Инвестициите в създаване на системи за ранно предупреждение при бедствия и аварии се възвръщат многократно

Десислава АНТОВА
По повод навършването на 150-годишнината от първите метеорологични измервания в България и 120-годишнината от създаването на Българската метеорологична служба пред Агенция „Фокус” е доц. Георги Корчев, директор на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките.

Фокус: Доц. Корчев, кога започват първите метеорологични изследвания в България?
Георги Корчев: Първите инструментални метеорологични изследвания в България са направени през 1860 година. Те се организират от Австрийското консулство в гр. Русе и служат за осигуряване безопасността на корабоплаването. Наблюденията са извършвани от персонала на Австрийското консулство. Интересен е фактът, че тези наблюдения започват само десет години след като в света започват първите организирани наблюдения. До тогава в отделни места са правени такива наблюдения, но не е имало схема, по която да се разкриват метеорологични станции, наблюденията са правени по различни методики и тези данни са били трудно сравними. Затова през 1850 година започват първите организирани метеорологични наблюдения, тоест наблюдения по една и съща методика с едни и същи инструменти. У нас това става десет години по-късно, тоест през 1860 година. Десет години по-късно през 1870 година Австрийското консулство открива и първата хидрологична станция на река Дунав, която е близко до град Русе. Данните от тази станция служат за осигуряване на корабоплаването по река Дунав. След Освобождението на България на 1 февруари започват първите регулярни метеорологични наблюдения с откриването на първата българска метеорологична станция. Тази станция се е намирала близо до паметника Васил Левски в София и работи до 1992 година.
Защо ние празнуваме сега 120 години българска метеорологична служба? На 20 февруари 1890 година Софийската метеорологична станция, която работи на площад „Васил Левски” става Централна метеорологична станция с ръководител Спас Вацов. По това време в България вече има около 12 метеорологични станции и затова Софийската станция е обявена за централна по предписание на Министерството на просвещението със задължения - тя да контролира дейността на всички съществуващи станции, както и на станции, които ще бъдат откривани в бъдеще. Само една година по-късно през 1891 година България участва като пълноправен член в конференцията на директорите на метеорологичните служби в Мюнхен. Три години по-късно през януари 1894 година е създадена дирекция по метеорология към Министерството на народното просвещение, нейният пръв директор е Спас Вацов. По това време в страната има изградена мрежа от 24 метеорологични и 60 дъждомерни станции. Тук на това място спирам и отново искам да акцентирам вниманието върху датата – 20 февруари 1890 година. Този ден, ние смятаме за рожден ден на Българската метеорологична служба поради факта, че тогава със специално предписание на Министерството на просвещението метеорологичната станция в София става централна за България.

Фокус: Сега, как стоят нещата във вашия институт, предвид тежкото положение на Българска академия на науките?
Георги Корчев: Действително ние имаме проблеми, но ние търсим начин да ги решим. За нас начинът е да покажем какво прави в настоящия момент метеорологичната служба на България и за какво се използват нейните резултати. Това, което излиза в средствата за масова информация като прогноза е само малка част, много малка част от дейността на нашата метеорологична служба. Никъде до този момент не се говори за икономическия ефект от използване на метеорологичната информация в различните сектори от националната икономика за опазване живота на гражданите и имуществото на гражданите. Затова ние имаме амбицията да покажем пред държавните и административни органи на нашата страна, че информацията от тази служба е изключително важна за развитието и икономиката на страната. Според мен това е начинът да преодолеем тези проблеми. Ние до този момент смятам, че не сме намерили начин да покажем в истинска светлина на нашата общественост това, което ние правим.

Фокус: Колко учени посрещат празника?
Георги Корчев: Ние непрекъснато сме в един процес на реорганизация, тоест опитваме се да оптимизираме нашата наблюдателна система, да оптимизираме броя на хората, с които ние работим, за да можем да работим икономически по-изгодно. Във времена на финансова криза обикновено структурите, които се занимават с финансова дейност преразглеждат схемата, по която е организирана тяхната дейност и търсят пътища за оптимизиране, както на наблюдателната система, така и на научния състав, който работи. В момента в нашата служба работят 731 учени. Този процес на реорганизация на службата е започнал много отдавна. Преди около 15 години нашият състав наброяваше 1400 човека, сега той е съкратен на половина. Това е благодарение на въвеждането на нови модерни технологии, с които ние осигуряваме работата на нашите системи за прогноза на времето, на нашите системи за ранно предупреждение. Това е плод изключително на научните работници, които работят в нашия институт, техният брой е 102 души. Нашите научни работници са свързани с оперативната дейност на института, те я ръководят. Плод на техните усилия са технологичните линии, които са въведени в оперативен режим и с помощта на които ние даваме информация за състоянието на времето като прогноза в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Тоест няма научен работник, който да не отговаря за някаква част от оперативната дейност на института. Ние сме производствено предприятие – предприятие, което произвежда информация и информационни продукти, тъй като става дума за едно модерно производство, което е акумулирало в себе си най-нови научни и технически достижения. Нашата работа е немислима без научния състав на института.

Фокус: Предвид намаления състав, финансовите затруднения, заплашени ли са международните проекти, в които участва Националният институт по метеорология и хидрология?
Георги Корчев: Нашата политика е да работим по тези международни проекти, да търсим възможности за участие в нови проекти. Намаляването на състава не го разглеждайте като някакво съкращение, което се прави просто, защото някой ни е казал. Това съкращаване на персонала при нас става по две линии – първо голяма част от нашите колеги излязоха в пенсия. Тяхната работа, благодарение на автоматизацията, която ние прилагаме в производствения процес в нашите технологични линии, постепенно се поема от нови хора с по-добър капацитет, а от друга страна тези модернизирани технологични линии не изискват вече толкова човешки труд. Ние ще продължаваме процеса на модернизация като се опитаме да автоматизираме и нашата наблюдателна система. В нея все още част от наблюденията се правят ръчно. Въвеждайки автоматични станции, ние отново ще намалим броя на хората, които са заети в тази наблюдателна система и които извършват тези наблюдения ръчно. Това, което искаме и което е част от политиката на института и от нашия стратегически план е да завършим един проект за цялостна модернизация на метеорологичната служба с въвеждането на най-нови технически съоръжения и средства за наблюдение – метеорологични радари, автоматични метеорологични станции. Сами разбирате, че това е един скъпоструващ проект и при сегашната икономическа ситуация в страната, ние не можем да разчитаме на средства от българското правителство. Ето защо ние сме ориентирали нашия проект, който има финансова част – ние искаме тази финансова част да я завършим, да я направим много акуратно, да покажем колко пари са необходими за всички тези дейности и да получим тези пари по линия на Европейската общност от така наречените кохезионни фондове. Такава практика вече успешно се прилага в Словения, в република Хърватска и ние искаме да използваме същия подход за цялостна модернизация на метеорологичната служба в страната.

Фокус: Жалко, че България няма отделен структурен фонд за наука и научни изследвания?
Георги Корчев: С такъв фонд се подпомага дейността на науката. Обикновено в развитите страни, там където информациите от метеорологичните служби се използват рационално в икономиката на страните всички инвестиции се правят по линия на държавата. Това при нас е липса, защото инвестициите в метеорологичните служби се връщат многократно. Инвестициите в създаване на системи за ранно предупреждение и предотвратяване на бедствия и аварии от хидрометеорологичен произход се оправдават и са многократно по-малки от средствата, които след това се плащат за възстановяване на тези щети.