неделя, 20 март 2011 г.

Доц. д-р Първан Първанов: Няма еднозначен отговор за измирането на пчелите

focus-news.net
Доц. д-р Първан Първанов, преподавател по Ветеринарна микробиология и Биология и болести на пчелите във Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора, член на УС на НБО Български пчеларски съюз, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Доц. Първанов, преди дни ООН изрази загриженост във връзка с огромния спад на пчелните колонии заради продължаващото им измиране. Като човек, който се занимава с изследването на този проблем, можете ли да кажете колко сериозен е той?
Доц. д-р Първан Първанов: Няма еднозначен отговор за измирането на пчелите. Причините са комплексни. Измирането на пчелите е голям проблем от световен мащаб през последните три-четири години, който нанася изключително големи щети на пчеларството. Феноменът е известен като Синдрома на празния кошер (CCD – Colony Collapse Disorder, обезлюдяване). Само за 2008 г. 45 % от пчелните семейства в САЩ са загинали. Същото се е случило и с над 188 000 или 29 % от пчелните семейства в Канада през 2007 г. От няколко години този феномен започва да се проявява и в Европа – в Испания, Гърция, Франция, Швейцария, Германия и др. Само в Северна Гърция през зимно-пролетния период на 2007-2008 г. са отпаднали от 45-65% от пчелните семейства.

Фокус: Какви са причините за измирането на пчелите?
Доц. д-р Първан Първанов: Няма еднозначен отговор за измирането на пчелите. Има различни предположения, свързани с използваните в селскостопанската практика пестициди, генетично модифицираните култури, температурни отклонения при отглеждане на пчелното пило, близкородственото развъждане, високоволтово напрежение и ретланслаторите на TV и GSM оператори, гладуването, грешки в технологиите на отглеждане, стреса, въздействието на различни патогени – вируси, бактерии, паразити и пр.
Напоследък повечето от изследователите на проблема, както в САЩ, така и в Европа, смятат, че измирането на пчелите се дължи на комплекс от различни предразполагащи причини и най-вече на новооткрит паразит, наречен Nosema ceranae – микроспоридий, разрушаващ чревния епител на пчелите, изместил подобен от същия род.
Nosema ceranae-инфекцията се проявява в нова форма без клиничните признаци, характерни за нейния предшественик – Nosema apis. Пчелните семейства изведнъж започват да отслабват и само за няколко дни семейството загива оставайки празният кошер с достатъчно количество хранителни запаси. Установява се и смесена Nosema ceranae – вирус инфекция. Проблемът не е решен, сега ЕС също търси решението му. В началото на декември 2010 г. Европейската комисия направи Съобщение до Европейския парламент и до Съвета на Европа относно здравето на пчелите. Създава се референтна лаборатория на ЕС за здравето на пчелите, а до края на 2011 г. Комисията възнамерява да започне пилотна мониторингова програма относно причините и проявлението на проблема във всички страни членки на ЕС. Създават се и работни групи.

Фокус: Какво е положението у нас? До каква степен е разпространен Синдромът на празния кошер?
Доц. д-р Първан Първанов: В България проблемът е свързан предимно с инфекция, причинена от паразита Nosema ceranae. Наши проучвания през пролетта на 2008 г. за първи път установиха новия вид нозема – Nosema ceranae, като причинител на нозематоза по пчелите в България. На лице е широко разпространение на Nosema ceranae – инфекцията и масова подмяна на Nosema apis – популацията с новооткритата Nosema ceranae.
В 73,3% от изследваните проби бе установява чиста Nosema ceranae-инфекция, като в 26,7 % от пробите инфекцията е смесена (Nosema ceranae + Nosema аpis) с преобладаваща доминация на Nosema ceranae (90,5% / 9,5%). Наличието на смесена (Nosema ceranae + Nosema аpis) инфекция обяснява установяването в някои случаи на нетипични за Nosema ceranae-инфекцията признаци (диарични петна, разпълзени пчели и пр.) наблюдаващи се при Nosema аpis-инфекция.
Пчелини със Синдрома на празния кошер се откриват в почти всички райони на страната – Добрич, Варна, Хасково, Монтана, Видин, Търговище, Плевен и община Шабла и др. В обследвани от нас 39 пчелина с 5960 пчелни семейства чрез обезлюдяване са отпаднали общо 3083 или 51,7% от пчелните семейства.
Резултатите от микроскопските изследвания и генетичната (PCR) детекция на ноземни щамове от злополучните пчелини, както и обобщените данни от проведената анкета и епизоотологичното изследване, показват, че установеното обезлюдяване на пчелните семейства при всичките случаи е свързано с Nosema ceranae – инфекция.
В повечето от случаите (71,8%) обезлюдяването на пчелните семейства настъпва през пролетта (март – април), и сравнително по-рядко (28,2 %) пчелите напускат кошерите си през есента (септември – октомври). Обезлюдяването настъпва чрез постепенно намаляване броя на пчелите в кошерите, докато остане само пчелната майка с 20 – 30 пчели и накрая семейството затова, макар че в гнездата има достатъчно хранителни запаси. По дъното на кошерите най-често не се откриват умрели пчели (подмор), като в повечето от случаите липсват и диарични петна. Резултатите от проведената анкета и клиничните епизоотологични проучвания на злополучните пчелини дават основание да бъдат отхвърлени като основна причина за обезлюдяването на пчелните семейства фактори като гладуването, недостатъчните и некачествени хранителни запаси, вароатозната инвазия, наличието на пестициди в пчелните гнезда, наличието на генетично модифицирани култури, както и на високоволтови и нискочестотни магнитно вълнови въздействия. Тези фактори обаче несъмнено отслабват устойчивостта на пчелите и пчелните семейства като цяло. Като се има предвид, че наблюдаваната Nosema ceranae-инфекция в пчелните семейства се проявява като бавно протичаща – латентна и инапарентна (безсимптомна) инфекция, вероятно решаващо значение за нейното обостряне и преминаване в тежка форма водеща до бързо обезлюдяване на кошерите имат и някои от горепосочените предразполагащи фактори.
Най-вероятно обаче това могат да бъдат вирусни въздействия, водещи до нарушаване на белтъчния синтез в пчелния организъм и до подтискане регенеративната способност на чревния епител, което ускорява и утежнява Nosema ceranae – инфекцията. Това обстоятелство реално най-убедително може да обясни бързото отслабване на пчелните семейства и обезлюдяването на кошерите, от които силно увредените пчели излизат и не са в състояние да се завърнат. Такова е и мнението на някои на изследователи в последно време.

Фокус: Може ли да се каже, че пчелите ще изчезнат в бъдещето?
Доц. д-р Първан Първанов: Хипотезата относно скорошното напълно изчезване на медоносните пчели е само една нереалистична журналистическа догадка. Като се има предвид, че в природата видовото разнообразие се саморегулира и балансира и че досега няма случай, при който паразит да унищожи своя гостоприемник. В своето еволюционно развитие пчелите като обществено живеещи насекоми са подчинили своята жизнена организация и поведение на една единствена цел – опазването на вида, изчезването е нереалистично. Нужно е обаче да оценим нашето човешко въздействие върху природата и да полагаме реални усилия в това отношение.
Галина ДИМОВА

Няма коментари:

Публикуване на коментар