неделя, 7 ноември 2010 г.

Глобалното затопляне може да промени циркулацията в Атлантическия океан както преди 20 хиляди години

Учени от Автономния университет в Барселона са изследвали как океанските течения в Атлантическия океан са били засегнати от изменението на климата в миналото. Проучването показва, че е имало период, когато потокът от дълбоките води в Атлантическия океан е с обратен знак. Резултатите са от значение за близкото бъдеще, тъй като подобни промени се очаква да възникнат в процеса на затопляне на климата през следващите 100 години.

Атлантическата океанска циркулация е важен компонент на климатичната система. Топли течения като Гълфстрийм транспортират енергия от тропиците до субполярния Северен Атлантик и влияят на регионалните условия и климатични модели. След като пристигнат в северното хладно течение и техните води потънат, с тях те прехвърлят парникови газове от атмосферата в дълбините. Тези процеси са от значение за климата, но начинът, по който Атлантическата океанска циркулация отговаря на изменението на климата не е добре изучен все още.

Международен екип от изследователи сега показва реакцията на Атлантическия океан към изменението на климата в миналото. Новите резултати от изследванията са публикувани на 4 ноември 2010 г. в списание "Нейчър". Изследователският проект, ръководен от Райнер Зан (ICREA) и Пере Маске, със сътрудници в университетите в Севиля, Оксфорд и Кардиф (Великобритания) са проследили разпространението на изотопи в Атлантическия океан, които са получени от физически разпад на урана в морската вода и се разпространяват по течението на дълбоките води в басейна на Атлантическия океан. Младият изследовател Сезар Негре изучава природното изобилие от тези изотопи в морските дънни наноси на 2.5 km дълбочина в Южния Атлантик и с резултатите защитава докторат по околната среда по докторска програма за наука и технология на ICTA.

Проучването показва, че океанската циркулация е много различна в миналото и че е имало период, когато потокът от дълбоките води в Атлантическия океан е с обратен знак. Това се случва, когато климатът на Северния Атлантически океан е значително по-студен и дълбоката конвекция е отслабена. По това време баланса на плътността на морската вода между Северната и Южна част на Атлантическия океан е бил изместен по такъв начин, че конвекцията в дълбоките води е по-силна в южната полярна част на океана. Последните компютърни модели симулират промяната на посоката на движение в дълбоките части на Атлантическия океан при такива условия, като се използват нови данни, създадени от учените в САБ и колегите им от Севиля и Великобритания, за да се изяснят данните от обръщането на циркулацията.

Тази ситуация е съществувала по време на ледниковия период преди 20 000 години. Въпреки че това е далеч назад във времето, резултатите са от значение за нашия климат днес и в близко бъдеще. Новото изследване показва, че циркулацията в миналото е била много чувствителна към промените в солевия баланс на теченията в Атлантическия океан. Подобни промени в концентрацията на сол в морската вода се очаква да възникнат в северната част на Атлантическия океан по време на затоплянето на климата през следващите 100 години. Следователно публикуваните данни могат да служат като предложение за природата на моделирането на климата и възможност да се калибрират моделите и да се подобри техният капацитет за предвидимо надеждно бъдеще на океана и промените в климата.

Изследването е финансирано от испанското министерство на науката и иновациите (MICINN).

Няма коментари:

Публикуване на коментар