петък, 12 ноември 2010 г.

Екстремно глобално затопляне в древното минало

Корабът за научно сондиране JOIDES в Хобарт, Тасмания. - Джон Бек, IODP

Вариациите на въглероден диоксид в атмосферата преди около 40 милиона години са били тясно свързани с промените в глобалната температура, според новите данни, публикувани в сп. "Сайънс". Проучването бе водено от учени в Университета в Утрехт, в съвместна работа с колеги от Института за морски изследвания NIOZ, Кралство Холандия и Университета в Саутхемптън.

"Разбирането на връзката между изменението в климата на Земята и на въглеродния диоксид в атмосферата през геоложкото минало може да даде представа за степента на бъдещото глобално затопляне, което се очаква като резултат от емисиите въглероден диоксид, причинени от дейността на хората", каза д-р Стивън Бохати от Университета в Саутхемптън - училище за океаните и науките за земята в базата на Националния океанографски център в Саутхемптън.

От известно време е известно, че в дългосрочен план топлината през еоцена (~ 56-34 000 000 години) е свързана с относително високите нива на атмосферния въглероден диоксид. Въпреки това учените не са били в състояние да докажат плътна връзка между промените на въглеродния диоксид в атмосферата и по-краткосрочните промени в глобалния климат. За да се запълни тази празнина в познанията авторите на новото изследване се концентрират върху един от най-горещите епизоди от историята на Земята - в близкия еоценски климатичен максимум, който съществувал преди около 40 милиона години.

Водораслите използват фотосинтеза за събиране на енергията на Слънцето за конвертиране на въглеродния диоксид и водата в органични молекули, необходими за растежа. Различните изотопи на въглерода са включени в тези молекули в зависимост от условията на околната среда, при които водораслите растат. Древният климат може да бъде реконструиран чрез анализ на съотношението на въглеродни изотопи в молекулите, съхранени във вкаменените водорасли.

Учените използват този подход, за да реконструират промените в нивата на въглероден диоксид при максималното затопляне, като използват вкаменени водорасли запазени в утаечните скали от морското дъно близо до Тасмания, Австралия, по проект за сондиране на океана. Те изработват своите оценки от нивата на въглероден диоксид и използват информацията за миналото на морската екосистема, получена от изучаване на промените в изобилието на различни групи от изкопаем планктон.

В анализа се посочва, че максимални нива на въглероден диоксид трябва да е имало поне два пъти за период от около 400 000 години. Във връзка с тези констатации два независими анализа на молекулни данни от морето показват, че температурата на повърхността се е повишила между 4 и 6 градуса по Целзий през същия период.

"Открихме близка кореспонденция между нивата на въглероден диоксид и температурата на морската повърхност през целия период, което показва, че увеличените количества въглероден диоксид в атмосферата играят важна роля в глобалното затопляне по време на еоценския температурен максимум" - каза Бохати.

Изследователите считат за вероятно, че повишените нива на атмосферния въглероден диоксид по време на еоценския температурен максимум са довели до повишаване на глобалните температури, а не обратното, твърдейки, че увеличаването на въглеродния диоксид играе главната роля. "Промяната на емисиите на въглероден диоксид преди 40 милиона години е твърде голяма, за да е в резултат на температурни промени и свързаните с тях обратни връзки", казва съавторът Петър Бижл, Университета в Утрехт. "Засега такава голяма промяна във въглеродния диоксид със сигурност предвижда правдоподобно обяснение за промените в температурата на Земята."

Изследователите подчертават, че голямото увеличение на атмосферния въглероден диоксид, посочено от техния анализ изисква естествен източник да инжектира огромни количества въглерод в атмосферата. Бързото нарастване на атмосферните нива на въглероден диоксид преди около 40 милиона години приблизително съвпада с появата на Хималаите и може да бъде свързано с изчезването на океана между Индия и Азия, в резултат на тектониката на плочите - големите движения в скалистата обвивка на Земята (литосферата). Но, както е обяснено от проф. Пол Пиърсън от Кардифския университет в статията, придружаваща научната публикация, ловът сега е да се открие точната причина.

Забележка: Тази история е адаптирана от новини за пресата, издадени от Националния океанографски център, Саутхемптън (Великобритания)

Няма коментари:

Публикуване на коментар