сряда, 24 ноември 2010 г.

Възраждането на геоложките проучвания за рентабилен рудодобив

novazora.eu
Ст.н.с. В. ГЕРГЕЛЧЕВ
България е средна по мащаб европейска държава, но най-отговорно твърдя, че тя е много богата на минерални ресурси, което е показано още в монографиите на акад. Йовчо Йовчев. В недрата на тези 111 хил. кв. км се намират стотици милиони тонове промишлени запаси на медни, оловно-цинкови, железни и други руди, неметали и въглища. Този извод се потвърждава от по-големия добив на метали за 20 век в България в сравнение дори с една държава като ГФР. До 1990 г. сме били на 2-ро място по добив на олово на глава от населението. В България има изчислени промишлени запаси от 123 типа минерални ресурси, като особено големи са запасите от индустриални, химични ресурси, и от строителни и облицовъчни материали. Да не говорим за залежите от въглища и построените въз основа на тях топлоелектрически централи. Съществуват милиарди тонове минерални ресурси за цимент, но заводите са разрушени или продадени.

България е на първо място в Европа по минерални извори и геотермална енергия. Тяхното наличие обаче не се използва рационално. На множество места съществуват изливащи се свободно хидрогеоложки сондажи с минерална вода.

Основно преимущество на България е, че тя е една от първите страни в Европа, която разработи металогенния анализ и прогнозиране на златно-сребърните си георесурси на основата на Новата рифтова глобална тектоника и поради това отбеляза невероятен скок в прогнозирането, търсенето и проучването. Хронологично това бе извършено с разработването на Национална програма (1987) и две регионални програми по Източните Родопи (1992 г.) и по Западния Балкан (1997 г.) с плануван необходим комплекс от търсещи различно мащабни геоложки работи – картиране, геоморфоложки, геохимични и геофизични. До 1990 г. геохимични опробвания за злато по този метод не са правени.

За пръв път в нашата металогения бяха изведени основните пространства и темпорални закономерности при образуването на рудните находища, както и връзката им с континенталните и субокеански рифтови структури, определящи златните и сребърните рудни пояси, зони и възли. Златото и среброто са основни компоненти в рудите на всички металогенни епохи и най-важното - ако другите метали се срещат само в един стадий на рудообразуване, какъвто е случаят с оловото и цинка, медта, желязото, мангана, антимона, живака, то златото и среброто се образуват във всички тези стадии, а това дава високи и неизследвани общи съдържания на златото. Находището Чала, в Спахиевското рудно поле, съдържащо 17 г злато на тон руда е богато находище. Късното безсулфидно злато в Маджарово, извън оловото и цинка, е 30 г/тон руда, което го прави направо уникално.

Високата икономическа ефективност идва не само от благородните метали, но особено от поликомпонентността на рудните находища. Така в Челопеч са изучени 7 основни метала и 11 второстепенни, които определят общо 1,5 млрд. долара годишна печалба. Същевременно има и други неопределени съдържания на редки примеси, някои от които са изключително скъпи. Всички те не са включени в концентратите на рудодобива и обогатяването, но се добиват при металургичната преработка. Така печалбата от тях остава за металурзите и концесионерите. Като пример могат да се посочат оловно-цинковите концентрати, бисмутите и кадмият. И се оказва, че металургичните предприятия са изненадващо печеливши, докато рудодобивните са губещи. Именно това създава превратната картина за полезните изкопаеми в България. Счита се неправилно, че тя е бедна на полезни изкопаеми, докато всъщност истината е точно обратната.

Сега обаче е дошло времето, когато критериите за прогнозиране на златните и сребърните поликомпонентни орудявания върху рифтова тектонска концепция ще дадат значителна печалба на националното стопанство. Необходима е само държавническа воля, за да могат всичките 827 различно мащабни прогнозни площи от 27 комплекса на различно мащабни металогенно-прогнозни карти да заработят и да захранят националното стопанство. Във всяка карта поотделно тези прогнозни площи са класифицирани по степен на перспективност, а наред с това са дадени видовете търсещи геоложки, геоморфоложки, геохимични и геофизични работи. Първата металогенно-прогнозна карта по Авренско-Маджаровския руден пояс е изработена от колектив от БАН и ВМГИ с консултацията на института (НИПИ), секцията по благородни метали; с участието на отделни известни специалисти от ЦНИГРИ по златото в Москва – проф. дгмн Д.Й.Горжевский. Това бе държавна политика, осъществявана от бившия Комитет по геология на минералните ресурси.

Състоянието на запасите и перспективите на ресурсите за злато и сребро са много благоприятни за възраждане на рентабилния рудодобив. Ресурсите от злато са изчислени за всяка прогнозна карта, а извън нея, и по рудните пояси, зони или възли. Първоначално общите прогнози за златото в недрата на България възлизаха на около 13 хил. т. Сега с една по-прецизна прогностика тези залежи вече се определят на около 16 хил. т.

Изчислената им стойност от 142 млрд. долара се отнася за първоначалната цифра - 13 хил. т.

