събота, 6 ноември 2010 г.

Вулканските изригвания влияят на валежите в района на мусноните

Вулканските изригвания могат да засегнат мусонните валежи в Азия, критични за земеделските култури

Учените отдавна знаят, че големите вулкански експлозии могат да се отразят на времето чрез изхвърлените частици, които блокират слънчевата енергия и охлаждат въздуха. Някои подозират, че "вулканичната зима" от гигантски изригвания е причинила измирането на неандерталците.

През лятото на 1815, след изригването на Тамбора в Индонезия студът унищожава земеделските култури чак до Нова Англия, а през 1991 г. избухване на връх Пинатубо на Филипините понижава средната глобална температура с 0,7 градуса по Фаренхайт - достатъчно, за да се прикрият последиците от емисиите на парникови газове за една година.

Сега нови изследвания показват, че изригванията засягат и валежите над азиатския мусонен регион, където сезонните валежи осигуряват изхранването на почти половината от населението на Земята.

Учени от Колумбийския университет по годишните кръгове на дърветата установяват, че големите изригвания водят до засушаване в голямата част от Централна Азия, но предизвикват повече дъжд в Югоизточна Азия, включително Виетнам, Лаос, Камбоджа, Тайланд и Мианмар - обратното на това, което много климатични модели предсказват.

Нарастването на кръговете на някои дървесни видове може да се съпостави с валежите. Проучени са годишните кръгове от около 300 места в Азия, за да се измерят ефектите от 54 вулкански изригвания за около 800 години. Данните са в нов атлас на дървесните годишни кръгове в Азия за 1000 години , който представя доказателства за дълги, опустошителни засушавания.

"Можем да мислим за твърдата Земята и атмосферата като две различни неща, но всичко в системата е свързано", каза Кевин Анчукайтис, водещ автор на изследването. "Вулканите могат да бъдат важни участници в климата за дълго."

Големите експлозивни изригвания изхвърлят серни съединения, които се превръщат в малки частици сулфат високо в атмосферата, където отклонят слънчевата радиация. В резултат охлаждането на повърхността на Земята може да продължи месеци или години.

Не всички изригвания имат има такъв ефект. Например, продължаващото изригване на Мерапи в Индонезия тази есен уби десетки хора, но този последен епизод може би не е достатъчно голям, за да извърши мащабни промени във времето.

Що се отнася до количество валежи, в най-простите модели понижаването на температурата намалява изпаряването на водата от повърхността на въздуха. По-малко водни пари означават по-малко дъжд. Но проблемът е много по-усложнен от вида на атмосферната циркулация, цикличнте промени на температурите над океаните и релефа на земната повърхност.

До този момент най-добрите климатични модели, включващи промени в слънцето и атмосферата предвиждаха, че вулканични експлозии биха довели до прекъсване на мусоните, до по-малко дъжд в Югоизточна Азия, но учените установяват обратното. Те изследвали няколко изригвания, включително и едно през 1258 от неизвестно място в тропиците, смятано за най-голямото от последното хилядолетие; изригване на вулкана Хуайнапутина в Перу от 1600 до 1601; на Тамбора през 1815 г.; експлозия на Кракатау в Индонезия в 1883; Ел Чичон в Мексико през 1982 г. и Пинатубо.

Дървесните пръстени показат, че огромни ивици от южната част на Китай, Монголия и околните райони последователно пресъхват за една или две години след големи събития, докато в континенталната част на Югоизточна Азия, дъждът се увеличава.

Изследователите вярват, че има много възможни фактори. "Данните едва наскоро станаха достъпна за тестване на модели", заяви Д'Ариго, един от съавторите. "Трябва да се свърши много работа, за да разберем как всички тези различни сили си взаимодействат."

В някои очертани от изследването епизоди се оказва, че силни цикли на Ел Ниньо - южно течение, което управлява температурите над Тихия океан и Индийския океан и се смята, че оказва силно влияние върху азиатските мусони, може да противодейства на изригванията с понижаване на техните изсушаващи или овлажняващи ефекти. Но това може да се случи и по друг начин, също каза Анчукайтис, ако замърсяването на атмосферата и вулканичните изригвания се случват едновременно, те могат да се усилват взаимно - с драстични резултати. "След това може да се случат наводнения или суша - нито наводнението, нито сушата са добри за хората, които живеят в тези региони". В крайна сметка, каза Анчукайтис, изследванията следва да помогнат на учените да усъвършенстват моделите до намиране на начин природните и причинени от човека сили да могат да действат заедно за промяна в метеорологичните условия - нещо жизнено важно за всички райони на света.

Няма коментари:

Публикуване на коментар