сряда, 10 ноември 2010 г.

Превратностите в съдбата на един научен суперпроект


През май 1970 година започна сондиране на най-дълбокия на планетата Колски свръхдълбок сондаж. След 40 години, през май 2010 година, съдът в Мурманска област разглежда делото за банкрут на ОАО Научно-производствен център "Колски свръхдълбок". Междувременно проектът не е изгубил нито научното си значение, нито потенциала за практическо прилагане, настоява бившият му директор Давид Губерман:

— През 1962 г. американците предложиха да се организира свръхдълбоко сондиране по целия свят на дъното на океаните за дълбинно изучаване на земната кора и мантия. Те поканиха за участие геолози от целия свят. Роди се програмата "Мохоул" (Project Mohole) за сондиране на кората на дъното на Тихия океан. Проектът е наречен в чест на хърватския учен Андрей Мохоровичич, който е изследвал земната кора и мантия. Програмата просъществува кратко, проектът беше закрит в 1966 г.

Съветските геолози също получиха покана да участват в проекта, но ръководството на страната реши друго. Прие се решение СССР да започне собствена работа по дълбинно изучаване на земната кора. През 1963 г. беше образуван специален Междуведомствен научен съвет, който обедини учени и специалисти от научни и производствени организации на различни ведомства. Първи председател на съвета беше тогавашният министър на геологията академик Александър Сидоренко. По-късно негов приемник на този пост стана Евгений Козловский, който и ръководеше съвета практически през целия период на сондиране и изигра огромна роля в осъществяването на този експеримент.

Решиха да сондират на Колския полуостров. Той е разположен на Балтийския щит, който е изграден от най-древни скали. Срез от пластовете на този щит е нагледна история на планетата за последните 3 милиарда години. Точката на сондиране определиха в 1966 г., точно когато американците закриха своята програма. Сондажът (държавен индекс СГ-3) беше заложен почти на границата с Норвегия, в Печенгския район на Мурманска област, на 10 км от г. Заполярний.

Самото сондиране започна на 24 май 1970 г. Отначало го извършваха със серийна сондажна установка "Уралмаш-4Е". След това беше създадена специалната сондажна установка "Уралмаш 15000", предназначена за пробиване до дълбочина 15 км. На 6 юни 1979 г. СГ-3 би установения от американците дълбочинен рекорд (сондаж Берта-Роджърс, 9583 м, САЩ). В 1983 г. достигна до 12066 м. В 1990 г. достигна до дълбочина 12262 м. С това сондажните работи завършиха.

След достигане на дълбочина 12 км се наложи да се започне наново от отметка 7 км — беше невъзможно стволът да се запази вертикален и ъгълът на отклоненето надвиши 20 градуса.

Прието е, че Земята се състои от кора, мантия и ядро. На това ни учат учебниците, но никой не може да каже къде свършва един слой и започва следващият. АСГ-3 показа, че картината е много по-сложна. Буквално всеки метър сондаж беше откровение. Теоретиците обещаваха, че Балтийският щит е "изстинал" и неговата температура, поне до 15 км няма да превиши 150оС. Съответно, може да се сондира до 20 км. Но още на 5 км температурата надмина 70оC, на седем — 120оC, а на дълбочина 12 км беше над 220оC.

Поставена е под съмнение теорията за послоен строеж на земната кора — поне в интервала до 12262 м. Гранитите се оказаха на 3 км по-ниско от изчисленото. Базалти изобщо не се намериха. Цялото сондиране премина в гранитния слой. Това е важно откритие, тъй като с теорията за послоен строеж на Земята са свързани нашите представи за възникването и разполагането на полезните изкопаеми.

Още един сюрприз: животът на планетата Земя е възникл 1,5 милиарда години по-рано, отколкото се предполагаше. На дълбочина, където се смяташе, че няма и не може да има органика бяха открити 14 вида вкаменелости от микроорганизми — възрастта на пластовете надхвърляше 2,8 милиарда години. На още по-големи дълбочини, където съвсем нямаше утаечни скали, се появи метан. Това поставя под съмнение теорията за биологичния произход на въглеводородите.

В процеса на изследване са получени много ценни сведения за земните недра, но резултатите бяха много неочаквани и въз основа на тях така и не се появи ясно разбиране за природата на земната мантия и още по-малко - за нейната същност. Но благодарение на СГ-3 много важни въпроси бяха поставени и бяха определени възможностите за тяхното бъдещо изучаване.

Предполагаше се, че СГ-3 след приключване на сондирането ще бъде природна лаборатория за изследвания на дълбочинни процеси в земната кора. Разпадането на СССР наруши тези планове, но изследователската работа не беше прекъсвана. Учените се занимаваха с изучаване на уникалните данни, неизследвани напълно и до сега. През 1995 г. в базата на сондажа организираха първата в света Колска дълбочиинна геолаборатория (КГЛ). Бяха разработени проекти за изследвания, съответстващи на два етапа: 1995–2000 г. и 2001–2005 г.

През първия етап се планираше да се разработи и пусне стартов комплекс за геолого-геофизични изследвания по наблюдение на пространствено-временни вариации на физичните полета и свойствата на геоложката среда на Печенгския геоблок, да се оцени ефективността на неговите съставляващи. Но етапът съвпадна с икономическата криза: падна финансирането, плановете за апаратурно обезпечаване на КГЛ бяха сринати, което повлече свиване на изследванията.