Новата металогенна концепция се потвърждава не само от различните геоложки науки, но също така и от археоложките проучвания. Дълго време наши учени предполагаха, че златото и среброто за древните съкровища е внасяно на територията на страната. Последните разкрития на археолозите в Долината на царете в Казанлъшко и по долното и средното течение на Тунджа, с разкритите работилници за златни изделия, показаха, че златото и среброто са от нашите земи. За това говори и документираният древен добив на злато от района на Западен Балкан и Източните Родопи, през така наречения златен 17 век. Това убедително показват и намерените най-стари златни съкровища в Европа - при Варна, Стара Загора и Велико Търново, съвпадащи с големите златни пояси като Варненско-Бургаски и Западнотракийски. Налагането на картата на древните археоложки съкровища: златните със златните пояси и зони, сребърните със сребърните пояси и зони, показва историята на познанието на древните по нашите земи в изследването на територията и съдържащите се в нея богатства от злато, сребро, мед и пр. В този смисъл прогнозните ресурси, дадени в металогенно-прогнозните карти, днес имат изключително високо потвърждение. Освен това проведените картировъчни, геохимични и геофизични работи не само потвърдиха металогенните прогнози, но дадоха и нови находища като Ада Тепе, Западен Сърнак, Ташлъка, Перуника, Горноселци и др. За съжаление, каквато е наложилата се демократична практика, натрупан от цяла плеяда български геолози опит, наготово бе предаден за „проучване” на чуждестранни фирми. Чрез създадените от нас карти на прогнозните площи за златни находища концесионерите в 18 от тези площи още от утре могат да се обявят за „откриватели” и съгласно закона да получат правото да ги разработват без конкурс. Тази предпоставка за допълнително ограбване на ресурсите на страната трябва да бъде категорично ликвидирана, иначе тя превръща България във формена колония, което за една страна член на ЕС е немислимо и недопустимо.

Тезисният анализ на минерално-суровинната база на България показва недвусмислено, че съществуват всички условия на възраждане на геоложките проучвания за рентабилен добив и обогатяване.

Механизмът за възраждане на геоложките проувания с рентабилен рудодобив, обогатяването и металургичната преработка трябва да бъде следният:
1. Създаване на геолого-проучвателна агенция с охрана на залежите и недрата и Държавна комисия по запасите към Министерския съвет (такава е практиката в съседна Румъния). Агенцията трябва да изработва проекти и да извършва търсещо-проучвателни комплексни картировъчни, геоморфоложки, геохимични и геофизични работи. В състава на Агенцията по геология ще влизат няколко геологопроучвателни фирми, които трябва да извършват геолого-картировъчните доклади за проучване на находищата, с присъщите им запаси, като основание за разработването им. България е единствената страна в Европа, в която няма Национална геоложка служба. Ако този пропуск не е умишлено сътворен, то той трябва незабавно да бъде отстранен в интерес на българската държава, ако умишлено е направен, с това би следвало да се занимаят съответните органи. Една национална геоложка агенция следва да проучва метални и неметални находища – нефт, газ, термоминерални води и въглища. Сега тяхната експлоатация е възложена на много и различни ведомства, което замъглява картирането и истината за минералните богатства на България. Със създаването на научно-изследователския институт по минералните ресурси към Министерския съвет (в Геологическия институт към БАН, сега, а и по-рано, не е имало секции по полезните изкопаеми) ще се осъществи методологична смяна на тектонската концепция при търсенето и проучването. Това ще бъде първата и основна задача на създадения институт и ще доведе до особено сериозни постижения в търсенето на нефт и газ, където изоставането на България е най-чувствително.

По отношение на рудите тази методика вече е възприета по линия на теорията за глобалната тектоника на Европа и по този начин са открити новите златно-сребърни находища на България. Специалистите от института ще изработват нови металогенно-прогнозни карти там, където те отсъстват, придружени с идейни проекти за търсене и проучване на златно и сребърно-полиметални находища, които могат да бъдат за открит добив за всички метални и неметални компоненти. За Родопите се прогнозират нови пространствени златно- и сребърно-поликомпонентни жили и богати залежи, които гарантират икономически изгоден добив и обогатяване. Като се добави и заплащането на допълнителните компоненти, съдържащи се в оловната и цинковата руда, и те се остойностят, печеливши ще бъдат не само металургичните предприятия.

Възраждането на геоложките проучвания с преопробване на злато, сребро и останалите допълнителни компоненти в проучваните находища, заедно със златно-среброносни профилни и медно-пиритни руди ще донесат огромна печалба на България. Така изчисленията само за печалбата при златото с годишен добив 50-60 тона ще стигне 2 милиарда долара, а среброто, платиноидите, германият, талият, кадмият и други редки метали ще доведат до още по-големи печалби. Нима е редно това богатство на България да се излива в касите и в джобовете на новите концесионери? Истината изисква да препотвърдим волята си за България. С това, което Бог ни е дал, и което са оставили дедите ни, не е страшна никаква криза, нужна е само политическа воля, за да пребъде България.

2 коментара:

  1. Много ми харесва блога,който сте направили и се надявам често да ни пишете.Това, че картата на древните археоложки съкровища, като златните със златните пояси и зони, сребърните със сребърните пояси и зони, показва историята на познанието на древните по нашите земи в изследването на територията и съдържащите се в нея богатства от злато, сребро, мед и пр, е нещо доста интересно и е хубаво човек да чете и да научава нови неща от историята.Хората са правили и правим какво ли не и днес. В този смисъл прогнозните ресурси, дадени в металогенно-прогнозните карти, днес имат изключително високо потвърждение. Освен това проведените картировъчни, геохимични и геофизични работи не само потвърдиха металогенните прогнози,но и какво ли не.Надявам е да ни пишете пак.

    ОтговорИзтриване
  2. Вече има какви ли не техники,които благоприятстват по лесното развитие .Като че ли винаги среброто и най вече златото ще си останат едни от скъпите материали, които ще бъдат масово търсени.Дори има и предположения от някои учени, че съществуват извънземни,които преди много милиона години са идвали тук само и само да взимат златото от земята ни за тяхно гориво и да могат да живеят, но това дали е вярно или не вече няма как да разберем.Статията ви е доста полезна и се радвам че ни пишете,дано и за в бъдеще да продължавате да го правите.Има толкова много проучвания и изследвания които имат за цел да открият по лесни методики и съм сигурна, че ще успеят.

    ОтговорИзтриване