вторник, 19 април 2011 г.

Близо столетие Сандански се радва на уникалния парк „Свети Врач“

stroitelstvoimoti.com
Уникалният парк „Свети Врач“ в гр. Сандански носи древното име на града. Той започва от главната улица и е единственият в България с пясъчни алеи, а заедно с варненската Морска градина е най-големият градски парк у нас. Разположен е на площ 475 декара, а разнообразието от растителни видове тук се определя от специалистите като изключително. Паркът си е заслужил славата и на един от най-добре поддържаните в България. Много са оформените кътове за отдих и места за игра на децата с люлки, пързалки и катерушки. В сърцето на парка, близо до езерото, е разположен летният театър, където всяка година се провеждат фестивалът „Пирин фолк“ и Балканският младежки фестивал „Младостта на Балканите“. Тук се намират също градският стадион „Спартак“ и плувният комплекс.

Районът на Сандански попада в зона с преходносредиземноморски климат, който е много подходящ за натурализиране на чуждестранни растителни видове, обясни инж. Валентин Пензов - главен експерт по озеленяването в община Сандански. Неслучайно паркът в Сандански е една своего рода ботаническа градина, където могат да се видят растения, характерни за различни региони на света, като се започне от секвоя - типично американски вид, магнолия - корейски вид, гинко билоба от Китай, латексово дърво, от което се прави естественият каучук, и се стигне до много разнообразната средиземноморска флора - смокиня, корков дъб, кипарис, закулей и много други.

Вече са се натурализирали растителни видове, които се чувстват прекрасно тук, като се има предвид, че в района няма екстремно ниски температури през зимата и климатът е подходящ за тяхното развитие, коментира Валентин Пензов. При нас има и един много разпространен в парковото строителство вид, който сякаш тръгва от тук - това е дървото албиция, от рода на акацията. Акацията е характерна за африканските страни, а албицията е всъщност от Северна Африка - много красив средиземноморски вид, който посред лято цъфти обилно в розово и цялото дърво изглежда много живописно.

Днес паркът „Свети Врач“ е основа на системата от зелени площи в Сандански. Развитието му е свързано пряко с това на града. Може да се каже, че той е един от факторите, които обуславят в голяма степен превръщането на село Свети Врач през 1929 г. в град. Социално-икономически и културни фактори влияят върху развитието на парка, превръщайки го в естествено обособила се зона за отдих, в непосредствена близост до зоната за обитаване на градското пространство, своеоборазен преход към дивната природа на Пирин. Това, че той е място за провеждане на културни събития -
концерти, фестивали, пленери, ритуали, и е любимо място за отдих на жителите и гостите на града, само подчертава неговата социална значимост, прави го носител на историческа и духовна памет.

В композиционно отношение паркът се изгражда като самостоятелно обособени функционални ядра около една главна композиционна ос, каквато в случая е павираната главна алея. Главният подход естествено се е оформил пред моста на интерхотел „Сандански“. В обемно-пространствено отношение се отличава историческо ядро, чиито растителни съобщества са по-стари. Като цяло паркът е с едноетажна растителност, комбинирана с открити пространства и водни площи. Застъпени са около 160 растителни вида, като широколистен гръбнак са останали вековните чинари, а в миналото - и брястове, които т. нар. „холандска болест“ унищожава. Насажденията от бял и черен бор са иглолистната „основа“ на парка. Съотношението на откритите към закритите пространства е приблизително равно, обясни Валентин Пензов.

„Във видовия състав срещаме доста екзотични чуждестранни растения, които са се аклиматизирали чудесно тук. Някои, като магнолия, криптомери, еукомия, софора, лагерстремия, декоративна вишна идват от Далечния изток и Япония. Други, като гимнокладус, ликвидамбар, секвоя, декоративни кленове - от Америка, а трети, като кипарис, кедър, нар, зокум, корков дъб, лавровишна, албиция, пиния, дафиново дърво, смокиня - от Средиземноморието и Северна Африка. От храстите преобладават листопадните цъфтящи храсти, а вечнозелените са организирани предимно в групи, живи плетове и петна около водните площи и скални кътове.

Пейзажните перспективи гравитират около централната композиционна ос, но те се съчетават с близки планове в относително самостоятелните функционални ядра, обясни Валентин Пензов. Камъкът щедро е застъпен като акцент. Това е единственият парк в България, който е запазил пясъчните си алеи, за да съхрани атмосферата от началото на неговото създаване. Паркът е деклариран за паметник на градинско-парковото изкуство през 1991 г. По думите на Пензов приемствеността до голяма степен е спазвана като принцип при неговото изграждане и развитие, а поколения от достойни люде през годините са отдали ум и сърце и много енергия, за да може в днешни дни хората да му се възхищават и да черпят здраве, разхождайки се по сенчестите му алеи.

ИСТОРИЯ

Паркът е създаден преди близо 100 години от генерал Георги Тодоров и неслучайно в началото на главната алея на 6 май 2005 г., навръх Гергьовден, бе открит негов паметник. Генералът е командвал Втора армия на Седма Рилска дивизия. Неговият брат - известният проф. Балан, му съдейства тогава за осигуряването на посадъчен материал от Министерството на земеделието и началото на парка е поставено през 1916 г. Първите фиданки от бял и черен бор са засадени от войниците на Втора българска армия, командвана от генерала. От Италия през 1919-1920 г. идват и първите екзотични видове - кедър, софора и др. Те действат унищожително на комарите, които са били бедствие за този регион. За дооформяне на парка се използват и местните чинар, акация, елша и бряст. Всичко това се конструира под наблюдението на адютанта на генерал Тодоров - Иванов. Той е роден в Ямбол и е учил в земеделско училище в Прага. Първият бюджет за поддържане на парка е през 1928-1929 г., показва историческа справка от общинската администрация.
Николай АНТОНОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар