикуване на коментар