В 1998 г. сътрудничеството между КГЛ и научните организации се изля в протичането на съвместни работи по проекта на ЮНЕСКО «Строеж, състав и физични свойства на скалите и минералите по разреза на Колския свръхдълбок сондаж и техните хомолози на повърхността» (1998–2002 г.). Проектът придоби статуса на международен, в неговата реализация участваха 10 страни. Получиха уникална информация. Можеше още да се работи, но за нова програма средства не се намериха. Отчетът е предаден в геоложкия фонд на Руссия…

От 2005 г. имаше опити да се излезе от тупика. Но програмата "Разработка на устойчиви на пречки методи за изявяване на предвестници на земетресения на основа на анализа във вариациите на полетата в дълбоки и свръхдълбоки сондажи", макар да получи одобрение в Москва не намери реализация.

Решението за демонтиране на сондажа беше прието през лятото на 2007 г. от експертна комисия с представители на Роснедра и Росимущество. През февруари 2008 г. ФГУП Научно-производствен център "Колски свръхдълбок" се превърна в ОАО със 100% дял на Росимущество. Но, изглежда, предприятието не е интересно на държавата. Беше предписано да се демонтира оборудването, установката "Уралмаш-15000" да се предаде на металолом, за да се изплатят заплатите на сътрудниците. Предполагам, че установката следваше да се съхрани като индустриално-промишлен паметник, както ледоразбивачите «Ермак» и «Ленин».

Сега на Колския свръхдълбок има работен ствол с диаметър до 200 мм до дълбочина почти 4000 м. По-нататък, до дълбочина примерно 8000 м, също върви жив ствол — диаметър около 100 мм. Стволът е главният актив на СГ-3. Няма подемно оборудване, няма вишка. Но да се спуска кабел с геофизична апаратура може. За това е необходим каротажен подемник с дължина на кабела до 7–8 км. Не е сложно да се придобие. Ако имаше пари, биха започнали да работят над методиката за прогнози, да извършват мониторинг на състоянието на континенталната кора. С помощта на такъв мониторинг може да се говори за прогнози на земетресения.

Когато се случи катастрофата с "Курск" например, на нас ни звъняха денонощно. Военното ръководство, научните институти… Тях ги интересуваше работела ли е в ствола в момента на гибелта на подводницата записващата апаратура. Но ние вече нищо не записвахме. А ако имаше мониторинг, данните можеха да помогнат за възстановяване на картината на трагедията.

През май тази година, в Мурманск имаше заседание на Арбитражния съд по процеса за банкрута на ОАО "Колски свръхдълбок". При акционирането на СГ-3 включиха в уставния капитал ОАО 40 милиона руб. Изглежда голяма сума. Но как е съставена? Това е имущество на промишлена площадка и два парцела. Държавата е дала два къса земя, които сама е оценила на 36 милиона рубли! Единят е промишлената площадка, вторият парцел е в глухата тундра. На тази земя определиха кадастрална стойност — около милион рубли за хектар! СГ-3 е длъжна да плаща на държавата данък за земя над 540 хил. рубли ежегодно. Днес ОАО дължи около 5 милиона руб., от тях само 500 хил. руб. — дълг към работниците, а осталналото — данъци, няма с какво да се платят, в перспектива — банкрут.

Проектът се омота в мрежите на междуведомствени интереси. Педставителите на Росимущество ни казват: да, ние разбираме колко важно и нужно е това, но ние не можем да отделим средства за вашата дейност, не за това сме създадени. В Роснедра и в Министерството на природните ресурси и екологията ни казват: да, ние разбираме, колко важно и нужно е това, то е наше, но юридически нямаме право да отделяме пари, вие принадлежите на Росимущество! Получава се омагьосан кръг! Перхвърляне от ведомство на ведомство. Но Свръхдълбокият не е нефт и газ, това е наука, същите тези изследвания, иновации и модернизация, за които сега много говорят и президентът, и премиерът.

Нужни са елементарни неща. Нужно е да се отдаде собственността на земята. Да се разглобят старите корпуси, територията да се приведе в ред. Да се помогне с придобиването на подемник. Но главното е: да се обяви тендер (държавно финансиране) за мониторинг и научни изследвания.

През тази година получихме предложения от Колския научнен център. Предлага се преобразуване на Колския свръхдълбок в междуведомствен дълбочинен изследователски център. Но е необходимо да се разрешат въпросите, свързани с нашия статус.

Още едно потенциално направление е туризмът. Бил съм в Германия, където недалеч от Мюнхен се намира най-дълбокият сондаж в Европа, неговата дълбочина е 9100 м. Как немците се гордеят с този сондаж! Там е цяла култура. Хората прстигат, фотографират, купуват късчета от сондажна ядка. Водят се беседи. Всички са във възторг. Но това са дреболии. Още по-голям може да бъде ефектът, ако се привлекат спонсори за финансиране на собствено научните изследвания. Сред чуждестранните учени ще се намерят много желаещи, които ще приемат за щастие воденето на експерименти на СГ-3.

Съдът се опитва да се ориентира в ситуацията, да разбере каква е причината за бедственото положение на предприятието. Процесът е отложен с няколко месеца. Аз много се надявам, че ще успеем да изменим към добро ситуацията на Колския свръхдълбок сондаж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар